12 за интермодалността, като позволява на морския, въздушния и наземните видове транспорт да осъществяват оптимални връзки и да взаимодействат помежду си.
На базата на ключовите операционни и търговски предимства на отделните видове транспорт възниква т.нар. интермодална конкуренция
1
.
Следва да се има предвид обаче, че съвременното развитие на транспорта е повлияно в голяма степен от концепцията за интегрираните транспортни системи, при която се изисква максимална гъвкавост при използването на всеки вид транспорт и това рефлектира в ограничаване на конкуренцията между видовете транспорт. Те могат да се конкурират или да взаимодействат помежду си, за да осигурят възможно най-изгодни условия за превоз по отношение на цените, скоростта на доставка на стоките, достъпността до транспортните средства, честотата, безопасността, комфорта на превозите и т.н. При това разходите са
един от основните фактори, които въздействат върху потребителите при вземането на транспортни решения.
3. Организация на транспортните решения Всеки вид транспорт се стреми да задоволи търсенето на превози и по този начин да гарантира мобилността на хора и стоки. Мобилността в този контекст се раглежда като възможност да се пътува и като осигуряване на достъп до транспортни услуги.
Транспортните услуги са характерни с това, че при тях процесът на осъществяване на услугата съвпада с процеса на нейното потребление. За разлика от стоките, които се превозват в рамките на транспортния процес, и които могат да бъдат складирани и съхранявани за по-късно използване, транспортните услуги не могат да будат складирани и съхранявани за по-късно.
Нуждите от транспорт се задоволяват в зависимост от разполагаемите решения и възможности – например най-елементарния начин да се задоволи необходимостта от придвижване от едно място на друго е ходенето пеша. В други случаи обаче е необходимо изграждането на скъпо струваща инфрсатруктура, за да може да се извършват превози между по-отдалечени населени места, какъвто е случая с международните въздушни превози например.
Икономическите системи
обхващат различни дейности, разположени в различни райони, което поражда необходимост от транспорт. Съответно транспортните потребности от своя страна изискват изграждането на транспортна инфраструктура, без която не може да се осъществи нито едно придвижване.
Осигуряването на придвижване на хора и стоки може да бъде базирано на два основни избора, а именно:
•
Транспорт за собствена сметка.
В този случай потребителите използват техни собствени транспортни средства (лични автомобили, собствен превозен парк от автомобили, вагони и пр. на производствени предприятия и т.н.), за да
1 От английски език – intermodal или modal competition - конкуренция между отделните видове транспорт. 13 пътуват или да превозват произвежданите или продаваните от тях стоки. При това потребителите имат директен достъп до транспортните средства, но са необходими значителни инвестиционни средства за тяхното закупуване и съществува риск от неефективно използване на този превозен парк (празен пробег). Не съществува специфична връзка между размера на компаниите и използването на транспорт за собствена сметка. Това транспортно решение се използва както от
малки локални компании, така и от големи интернационални корпорации.
•
Обществен транспорт - наемане на транспортни средства за изпълнение на превозите.
Транспортните компании предлагат услуги на потребителите, които се нуждаят от тях. Те разполагат с необходимите транспортни средства и достъп до транспортната инфраструктура за изпълнение на превозите. Съответно, потребителите заплащат за транспортните услуги според условията на договорите за превоз. Например: за услугите на товарния автомобилен транспорт, корабните контейнерни линии, железопътните оператори и автобусните компании.
Конкурентоспособността е ключов фактор за успеха на транспортните компании, предлагащи услуги срещу заплащане. Тя е свързана с възможностите на транспортните фирми да предлагат по-качествени и по-евтини транспортни услуги на техните клиенти. Основният риск при изпълнението на транспортните решения с наемане на превозвач е промяната на превозните цени и условията на транспортния пазар, както и недостатъчния или неподходящ транспортен капацитет. Транспортните компании имат различен размер и специализация, в зависимост от пазарния сегмент на който оперират. Съществуват както
големи транспортни компании, които предлагат същевременно и логистично обслужване, така и малки оператори, които предлагат само отделни видове превозни услуги в локален мащаб.
Във връзка с реализацията на транспортните решение следва да се отчита, че търсенето на превози се генерира от икономическата активност на хората, институциите и отделните сектори. При това е необходимо да се прави разграничение между транспортни нужди, свързани с консумацията на стоки и услуги и транспортни нужди, свързани с производствените дейности.
Транспортните нужди, свързани с производствените дейности имат чисто икономически основания. Например, при превоза на полуфабрикати от една до
друга фаза на производството, разположени в различни географски локации се създава добавена стойност в рамките на производствения процес като същевременно се използват предимствата на различните държави по отношение на разходите за производство.
Транспортни нужди, свързани с консумацията на стоки и услуги от своя страна генерират по-малко видима добавена стойност. Например, пътуването с личен автомобил не генерира добавена стойност в чисто икономически смисъл, но има определена полезност и генерира удовлетворение на личните транспортни потребности на отделните хора.