Би ли могла Клодин да продължи сама да тълкува съня си?

Може би, като се има предвид дълбоката й потребност от истинност. Но би могла да спре и дотук, защото сънят поставяше ударението на доста позната ситуация. И тя вероятно щеше да се опита, да коригира разобличеното от съня поведение, но по сравнително повърхностен на­чин.

Клодин се бе подложила на психоанализа. На един от сеансите тя спонтанно се върна към този-сън и продължи да асоциира. Ето основните й асоциации: •ЧАНТА. Отворена. Изкормена. Корем. Голям натъп­кан корем. Мръсна кърпички. Всичко да се заключи. Нико­га не бих показала на някого вътрешността на чантата си, макар да е чиста и подредена. Прекалено подредена впрочем!Бих имала чувството... странно наистина! Чув­ството, че си вдигам полата. Винаги нося панталон. Не за no-лесно, нито за да приличам на мъж. То е... нещо друго е. Да... ето... така „ се затварям ".

Други асоциации:

•ЧАНТА, КОРЕМ. Сега вече съм сигурна - чантата сим­волизира „тайната ми вътрешност", тази, която от-

казвам да приема; изпадам в паника само при мисълта, че някой може да я „види", физически или психологичес­ки. Тайната ми вътрешност, коремът ми; сексуалните отношения ме ужасяват. Като изнасилване са. Майка ми смяташе всички жени за жертви на мъжката бру­талност. За мен коремът е пробит орган, ето това е. Изпитвам ужас, че съм излязла от корема на майка ми.

Да си припомним сега „домът ми не е в ред" и „затва­рям се". Последният израз бе свързан с носенето на пан­талони. Виждаме до каква степен Клодин е изпитвала потребност да „си запуши" корема, като го стегне в пан­талон! С други думи, потребност да отрече съществува­нето на корема си - символ на женственост, усещана като срамна поради отъждествяването с майката.

Да си припомним и „мръсните кърпички" в чантата от съня. Очевидно става дума за превръзки, „изцапани" с кръв от менструацията, която Клодин отблъсква с ом­раза. Тя впрочем ми каза и следното:

- Знаете ли, че не смея да облека дори леко деколтира-на блуза? А съм добре сложена, хубава съм! Защо тогава? Ами и в този случай ме е страх някой да не види какво има „вътре в мен" (в дома ми). Ако можех да си го позво­ля, без да стана смешна, бих.носила дрехи, херметически затворени чак до брадата. Никога не се осмелявам „да се покажа". Срам ме е да сложа бански костюм! Благо­дарна съм на този сън- това трябва да се промени!...