Трите бойни полета

Ако врагът не може да те атакува директно, той ще се опита да те накара да влезеш в грях, за да бъдеш под Божия съд. Когато духът на Езавел започна да се проявява и търпимостта към сексуалните грехове нарасна, аз отидох при основателя на движението. Срещнах се насаме с него, умолявах го доста загрижен, както син умолява баща си, но той ме отпрати. След три месеца отидох отново при него, обръщайки се този път към целия управителен съвет, който беше с него, предупреждавайки ги със сълзи, че съдът на Господа срещу тези, които толерират Езавел, е болест и смърт (Откровение 2:22-23). Но бях отпратен и този път. Няколко месеца по-късно бях свален от служение и после, в крайна сметка, бях изхвърлен от групата. Месеци след като напуснах, лидерът се разведе с жена си и след по-малко от година се ожени за секретарката си. След две години умря от рак на простатата.

Последствията от тази случка бяха разрушителни, но имаха и просветляващ ефект. Въпреки че аз лично преминах през период на голямо обезкуражаване и вътрешни съмнения, научих доста за Езавел и греха на гордост. Видях, че когато хората смятат, че Бог няма да ги съди, само въпрос на време е, изкусителят да ги съсипе. Много показателно е, че Исус, който имаше дух на мъдрост и разбиране, съвет, сила и знание, Неговата сила бе „в страхът от Господа” (Исая 11:2-3). Грехът на самопревъзнасянето е противоположен на страха от Бога и е предвестник на бъдещо поражение.
Освобождавайте душите чрез молитва
Това беше първият ми опит с духа на Езавел, въпреки че не беше последен. През 1985 г. по време на едно съветване, разпознахме, че този дух има контролиращо влияние и направлява по-малките демони на мъжки и женски хомосексуализъм. Господ ни инструктира да воюваме срещу Езавел и след около месец трима човека бяха освободени от тези перверзии! Следващият месец местната кабелна мрежа премахна канала на „Плейбой”. Хората започнаха да се обаждат за помощ относно тези сексуални проблеми и имаха нужда да се освободят от фантазиите си. Даже пастори и техните съпруги без да знаят, че воюваме, идваха и признаваха греховете си и получаваха освобождение. Когато фокусирахме нашата война срещу Езавел много хора, които бяха сграбчени от нея, биваха освобождавани!

По същото време войната се задълбочи както срещу моето семейство, така и срещу църквата. Един демон, наречен „клевета” (който ние разпознахме месеци по-късно), донесе разделение и конфликти в църквата. Някои хора, които ние дълбоко обичахме, внезапно застанаха срещу нас с необяснима омраза. Подозрението влезе в църквата. Независимо от това, продължихме да се борим срещу този дух, убедени, че духовното ни воюване е ефективно.

Една нощ духът на Езавел се появи точно пред нашето легло. Почувствах се парализиран, неспособен да извикам дори за помощ. Този дух, който беше разделил даже най-близки приятели, стоеше пред мен, неограничаван от човешко тяло. Целият ми естествен живот сякаш буквално бе изсмукан от моето тяло. Усещах, че само животът на Христос в мен ме крепеше.

Не бяха изречени никакви явни думи на глас, но по някакъв начин този началник сложи следните думи в моя ум: „Продължавай да се молиш така и аз ще убия теб и членовете на твоята църква.” Духът изчезна, но даже след като беше очевидно, че го нямаше, аз едва можех да се помръдна. Моят ум беше затънал в блато на отчаяние: „Защо трябва да се моля за тези хора? Защо да страдам, след като не знам кой ще застане срещу мен на следващия ден?” Накрая Святият Дух се намеси и угнетяването се разчупи.

Но смъртната заплаха на Езавел не беше просто думи. След по-малко от седмица една жена от църквата се обади с молба за помощ. Нейният съпруг взимаше наркотици и тормозеше нея и децата й. Направихме необходимото и тя и нейните деца избягаха. В един часа същата нощ по телефона ми се обади разяреният й съпруг. Този човек, същински нацист, притежател на 34 пистолета, искаше да му кажа къде е неговата жена. Той каза:

„Ако не ми кажеш къде е жена ми, ще убия теб и членовете на твоята църква!” Това бяха същите тези думи, които духът на Езавел бе използвал до моето легло седмица по-рано. Беше очевидно, че духът на Езавел е намерил и издигнал човек, за да осъществи своята смъртоносна заплаха от предишната седмица.

Не е нормално за пастири да се молят за снежна буря в събота през нощта, но ние се молихме тази нощ и тихият сняг, който падаше навън, скоро се превърна в буря, която натрупа сняг около църквата до неделя сутринта. Някои от нас в църквата се помолиха отново и вързаха духа на Езавел в този човек, който ни заплашваше. Накрая за Божия Слава, този човек прие Исус за свой Спасител и Господ.

Това беше разказ за нашия опит с духа на Езавел. Ако потвърждавате реалността на нашето послание, тогава се молете за вашето стоене в битката срещу този началник. Това, което написахме, не се основава на теории или предположения, а на опит. Нашето свидетелство в тази духовна война е просто това: Господ Исус Христос ни е дал Своята власт „над цялата сила на врага”. Вярно е Неговото обещание: „И нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19).

Има големи награди за тези, които спечелят войната срещу Езавел. И, въпреки че в основата на всяка победа стои молитва, наградите от Бога няма да се получат само посредством ходатайство. Както вече казахме, победата започва с името на Исус върху нашите устни, но тя не е завършена, докато характера на Исус не бъде изграден в нашите сърца.

Затова по отношение на войната ни срещу Езавел трябва да позволим на Святия Дух да ни изобличи там, където се примиряваме и толерираме нейните пътища. Ние не можем да бъдем успешни във войната в духовни места, ако не бъдем победители в битката в нашите умове. Има само една област на крайната победа срещу врага. И това е да бъдем като Христос.

Исус е този, „който издирва сърцата и умовете” (Откровение 2:23). Победата ни във всяка битка започва в нашите умове и сърца. Следователно не можем да търпим мисленето на Езавел в която и да било област. Нашата представа за църквата трябва да стане начин на живот, който практикуваме навсякъде. След като сме църква, нека да осъзнаем, че сме все още в църквата, когато сме си вкъщи. Когато включваме телевизора на някаква неморална програма, ние все още сме в църквата и то толерирайки духа на Езавел.

Ако един съпруг се страхува от своята властна жена или е неспособен да служи като глава на семейството си, въпреки че не се намира в сградата за хваление, той все още е в църквата, толерирайки Езавел. Нашето време, прекарано в служба на хваление, е необходимо, но това е една много малка част от църковния ни живот. Точно в рутинните неща на всекидневния живот трябва да воюваме и да разрушим крепостите на Езавел.
Ти си Ахав, ако толерираш Езавел
Има дух, който работи с Езавел. Резултатът от този демон е, че сърцето на мъжа се изпълва със слабост и страх. Името му е Ахав. Характерът му е такъв, че „дава властта си на Езавел”.

Духът на Ахав заема областите на мекушавост в ума на мъжа. Той се чувства почти упоен в битката си срещу Езавел. И за да спечелим срещу Езавел, трябва да победим природата на Ахав.

Мъж, който е женен за доминираща жена, ще има един от следните два типа реакции: той или ще бъде страхлив в другите си взаимоотношения или ще има склонност да презира всички жени като цяло. Ако е работодател, ще бъде крайно груб, деспотичен по отношение на жените и бързо ще ги поставя на „мястото им”. Това е проявление на презрението му към своята жена.

Основното за Ахав е това, че той има етикета „съпруг” и позиция на глава, но няма никаква реална власт. Когато Ахав беше цар, Езавел управляваше. Ако един мъж не е способен да управлява своя дом в Божествена любов и грижа, той няма да може да упражни духовна власт и авторитет никъде. Такъв мъж ма нужда да се покае за своите страхове и твърдо, с нежност, да установи реда в своя дом.

Но нека да обясним по-подробно авторитета. Авторитетът е просто делегирана отговорност. Това не означава да бъдеш шеф, а да бъдеш отговорен. Божественият авторитет идва на основата на Божествена любов. Да ръководиш дома си означава с любов да приемеш отговорност за положението на своето семейство. Нито един мъж няма да има мир в своя дом, ако разглежда авторитета просто като доминиране над жена си. Бог би искал двамата да вземат решенията заедно, като всеки се обляга на мъдростта на другия, да се радват на своето приятелство в отворени и любящи взаимоотношения. Божественият отговор за борба с Езавел не е да се промени формата на угнетяване от страна на Езавел към друга - от страна на мъжа. Нашата цел е да премахнем Езавелското разбиране за сигурност, чрез сигурността, която жената получава, когато е обичана нежно от своя съпруг. По този начин мъжът печели във войната срещу Езавел, като се уподоби на Христос.

Жената превъзмогва превъзнасянето на Езавел, като търси смирението на Христос. Тя търси „кротък и тих дух” (І Петрово 2:23; 3:4), което е естествено за характера на Христос. Тя трябва да види Божията мъдрост в Божествения ред в семейството и да почита съпруга си като своя глава. Ако е неомъжена, тя трябва да се подчинява като към Бога на реда, който Бог е установил в нейната църква. Смирението и мирът й в служението на другите е белег за разрушаването на характера на Езавел (Филипяни 1:28).

Жената се справя със сладострастната страна на Езавел, отказвайки се от своите женски чаровности, които са „измамливи” (Притчи 31:30), и от многобройните си придумки (Притчи 7:21), които са „изкусителни”. Тя се отказва от сладострастните погледи на очите си и съблазнителната мекота на гласа си. Ако тя е омъжена, нейната красота е дадена на съпруга й. Ако не е, тя украсява вътрешния си човек с духовни качества на плодовете на Духа, знаейки, че ако прави компромиси със стандарта на Бог, неминуемо ще има мъж, който ще прави компромиси със своя стандарт към нея. Истинският мъж, който Бог има за нея, е богобоязлив и търси добродетелна жена. Нейната победа започва с молитва, но завършва чрез промяна.

Това, което сме в Христос като Негови хора, трябва да бъде точно обратното на духа на Езавел. Тя бунтарка ли е? Ние трябва да бъдем покорни. Горда и високомерна ли е? Ние трябва да бъдем смирени и малки в своите сърца. Тя контролиращ демон ли е? Ние трябва да бъдем нежни и готови към отдаденост. Изпраща ли Езавел чародейства, безнравственост, страх и обезкуражение? Ние трябва да живеем живот на кръста, в чистотата на Христос, пълен с любов и вяра за нашите видения. И още един път - Христос в нас е Този, който установява нашата победа срещу духа на Езавел.

В своето разнообразие, поклонението и хвалението трябва да бъдат вплетени заедно в духовната война. По време на духовното воюване много водачи спонтанно ще ни водят с подходящи хвалебни песни. Дръжте очите си върху Исус и благодарете.

То е нещо повече от това „да се молим на езици”. Това изисква да се научим да слушаме. Всъщност, често пъти общите молитви са възпрепятствани от някой, който се налага в групата със своя висок и безчувствен „език”. Когато се молите заедно, има един общ „фонтан”, от който тези, които се молят, трябва да черпят. Той изисква да бъдем чувствителни към най-незабележимите промени в Духа, като воденето на групата става в творческо съгласие. Когато се молим поотделно, нека молитвите ни да са кратки - от две до пет минути. Да казваме нуждите една по една, като оставяме вратата отворена за другите, които да се молят в съгласие.

Говорете само най-важното. Всички други разговори оставете за след молитва.

Всяка църква трябва да има „група за духовно воюване”, също и „група за поддръжка”, които се молят за тези, които са на фронтовата линия. Групата за подкрепа трябва да се състои от тези, които са обучени или от тези, които чувстват, че тяхното призвание е само молитвата.

Първоначално Вавилон не беше просто богат и славен град. Преди всичко той беше религиозен град. Ако разберем това, ще имаме огромно откровение за характера на този враг. Битие 11:4 казва, че общото намерение за жителите му беше да изградят „кула, която да достигне до небето”. Но тяхната гордост бе не толкова в техническия им напредък и успехи в изкуството, колкото в тяхната религия. Когато Бог разбърка езиците им и ги разпръсна по земята, духът на Вавилон се разпространи по света и желанието „да се достигне до небето” посредством религии, създадени от хора, се разпространи по всяка нация.

Ние виждаме този дух и амбицията „да си спечелим име”. Толкова много това влияние е станало част от нашата човешка природа, че Соломон отбеляза: „Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближния му” (Еклисиаст 4:4). Надпреварата и желанието да направим име за себе си все още съществува в характера на духа на Вавилон.

И още нещо за произхода на Вавилон. Писанието казва, че хората потеглиха към изток, към Сенаарската земя и „там се установиха” (Битие 11:2). Всеки път, когато църквата спре да атакува и започва „да се установява”, очаквайте вавилонската природа да възкръсне.

Влиянието на вавилонската философия може също да бъде видяно в Книгата на Даниил. Спомнете си, че именно Вавилон превзе Израел и го откара в плен. Тук Даниил беше поставен да стои между мъдреците и съветниците, които съветваха цар Навуходоносор. Ние виждаме този дух в мисленето на вавилонските свещеници, когато от тях се искаше да знаят това, което само Всемогъщият знаеше. Те казаха: „Това нещо, което царят изисква, е трудно и няма друг, който би могъл да го изяви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората” (Данаил 2:11).

Ние можем да разпознаем влиянието на Вавилон в хора или църкви, които с уста служат на Бога, Който е далече, и чието обиталище не е между хората. Точно обратното - Исус е нашият Емануил, „Бог с нас”, истинският смисъл на истинското християнство с Христос, който е нашата надежда за слава. Вие можете да разпознаете духа на Вавилон в църквата, която се покланя на Бог, който е на Небето, без да има някакви взаимоотношения с Него на земята.

За да разпознаете духа на Вавилон, потърсете първо гордост: „Нека да си спечелим име” (Битие 11:4). После потърсете нещата от света: „Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери” (Откровение 17:4). И накрая, когато хората са упоени със страстите на удоволствията, вие ще видите, че „в ръката си държеше чаша, пълна с мърсотиите и нечистотиите на нейното блудстване” (Откровение 17:4).

Заповедта на Бог е: „Излезте от нея, хора Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й” (Откровение 18:4).

Когато сме призовани да излезем от Вавилон, това е призив да станем като Христос. В този час Бог със сигурност призовава църквата да влезе в смирение, въздържаност и чистота на сърцето. Святият Дух осъжда и очиства структурите и крепостите на Вавилон от църквата. Всъщност греховете на Вавилон скоро ще бъдат последвани от язви, които даже сега се стоварват върху нея. В Своята милост Бог ни призовава да излезем от това зло.

Откровение на Йоан продължава: „Звярът ще намрази блудницата и ще я направи пуста и гола и ще изяде месата й, а нея ще изгори в огън” (Откровение 17:16). Винаги, когато решим да съжителстваме с дявола, оставяме незащитени и голи, страдащи във вечен огън. Това предупреждение трябва да бъде чуто от всеки един от нас поотделно. В най-вътрешните части на сърцето си ние трябва да решим, че няма да правим компромиси с Вавилон по никакъв начин.
Тези, които превземат
В същото време Откровение говори за хората, които не само, че ще излязат от Вавилон, но ще застанат като армия срещу нея. Те ще бъдат употребени под Божието водителство за Божия съд към него. По отношение на падането на Вавилон Откровение 18:20 буквално гласи: „Веселете се за него, небеса, и вие, светии, вие, апостоли и пророци, защото съдът, с който вие бяхте осъдени, Бог осъди над него”. Тук Йоан пише за светиите, апостолите и пророците в последните дни, чиито думи и чиято чистота стават източник на съд срещу духа на Вавилон. Всъщност Бог ще съди тяхното съдене.

Господ Исус не само че иска да ни раздели от този дух, но иска да воюваме срещу него. С други думи, ако ние се съгласим с дух, характер, слово и поведение с Божието Слово относно праведността, Бог ще постави в устните ни Своя съд срещу злото! Простотата и чистотата в нашия живот ще бъдат инструмент за връзването на силните на Вавилон и освобождаването на нейните пленници.

Нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу силите на тъмнината, които държат хората в окови. „Тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бог” (Ефесяни 3:10 KJV). Преди Исус да се завърне, църквата Му ще бъде доведена до Неговия стандарт във всеки отношение (Ефесяни 4:11-15). И това включва, да станем армия, която мрази порочността и обича праведността, армия, която, следвайки Христос, започва духовна война срещу различните порти на ада.
Исус - нашият военен Цар
Исус няма да се върне като „смиреното и кротко агне”, което светът разпъна. Не, Той няма да се върне, за да бъде отново унижаван. Той се връща, за да „се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали” (ІІ Солунци 1:10). Първо, всред Своите светии Той ще установи управлението Си в слава и ще бъде разкрит в сила (Откровение 2:26; Юда 1:14-15). Той се връща като Цар на царете и Господ на господарите. Агнето се връща на земята, стъпвайки „лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог” (Откровение 19:15).

Говорейки чрез пророка, Святият Дух каза: „Господ ще излезе като силен мъж, ще възбуди ревността Си като мъж на война, ще извика, да! Ще издаде военен вик, ще надделее над враговете Си” (Исая 42:13). Чувате ли военния вик, който Царят издига? Това е вик да оставите настрана идолите на Вавилон и да дойдете в часа на нашата съдба, с ревност и желание да се покорите на Исус. Както е писано: „В деня на силата Ти, Твоите хора ще представят себе си доброволно, в свята премяна” (Псалм 110:3). Особено сега, когато се приближаваме към края на земната история, най-важното нещо е, да разберем, че Божията цел е да ни направи съобразни с образа на Неговия Син - Главнокомандващият войнствата.

Когато влезете в победата на Исус Христос, това, което преди време е било вървене, изпълнено със слепота и тъмнина, ще стане ходене с видение и светлина. Вашите думи ще обявят Божията цел и тя ще придаде сила на вашите думи. Вие ще се радвате, когато видите Духа на Бог да съди осъждението от Вавилон към вас.

Небесни Татко, ние Те хвалим. Ние казваме, че Твоето име ще бъде прославено по цялата земя. И в името, което Ти даде на Своя Син - Исус, се отричаме от стремежите си да търсим име за себе си. Ние премахваме илюзиите на света и се покайваме за страстта към удобство и удоволствия.

Господи, осъждаме духа на Вавилон! Ние освобождаваме Твоите хора от неговото опияняване и безнравственост. Ние поставяме живота си според стандартите на Твоя праведен съд, така че да можеш да осъдиш съда на този дух над нас. В името на Исус. Амин.

22. Разпознаване характера на врага
Господ събира хората Си, издига армия, обучава ги и ги подготвя да превземат своите градове.
Ударете сърцето на вашия враг
В духовния свят името на дадено същество винаги отговаря на неговия характер. Вие ще забележите, че има много имена, които са дадени на Господ в Писанията. И всяко разкрито име е всъщност по-дълбоко откровение за Неговия характер (Битие 22:14; Изход 3:14). По същия начин имената на Божиите ангели разкриват техния характер.

Този принцип на съвместимост между имената и характера на духовните същества се отнася и до разпознаването на действията и целите на демоничните духове. За да победим началниците на тъмнината, ние трябва да знаем техния характер - какво да очакваме, какви са техните тактики и как те ги използват срещу нашата слабост.

В Библията терминът „нечист дух” е общо понятие, използвано, за да отдели ангелските духове и злите духове. Но ако искате да извършите освобождение, вие се нуждаете от знание за специфичния характер на нечистите духове - дали нечистият дух е дух на страх или сексуална страст и т. н. Вие не се нуждаете да задавате повече въпроси, когато веднъж разберете неговия характер.

Спомнете си, че името на нечистия дух, който живееше в обладания човек, беше „легион”. Защо? Защото „сме мнозина” (Марк 5:6-9). Узнаването на името улесни Исус да разпознае характера му и спомогна за освобождението. Когато Йоан разкри падналия ангела (Откровение 9:11), като „царя на демоните” в бездънния ров, той разкри неговото име на еврейски като „аббадон”, а на гръцки като „аполион”. На английски тези имена съответно означават „разрушение” и „разрушител”. Още веднъж - името и характерът си съответстват.

Щом като разберете неговия характер, няма да имате нужда да знаете името му. Когато сте във война срещу „аббадон”, вие можете да идентифицирате духа с името „разрушение” или „разрушител” и с готовност да използвате еврейското име „аббадон”. Или вие можете да воювате срещу него, ако Бог ви води, като просто го наречете „дух на разрушение”. Как побеждаваме врага ли? Победата започва с името на Исус на нашите устни, но завършва с характера на Исус в нашите сърца.