Тълкувания на книгата откровение

Сцената с кадилницата

“(2) И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, бяха дадени седем тръби.

(3) И дойде друг ангел и застана пред олтара, като държеше златна кадилница; и на него бе даден много тамян, за да го прибави към молитвите на всички светии над златния олтар, който беше пред престола. (4) И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. (5) И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и последваха гърмове и гласове, светкавици и трус.”

За да разберем тази част от видението на Йоан за седемте тръби, трябва да знаем какво означава кадилница. Съвременната кадилница е малък метален съд, закачен на три или четири вериги, в който се слагат горящи въглени и тамян. Православната църква използва този вид кадилници в своите богослужения. Свещеникът минава през църквата, пее и люлее кадилницата. Димът от тамяна остава сладък дъх в светилището.Не е сигурно дали описаните в Библията кадилници изглеждат като днешните. Това обаче няма значение. Както и да са изглеждали, ние знаем, че те са били метални съдове, в които са слагали въглени и тамян.

В Библията тамянът се свързва предимно с религиозната служба, най-вече с ходатайствената служба на свещениците в Стария завет (виж Лев. 10:1; 16:11, 12; Числа 16:46-48).⁶ Следователно, когато в Откровение се казва, че ангелът използва кадилница, за да помага на молитвите на светиите пред Бога, изглежда разумно да приемем, че това е “бърза снимка” от ходатайствената служба в небесното светилище. Забележете, че след като издига молитвите на светиите, ангелът от Откр. 8:3-5 отново изпълва кадилницата си с въглени от олтара, но този път не добавя тамян. Вместо това хвърля кадилницата на земята и се чуват гърмове, гласове, светкавици и земен трус. Тъй като хвърлянето на кадилницата на земята предшества тръбите, разумно е да предположим, че това става, преди да се чуе тръбният звук. Наистина изглежда доста вероятно, че кадилницата трябва да бъде хвърлена, преди да се позволи на тръбите да зазвучат.

Но какво означава хвърлянето на кадилницата? Ако в Стария завет тя се е използвала в храмовия ритуал, най-вече свещеническата служба, тогава хвърлянето на кадилницата подсказва по някакъв начин, че служенето на свещениците е приключило. Хвърлянето на кадилницата от небесното светилище създава впечатление, че в известен смисъл посредническата служба в небесното светилище е прекратена. Адвентният библейски коментар заявява:

“Този акт [хвърлянето на кадилницата] има голямо значение за разбиране на онова, което става след зазвучаването на тръбите. Могат да се предложат две тълкувания.

Според възгледа, предпочитан от адвентистите от седмия ден, прекратяването на дейността на службата на ангела край олтара е символ на края на Христовата служба за човечеството – края на благодатното време.”⁷

Тясната връзка на тръбите с края на времето е едно от най-важните основания за тези, които смятат, че седемте тръби ще се случат след края на благодатното време – по същото време като седемте язви. Можем да ги представим на диаграма по следния начин:
Край на благодатното време Второто идване

Седемте тръби

Хвърляне на кадилницата Седем язви
Ако хвърлянето на кадилницата наистина е символ на прекратяване на службата в небесното светилище, тогава изглежда убедително становището, че тръбите ще зазвучат след края на благодатното време. Ето защо някои адвентисти, които виждат тръбите като събития от последните дни, ги поставят след края на благодатното време. След като обаче проучих всички доказателства от Откровение, аз съм убеден, че седемте тръби ще зазвучат преди края на благодатното време. По следния начин:
Хвърляне на кадилницата Край на благодатното време Второто идване

Седем тръби седем язви

Една от най-подробните беседи върху края на благодатното време в книгата Откровение се намира в гл. 15. Йоан започва главата като ни показва седем ангела със седем бедствия (виж ст. 1), но една бърза проверка би показала, че тези ангели не започват да изливат язвите чак до времето, описано в 16:1. Не им се позволя да излеят язвите, докато не се случат всички събития от гл. 15 – както ще видим, събития, свързани с края на благодатното време. Този край личи най-добре в стихове 5 и 8, които ще разгледаме сега.

“И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.”

Ключовите думи са: “Отвори се храмът на скинията на свидетелството.” В сходен стих от Откр. 11:19 се казва: “И Божият храм, който е на небето, се отвори, и се видя в храма ковчегът на Божия завет.” Убеден съм, че тези стихове описват една и съща сцена. Текстът от 11:19 отива още стъпка напред и ни показва ковчега на завета, като ни дава да разберем, че виждаме да се отваря именно вратата към Светая Светих. Най-близката библейска аналогия е разкъсването на завесата в земното светилище в мига, когато Христос умря, като по този начин бе видяна Светая Светих (виж Лука 23:45, 46).⁸ По този начин Бог показа, че службите в земното светилище са приключили. Евреите продължиха да принасят жертви още четиридесет години, до унищожаването на Йерусалим в 70 г.сл.Хр., но след Христовата смърт тези жертви нямаха вече никакво значение за Бога. Те бяха само един празен ритуал.

Ако отварянето на Божия храм на небето отговаря на разкъсването на завесата в земното светилище, за което вярвам, че е така, тогава Откр. 15:5 ни казва, че службите в небесното светилище са прекратени. Това е краят на благодатното време.

“И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да приключат седемте вида язви на седемте ангела” (Откр. 15:8).

Този стих казва, че храмът бил празен. Няма никой вътре. Това означава, че Исус не може да служи като Ходатай. Този въпрос става се изяснява, когато сравним Откр. 15:8 с една сцена от Стария завет, въз основа на която Йоан описва празния храм в Откр. 15. Ето какво се случва, когато Соломон посвещава своя храм:

“След като Соломон свърши молбата си, огън слезе от небето и изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му” (2Лет. 7:1, 2).

Тръбачите и певците се включват в общия хор, сякаш с един глас, за да отдадат слава и благодарност на Господа. Съпровождани от тръби, кимвали и други инструменти, те издигат гласовете си, за да прославят Бога:

“Той е благ;

защото милостта Му е до века.”

След това Господният храм се изпълни с облак и свещениците не можеха да извършват службата си, тъй като бе изпълнен със славата на Господа (2Лет. 5:13, 14; виж 7:1, 2; 3Царе 8:10, 11).

Забележете четири неща, свързани с посвещението на Соломоновия храм, и ги сравнете с описаната от Йоан сцена в Откр. 15:8: