Тълкуване на сънищата

- Не си спомням тучно къде се намирах - на ули­ца? В стая? Във всеки случай имаше и други хора. Бавно свалих дрехите си, които представляваха нещо като сива униформа, но се оказа, че отдо­лу нося друга дреха, подобна на гащеризон и синя на цвят, като дънки. Чувствах се безкрайно тъжна. След това се озовах на друго място, об­лечена в тъмен, морскосин костюм. И там има­ше хора, но бях напълно спокойна...

Да уточним най-напред, че този сън се е явил на много елегантна млаДа жена, чиито дрехи нямаха нищо общо с каквато и да е униформа! Освен това тя беше твърде жиз­нена, щастлива, че живее и че между другото участва в различни светски сбирки.

Да я чуем:

- Най-странното беше тази поредица от „униформе­ни" дрехи... Сиво... Безцветно... Цвят на дънки. Като при Мао... Всички в синьо, всички в сиво... Или само аз? Тъга. Моята елегантност е само привидна. Личността ми е сива. Еднообразна. Сънят ми показва колко съм сива. Пре­карала съм живота си в самозаблуда. Би трябвало да мах­на всички тези униформи, както се бели лук, докато от­крия истинската си същност. Морскосин костюм. Пансион. Страдах в пансиона, нов него намирах убежище от непрекъснатото неразбирателство с родителите ми. Горчиво-сладко убежище... Морскосиньо. Да се подчиня­вам. Да спазвам правилника. Да, сестро, благодаря, сес­тро, ей сега ще застана в редицата, сестро... Вярно е -носех униформа. Отвън -елегантност и непринуденост. Но вътре у мен се чувствам длъжна да правя като всич­ки, та никой да не ме укори в нищо. Да правя като всич­ки, да не се набивам в очи, да не позволя да ми свалят маската. И все Пак сънят е хубав, защото в него-като че ли се опитвам да открия какво има под униформените дрехи... Трябва да внимавам да не се подредя отново в редицата като в пансиона и да намеря там привиден по­кой... Трябва да се преборя с компенсациите си; старая се да бъда прекалено различна от другите, правя се на ори­гинална; така рискувам да попадна в капан, от който ще ми е трудно да се измъкна, като остарея...

Към тези асоциации би могло да се добави, че сваля­нето на „униформените" дрехи съответства на дълбоко обезсърчение, породено от безполезността на псевдоценностите (стремеж да не се набива в очите, компенсиран с оригиналност и елегантност; безличен и „униформен" вътрешен живот, компенсиран с твърде показен и лъскав външен живот и пр.).

Това е отличен сън „равносметка" и предупреждение за бъдещето, от който жената впрочем си взе добра по­ука.