Част 1 - Бойното поле в ума

Част 1 - Бойното поле в ума

Юда казва: „И ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак, във вечни връзки за съда на великия ден” (Юда 6).

Когато сатана се разбунтува против Бога, той беше поставен под вечно осъждение, което Библията нарича „бездна” или „вериги” на тъмнината. Дяволът и падналите ангели с него бяха изхвърлени да живеят в тъмнина. Тази тъмнина не означава просто област без светлина или област, където липсва видима светлина. Вечната тъмнина, за която говори Писанието тук, всъщност е морална тъмнина, която в крайна сметка се превръща в буквална. Обаче причината за това не е просто липсата на светлина, а отсъствието на Бога, Който е светлина.

Жизненоважно е да осъзнаем, че тази тъмнина, в която сатана е бил вързан, не се ограничава в области извън човечеството. За разлика от тези, които не познават Исус, ние сме освободени от господството и властта на тъмнината (Колосяни 1:13). Ние не сме в тъмнината, ако сме били родени от Светлината. Но, ако толерираме тъмнината чрез търпимост към греха, ние правим себе си уязвими към сатанинските атаки. Защото там, където има съзнателно непокорство към Божието Слово, има духовна тъмнина и възможност за демонични прояви.

Затова Исус предупреди: „Внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина” (Лука 11:35). Има светлина във вас: „Духът на човека е светило от Господа” (Притчи 20:27). Твоят дух, осветен от Духа на Христос, става „лампата” или „светилото” на Господа, чрез което Той издирва сърцето ти. Наистина има едно свято обкръжение около истински изпълнения с Духа християнин. Но когато ти приютяваш греха, тогава светлината, която е в теб, е тъмнина. Сатана има официално разрешение, дадено му от Бог, да живее в места на тъмнина. Ние трябва да проумеем това. Дяволът може да се движи във всичките области на тъмнина, дори и в тъмнината, която все още съществува в християнското сърце.
Божието пресяване
Един пример за това, че сатана има достъп до плътската страна на човешката природа, можем да видим в отричането на Петър от Исус. Очевидно е, че Петър се провали. Това, което ние не можем да видим, е случилото се в невидимия свят на Духа.

Исус много точно предсказа, че Петър ще се отрече три пъти от Него. Ако някой наблюдава действията на Петър през тази нощ, може да си помисли, че неговото отричане беше проява на страх. Но все пак Петър не беше страхлив по природа. Това е ученикът, който преди няколко часа извади нож срещу множеството, дошло да арестува Исус. Не, не човешки страх накара Петър да се отрече от Господ. Отричането му беше продиктувано от дявола.

Исус беше предупредил апостола: „Симоне, Симоне, ето, сатана ви изиска всичките, за да ви пресее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:31-32). Всъщност сатана е поискал и е получил разрешение да пресее Петър. Дяволът имаше достъп до области на тъмнина в сърцето на Петър.

Как успя сатана да накара Петър да падне? След изяждане на Пасхата, Исус заяви на Своите ученици, че един от тях ще Го предаде. Словото казва: „И те започнаха да се питат помежду си… кой от тях ще стори това” (Лука 22:23). Това беше много тъжно време, и даже в този ужасен момент ние четем: „И стана още и препиране помежду им, кой от тях се счита за по-голям” (ст. 24). Те преминаха от ситуацията на шок и ужас, към това да изтъкват аргументи кой между тях е най-големият. Очевидно Петър, „ходещият по водата”, който беше най-смелият и очевидно най-изявеният от апостолите, надделя. Ние може да си представим, че това високо положение на Петър между учениците го постави в състояние на превъзходство, което беше използвано от сатана, да го превърне в отношение на гордост и хвалене. Петър, който беше издигнат от гордостта, беше подготвен за падение. Писанието казва:

„Гордостта предшества падането” (Притчи 16:18). Гордостта беше причина за падението на сатана. Гордостта беше същата тази тъмнина, която сатана използваше, за да накара Петър да падне. Луцифер от личен опит знаеше добре Божия съд срещу религиозната гордост и завистта. Сатана нямаше право безразборно да атакува и да унищожи Петър. Той трябваше да има разрешение от Господа, преди да може да застане срещу апостола. Но факт е, че дяволът изиска разрешение и го получи.
Покорете се на Бога
Примката, която сатана използва, за да накара Петър да падне, бе собственият му грях на гордост. Нека преди да влезем в духовна война, да разпознаем и да осъзнаем, че точно тези области, които ние крием в тъмнина, са бъдещите области на нашия провал. Често битките, в които се изправяме, няма да престанат, докато не разкрием и не се покаем за тъмнината в нас. Ако искаме да бъдем ефективни в духовната война, трябва да разпознаваме собствените си сърца. Ние трябва смирено да ходим с нашия Бог. Основният ни, първи мотив за действие трябва да бъде „Покорявайте се на Бога” и след това „противете се на дявола и той ще бяга” (Яков 4:7).

Добрата новина за Петър и нас самите е тази, че на сатана никога няма да му бъде дадено разрешение да унищожава светиите. Всъщност той е ограничен до там, да ги „пресява като жито”. Има жито във всеки от нас. Крайният резултат от този тип сатанинска атака, разрешена от Бога, е да изчисти душата от гордост и да произведе по-голяма смиреност и прозрачност в нашия живот. Може да изглежда ужасно, но Бог го прави за наше добро. Нашата греховна природа, подобно на обвивка, трябва да умре и да подпомогне раждането и укрепването на новия човек. Плявата и обвивката ни бяха необходими, защото те ни осигуриха защита от бурите на този свят. Но преди Бог да може истински да ни употреби, по един или друг начин, Той ще ни накара да преминем през време на „вършитба”, на разделяне на житото от плявата.

В старата си обвивка Петър беше самомнителен и горд. Неговите първоначални успехи го бяха направили амбициозен и егоистичен. Бог никога не може да повери Своето Царство на някой, чиято гордост не е пречупена, защото гордостта е оръжието на самата тъмнина. И затова, когато сатана поиска разрешение да атакува Петър, Исус каза: „ти можеш да го пресееш, но не можеш да го унищожиш”. Духовната война срещу Петър беше опустошителна, но под контрол. Тя послужи за Божията цел.

Петър беше невеж по отношение на областите на тъмнина в него и неговото невежество го направи отворен за атака. Но Господ ще попита всеки от нас: „Ти знаеш ли областите, където си уязвим за сатанинските атаки?” Исус иска ние да не бъдем невежи по отношение на нашите нужди и слабости. Всъщност, когато Той разкрива греха в нашите сърца, това е, за да може да разруши делата на дявола. Трябва да осъзнаем, че най-голямата и сигурна защита, която можем да имаме срещу дявола, е, да имаме честно сърце пред Бога.

Когато Святият Дух ни покаже област която се нуждае от покаяние, ние трябва да превъзмогнем инстинкта да защитаваме себе си. Трябва да накараме този малък адвокат, който излиза от тъмните места в нашия ум и пледира: „Клиентът ми не е толкова лош”, да млъкне. Вашият „защитаващ адвокат” ще ви защитава до деня, в който вие умрете и ако го слушате, вие никога няма да разберете какво е неправилно във вас, нито пък ще застанете лице в лице с това, което има нужда да се промени. Но за да можете да успеете в духовната война, вашите инстинкти за самосъхранение трябва да бъдат покорени на Господ Исус, защото Христос е Единственият истински ваш Адвокат.

Ние не можем да влезем в духовната битка, без да сме приели това знание. Всъщност Яков казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (Яков 4:6). Бог се противи на горделивите - това е много важен стих. Ако Бог се противи на горделивите, а ние сме прекалено горди, за да смирим себе си и да приемем, че грешим, тогава Бог се противи на нас!

Яков продължава: „Покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас” (ст. 7). Когато разглеждаме този стих, обикновено виждаме, че това е основен камък на духовната война. Така ние откриваме, че сатана бяга от нас само в покаянието, смирението и притежаването на чисто сърце!

Ние трябва да излезем от това мъгливо подчинение към Бог, трябва да Му подчиним точни области в нашата лична битка. Когато дойдем срещу силата на дявола, трябва да бъдем със сърца, подчинени на Исус.

Има едно повтарящо се предписание в тази книга. Жизнено важно е да знаете, да разбирате и да прилагате този принцип за вашия бъдещ успех в духовната битка. Този принцип е следният: Победата започва с името на Исус на вашите устни, но тя е напълно завършена, когато характерът на Исус е изграден във вашето сърце. Това правило приляга на всеки аспект в духовната война. Всъщност, на сатана ще му бъде разрешено да дойде срещу вас в областите на немощта ви, докато не осъзнаете, че единственият отговор на Бог е, да бъдем като Христос. Когато вие приемете не само името на Исус, но също и Неговия характер, тогава врагът ще се оттегли. Сатана няма да продължи да ви атакува, ако обстоятелствата, които той измисля, за да ви унищожи, сега работят, за да ви усъвършенстват!

Резултатът от преживяването на Петър беше това, че след Петдесятница, когато Бог го използва, за да изцели куция мъж, един нов смирен Петър говореше на събралата се тълпа: „Защо се взирате в нас, като че ли с наша сила или благочестие сме направили този човек да ходи?” (Деяния 3:12). Победата на Петър срещу гордостта и дявола започна с името на Исус върху неговите устни и беше завършена чрез характера на Исус в неговото сърце. Тъмнината в Петър беше изместена от светлина и гордостта в него - от Христос.

Точно затова трябва да осъзнаем, че непосредственият източник на много от нашите проблеми и угнетения не е демоничен, а плътски по произход. Трябва да се примирим с факта, че един аспект в нашия живот - нашата плътска природа, винаги ще бъде цел за дявола. Тези плътски области дават на сатана зелен светофар и достъп да подкопава нашите молитви и да неутрализира и спъва ходенето ни с Бога.

Точно преувеличеното ни чувство за себеправедност ни пречи да погледнем честно и откровено себе си. Ние знаем Кой е в нас. Но също трябва да разпознаем и какво има в нас, ако искаме да бъдем успешни в нашата война срещу дявола. Така че, бъдете прецизни, когато предавате себе си на Бог. Размишлявайте върху вашите грехове и падения. Жертвата на Исус Христос е идеалният покрив на благодатта, който дава възможност на всички хора да погледнат честно и откровено на своите нужди. Така че, бъдете честни с Бог. Той няма да се ужаси или шокира от вашите грехове. Бог ви възлюби безусловно дори, когато грехът беше вкоренен дълбоко във вас. Колко повече ще продължи да ви обича, когато търсите Неговата милост и благодат, за да бъдете свободни от беззаконието?

Преди да се впуснем в настъпателна духовна война, трябва да разберем, че много от нашите битки са просто следствие от нашите действия. За да воюваме ефективно, трябва да отделим това, което е от плътта, от това, което е от дявола.

Позволете ми да дам един пример.Жена ми и аз живеехме в едно много красиво място, където една червена чинка (вид птица - бел. пр.) си правеше гнездо. Чинките обитават определени територии и се бият с другите чинки, ако те се опитват да влязат в тяхната територия. По това време имахме фургон, който беше с голямо огледало и броня, покрита с хром. От време на време чинката атакуваше бронята или огледалото, мислейки си, че нейното отражение е друга птица. Веднъж, наблюдавайки атаката на чинката срещу огледалото, си помислих: „Какво глупаво същество. Неговият враг всъщност е неговото отражение”. Незабавно Господ проговори на сърцето ми: „По същия начин много от вашите врагове са отражение на вас самите”.

Преди да имаме каквато и да било стратегия за атака срещу сатана, ние трябва да се уверим, че истинският враг не е нашата собствена плътска природа. Трябва да се запитаме дали нещата, които ни потискат днес, не са жътвата на това, което сме посели вчера.

(Матей 5:25-26).

Исус говори за нещо повече от това, да избягваме съдебните процеси. Всъщност Той каза, че независимо от типа съд, ние ще загубим делото и ще влезем в затвора.

Тази притча обяснява Божията гледна точка за човешката праведност. В действителност врагът е дяволът, а Съдията е Бог. Сатана е нашият противник, който стои като клеветник на братята пред Бог - Съдията на всички. Истината, която Христос иска да видим, е тази, че когато отиваме при Бог въз основа на нашата собствена праведност, врагът винаги ще има законно право да ни „хвърли в затвора”, защото нашата праведност е като „омърсена дреха” (Исая 64:6).

Когато Исус каза: „Съгласи се бързо със своя противник”, Той нямаше предвид „подчини се на дявола”. Той казва, че когато сатана те обвинява за някой грях или проблем, за твое добро е да се съгласиш с него по отношение на твоята неправедност. Ако те обвинява, че си нечист или не обичаш и не се молиш достатъчно, той е прав. Ключът не е да спориш с дявола относно твоята собствена праведност, защото пред Бог твоята праведност е неприемлива. Няма значение колко време се защитаваш или оправдаваш себе си, ти знаеш вътрешно в себе си, че често обвиненията на дявола имат частица истина в себе си.

Нашето спасение не е основано на това, което ние правим, а на това, което Исус стана за нас. Самият Христос е нашата праведност. Ние бяхме оправдани чрез вяра. Нашият мир с Бог идва чрез Господ Исус Христос (Римляни 5:1). Когато сатана идва срещу теб, той се опитва да те измами, като те кара да фокусираш вниманието си върху твоята собствена праведност. И колкото повече разпознаваме, че Исус е нашата праведност, толкова по-малко противникът ще може да ни атакува на арената на нашите провали. Когато обвинителят дойде да те осъди, че нямаш достатъчно любов, нека твоят отговор да бъде: „Истина е, че аз нямам достатъчно любов, но Синът на Бог умря за всички мои грехове, дори за греха на несъвършената любов.” Излезте от сянката на сатанинската атака, и застанете в ярката светлина на любовта на Отец. Покорете се на Бог и помолете любовта на Христос и Неговата простителност да изместят вашата слаба любов.

Когато сатана иска да ви осъди за нетърпение, още веднъж вашият отговор трябва да бъде: „Да, в моята плът аз съм много нетърпелив. Но тъй като съм новороден, Исус е моята праведност и чрез Неговата кръв върху мен, ми е простено и съм изчистен.” Обърнете се още един път към Бог. Използвайте обвинението като напомняне за това, че вие не стоите пред Трона на Съдията, а пред Трона на благодатта, което ви дава свободен и дръзновен достъп до Бог за помощ (Евреи 4:16).

Жизнено важният ключ за превъзмогване над дявола е смирението. Да смириш себе си означава, да откажеш да защитаваш своя образ. Ти си покварен и пълен с грехове в своята стара природа. Но ние имаме нова природа, която е създадена по образа на Христос (Ефесяни 4:24), така че можем да се съгласим с врага по отношение на нашата плът!

Но не ограничавайте този принцип на смиряване само, когато става дума за духовната война. Тази заповед е приложима и в други ситуации. Силата на смирението е в това, че то изгражда духовна защита около душата ви и спира борбите, надпреварите и много други неща, които крадат вашия мир.

Едно чудесно място да практикувате това, е във вашите семейни взаимоотношения. Вашата съпруга може да ви критикува, че вие сте нечувствителен съпруг. Плътският отговор може лесно да превърне разговора в конфликт. Другата възможност е просто да смирите себе си и да се съгласите със съпругата си. Вие вероятно сте нечувствителен. Тогава помолете заедно Бог за повече нежна любов.

Може би вашият съпруг ви обвинява като негова съпруга, че не разбирате напрежението, което има в своята работа. Твърде вероятно е, той да е прав. Вие не знаете нещата, с които той трябва да се справя. Вместо и вие да отговаряте на свой ред с обвинение, смирете себе си и се съгласете с него. Молете се заедно и поискайте от Бог да ви даде разбиращо сърце. Ако ние останем смирени по сърце, ще получим изобилна благодат от Бог и сатана ще бъде обезоръжен на много фронтове.

Запомнете: сатана се страхува от добродетелта, той се ужасява от смирението, той го мрази, защото смирението е предаване душата на Господа, а дяволът се ужасява от Исус Христос.

Всяко успешно освобождение трябва да започне първо чрез премахване на това, което защитава врага. Говорейки за духовна война, апостол Павел въведе думата „крепост”, за да определи духовните крепости, където сатана и неговите легиони се крият и са защитени. Тези крепости съществуват в моделите на мислене и идеите, които ръководят отделните църкви и хора, както и събранията и нациите. Преди да бъде спечелена победа, тези крепости трябва да бъдат съборени и въоръжението на сатана отнето. Тогава мощните оръжия на Словото и Духа ще могат ефективно да ограбят къщата на сатана.

Но какво е библейското значение на думата „крепост”? В Стария Завет крепостта беше безопасно място за живеене, използвано за защита от враговете. Ние виждаме, че Давид се криеше от цар Саул в пустинните крепости (І Царе 23:14-19). Това бяха материални структури, обикновено пещери, високо в планините, които бяха много трудни за атакуване. Това са имали предвид вдъхновените писатели на Библията, пригаждайки думата „крепост”, за да определят силните и здраво защитени духовни реалности.

Крепостта може да послужи като защита от дявола, както е в случая, когато Господ е наша крепост (Псалм 18:2). Или точно обратното - крепостта може да бъде място за защита на дявола, където демонична или пък грешна дейност всъщност е защитена вътре в нас чрез нашите мисли на оправдание на злото. Крепостите, които първо ще изясним, са тези погрешни схващания, защитаващи стария себичен живот и които много често остават „защитени места за живеене” на демонично подтисничество в човешкия живот.

Апостол Павел определя крепостта като: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бог” (ІІ Коринтяни 10:5). Демоничната крепост е всеки тип мислене, което възвишава себе си над познаването на Бога. По този начин то дава на дявола сигурно място за влияние в мисловния живот на човека.

В повечето случаи ние не говорим за „духовно обладаване”. Авторът не вярва, че християнинът може да бъде обладан, защото когато един човек е „обладан” от демон, този демон изпълва неговия дух по същия начин, както Святия Дух изпълва духа на християнина.

Но така или иначе, християните могат да бъдат угнетявани от демони, които са в състояние да окупират и населяват необновените мисловни системи, особено ако тези мисли са защитени от самоизмама или лъжливи доктрини.Мисълта „не мога да имам демон, защото съм християнин”, просто е неправилна. Демонът не може да те има във вечно притежание, но ти можеш да имаш демон, ако отказваш да се покаеш за своето оправдание на злото. Твоят бунт срещу Бог създава място за дявола в живота ти.

Много християни са тормозени от различни страхове. Те са били съветвани и хора са се молили за тях, но с много малък успех. Те се нуждаят от нещо повече от молитва. Те се нуждаят от освобождение. Но освобождението вероятно ще бъде далеч от тях, докато духът на страх не бъде вързан и крепостите на страх не бъдат съборени.

Много вярващи са били учени, че щом имат Святия Дух, те не могат да бъдат излъгани. Това също е неправилно. Причината, поради която Духът на Истината беше изпратен, е тази, че ние много лесно изпадаме в самозаблуда. Всъщност, самата мисъл, че християнинът не може да бъде излъган, е сама по себе си измама! Когато точно тази лъжа навлезе веднъж в ума на вярващия, неговите идеи и мнения престават да се развиват и той остава завинаги в духовното положение, в което е. И всякакъв вид духове ще атакуват душата, като знаят, че са защитени чрез мислите и доктрините в ума на този човек.

Доста трудно е да се разчупи силата на религиозната самоизмама, защото самата същност на вярата е да не дава място на съмнението. Когато един път човекът е измамен, той не разпознава, че е измамен именно, защото е измамен! За всичко, което мислим, че знаем, ние трябва да знаем също и това, че можем да сгрешим. Ако откажем да приемем тази истина, как ще бъдем коригирани от нашите грешки?

Всяка област на сърцето и ума ни, която не е предадена на Исус Христос, е област, уязвима за сатанинска атака. И точно тук, в неразпънатия мисловен живот на вярващия, е най-важно да бъдат съборени крепостите. Поради тази причина ние трябва да приемем това, което Писанието нарича „смиряване на ума”, преди да бъде възможно истинското освобождение. Когато открием бунт срещу Бог в нас, не трябва да се защитаваме и да извиняваме себе си. По-скоро трябва да смирим своите сърца и да се покаем, като позволим вярата ни в Бог да ни промени.

Както виждате, сатана се храни чрез греха. Там, където в живота на вярващия има навик да се съгрешава, очаквайте да намерите демонично действие в тази област. Навикът да се съгрешава често става място за живеене на духове, които крадат от вярващия неговата мощ и радост и този навик е крепост.

Вие може да не се съгласите с идеята, че злите духове биха споходили и заели умовете на вярващите, но със сигурност трябва да се съгласите, че всеки от нас има плътски ум, който е източник на празни въображения, мисли, възвишаващи себе си над Бог (ІІ Коринтяни 10:3-5). С дявола се справяме, като се справяме с плътските мисловни системи, с крепостите, които защитават врага.

Нямаше крепости, нито неправилно отношение, нито пък лъжливо мислене в ума на Христос. Точно преди Исус да отиде на смърт, Той каза: „Защото идва князът на този свят; той няма нищо в Мен” (Йоан 14:30). Сатана нямаше нищо в Исус! Ние също искаме да можем да кажем, че сатана няма тайни места в нас - никакви „механизми за изкушение”, които той натиска и които отварят вратата на нашата душа към злото. Когато крепостите в умовете ни са съборени, въпреки че можем от време на време също да съгрешим, ние ще ходим във великата победа и ще бъдем употребени за помагане на другите в тяхното освобождение.

Ако си християнин, независимо от колко време, ти вече имаш много съборени крепости в твоя живот. Те бяха съборени, когато се покая и дойде при Исус. Освобождението често е много просто, когато душата го иска. Все пак, без известно покаяние, освобождението почти винаги е невъзможно и въпреки че на духа може да му е заповядано да напусне, ако начина на мислене на човека не се е променил, неговото неправилно отношение към греха ще накара духа да се върне.

Един от аспектите на служението на Христос е това: „да се открият помислите на много сърца” (Лука 2:35). Ако ти наистина ходиш с Исус, много области на твоя мисловен процес ще бъдат разкрити. Но ще има благодат и сила от Бог, която ще ти даде възможност да се покаеш, да повярваш в Бог и да приемеш Неговите добродетели в своя живот.Ти ще видиш да падат крепости и да идва победата. Но аз трябва да те предупредя: ще има натиск от страна на твоята плът, а също така и от демоничния свят, да сведеш до минимум и да игнорираш това, което Бог изисква от теб. Ти може да бъдеш изкушен да предадеш някакъв мним грях или малка грешка, докато всъщност позволяваш на твоите големи проблеми да останат недокоснати и добре скрити. Нека да осъзнаем, че средствата, които използваме, за да запазим нашите грехове в тайна, са всъщност истинските материали на една крепост. Демонът, с когото воювате, използва вашите мисли, за да защити своя достъп до живота ви.

Нека да се молим: Небесни Татко, има области в моя живот (на глас назовете името на греховете, които вършите), които не съм предал напълно на моя Господ Исус Христос. Господи, прости ми за компромиса. Аз също Те моля за сила да достигна до събарянето на крепостите, без нежелание или съзнателна измама в моето сърце. Чрез мощта на Святия Дух и в името на Исус, аз връзвам всяко сатанинско влияние, което поражда компромисите и греха в мен. Покорявам себе си на светлината на духа на Истината, да изгори крепостите на греха в мен. Чрез мощните оръжия на Духа и Словото, аз изповядвам, че всяка крепост в моя живот е съборена. Моята цел е чрез милостта и благодатта на Бог да имам само една крепост в мен - крепостта на присъствието Христово.

(Матей 12:43-44).

Въпреки че естеството на нечистия дух по същност е духовно, а не физическо, той все пак търси място за живеене - „къща”, където да може да „почине”. Исус разкри, че има области в човешката природа, които всъщност могат да приютяват злия дух и да му осигуряват почивка. Ако това е така, нека да разкрием природата на човека и да открием тази страна в нас, която може да стане „градивен материал”, където духът да обитава.

Първо, нека да осъзнаем, че демонът не може да живее в истински християнски дух. Чрез новорождението човешкият дух става място за живеене на Святия Дух. И понеже Святият Дух е в нас, можем да разпознаем атаките на врага.

Тази част на човешката природа, която е изключително подобна на природата на дявола, е нашият плътски мисловен живот, което е част от душата или личността на човека. И точно в нашите неразпънати мисли и неосветени намерения, нечистите духове, маскирайки себе си като наши мисли, и криейки се в нашите намерения, имат достъп до живота ни.

Исус продължи: „И, когато дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взима със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на този човек става по-лошо от първото” (Матей 12:44-45).

Ако искате да бъдете успешни в духовната битка, вашата духовна война трябва да се провежда в съгласие със Словото. Защото, ако вие сте невежи по отношение на необходимостта да доведете Христос в освободената душа, има опасност последното състояние на този човек „да стане по-лошо от първото” (Матей 12:45; ІІ Петрово 2:20). Христос трябва да влезе и да Му бъде позволено да изгради Своята къща на праведност в областите, където сатана е живял. С изключение на случаите с физическо увреждане, освобождението не трябва да бъде предлагано на никой, който няма желание да покори своя мисловен живот на Исус Христос!
Ограбване оръжията на сатана
„Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но, когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разпределя това, което е грабнал от него” (Лука 11:21-22).

Преди да бъдем спасени, ти и аз бяхме „неразпределеният имот” на дявола. Сатана беше като напълно въоръжен „силен мъж”, който пазеше домовете на нашите души. В деня на нашето спасение, един славен и „по-силен” - Господ Исус Христос, атакува и победи сатана, и ограби неговото въоръжение. Нашето новорождение като преживяване може да бъде много различно в естествения свят, но в духовния свят една единствена борба се е провела за спечелването на всеки един от нас. Ако бихме могли да надникнем в невидимия свят, щяхме да видим Святия Дух, работещ с ангелите на Бога, за унищожаването на първата линия на защита на врага - неговото „въоръжение”. Но какво всъщност беше това въоръжение, което защитаваше дявола и ни възпираше от спасението? Въоръжението, на което демоните разчитат, включва: мисли, отношения и мнения, които са в съгласие със злото.

Това, което Исус разкри като „въоръжение”, апостол Павел го нарича „крепости” (ІІ Коринтяни 10:1-4). Много е важно да отбележим, че говорейки за крепости, апостол Павел се обърна към църквата. Глупаво е да считаме, че спасението ни е елиминирало всичките грешни представи и намерения, всичките крепости, които все още влияят върху нашите възприятия и поведение. Да, старите неща преминаха и наистина нови дойдоха, но докато не започнем да ходим в пълнотата на Христос, не трябва да считаме, че процесът на промяната е завършил.

Ние ще назовем някои крепости по-късно в тази глава. Засега нека кажем, че на ниво човек, основата на продължителния ни успех в духовната война, идва от подчинението ни към Господа. Когато Той разкрива тези крепости, ние се съгласяваме с Него и чрез покаяние ги събаряме.

Много е важно да осъзнаем, че когато говорим за крепости, ние не говорим за случайни мисли или грехове. Всъщност крепостите, които най-много ни въздействат, са тези, които са така скрити в нашия мисловен живот, че ние не разпознаваме и не ги класифицираме като зло. Да се върнем към споменатия по-горе текст. Исус разкри, че нечистите духове търсят „почивка, покой”. Смисълът на почивката, която те търсят, всъщност е да бъдат в хармония с тяхната околна среда. С други думи, когато нашият мисловен живот е в съгласие с неверието, страха или повтарящи се грехове, врагът има почивка.

Не е случаен фактът, че процесът на освобождение често включва период на вътрешни конфликти и безпокойство. Това е добър знак, който показва желанието на човешката воля да бъде свободна. Трябва да очакваме времето, когато ще използваме нашата власт в Христос, като се „противим” на дявола (І Петрово 5:9). Павел говори за „борбата” на църквата срещу началствата и властите. Ще има период на битка, който се включва в процеса на събаряне на крепостите, защото ти скъсваш своя договор с врага, който ще се бори да остане в твоя живот.

Поради това, че ние с готовност изявяваме себе си, е трудно да разпознаем областите на угнетение в нашия живот. В края на краищата, това са нашите мисли, нашето отношение, нашите възприятия. Ние защитаваме мислите си със същата енергичност, с която защитаваме и оправдаваме самите себе си. Писано е: „Защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той” (Притчи 23:7). С други думи, същността на това, което сме, е в нашия мисловен живот. Така или иначе, преди да може да бъде осъществено каквото и да е освобождение, ние трябва честно да осъзнаем и да изповядаме нуждата си. Трябва да спрем да се преструваме, че „всичко е наред”, да смирим себе си и да потърсим помощ. Всъщност, както по-рано споменахме, първата крепост, която Бог трябва да премахне, е гордостта. Защото, докато някой не е готов да признае, че има нужда от освобождение, той никога няма да бъде свободен от тези крепости.

За да разберем какво не е правилно в нас, ние трябва да видим Божия стандарт за праведност. Давид - на върха на славата, Йов - на дъното на мизерията, както и всички ние между тези двамата, сме си задавали един и същи въпрос: „Какво е човекът?” Авторът на Послание към евреите задава същия въпрос, но тогава отговаря под вдъхновението на Духа: „Но виждаме Исуса” (Евреи 2:9). Исус Христос е моделът, който Бог има предвид за новосъздадения човек (Ефесяни 4:23-24). Той не е просто нашият Спасител - Той е живеещият в нас, Който ни преобразява в Своя образ, Първородният в семейството на славните синове (Евреи 2:10; Римляни 8:28-29).

Но нека също да разберем, че само Исус може да бъде като Исус. Когато ние Му се отдаваме, като все повече се покоряваме, пребъдваме в Него и Словото Му пребъдва в нас, тогава Той ни дава живот, който не е просто „като” Неговия Собствен, но това е точно Неговият живот! Самият Исус Христос, който живее в нас, изпълнява Божията вечна цел, която е, да направи човека по Своя образ. В нас присъствието на Господ Исус прави оръжията на нашата духовна война мощни, вдъхновява нашите думи с власт, когато ние събаряме крепости.

Затова вие трябва да се научите да гледате обективно на каквито и да било мисли или намерения, които ви възпрепятстват да се изобразите спрямо учението на Христос. Тези мисли трябва да бъдат пленени и неправилните намерения - разпънати. Трябва да направим път в нас за идването на Господа. Също да позволим на Неговото влияние да нараства и да се разширява до тогава, докато не се потопим в Духа Му така, че не просто да вярваме в Него, но да вярваме като Него. Неговата любов, мисли и желание да извират от нашите вътрешности.

Следователно, когато се стремим да разпознаваме и да унищожаваме демоничните крепости, втората крепост, която трябва да бъде напълно съборена, е крепостта на неверието. Това е този начин на мислене, който ни казва, че да бъдем като Христос е невъзможно, и задържа цялото ни по-нататъшно духовно израстване. Тази лъжа и веригите, които тя слага върху сърцата ни, трябва да бъдат премахнати от нашия живот.

Така че, нека в този момент да започнете да се молите във вашия дух. Нека Святият Дух да влезе и да изпълни сърцето ви. Ако страдате от крепост, която казва, че никога няма да бъдете като Христос, то тази крепост може да бъде съборена точно сега.

Нека да се молим: Господи Исусе, аз се подчинявам на Теб. Заявявам съгласно Словото Ти, че поради Твоята сила да подчиниш всички неща на Теб, оръжията на моето духовно воюване са силни да събарят крепости. Покайвам се за използването на лъжата, че никога няма да бъда като Исус, като извинение за грях и компромиси с моите убеждения. В името на Исус, аз се отказвам от моята грешна стара природа и чрез благодатта на Бога и силата на Твоя Дух събарям крепостта на неверие, която съществува в ума ми. Заради съвършената жертва на Исус Христос, аз съм ново създание и вярвам, че ще вървя от слава в слава, като постоянно се преобразявам в Христа, ходейки с Бога. Амин.

За да се справим с крепостта на провала, трябва да направим покаянието наш начин на живот. Запомнете, че покаянието означава промяна, а не просто угризение на съвестта. Нашето мислене трябва да се промени. Има „стада от неправилни мисли, които блуждаят в ума ни и се хранят с всяко едно стърнище на неверие и провал. Мисли като: „Аз винаги ще бъда неудачник”, „Аз съм просто един грешник” или „Аз се опитах да ходя в Духа, но нищо не се получи”, се срещат и образуват стени, под и таван, т. е. „градивния материал” на крепостта на провала. За да си осигурите победа, вие трябва да плените тези неправилни мисли.

Нека в намеренията ви бъде установена целта, че смисълът на вашето спасение е, да бъдете уподобени на Христос. Не е ли писано: „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя” (Римляни 8:29)? Същият Господ, който победи дявола и освободи твоето сърце, все още работи, за да обнови ума ти. Както е вярно, че Той е нашата обещана земя, така също е вярно, че ние сме Неговата обещана земя. Великаните в нашите сърца, въпреки че са ни се съпротивлявали и са ни унижавали, не могат да устоят срещу Него. Той е вечният Исус - Святият, Който не познава поражението!

Щом като осъзнаем, че нашето спасение е една продължителна трансформация и че се променяме „от слава към слава” (ІІ Коринтяни 3:18) в образа на Христос, няма да се обезкуражаваме от крепостите, които откриваме, нито пък временните неуспехи ще ни парализират. След като видим нуждата си, трябва да се радваме, защото знаем, че е само въпрос на време, преди още един великан да бъде премахнат!
Разрушете крепостта на страха
Друга крепост, която сковава хората, е страхът. Вашият опит ви подсказва, че ако опитате нещо ново и го направите пред хора, вие може да бъдете притеснени или отхвърлени. Против вас ще изникват серия от възможни реакции и вие отстъпвате, когато трябва да нападате, и мълчите, когато трябва да говорите. Това тихо, страхливо оттегляне навътре във вас, е направило къща от мисли, в която живее духът на страх.

Бог не иска да живеете във вериги. Затова нека да погледнем на някои мисли и преживявания, които може да са направили структури на демонични крепости. Може би като малко дете, когато сте опитвали нещо ново, реакцията на вашето семейство или приятели е била, да ви се присмиват. Техните безсмислени думи толкова дълбоко са влезли във вас и са ви причинили такава ужасна болка, че вие неволно оставате в тази „болезнена” или „отстъпническа” позиция. От тогава вие отказвате да бъдете на място, което ви прави уязвим за критика. Вие може би вече не си спомняте конкретния случай, но и до днес не сте престанал да отстъпвате с болка пред тези неща.

Запомнете, Исус каза, че Бог ще ни прости, ако ние простим на другите. Колкото и несправедливо да ви изглежда, вашата реакция към това, което ви наранява, е толкова далеч от волята на Бог, колкото и действията на тези, които ви нараняват. На практика вашата реакция е станала част от същността ви. Вие можете да бъдете освободени от тези вериги върху вашата душа, като се освободите и простите на тези, които са ви наранили. В степента, в която истински забравите случилото се и простите на този, който ви е обидил, в същата степен Бог ще възстанови душата ви в едно балансирано и здраво отношение към хората. И когато вие напреднете в този процес на простителност, ще израснете в любов. Писанието казва: „В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха” (І Йоан 4:18). Крепостта на страх ще бъде изместена от крепостта на любов.

Винаги помнете: Победата започва с името на Исус на нашите устни, но не е напълно завършена, докато характерът на Исус не бъде изграден в нашите сърца. Не е достатъчно да имате „къща пометена и поставена в ред” (Матей 12:44). Мисловния ви живот трябва да бъде превзет от Личността на Христос и докато постоянствате в предаването си на Христа, Той ще премахне оръжията на сатана от ума ви. Той ще ви покаже какво имате нужда да съборите и ще видите, че оръжията ви са мощни за събаряне на крепости.

Душите ни, изпълнени с несигурност, са много чувствителни към критиките и комплиментите на другите. В търсенето на своето „аз” в младите ни сърца различни думи са били излети като разтопена стомана, които като са изстивали, са образували природата ни. Много от днешните пораснали хора вярват, че са със слаби умствени способности, защото като деца са се възприемали така, поради безразсъдното критикуване на учители и родители.

Тези начини на мислене и ограничения са построени в нас от детството ни и са се вградили в нашия модел на мислене, посредством думите и идеите на другите. Всъщност много от мненията ни за живота са наши просто, защото ние не знаем друг начин, по който можем да мислим. И сега защитаваме, браним идеите си и оправдаваме мненията си, като че ли са наше собствено творение!

Още един пример за това е астрологията. Множество вярващи са вързани подсъзнателно от характерните черти и слабостите на техния „зодиакален знак”. В търсене на своята идентичност, тази бъркотия от измамни факти и илюзии е обзела душите им и това стои там, дори и днес, и продължава да спъва Божията работа за собственото им обновление.

Като християни трябва да знаем, че единствената истина, която е правилна за личността, е истината на Христос. Ако ние не осъзнаем това, ще бъдем само „като нашия учител” и никога няма да направим нещо повече от „делата на нашия баща” (Лука 6:40; Йоан 8:41). Нашите „бащи” и „учители” без съмнение са направили най-доброто, което са могли. Но целта ни не е просто да повторим делата на бащите си, а да извършим делата на Исус.

Затова Библията ни съветва да помним и да преценяваме плода или пътя, по който хората са изживели живота си, преди да се подчиним на техните концепции (Евреи 13:7). В този смисъл е очевидно, че само една Личност - Господ Исус Христос знае тайните на живота и това беше доказано чрез Неговото възкресение. Чрез победата над смъртта Той разкри, че разбира живота.

Въпреки че Исус ще използва хора, за да ни учи, ние не трябва да ставаме последователи просто на хора, особено, ако тези хора не са съобразени с Христос.Нашата цел е да бъдем като Христос и само като Него. Не трябва да позволяваме да ни ръководи поучение, чиято крайна цел не е тази проста истина!

В това дълго пътуване, през което душата търси себе си, ние трябва да предадем на Бога това, което сме били, защото когато изгубим нашия живот за Исус, ще го намерим. Вижте, когато дойдем при Исус, всичко това, което е естествено в нас - нашия характер, ще се промени. Библията казва, че Бог е приготвил за нас ново сърце, нов ум и нов дух, нов характер, в крайна сметка даже и ново име (Евреи 8:10; І Коринтяни 2:16; ІІ Коринтяни 5:16-17; Откровение 2:17).

Помнете, че когато бяхте новородени, вие получихте Самия Дух на Бога и чрез Неговия Дух вие бяхте пренесени в един друг свят - Небесното Царство. Въпреки че вашите крака са все още на земята, чрез превозното средство на Святия Дух сте се присъединили към Личността на Исус Христос, който стои на Божия трон. И както вашите крайници са прикрепени към вашето тяло, така вашето сърце е прикрепено към силата на Бог. Никога не сте сами. Христос е винаги с вас! И вие никога няма да бъдете отново човекът, който бяхте преди спасението.

Божието обещание гласи: „Ако е някой в Христа, той е ново създание, старото премина и ето, всичко стана ново” (ІІ Коринтяни 5:17). Всичко! Даже и вашата интелигентност и външност се променят към по-добро. Старите провали, предразсъдъци и намерения са обречени да си отидат. Една нова вяра и надежда трябва да израства във вас всеки ден. Как получаваме такова чудесно ново начало? Ние приемаме в сърцата си Духа на Христос, Който ни вдъхновява, и ние изучаваме думите Му, които ни ръководят. И каквото намерим в нас, което не е като Христос, ние го разпъваме на кръст.

За да съборим крепостта на нашия опит, трябва да признаем „Бог за верен, а всеки човек лъжлив” (Римляни 3:4). Единственият, който има право да формира нашия живот, е Исус Христос. Трябва да решим да не позволяваме на нищо и никой да ни формира, да не го позволяваме и на собствените си лични преживявания, освен ако те не отговарят на Божиите обещания.

Нека да погледнем истината. Кой ръководи нашия живот? Бог или опитът? Ако нашите преживявания не се съгласуват с Божието Слово, те ще ни учат измамно, че Бог не е Този, който казва, че е. Трябва да пазим сърцата си от мнения, които формираме за живота, защото, докато събитията в нашия живот не станат напълно съобразни с Христос, те са непълни.

С други думи, въпреки че не сте изцелени, не трябва да си правите заключението, че „изцелението на е за днес”. Това, което Бог е осигурил, е вечно. Това означава, че докато небето и земята не преминат, Той е осигурил изцеление. По същия начин е за греха. Въпреки че може да продължите да се препъвате, вие трябва да продължите да вярвате в благодатта на Бога, за да преодолеете това. Трябва да си дадете възможност да израснете в нови хоризонти. Никога не трябва да оставяте своята вяра в Божието Слово. Преживяванията могат да изглеждат полезни, но ако те ви карат да мислите, че Исус не е същият днес, както е бил и по време на Евангелията, тогава сте си направили погрешно заключение. Това е крепост, която трябва да бъде съборена.

Най-сигурният начин да се убедим, че някой не ни мами, е да се погрижим ние самите да не се заблудим. Трябва да сме честни към Бога и да бъдем чувствителни за Неговата любов и Словото Му. Планът на сатана е да ни накара да приемем, независимо дали чрез нашето възпитание, преживяване или чрез някоя догма в църквата, че някои части от живота на Христос не са истинни и не се отнасят до нас. Всяка битка, която имаме в живота си, опира до Словото и до това, дали можем или не да изградим своя живот върху верността и честността на Бога. Ако се придържаме здраво за нещата, в които сме сигурни, Бог ще бъде верен да ни освободи от тези крепости и да ни доведе в пълнотата на Царството Си.

Нека да припомним, че Господ освободи древните евреи от Египет, така че да може да ги заведе в Обещаната земя. По същия начин ние сме освободени от греха не, за да живеем за себе си, но за да можем да дойдем в образа на Христос. Нашите цели трябва да се слеят с Божествените, защото, ако нашият характер и природа не се променят, ние неминуемо ще намерим себе си заплетени отново в същите проблеми, които и преди са ни причинявали неприятности.

Въпреки че може да не ни се иска да чуваме това, но много от нашите духовни конфликти просто няма да спрат, докато характерът на Господ Исус не се формира в нашите сърца. Целта на Отец при нашето освобождение е нещо повече от това, да отмахне товарите и демоните от гърбовете ни. Всъщност точната цел, на която Бог е подчинил цялата своя работа в живота ни, е нашето преобразуване в „образа на Неговия Син”. Целта на Отец в спасението ни беше, Исус да бъде „Първородният между много братя” (Римляни 8:28-29). С други думи начинът, по който можем да осъществим Божествената крайна победа, е, да достигнем Неговата крайна цел, която е пълното ни преобразуване в образа на Христос.

Има такова сливане в Духа между Бог и нас, където нашите духове са напълно пропити от живото присъствие на Господ Исус и Неговата слава изпълва до толкова нашия живот, че няма „тъмна част в него” (Лука 11:36). Тази близост с присъствието на Господа произвежда такава неразрушима защитна крепост, в която сме скрити от злото. Чрез Него влизаме в съвършенството на Неговите пътища и го прилагаме в нашите взаимоотношения както с Отец, така и един към друг, и имаме имунитет срещу безбройните сатанински атаки. Всъщност, когато Неговата пълнота нараства в нас, тогава това, което е писано, се изпълнява: „Както е Той, така сме и ние в този свят” и „Онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него” (І Йоан 4:17; І Йоан 5:18).

Ние трябва да осъзнаем, че не сатана ни побеждава, но нашата отвореност към него. За да победим напълно дявола, трябва да ходим „под покрива на Всевишния” (Псалм 91:1). Сатана е търпян само с една единствена цел - духовната война между дявола и Божиите светии ни заздравява в образа на Христос, където природата на Христос става нашето единствено място за почивка и сигурност. Бог позволява духовната война да подпомогне Неговия вечен план, който е, да направи човека според Своя образ и подобие (Битие 1:26).

Когато разберем, че целта на Отец е да преобрази нашия живот в този на Христос, ние ще виждаме непрестанно, че Бог има един отговор за духовното воюване - достигането характера на Неговия Син! Тормозени ли сте от демони на страх и съмнение? Подчинете тези области на Бог, покайте се за вашето неверие и се изпълнете с вярата на Христос във вас. Тормозени ли сте от духове на страст или срам? Представете точно тези области на грях на Бог, покайте се за вашата стара природа, уповавайки на Христовата простителност и чистотата на Неговото сърце.

Отец е много повече заинтересован Неговият Син да бъде изобразен в нашия живот, отколкото побеждаването на сатана. Кой е този дявол, който може да въстава срещу Живия Бог? Всъщност най-великата истина е тази, че когато дяволът разбере, че неговите ожесточени атаки срещу вашия живот не ви отдалечават от Бога, но ви приближават към Него и че неговите изкушения всъщност ви карат да придобиете добродетелите на Христос, той ще се оттегли.
Целта не е духовно воюване, а да бъдем като Христос
Има време, за което ние ще говорим по-късно в тази книга, когато Господ ще ни призове да съборим крепостите на ада, изградени около нашите църкви и събрания. Но също така има едно друго време, когато, ако ти навлезеш в духовната война, ще бъде всъщност отстъпление от подчинението ти към Бог. Исус победи сатана в Гетсимания и на кръста не, като директно се конфронтираше с него, а чрез изпълняване на съдбата, за която Той беше призован на Голгота. Най-великата битка, която някога е била спечелена, беше постигната с очевидната смърт на Победителя, без Той да изрече нито една дума на смъмряне срещу врага! Князът на този свят бе осъден и началствата и властите бяха обезоръжени не чрез конфронтация в духовна война, но чрез предаването на Исус Христос на кръста.

Има случаи, в които вашата битка срещу дявола е всъщност би била едно отстъпление от по-висшата Божия цел, която Той има за вас. Ходатаите и капитаните в духовната война отбелязват: „Има демон, чиято цел е да отвлече човешкия ум към ада и неговото име е „неправилен фокус”. Ако вие продължително време виждате демонични духове в хора или в материалния свят около вас, вие може би воювате с такъв дух. Крайната цел на този демон е, да създаде умствена нестабилност в светиите, за да не се движат в свобода. Слушайте много внимателно: ние не сме призовани да се фокусираме върху битката или върху дявола, освен когато тази битка премахва пречките за нашето моментално и бързо преобразяване в Христос. Нашето призвание е да се фокусираме върху Исус. Работата на дявола обаче е, да отмести погледа ни от Исус. Първото оръжие на сатана винаги е да ни съблазни да не гледаме на Исус. Обърнете се към Исус и почти веднага битката изчезва.

Познавах един човек, който притежаваше компания за касети. Освен, че управляваше бизнеса, той често прекарваше време в слушане на касета-майка, от която излизаха всички останали касети. С годините неговите уши привикнаха да улавят всяко най-малко пращене или пукане, всеки един недостатък, който трябваше да се елиминира в касетата-майка. Един ден отбелязах, че сигурно е чудесно и радостно да се работи с музика. Неговият отговор просветли ума ми. Той каза: „Знаеш ли, аз не съм слушал музика от години. Когато вкъщи включа моята модерна домашна стерео уредба, без значение какво се свири, единственото, което чувам, са пращене и шум.”

По същия начин както неговите мисли са били обърнати към музикалните дефекти, така неправилният фокус ще се стреми да обърне вашите мисли единствено към врага. И в един момент всичко, което виждате, ще бъдат демоните. Истинската дарба, наречена „разпознаване на духовете”, е балансирана дарба, която ви дава възможност да разпознаете колкото ангелските духове, толкова и злите. Правилното използване на тази дарба има много повече положително влияние, отколкото това, което обикновено се представя за разпознаване.

Един пример за добро балансиране на разпознаването можем да видим в ІV Книга на Царете. Сирийската армия беше обиколила един град в Израел за огромен ужас на слугата на пророк Елисей. За да успокои неговия страх, Елисей се помоли очите на слугата му да се отворят. Тогава той го окуражи, казвайки: „Не се страхувай, защото тези, които са с нас, са повече от ония, които са с тях” (ІV Царе 6:16). След като Господ отвори очите на слугата, той видя това, което Елисей виждаше: „Хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей” (ст. 17).

В духовното воюване битката никога не е представяна като човешкото „ние срещу тях”. Тя винаги включва „тези с нас” срещу „тези с тях”. Истинското разпознаване е пълното осъзнаване за огромното множество ангели, верни на Бога, и също така пълната яснота за действията на демоничния свят. Трябва да знаем, че ангелските сили на наша страна са както по-силни, така и по-многобройни от врага. Запомнете, че ако престанете да чувате „музиката” във време на вашата духовна война, вашето разпознаване в най-добрия случай е непълно.

Ние трябва да научим, че от човешка гледна точка много по-добре е да развиваме Божествени добродетели, отколкото да прекарваме целия ден, молейки се срещу дявола. Точно радостта в Господа изгонва духовете на депресия. Точно нашата жива вяра унищожава духовете на неверие и действената ни любов изгонва страха.

Като с постоянство чрез вяра предаваме себе си на Христос и на Неговата същност и Слово, буквално изграждаме непревземаеми крепости и стени от присъствието Му около нас. Пътят към крепостта на Всемогъщия е прост. Победата започва с името на Исус на нашите устни, но тя е напълно завършена, когато характерът на Исус е изобразен в нашите сърца.

Апостол Павел учеше: „А Бог на мира скоро ще смаже сатана под краката ви” (Римляни 16:20). Когато поддържаме мир по време на духовна война, това е смазващ смъртоносен удар за сатанинското угнетяване и страх. Нашата победа никога не идва от нашите емоции или интелект. Нашата победа идва, когато откажем да съдим по това, което виждаме или чуваме, и повярваме, че това, което Бог е обещал, ще стане.

Ние никога няма да познаваме в пълнота победата на Христос, докато не престанем да реагираме по човешки на обстоятелствата. Когато истински имате власт върху нещо, можете да погледнете на него без притеснение, страх или безпокойство. Вашият мир е доказателство за вашата победа. Властта, която Исус имаше срещу суровата буря (Матей 8:23-27), беше проявление на Неговия мир над обстоятелствата. Той не започна да воюва срещу бурята. Той е се уплаши от нея, а само погледна нейното вилнеене и й заповяда с властта Си, в съвършен мир. В съда на Пилат, в този свят, изпълнен с емоционален ужас от силите на ада, свято спокойствие обкръжаваше Христос. Мир, който беше роден от Неговото решение да извърши Божията воля, без значение колко ще Му струва това. Неговият дух излъчваше спокойствието, което в пълнота представя мира на Божия Трон. След няколко мига не Исус беше изправен пред съда, а сатана, Пилат и народа на Израел.

Арсеналът на сатана включва такива неща, като страх, безпокойство, съмнение, самосъжаление. Всяко едно от тези оръжия ограбва нашия мир и оставя притеснение вътре в нас. Искате ли да разпознаете къде врагът идва срещу вас? В тези ваши взаимоотношения, където нямате мир, имате война. И точно обратното - където имате победа, вие имате мир. Когато сатана хвърля своите стрели срещу вас, колкото повече мир имате в този проблем, толкова по-истински вие ходите в победата на Христос.

Павел ни казва: „като в нищо не се плашите от противниците си, което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, което е от Бога” (Филипяни 1:28). Вашият мир, вашето здраво стоене върху Словото на Бога е знак, че сте в правилната позиция, в пълно подчинение на волята Му. Самият факт, че по никой начин не сте обезпокоявани от вашия враг, е знак, че вие имате власт над него.
Миротворците са Божии синове
Мирът е Духовна сила. Миротворец не е просто човек, който протестира срещу войната. Това е такъв човек, който вътрешно е толкова отдаден на Христос в дух и истина, че може да бъде наречен „Божий Син”. Където отива той, Бог отива с него. И където отива Бог, той е с Него. Той е безстрашен, спокоен и дръзновен. Мир се излъчва от него по същия начин, както светлината и топлината се излъчват от огъня.

В битките на живота вашият мир всъщност е оръжие. Вашата увереност заявява, че вие няма да се поддадете на лъжите на дявола. Вижте, първата стъпка за това, да вземете надмощие и власт над врага, е, да имате мир, независимо от обстоятелствата. Когато Исус се конфронтира с дявола, Той не се конфронтира със сатана чрез Своите емоции или страх. Знаейки, че дяволът е лъжец, Той просто отказа да приеме и слуша друг глас, освен гласа на Бога. Неговият мир превъзмогна над сатана. Така Неговата власт разгроми лъжата и накара демоните да се разбягат.

Само Божият мир ще укроти твоите плътски действия в битката. Източникът на Божия мир е Самият Бог. Наистина „пред Престола имаше стъклено море, подобно на кристал” (Откровение 4:6). Стъкленото море е символ. Няма никакви вълни, няма безпокойство, което да тревожи Бог. Той никога не се тревожи, никога не прибързва, никога не е без отговор. Морето пред Него е съвършено спокойно и напълно тихо. Всички наши победи зависят от това, дали ще седим тук с Него.

Бог е нашият Баща. Небесният Ерусалим е нашата майка, родното място на нашето ново създание (Галатяни 4:26). И ти си възлюбено дете на Бога, част от семейството на Отец и член на Неговия дом (Ефесяни 2:19). Ти по откровение трябва да знаеш, че не воюваш, за да отидеш на Небето. Ти си роден там при новорождението си (Йоан 3:1-8). Трябва да поставиш и установиш правилно своите взаимоотношения с Всемогъщия.

За тези, които са родени отгоре, Той казва: „Седни отдясно Ми, докато поставя враговете под краката ти” (Псалм 110:1). Преди да влезеш в духовната война, осъзнай, че не си ти този, от когото се страхува дяволът, а от Христос в теб! Ние сме издигнати и поставени да седим с Христос в Небесни места (Ефесяни 2:6) и заради това Святият Дух продължава да ни говори и нашето поклонение към Бога е нашето първо задължение в битката. Поставете себе си в присъствието на Бог. Седнете и починете, знаейки, че Христос вече е поставил вашите врагове за подножие под краката ви. От тази позиция на почивка Словото на Бог продължава: „Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти, казвайки: Владей сред враговете Си” (Псалм 110:2).

Почивката предшества управляването. Мирът предшества мощта. Не търсете да владеете над дявола, докато напълно не сте се подчинили на Божественото управление върху вас. Прицелна точка на всяка победа е, да търсите Бог, докато Го намерите, и когато Го намерите, да позволите Неговото присъствие да изпълни вашия дух със Своя мир. От пълната сигурност, която имаме, стоящи от дясната Му страна, почивайки в Неговата победа, нека да владеем над своите врагове.