Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Търсене на транспортни услуги Дефинирането на търсенето на транспортни услуги има за цел да се установи обемът на превозите по видове транспорт в зависимост от качеството на транспортните услуги, техните цени и други транспортни характеристики. Търсенето на превози има производен характер и зависи от търсенето на други видове стоки и услуги. Анализът на търсенето се основава на теорията за поведението на потребителите. Приложението на тази теория при решаването на различни проблеми в областта на транспорта е представено в настоящата глава първо по отношение на пътническите, а след това и на товарните превози. В заключение са представени изводите относно въздействието на прилаганите методи за изследване на търсенето върху транспортната политика. Поведението на потребителите се изследва с помощта на потребителските предпочитания и потребителската функция, която е нарастваща функция от потребените количества от дадена стока или услуга, респ. от обема на превозите. Фигура 3 Обща полезност на потребените транспортни услуги Тази функция отразява общата полезност на потребените транспортни услуги за потребителите. От друга страна, потребителите се стремят да оптимизират своя избор от консумирани стоки и услуги при наличието на бюджетно ограничение. Вземането на оптимално решение за потребление води до извеждането на функцията на търсенето. p U Q 19 Фигура 4 Избор на потребителя при бюджетно ограничение При изследване на търсенето трябва да се има предвид, че освен разходите на потребителите се изразходва и време за пътуване или превозване на съответните стоки. Много често, това време също е ограничено, което налага разработването на модел за оценка на стойността на времето и по-специално икономията на време. В това отношение съществуват различни подходи – прост подход, подход с отчитане на извършената работа и подход с отчитане на различните възможности. 3. Предлагане на транспортни услуги Предлагането на превози се оценява с помощта на анализ на показателите численост на подвижния състав и брой на предприятията, предлагащи превозни услуги в отделните видове транспорт. То обаче има много и различни форми. Някои оператори предлагат комплексна транспортна услуга, какъвто е случаят с железниците, а други предлагат само част от услугата – например автомобилните превозвачи. В някои от подсекторите на транспорта, пазарната структура е монопол или олигопол, а в други съществуват множество оператори и условията се доближават до съвършената конкуренция. В тази връзка се налага и различна по степен и естество намеса на държавата във функционирането на транспортния пазар – от бюджетно финансиране и осигуряване на някои обществени транспортни услуги до законово регулиране на дейността на частния сектор. Различията в пазарните структури на отделните видове транспорт и в степента на държавна намеса в тях могат да се обобщят по три направления: - Наличие на консолидиран или раздробен пазар на транспортни услуги; - Монопол или конкуренция; и - Либерализация или регулация. Предлагането на транспортни услуги е насочено към крайните потребители и основните фактори, който го обуславят са цена, честота и качество на предлаганите услуги. При изследването на предлагането на превози икономическата теория се основава на следните съображения: - Транспортният пазар не е съвършен, той достига своя оптимум, когато съществуват много икономически агенти, предлагащи транспортни услуги, всеки от тях е със сравнително малки размери и осигурява пълна Б А B C M N 0 20 информация за предлаганите услуги. Тези предимства не са налице, когато пазарната структура е монопол или олигопол. - Пазарът се стреми към своя оптимум, когато всички икономически агенти участват в разпределянето на ресурсите и могат да навлизат и излизат свободно от пазара и когато те са перфектно информирани относно цените и условията на този пазар. - В много случаи интегрираните фирмени структури са за предпочитане, тъй като съществува асиметричност 2 на информацията. Освен това, в някои видове транспорт координацията на отделните дейности е много важна – например при съставяне на графиците за движение на влаковете и при организацията и контрола на въздушния трафик. В тези случаи се налага сключването на договори между транспортните оператори и инфраструктурните предприятия, които налагат значителни допълнителни разходи. Транспортът е процес на пространствено преместване на хора и стоки от едно място на друго, осъществяван при определени условия, свързани с транспортните разходи, закъсненията, сигурността, комфорта и пр. Следователно, може лесно да се установи, че промяната в една от тези качествени характеристики води до промяна в цената на превозваните стоки например и по този начин влияе върху техните пазари. Някои от тези характеристики са фундаментални, а други могат да бъдат замествани. При предлагането на превози началния и крайния пункт са конкретизирани и трудно биха могли да се променят, докато по отношение на качеството на транспортните услуги съществуват разнообразни възможности. Заместването може да се илюстрира с кръстосаната еластичност на различните видове транспорт по отношение на цените в другите видове. Тя отразява наличието на конкуренция между въздушния и високоскоростния железопътен транспорт при превозите на дълги разстояния, например, или конкуренцията между автомобилния и железопътния транспорт при превозите на къси разстояния. По тази логика всяка транспортна фирма може да определи своите конкуренти, като дефинира промяната в обема на предлаганите от нея транспортни услуги под въздействието на промяната в цените на транспортните услуги, предлагани от други фирми. Производствената функция на транспортните фирми зависи от вложените ресурси, които осигуряват постоянна възвръщаемост. В този смисъл кривата на предлагането е нарастваща функция от цената на транспортните услуги. Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|