Туристически ресурси на община София



Дата25.01.2018
Размер241.33 Kb.
#51381

Международен колеж Албена

Курсова работа на тема:

Туристически ресурси на община София

Съдържание

1. Кратко описание на факторите и условията за развитие на туризма в община София ...........стр.2

1.1 Географско положение .....................................................................................................стр.2

1.2 Екологични фактори .........................................................................................................стр.2

- Състояние на водите ......................................................................................................стр.3

1.3 Социално-икономически фактори ...................................................................................стр.4

- Демографски условия ...................................................................................................стр.4

- Туристическа инфраструктура .....................................................................................стр.4

- Транспортна инфраструктура ...................................................................................... стр.5

1.4 Управленски и организационни фактори .......................................................................стр.5

2. Туристически ресурси ................................................................................................................... стр.6

2.1. Природни туристически ресурси ...................................................................................стр.6

- Релеф ..............................................................................................................................стр.6

- Климат ............................................................................................................................стр.6

- Води ................................................................................................................................стр.7

- Биологични ресурси ......................................................................................................стр.7

- Защитени природни обекти ..........................................................................................стр.8

2.2. Антропогенни туристически ресурси. Перспективи за развитие ...............................стр.8

2.2.1 Културно-исторически забележителности ......................................................стр.8

- Природен парк „Витоша“ ........................................................................................стр.9

- Панчаревско езеро .................................................................................................стр.11

- Зона за отдих яз. „Искър“ ......................................................................................стр.11

- Балнеолечебни центрове .......................................................................................стр.11

- Основни и допълнителни туристически услуги .................................................стр.11

3. Източници на информация ..........................................................................................................стр.12



      1. Кратко описание на факторите и условията за развитие на туризма в община София.

1.1. Географско положение:

Местоположението на столицата на България - София, винаги се определя като уникално и стратегически важно. Градът е разположен в „средеца" на Балканския полуостров, в западната част на България, в едноименното обширно поле. Малко са столиците в света, които се отличават с особеностите на София - средна надморска височина около 550 m, наличие на минерални извори със сравнително постоянен дебит и лечебни свойства на водата, малки разстояния до столиците на повечето съседни балкански страни.

Географските координати на София са 23° 19' 39'' и. г. д. и 42° 41' 30'' с. г. ш.

Столицата на България заема югоизточната част на обширното Софийско поле. Неговата дължина е 75 км, а средната ширина - 16 км. Общата му площ е около 1050 кв. км, като около 120 от тях се падат на София. Средната надморска височина на Софийското поле се изменя от 545 m при площад „Народно събрание" до 650 m при Княжево и жк „Младост 4".

На територията на София се пресичат две от най-важните транспортни оси за страната и Балканския полуостров - Русе (Варна) - Г. Оряховица - София - Кюстендил - Гюешево за Скопие (съответно за Солун и Дуръс) и Драгоман - София - Свиленград - Капитан Андреево -Истанбул. Първото транспортно направление (на североизток) има продължение за Румъния, Украйна и Русия; а второто (на северозапад) - за страните от Централна и Западна Европа. Кръстопътните функции на София се улесняват от особеностите на релефа в тази част на страната и от наличието на естествена връзка между пътищата, преминаващи по долините на реките Искър и Струма. След 1992 г. по това направление започна проектирането на високоскоростна транспортна магистрала (от Видин и Лом за София - Кулата - Солун и Атина), която е част от трансевропейските транспортни коридори. Чрез нея ще се намали времето за преодоляване на разстоянието от Дунавското крайбрежие до Беломорието.

В София се събират двете основни автомагистрали на страната - „Хемус" и „Тракия", чрез които се поддържат транспортно-икономическите отношения на столицата с Горнотракийската низина, Северозападна, Северна и Централна България. И в това отношение столицата изпълнява важни регулиращи и разпределителни функции в превоза на товари и пътници.

1.2.Екологични фактори:

Състояние на атмосферния въздух.

София е най-големият градски и промишлен център в България, на чиято територия действат над хиляда промишлени предприятия. Не по-малко от 200 от тях изхвърлят значителни количества замърсители на въздуха. Важно е обстоятелството, че над 60 % от предприятията се намират сред жилищните квартали на града или в непосредствена близост до тях. Практически всички индустриални зони на столицата включват и жилищни квартали, с изключение на МК „Кремиковци", който е разположен на около 18 km североизточно от София и е най-големият замърсител на въздуха в Софийското поле.

От промишлеността директно във въздуха се изхвърлят: серни, азотни и въглеродни окиси; нетоксична и токсична прах, съдържаща олово, мед, цинк, живак и други метали; канцерогенни вещества (сажди, смоли, асфалт) и др. Бързо нараства броят на моторните превозни средства (МПС), които замърсяват въздуха над София с големи количества азотни и въглеродни окиси, въглеводороди, сажди и др. В периферните нискоетажни квартали на града (без комплексите) се използват неефективни битови отоплители.

В същото време замърсяването на въздуха от автотранспорта ще става все по-сериозен проблем, подобно на всички големи градове в света. Затова все по-настойчиво се налага необходимостта от усилване на изследванията по химия на атмосферата. Нужно е да се увеличи броят на веществата, измервани в постоянните пунктове за наблюдения, като се включат приземен озон и другите основни фотооксиданти. Необходими са изследвания на фотохимичните и други превръщания на веществата в тропосферата, както и на метеорологичните условия, водещи до високи нива на замърсяването.

В същото време замърсяването на въздуха от автотранспорта ще става все по-сериозен проблем, подобно на всички големи градове в света. Затова все по-настойчиво се налага необходимостта от усилване на изследванията по химия на атмосферата. Нужно е да се увеличи броят на веществата, измервани в постоянните пунктове за наблюдения, като се включат приземен озон и другите основни фотооксиданти. Необходими са изследвания на фотохимичните и други превръщания на веществата в тропосферата, както и на метеорологичните условия, водещи до високи нива на замърсяването.

Състояние на водите.

Водите имат неоценимо значение както за жителите на София още от най-древни времена, така и за настоящия и бъдещия град София. Най-известни водни богатства са многобройните лековити термоминерални води, които били използвани още от древността. Значителни водни богатства на София представляват река Искър и нейните притоци и големите пресноводни запаси от подземни води. Качествените характеристики на тези водни ресурси са резултат от извънредно динамични и разнородни фактори. Природните фактори определят условно-естествените качества на водите, като осигуряват устойчиво хидрохимично равновесие на водните екосистеми. Най-важни техногенни фактори са урбанистичните процеси (увеличаване на застроената територия и броя на населението, изграждане на техническата инфраструктура), промишлеността и крайградското земеделие.

Опазването и рационалното използване на водните богатства на столицата изискват решаването на следните основни проблеми: осигуряване на комплексна и системна хидроекологична информация, необходима за контрола и управлението на водите на София; усъвършенстване на оперативната дейност на общинските съвети по управление на водите; намаляване на концентрацията на замърсяващи вещества в отпадните води; подобряване на техническото състояние на водопроводната и канализационната система за предотвратяване на загубите от вода и за осигуряване на отвеждането на отпадните води; рекултивация на кариерите за инертни материали край София; пречистване на речните корита от твърди отпадъци и др.

Опазването и рационалното използване на водните богатства на столицата изискват решаването на следните основни проблеми: осигуряване на комплексна и системна хидроекологична информация, необходима за контрола и управлението на водите на София; усъвършенстване на оперативната дейност на общинските съвети по управление на водите; намаляване на концентрацията на замърсяващи вещества в отпадните води; подобряване на техническото състояние на водопроводната и канализационната система за предотвратяване на загубите от вода и за осигуряване на отвеждането на отпадните води; рекултивация на кариерите за инертни материали край София; пречистване на речните корита от твърди отпадъци и др.



Твърдите битови отпадъци са важен екологичен проблем за столичния град. Управлението им е сложен процес, който, ако не се осъществява правилно, води до проблеми, произтичащи от замърсяването на всички компоненти на околната среда - въздух, води, почви и др. През последните няколко години се очертава тенденция към намаляване на образуваните количества отпадъци както за страната, така и за София.

Годишното количество на натрупаните битови отпадъци за София представлява около 10% от общото количество за страната. Нормата им на натрупване (kg/жител годишно), сравнена с някои европейски градове, е значително по-малка.

Системата на извозване на твърдите битови отпадъци, осъществявана от общински и частни фирми, обхваща цялата територия на столицата, но във вилните зони все още е незадоволителна. Обезвреждането на твърдите битови отпадъци се осъществява единствено чрез депониране. Целият поток от битовите отпадъци се насочва към депото, разположено в западната част на София - кв. „Суходол". Депото е изградено в съответствие с екологичните изисквания на България и Директивата на Европейския съюз.

1.3 Социално-икономически фактори



      • Демографски условия:

Най-ясна представа за демографското развитие на София дават извършените преброявания на населението - от първото през 1880 г. до последното през 1992 г. София е нараснала през целия наблюдаван период (1880 - 1997 г.) над 54 пъти, докато населението на страната се е увеличило но-малко от 3 пъти. Посоченото различие отразява в най-голяма степен непрекъснатото развитие на града като столица, както и нейните по-големи възможности и привлекателност в сравнение с останалите населени места в е страната. През 1880 г. в София са живели едва 0,7 % от населението на страната, а през 1997 г. този дял е достигнал 13,5%.

      • Туристическа инфраструктура:

На територията на Софийска община се намират много информационни центрове, организации и сдружения. Ето някои от тях:

Туристически Информационен център на БТС

Евро-български културен център

Туристическо дружество Алеко Константинов

Туристическо дружество Витоша

Туристическо дружество Еделвайс

Туристическо дружество Здравец

Туристическо дружество Зелена България

Туристическо дружество Иван Вазов

Туристическо дружество Момина скала

Туристическо дружество Рила

Туристическо дружество Черни връх

Основни туристически направления. Културни забележителности.

На територията на софийска община се намират редица културни забележителности и туристически направления. Като по-значими от тях са:

Храм-паметник „Свети Александър Невски“

Храм “Света София”

Национален музей “Боянска черква”

Ротонда „Свети Георги“

Църква „Света Петка Самарджийска“

Руска църква „Свети Николай“

Джамия Баня баши

Паметник „Цар Освободител“

Антична крепост „Сердика“

Сред природните забележителности са Природен парк „Витоша“ и Панчаревско езеро.



      • Транспортна инфраструктура

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика) със съответните локомотивни и вагонни депа. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.

1.4. Управленски и организационни фактори

Софийска община е разработила програма за развитието на спорта и туризма за населението. За реализиране Стратегия за развитие на физическо възпитание и спорт в Столична община и съгласно Закон за физическото възпитание и спорта, отдел “Младежки дейности, спорт и туризъм” е изпълнителен орган на Столична община, осъществяващ политиката на местната власт в областта на младежките дейности, спорта и социалния туризъм и осъществяващ междуведомствено и междуинституционално сътрудничество за изпълнение на стратегическите цели.

Организациите заети в областта на туризма в общината и работещи на национално ниво са:

Съвет по туризъм София

Софийска Хотелиерска и Ресторантьорска Асоциация

Общинската политика в областта на туризма следва националната такава за устойчиво развитие и е сред приоритетите на администрацията.

2. Туристически ресурси

2.1 Природни туристически ресурси



      • Релеф

Релефът на земната повърхнина, върху който са разположени град София и Софийска голяма община, се отличава с подчертано разнообразие. Надморската височина се изменя от около 500 m при гр. Нови Искър до 2290 m на Черни връх. Разчленението на релефа в Софийското поле не е голямо, което е причина за наличието на удобни терени за застрояване извън ценните за земеделско ползване земи.

Релефът, върху който е разположена територията на Софийска голяма община, може да бъде поделен на следните геоморфоложки единици: котловинно дъно, планински подножия и подножни стъпала, склонове и склонови стъпала на прилежащите планински системи, билни гърбища и долинни дъна.

Подножната ивица е разположена в периферията на Софийското поле, на границата с Лозенска планина, Витоша, Люлин и Стара планина. Намира се във височинния пояс между 700 и 900 m, а наклонът на релефа й е от 5 до 8°. Тази ивица е част от един добре оформен пръстен от неспоени или слабо споени скални материали с кватернерна възраст, припокриващи по-старите езерни и речно-езерни отложения. Основен фактор за формирането на подножната ивица са транспортираните и отлагани от реките наноси, върху които впоследствие реките се всекли (Кална, Драгалевска, Боянска и др.). В скалния състав на подножието участват и материали, отложени от свлачища и срутища, каквито има около Киноцентъра. Поради наличието на почви със сравнително ниски агротехнически свойства, върху подножието са изградени селата и многобройните манастири, създали средновековната Средецка Света гора.

Витошкото стъпало е част от подножието. То представлява естествено продължение на Лозенска планина, тясно свързано с Витоша. Това стъпало има хълмист релеф и е разсечено от дълбоките долини на реките Бистрица, Железнишка, Лева и Ведена. В неговия обхват са застроени Бистрица, Железница и вилните комплекси в тази част на Софийската котловина.

Витоша е планина, която внушително се издига над София. Нейната площ възлиза на 267 кв. км., като дължината й е около 20 км, а ширината й варира от 10 до 19 км. Планината има сравнително голяма средна надморска височина 1394 m (за сравнение Рила има 1487 m средна надморска височина). Витоша има 9 върха с височина над 2000 m и 14 върха с височина над 1500 m. Това е предпоставка за разнообразните природни условия, които тук се сменят бързо от подножието до високите върхове. Стръмните северни склонове, слабо изразените склонови стъпала и заравненото било й придават подчертан алпийски вид. Планината е млада по възраст. Нейното издигане над 2000 т е резултат на неколкократно проявените вертикални движения на земната кора през последните 6 7 млн. години. Въпреки че от Софийското поле планината прилича на вулкан, тя няма такъв произход. Скалите, от които е изградена, са представени от сиенит и монцонит. От тях са били изработени паветата, с които са павирани софийските улици преди „ерата" на асфалта. Големите скални струпвания от сферично огладени блокове в района на Златните мостове, Щастливеца, под Черни връх, Селимица, Янчова река, Бистрица и др. са остатъци от ледниковия период, но не са типични морени, както ги наричат туристите и софийското гражданство.


      • Климат

Климатът на София се формира под влияние на процесите, които протичат в глобалната климатична система на Земята. Специфичните черти на „Софийския" климат се определят от влиянието на три основни фактора: радиационен, циркулационен и физикогеографски.

Първостепенно значение за климата на София има количеството на слънчевата енергия, достигащо до земната повърхност. То зависи както от географската ширина, така и от режима и разпределението на облачността, от степента на замърсеност на атмосферата над града и изложението на оградните склонове на котловината.

Около 70 дни през годината са под прякото или косвено въздействие на Атлантическите и Средиземноморските циклони, което смекчава континенталните черти на климата в София, а съпътстващите ги ветрове и валежи намаляват негативните последици от замърсяването на атмосферния въздух в милионния град.

Средната годишна температура на въздуха в София за периода 1956-1995 г. е 9,8 °С. Най-студен е януари (-1,3 °С), а най-топъл - юли (20,0 °С). Средногодишната температура в центъра на столицата е 10,2 ° С.



      • Води

Софийската котловина представлява своеобразен водосборен басейн, в който се формират повърхностни и подземни (пресни и термоминерални) води. Цялата котловина се отводнява от р. Искър и нейните ветрилообразно разположени притоци - Стари Искър, Перловска, Владайска, Какач, Блато и др. Река Искър навлиза в Софийското поле при кв. „Панчарево", вие се покрай кварталите „Дружба", „Гара Искър", „Бусманци", „Враждебна" и „Кубратово" и напуска полето при гр. Нови Искър. Територия на София се пресича от по-многобройните леви притоци на р. Искър - Перловска, Владайска, Какач и Блато.

Естествените влажни зони - езера, блата и мочурища, обхващат най-големи площи покрай р. Искър и р. Стари Искър (около кв. „Гара Искър", „Враждебна", „Долни Богров", „Челопечене", „Чепинци", „Негован" и „Световрачене"). Малки заблатени площи и мочурища се намират покрай реките Симаничка, Дървенишка, Драгалевска, Суходолска, Какач и Блато. Водните обеми и площите на влажните зони намаляват, а водните екосистеми в резултат от периодично засушаване деградират.

Постоянни крайградски изкуствени басейни са яз. „Панчарево" на р. Искър (с пълен обем 6,73 млн. т3), яз. „Елешница" на р. Елешница и язовирите на р. Суходолска и р. Църна бара. Привлекателни за софиянци са парковите езера - в Борисовата градина (ез. Ариана), в Южния парк и др.

Минералните води се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори, разположени предимно в южната част на котловината. В многобройните сондажи са разкрити редица находища на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 артезиански сондажа се самоизливат в котловината.

При топлите минерални извори са разположени известните балнеоложки курорти с републиканско значение - гр. Банкя, кв. „Горна баня", кв. „Овча купел", доскоро и Софийската минерална баня. Редица други се формира и като регионални центрове. Високоалкалните, слабо минерализирани води о г Банкя, Горна баня, кв. „Иваняне" и други се използват за бутилиране и производство на безалкохолни напитки. Ежедневно за пиене се използва и аналогичната по състав и свойства изобилна вода от Софийския минерален извор и от кв. „Княжево".


      • Биологични ресурси

В равнинните части на Софийската котловина, които сега са заети от селскост опански култури, има тревисти видове, като садина, белизма, луковична ливадина и др. Формациите на садината включват голям брой съпътстващи видове (често над 50), като луковична метлица, очеболец, белизма, власатка, детелина и др. В тези формации често се срещат отделни представители на дървесна и храстова растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови съобщества.

По-често се срещат зимен дъб, цер, глог и др. Формацията на белизмата на места заема големи площи - предимно на ерозираните терени. В тази формация се включват групи или отделни дървета и храсти от дъб, драка и др. Посочените тревисти формации са възникнали вторично на мястото на съществували някога и унищожени от човека гори и храстови формации от цер, благун, космат дъб, габър, драка и др. С деградацията на горите и храстовите съобщества, тревната растителност постепенно навлиза в разредените гори и храсталаци, където се формират вторични тревни съобщества. По подножията на оградните планини в миналото са били разпространени зимен дъб, космат дъб, клен, дива круша, келяв габър и някои други дървесни видове. Тези горски видове са били съпътствани от степни и ливадно-степни тревни видове, които сега се срещат само върху най-неплодородните плитки и ерозирани почви. Над 800-900 т надм. в. е развит по-влаголюбив тип гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на още по-голяма височина - и от бук.

Животински свят. Представен е от малко на брой видове. В естествените и изкуствените водни басейни от рибите преобладават каракудата, шаранът, бялата риба, линът и кротушката. От земноводните се срещат жълтокоремната буика, голямата водна жаба и по-рядко дъждовникът. Дребните гризачи са представени главно от обикновената полевка, а ловните бозайници - от заека.


      • Защитени природни обекти.

Съгласно новото природозащитно законодателство в България и в съответствие с нормативните документи на Международния съюз за защита на природата (IUCN, на територията на област София-град са обособени малък брой защитени територии. Това са природният парк „Витоша", резерватите „Бистришко бранище" и „Торфено бранище", природните забележителности „Кътински пирамиди", „Боянски водопад", „Алекови водопади" и „Самоковището" и множество защитени видове растения и животни.

По Закона за защитените територии от 1998 г. Народният парк „Витоша" е прекатегоризиран в Природен парк „Витоша".Този парк е включен в Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните резервати.

Биосферният резерват „Бистришко бранище" е сред най-старите резервати в България - обявен е за резерват още през 1934 г. Той заема площ 1061,6 ha и се намира на североизточния склон на Витоша. Резерватът обхваща горната част от водосборните басейни на реките Бистрица и Янчевска от около 1430 m надм. в. до върховете Малък Резен, Голям Резен (2277 m), Сконарник и Голям Купен. Релефът на резервата е характерен със стъпаловидния си характер, който се определя от редуването на различно издигнати планински склонови стъпала, отделени със стръмни склонове. Богатството и разнообразието на земеповърхни форми се допълва от образуваните тук каменни реки, каменни сипеи и причудливи скални образувания, всред които изпъкват върховете твърдици. На места каменните реки достигат значителни размери.

Резерватът „Торфено бранище" е обявен през 1935 г. и има площ 784,1 ha. Намира се във височинния пояс 1750-1850 m и е създаден с цел съхраняване естественото състояние на торфището и блатната растителност в тази част на Витоша.

В географското пространство на София се намира и природната забележителност „Кътински пирамиди", обявена за защитен природен обект през 1962 г. Кътинските прирамиди са скални образувания, формирани от ерозията в дебелите делувиални отложения в подножието на северната старопланинска ограда на Софийското поле.

В списъка на потенциални Натура 2000 места в България са :

Лозенска планина на територията на общините Искър, Панчарево, Елин Пелин и Самоков;

Витоша на територията на общините Нови Искър, Панчарево, Искър и Банкя;

Черни рид на територията на общините Искър и Ихтиман;

Плана на територията на общините Искър и Панчарево;

Люлин на територията на общините Искър и Панчарево;

Мургаш на територията на общините Искър и Панчарево;

Нови Искър на територията на общините Искър и Панчарево;

Рибарници Челопечене на територията на общините Искър и Панчарево;

2.2. Антропогенни туристически ресурси. Перспективи за развитие.

София разполага с множество антропогенни туристически ресурси от различен характер, които са обект на посещение както от български, така и от чуждестранни туристи. С най-голям интерес се ползват културно-историческите забележителности, археологическите паметници и архитектурните забележителности.

Сред археологическите забележителности, запазени и достъпни за разглеждане, са частите на вековната софийска крепост, някои от които са оформени като музейна експозиция. Поради бурната история на София в нея са запазени малко архитектурни забележителности. Най-старите са ротондата „Св. Георги", църквата „Св. Петка Самарджийска", църквата „Св. София", някои джамии. Повечето от архитектурните паметници, строени след Освобождението, са локализирани в центъра на столицата. Днес в сградите с архитектурна стойност в повечето случаи се помещават културни институти с познавателна стойност за туризма. Сред тях изпъкват Народният театър „Иван Вазов", Народното събрание, Софийският университет „Св. Климент Охридски", Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Синодалната палата, Българската академия на науките, Българската народна банка и др.

София изобилства с паметници, изразяващи почитта и преклонението на българския народ пред героичните събития и личности в нашата история. Такива са паметниците на Васил Левски, Иван Вазов, Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Св. св. Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, Цар Освободител, Руски паметник, Докторски паметник, Алеята на писателите в Борисовата градина и много други.

София е богата на музеи от всякакъв характер. В повечето случаи те се помещават в сгради с голяма архитектурна стойност, което ги прави още по-привлекателни за туристите. Най-ценни за туризма са: Националният исторически музей, Националният археологически музей, Националният природонаучен музей, Националният музей „Земята и хората", Националният политехнически музей, Националният литературен музей, Националният военно-исторически музей, Националният етнографски музей, Църковният историко-археологически музей. В града има и много къщи-музеи на изтъкнати писатели и общественици, които имат голяма познавателна стойност, но се посещават предимно от специалисти и туристи с конкретен интерес.

Сред антропогенните туристически ресурси на София важно място заемат религиозните и култовите сгради, както като архитектурни и художествени шедьоври, така и като религиозни светини. Някои от тях са между най-посещаваните в града. Най-известен сред тях е храм-паметникът „Св. Александър Невски", който е и най-внушителният храм на Балканския полуостров. Няма човек, посетил София, който да не се е възхитил на забележителните художествени достойнства на катедралата, както и на великолепните икони, изложени в нейната Крипта. Други забележителни църкви, отворени за посещение, са „Св. Неделя", руската църква „Св. Николай" и др.

В полите на Витоша се намира уникалната Боянска църква „Св. Никола" (XI в.), която като паметник на културата със световно значение е под егидата на ЮНЕСКО. Туристически интерес представляват и множеството малки манастири около София, известни под името „Малката Света гора". Повечето от тях са действащи. Освен църквите и манастирите, към религиозните и култовите сгради спадат двата забележителни храма на мохамеданската и еврейската религия - Банябаши джамия и Синагогата. София разполага с множество спортни съоръжения. Изградената спортна инфраструктура е предимно в парковете и градините или е представена от малки частни фитнесзали, разпръснати из целия град.

Огромна роля за привличането на туристи имат културните обекти и събитията в културния живот на столицата. София е модерен град, който предлага големи възможности за културни прояви и развлечения. Сред тях са концертите на Софийската филхармония, спектаклите на Софийската опера, блестящите постановки на повече от двадесет сцени и театри, съсредоточени около ул. „Раковски" - българският Бродуей. Националният дворец на културата (НДК) разполага с 14 модерни сцени за разнообразни културни изяви. Художествените галерии на София, държавни и частни, предлагат широка гама произведения на изящното изкуство.

В София е изградена база от конгресни центрове, най-известният от които е Националният дворец на културата. Това е най-големият многофункционален конгресен център в Югоизточна Европа.

2.2.1 Културно-исторически забележителности

През 1996 г. на София се падат 10% от общия брой на посетителите на заведения за настаняване, в т. ч. 15,6% от броя на чужденците, както и 5 % от нощувките. Намаляването както на посетителите, така и на нощувките в първата половина на 90-те години е свързано с общата негативна динамика на туризма в България, но София запазва своята позиция в националната туристическа индустрия.

В системата на отдиха и туризма София изпълнява три основни функции: познавателен и делови туризъм за неместни жители; ежедневен и седмичен отдих на местното население; краткотраен ежедневен и седмичен отдих на населението от другите селища от околността на столицата, главно за задоволяване на потребностите от културни развлечения и забавления. Тези функции се развиват на основата на разнообразните природни и антропогенни курортно-туристически ресурси на територията на община София.

Живописният естествен декор на града се очертава от Стара планина на север, Витоша на юг, Средногорието на изток и югоизток и Люлин на югозапад. Близко разположените до София околни планини са привлекателни места за отдих и туризъм за столичното население. В някои от тях са изградени туристически центрове с национално и международно значение, какъвто е зимният туристически и спортен комплекс „Алеко" на Витоша. Планините около София са идеалното място за ежедневни разходки, краткотраен и дълготраен отдих и туризъм.

Природният курортно-туристически потенциал на София е съсредоточен в три основни зони за отдих и туризъм: природен парк „Витоша", Панчаревско езеро и яз. „Искър".



      • Природен парк „Витоша ".

Малко европейски градове са така щедро надарени от природата с близко разположена и леснодостъпна планина, извисяваща своя купол на юг от града на височина 2290 m. Не един и двама известни пътешественици са възкликвали при вида на нейната хубост. К. Иречек пише в своите „Пътувания": „От софийските прозорци Витоша представлява в променливата своя премяна неизчерпаемо гледище на красиви природни сценарии", а австрийският учен фон Хохщетер, изкачил Витоша през 1869 г., е определил мястото й в живота на София така: „София и Витоша са така неразделни, както Неапол и Везувий". Още през 1934 г. Витоша е обявена за народен парк. Шосета, алеи, пътеки и въжени линии - седалкови и кабинкови, осигуряват достъпа до високите части на планината.

Две шосета прорязват планината и водят до двата основни туристически центъра, разположени съответно в северозападните и североизточните й склонове - Златните мостове и Алеко. От главните подходи към Витоша от кварталите „Княжево", „Бояна", „Драгалевци", „Симеоново" и селата Мърчаево, Владая, Бистрица и Железница продължават главни алеи, които за кратко време извеждат туристите до Алеко и Златните мостове. За моторизираните посетители са изградени около 60 км асфалтирани и павирани пътища до двата комплекса. Дължината на мрежата от алеи и пътеки надхвърля 270 км. В резултат на благоустройството па Витоша край алеи, пътеки и на поляни са изградени 155 декоративни чешми от камък и дърво. Архитектурно-битови съоръжения (маси, пейки, огнища, дървени мостчета и др.) улесняват посетителите по време на престоя и придвижването им из планината. Над 1000 табели маркират пътеки и туристически маршрути, около 40 навеса подслоняват туристите при лошо време.

Природният парк включва два резервата (Бистришко бранище и Торфено браните) и няколко природни забележителности - Боянски водопад - на Боянска река, Самоковището - водопад на р. Бистрица, пещерата „Духлата" (най-дългата пещера в България, разположена на 6 нива и включваща 6 галерии) и др. Един от най-масовите видове отдих през лятото са пешеходните преходи и екскурзии, често съчетани с познавателен туризъм и посещения на различни природни обекти, с каквито паркът изобилства. От Черни връх (2290 m) се виждат Рила, Стара планина и силуетът на Родопите в далечината на югоизток. Поглед надолу към Софийската котловина обхваща целия столичен град с откроените в ясно време златни кубета на храм-паметника „Св. Александър Невски". Интересни обекти за посещение са както каменните „морета" около върховете Черни, Резньовете, Голям Купен, Сива грамада, Селимица, Черната скала и др., така и причудливите форми на редица върхове, получили съответни названия като Лъвчето, Черната скала, Комините и др.

Природните условия на Витоша са подходящи за зимните ски-спортове. Формирани са два ски-центъра: „Алеко" и „Златни мостове". „Алеко" е най-старият, най-посещаваният и най-големият ски-център. Намира се на 1800 м надм. в., като най-високата точка за ски-спускане е Черни връх. В центъра са изградени три хотела - „Щастливеца", „Простор" и „Морени", голям брой почивни станции и една хижа - „Алеко". В района на комплекса се намират много специализирани спортни съоръжения - кабинкова въжена линия от кв. „Симеоново" до „Щастливеца", писта за алпийски-дисциплини Витошко лале, писти за дълго бягане и др. Пистите са с различна степен на трудност, което прави „Алеко" подходящ както за напреднали в ски-спорта, така и за начинаещи.



Вторият ски-центьр - „Златни мостове", се намира в северозападните склонове на планината. Кабинков лифт изкачва туристите от кв. „Княжево" до вр. Голямото Копито на височина 1350 m, където е построен и хотел-ресторант „Копитото". От терасата му се разкрива панорамна гледка към София и Стара планина. Удобно шосе свързва хотел-ресторанта с главното шосе от София, през местността Златните мостове до хижа „Боерица". До каменната река в Златните мостове също има ресторант, а над Златните мостове е изграден ски-центърът „Конярника - Ветровала" със стационарен ски-влек и два по-малки влека. Материално-техническата база, включваща места за настаняване и инфраструктурни съоръжения, създава благоприятни условия и за стационарен климатичен отдих през зимата. Все още обаче липсата на съоръжения за разнообразни спортни и развлекателни дейности не позволява планината да се използва пълноценно и през останалите сезони.

      • Зона Панчаревско езеро.

Тя отстои само на 15 км югоизточно от София и обхваща крайбрежието на Панчаревското езеро при надморска височина 550 m. Езерото е дълго 4 км, а ширината му варира от 100 до 400 m. Има плажова ивица с дължина 1300 м. Тази зона се използва за водни спортове, риболов и балнеолечение. В гребната база се провеждат републикански и международни състезания. Материално-техническата база за настаняване включва няколко ведомствени почивни станции с капацитет над 500 легла, къмпинг с 40 легла и двуетажен хотел. Балнеолечението се провежда в с. Панчарево, разположено на 600 м надм. в. между склоновете на Лозенска планина и Плана. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева, което я прави подходяща за лечение на широк кръг от заболявания. Достъпът до зоната се осъществява с обществен транспорт от София и с. Лозен и с лични превозни средства.

      • Зона за отдих яз. „Искър ".

Тя се намира на 800 m надм. в. и обхваща крайбрежната ивица на яз. „Искър", отстоящ на 37 км от столицата. Три са основните специализации на зоната - краткотраен отдих край водна площ, водни спортове и риболов. Настанителният капацитет обхваща около 600 легла предимно във ведомствени станции и къмпинг с около 40 легла. Базата за хранене включва ресторант „Щъркелово гнездо" и няколко малки заведения за хранене и кафенета. В зоната е изградена ветроходна база. Транспортната достъпност е осигурена от автолинията София - Самоков с честота през един час. Сред природните обекти, превърнали се в краткотрайни зони на отдих за столичани, следва да се отбележат и водоемите край Суходол, Банкя, Чепинци и Ботунец. Те са самостоятелно обособени туристически обекти с плажови ивици и изградена инфраструктура за водни спортове. Оборудвани са с къпални, а също така имат и добре благоустроени паркове за разходка и рекреация. Освен посочените три зони за отдих има редица по-малки места за отдих и туризъм с благоприятни природни ресурси. Такива са някои от лесопарковете около София (напр. Побит камък в Искърското дефиле, и почне от Лозенска планина), Люлин, балнеолечебните курорти (Овча купел, Горна Баня), по-малките населени места с природни забележителности, каквито има по южните склонове на Стара планина.

      • Балнеолечебни центрове.

София е известна от древността като важно балнеологично средище. В пределите на града и околностите му бликат естествени и сондажни хидротермални източници. Сред по-значимите балнеолечебни центрове са София-център, Банкя (на 17 км от София), Овча Купел и Горна баня.

Зелени площи. Една от характерните особености на София и околностите й са зелените площи - градски паркове и крайселищни горски паркове. Такива са Борисовата градина, Южният парк, Западният парк, голям брой градски градини, разнообразяващи градския ландшафт. В границите на града зелените площи възлизат на 1650 ha, което представлява 5,9% от общата площ на града. Зелената зона на София, включваща крайселищни гори, има радиус около 20 km.



      • Основни и допълнителни туристически услуги.

Структурата на легловата база в София е в зависимост от туристическата специализация на града - преобладават хотелите и частните квартири. Териториалното разположение на базата показва ясно изразена концентрация (54 %) в централната част на града. През последните години има тенденция новите заведения за настаняване да се разполагат в периферията на столицата. По-големи хотели в София са „Шератон", Хилтън „Кемпински Хотел Зографски", „Принцес" (Новотел „Европа"), „Родина", Парк-хотел „Москва", Гранд-хотел „София", „Рила" и др. Заведенията за хранене в столицата са изключително многобройни. Те се поделят на заведения за основно хранене (ресторанти, столове, закусвални и др.) на заведения за допълнително хранене и забавление (сладкарници, барове, дискотеки, кафенета и др.).

Недостатъчно са информационните бюра в София - такива има на Централна гара, Аерогара София и в НДК. Голяма част от частните туристически агенции предлагат информационни и други допълнителни услуги. София до голяма степен определя туристическото „лице" на България. Опитът на много страни показва, че туризмът в големия град е един от основните фактори (все по-важен през последните години) за формиране на неговия представителен облик като място за работа, живеене и инвестиции.

Туризмът в столицата подпомага регионалното развитие на областта, стимулира развитието и на редица надрегионални дейности. Туристическата дейност е основа за пазарната реализация на културните учреждения и паметници в София. Тя е и опора за развитие на обслужващата сфера, тъй като създава предпоставки за увеличаване на паричния оборот и броя на работните места, особено в хотелиерството, ресторантьорството и търговията на дребно.

3. Източници на информация:



3.1. Литературни:

  • Туристически ресурси в България; Е.Лозанов, Х. Тишков, Д. Терзийска; ИК-Сиела 2001

3.2. Електронни:

  • Столична община http://www.sofia.bg

  • Електронна енциклопедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F

  • Български туристически портал http://www.journey.bg

  • Портал http://dmoz.org




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница