Този път е различно
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Вид на кризата Дефиниция и/или критерии Коментари Банкова криза Тип I Системна (тежка) Тип II Финансово затруднение (по-лека) Съдим за появата на банкова криза по два типа събития: (1) масови тегления на депозити, водещи до закриване, сливане или национализация на една или повече финансови институции, или (2) в случай че липсва паника сред вложителите – закриване, сливане, изкупуване или мащабна държавна интервенция във важна финансова институция (или група от институции), бележеща началото на поредица от подобни събития. Този подход за определяне на началото на банковите кризи има своите слабости. Той може да ги датира твърде късно (тъй като финансовите проблеми често започват много преди банката официал- но да се закрие или преструктурира) или твърде рано (в случай че пикът на кризата тепърва предстои). За разлика от случая с външните дългови кризи (виж по-долу), които имат ясен завършек, при банките често пъти е трудно или дори невъзможно да се определи с точност крайната дата на проблема. Външни дългови кризи Неизпълнението по суверенен дълг се определя като неплащане на дължими главници или лихви на датата на падежа (или след изтичане на съответния гратисен период). Тук се включват и случаите, при които предоговорени задължения се погасяват при по- неблагоприятни за кредитора условия от първоначалните. Макар началото на проблема да е ясно определимо, при много от тези кризи окончателното разплащане с кредитора (ако изобщо се състои) е по-трудно за установяване. По тази причина понякога прилагаме кризисни модели, визиращи само първата година. Вътрешни дългови кризи Тук също важи дефиницията за външни кризи, дадена по-горе. В допълнение вътрешната дългова криза често включва замразяване на депозити и/или принудителното им превалутиране от конвертируема в местна валута. В най-добрия случай за по-скорошните кризи се намира откъслечна документация, предоставяна от Standard & Poor’s. Исторически тези епизоди е много трудно да се датират, а в много случаи (както и при банковите кризи) е невъзможно да се установи моментът на окончателното им разрешаване. Съществуват няколко основни източника за изучаване на кризите в международен аспект. За времето след 1970 г. един от най-авторитетните от тях е добре известният и изчерпателен труд на Каприо и Клингебиел, последното издание на който покрива периода до 2003 г. Той е особено полезен по отношение на класификацията на банковите кризи на по-леки и по-тежки, или системни. Тук можем да добавим също така изследванията на Камински и Райнхарт, както и на Хакоме (последният за Латинска Америка). 15 В добавка ние черпим сведения и от много местни източници, отразяващи епизоди на банкови кризи, които не намират отражение в 15 Виж Камински и Райнхарт (1999), Каприо и Клингебиел (2003), Каприо и др. (2005) и Жаком (2008). Уилис (1926), Кинделбергер (1989) и Бордо и др. (2001), които предоставят международен поглед върху банковите кризи за периода преди Втората световна война. 34 международните издания. Те също представляват важен принос към нашата хронология. 16 В таблица 1.2 е представено обобщение на критериите и ограниченията, присъщи на описаните подходи. Годините на започване на банковите кризи са отразени в приложения А.3 и А.4 (за по-ранните епизоди е трудно да се определи колко точно е продължила съответната криза). Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|