Краят на благодатното време като процес

Краят на благодатното време като процес

Времето на скръбта

Края на благодатното време като процес Време на скръбта

Обикновено адвентистите са съгласни, че благодатното време на Божиите люде ще приключи, когато те получат Божия печат, а благодатта за нечестивите ще бъде прекратена, когато те получат белега на звяра. Повечето адвентисти се съгласяват, че някои хора ще вземат окончателното си решение за Бога или против Него по-рано от други. Ако това е истина, в този смисъл краят на благодатното време ще настъпи за определен период, а не изведнъж. Елън Уайт изяснява този въпрос в следното си изказване:

“Времето на Божиите унищожителни наказания е време на милост за онези, които не са имали време да научат що е истина. Господ ще гледа с нежност към тях. Милостивото Му сърце бива трогнато; десницата Му все още е протегната, за да спасява, докато вратата се затвори за тези, които не желаят да влязат” (“Ривю енд херълд, 5 юли 1906 г., цитирано в Адвентен библейски коментар, т. 7, стр. 979).

Забележете, че “вратата” на благодатното време ще бъде затворена за някои, докато остава отворена за други. Така става ясно, че благодатното време за отделни хора няма да бъде прекратено за един миг – момента, който ние винаги сме наричали край на благодатното време. Ако за някои краят на благодатното време е по-рано отколкото за други, тогава става очевидно, че краят за хората ще настъпи в определен период от време. Предпочитам да го наричам “края на благодатното време като процес”. Това, разбира се, не означава, че сме грешали през годините, като сме мислели, че краят на благодатното време е определен миг. Мигът ще настъпи, когато Исус прекрати ходатайствената Си служба в небесното светилище.

Ако в известен смисъл краят на благодатното време е процес, тогава става съвсем обяснимо защо Откровението ни дава един символ, за да отбележи началото на процеса, и друг символ – за края. Вярвам, че ангелът, който хвърля кадилницата отбелязва началото на края на благодатното време като процес, а отворената врата на храма, бележи края, когато Христос прекратява службата Си. Можем да го представим нагледно по следния начин:
Хвърляне на кадилницата Небесният храм се отваря Второто идване

Краят на благодатното време като процес Времето на скръбта

Краят на благодатното време като определен момент
Убеден съм, че това заключение онагледява един важен урок за тълкуването на пророчествата. Понякога очевидно противоречие ни води до пълното отхвърляне на дадено тълкуване, макар че по-нататъшното изследване би ни довело до значими истини, които трябва да разберем. Когато изглежда, че и двете страни на противоречието имат твърда основа в текст от Писанието, тогава би трябвало не да ги отхвърляме небрежно, а да търсим по-дълбока истина, която хармонизира различията. Трябва винаги да държим умовете си отворени, за да разбираме всичко, което Бог има да ни разкрие.

Съдът над живите

“Съдът за мъртвите продължава вече четиридесет години и ние не знаем кога ще премине към случаите на живите.”¹⁰

“Сега в небесното светилище се провежда съд. Той се извършва от много години. Скоро – никой не знае кога точно – ще премине към случаите на живите.”¹¹

На нито едно място Елън Уайт не е обяснила какво иска да каже с термина съд за живите и съд за мъртвите. Все пак имаме някои указания. Едно нещо е сигурно: съдът за живите не е бил започнал по времето, когато тя е писала и вероятно все още не е започнал. От друга страна, съдът за мъртвите се е провеждал, когато тя е писала, и вероятно все още се провежда. Елън Уайт ни казва, че по време на изследователния съд Бог и ангелите разглеждат имената на онези, които са изповядвали Христовото име, като започват от Адам и продължават до наши дни.¹² Изглежда разумно да предположим, че под израза “съд над мъртвите” тя е имала предвид разглеждане на имената на умрелите и произнасяне на окончателна присъда над техните случаи. Ако обаче Бог планира да прекрати благодатното време на всички хора малко преди второто идване на Исус, тогава в даден момент Той ще трябва да спре издаването на окончателни присъди над хората след като те са умрели, и да започне да издава присъди над хората, преди да умрат. Това е моето разбиране на думите на Елън Уайт за “съд над живите”.

Убеден съм, че промяната на небето от съд за мъртвите към съд за живите, за който говори Елън Уайт, ще настъпи по времето, когато кадилницата бъде хвърлена. Това заключение не се основава на някакво боговдъхновено изказване. Става въпрос за разумно предположение – по мое мнение доста основателно разумно предположение. Ако то е вярно, тогава можем да прибавим към предишната диаграма и съда над живите.
Хвърляне на кадилницата Приключва проповядването на евангелието Край на благодатното време Второ идване

Проповядване на евангелието

Първите шест тръби Последните седем язви

Съд над живите Седма тръба