Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| 9 корабите за пътуване и респективно пространство за превозване на техните стоки. Проблемът обаче е по-сложен и изисква отчитането на някои допълнителни обстоятелства. Потребителите използват транспорта, поради необходимостта от задоволяването на други свои потребности. Трябва да се има предвид също така, че те не само трябва да заплатят транспортната цена, но и да жертват част от своето време, което могат да използват за осъществяването на други дейности. Разбира се, съществува и риск пътниците да претърпят определени неудобства, а стоките да бъдат увредени по време на превоз. Много потребители оценяват високо стойността на своето време, както показват множество научни изследвания. В този смисъл, транспортът е не само една от основните дейности в съвременното общество, той е свързан с пространственото преместване на стоки и хора с цел задоволяване на определени потребности. Извършената работа при осъществяването на транспортните услуги се измерва чрез показатели, характеризиращи обема и разстоянията на превозите. Транспортната работа, извършена при осъществяването на товарните превози се измерва чрез количеството произведени тонкилометри (ткм), които са произведение от количеството на превозените товари (Q) в тонове и разстоянието на превозите (l), изразено в километри. Аналогично при пътническите превози транспортната работа се изразява чрез количеството пътник километри (пкм), получени като произведение на броя на превозените пътници (P) по разстоянията (l), на които се извършват пътуванията 2. Видове транспорт – характерни особености Отделните видове транспорт предлагат превози с различни транспортните средства и по този начин осигуряват мобилност на хората и стоките. Най-общо може да се разграничат три вида транспорт - наземен (автомобилен, железопътен и тръбопроводен), воден (морски и речен) и въздушен. Всеки вид транспорт се характеризира от набор от технически, операционни и търговски характеристики, които го отличават от другите видове и го правят особено подходящ за точно определен вид услуги. • Автомобилен транспорт . Пътната инфраструктура се изгражда върху големи пространства и има най-малки ограничения при изграждането си в сравнение с инфраструктурата на другите видове транспорт. Въпреки това, следва да се отчитат физическите и географски ограничения при изграждането на пътищата, както и допълнителните разходи за преодоляването на определени пространства - при пресичането на реки или пресечени местности (за изграждане на мостове, виадукти и пр.). Исторически, автомобилният транспорт е възникнал, за да се използва като допълнение към другите начини на придвижване (ходене пеша, колоездене, използването на жива тяга през 19 в.), но с нарастването на автомобилизацията той претърпява бурно развитие през 20 век. Автомобилният транспорт предоставя изключителна операционна гъвкавост, тъй като превозните средства могат да се използват за различни цели и без да излизат извън изградените за това пътища. Превозите по този вид транспорт се отличават с високи разходи за 1 тонкилометър или 1 пътниккилометър, както и високи разходи за поддържане на пътната инфраструктура. Основните клиенти на този вид транспорт са леките производства, които изискват срочна доставка на товари в 10 малки количества, както и хората, които желаят да пътуват на относително кратки разстояния. С развитието на контейнеризацията, автомобилният транспорт става важен елемент от дистрибуцията на стоките. Като важна особеност, следва да се отчита неговата ниска екологичност и високите разходи на изкопаеми горива при осъществяването на 1 ткм, респективно 1 пкм транспортна работа. • Железопътен транспорт . За извършването на железопътни превози е необходимо изграждането на железни пътища и наличието на подходящи превозни средства. В светлината на съвременното развитие, железопътният транспорт обхваща и монорелсовия транспорт и транспорта с използване на магнитна левитация. Всички те имат средно ниво на физически ограничения, свързани с типа на използваните локомотиви и ниски наклони на кривите за движение по релсите, особено при товарните превози. Традиционно този вид транспорт се използва от тежките индустрии, а контейнеризацията от последните години доведе до подобряване на гъвкавостта на железопътния транспорт чрез свързването му с автомобилния и морския в едни и същи вериги на доставките. Железопътният транспорт е вида наземен транспорт, който предлага най-голям капацитет за превоз на товари (до 23 000 тона въглища с един влак – най-тежкия влак в света). Същевременно той предлага най-ниска цена за превоз на един тон товар на 1 км спрямо другите видове наземен транспорт, при по-ниска консумация на енергия, по-ниски разходи на труд и по-висока екологичност на превозите. От своя страна, необходими са големи първоначални разходи за неговото устройване, а и различните междурелсия често представляват проблем пред оперативната съвместимост на отделните железопътни системи. • Тръбопроводен транспорт . Възможностите за устройване на този вид транспорт са практически неограничени, тъй като тръбопроводи могат да се изграждат практически навсякъде – върху или под земната повърхност, под или над водата и т.н. Най-дългият газопровод е изграден между Алберта и Сарния в Канада и има дължина от 2 911 км. Най-дългият петролопровод е Транссибирският с дължина 9 344 км, свързващ Руските арктически петролни находища в Източен Сибир със Западна Европа. Капацитетът за превоз и разходите за изграждане на тръбопроводите варират в зависимост от диаметъра на тръбите и нарастват пропорционално с разстоянието и вискозитета на превозваните горива (ниска плътност на природния газ и висока – на петрола). Много важен елемент от тръбопроводната транспортна система са терминалните станции, в които се осъществяват връзките с рафинериите и пристанищата за натоварване на танкерни кораби с природен газ или нефт. • Воден транспорт . Поради спецификите на водата, която осигурява възможност за придвижване и ограничено съпротивление, морският транспорт е един от най-ефективните видове за превоз на големи количества товари на дълги разстояния. Основните морски пътища включват океаните, крайбрежните води, моретата, езерата, реките и плавателните канали. Поради конкретната локализация на определени икономически дейности, движението по водни пътища се извършва по конкретни морски и речни коридори, особено що се отнася до превозите в Северно-Атлантическия океански пояс и в Северния Тих Океан. Изграждането на пристанища, канали, шлюзове, драгажи и други съоръжения са свързани с необходимостта от улесняване на движението и обработването на |