У в о д не е изминало много време от написването на първата ми книга

Как да се защитим от сугестивни въздействия и магии?

Изтегляне 0.51 Mb. страница 17/54 Дата 14.09.2023 Размер 0.51 Mb. #118655 Тип Книга

Навигация на страницата:

• – Аз съм Човек, Безсмъртна душа, Вечен Дух.

Как да се защитим от сугестивни въздействия и магии? Има много начини. Най-напред като изчистим душата и сърцето си от лоши мисли, от корист, злоба и завист. Като се научим да мислим положително, защото каквито са нашите мисли днес, такива ще бъдем утре. Нека помним колко удивително точен е окултният закон за цената на постигнатото от нас. Ако ние поискаме мъдрост, знание и сила, за да творим добро, и делата, и животът ни ще доведат до истинско творческо разгръщане на нашата личност. И сътворената от нас хармония и красота ще бъдат отплатата за труда ни. Но каква отплата да чакаме, ако продължаваме да не сакаме на нас да ни е добре, а на съседа да му е зле?! Законите на окултизма и Свещената терапия гласят, че не може да бъде направена магия за смърт на онзи, който не се бои от смъртта! А кой не се бои от смъртта? Всеки, който може спокойно и уверено да каже – Аз съм Човек, Безсмъртна душа, Вечен Дух. И не е необходимо за това да бъдеш някакъв свръх-, екстра-, най- и по-… Трябва просто да бъдеш Човек. ЗОДИЯ ЧОВЕК Беше преди доста години. Скоро след като навърши две години синът ми Олег изненадващо се разболя. Посред нощ направи много висока температура. Като млади и неопитни родители се шашнахме и извикахме “Бърза помощ”. Слава Богу, тя се оказа наистина бърза. Лекарят ни посъветва да даваме амидофен за сваляне на температурата, постави диагноза “остра вирусна инфекция” и изписа две опаковки антибиотик, който да започнем да даваме от следващия ден. Успокои ни, че всичко е наред и детето ще се оправи. Дадохме амидофена, и по предписание след два часа още един. Температурата не спадна, а като допълнение детето не понесе лекарството. Тогава си спомних как баба ми в подобна ситуация ме обтриваше с намокрена във вода и оцет хавлиена кърпа. Повторих процедурата по памет и тя се оказа достатъчно ефикасна - температурата спадна осезаемо само за няколко минути. Почти не спах до сутринта и още в ранни доби хукнах за антибиотика към аптеката. Давах го съвестно по лекарското предписание и след три дни заведох сина ни при участъковата лекарка в поликлиниката за консултация. Тя потвърди при прегледа диагнозата на своя колега и тъй като гърлото на детето още беше зачервено, предписа лечението с антибиотика да продължи с още една опаковка. На петия ден то пишкаше със затруднение и на всичкото отгоре направи нов температурен удар. Притеснен до немай-къде отидох при трети лекар за съвет. Той погледна гърлото на сина ми и категорично заяви, че антибиотикът, който взема детето, е слаб и трябва да се замени с по-силен!? Опитах се да изразя съмнение по отношение на диагнозата и лекарското предписание. И си получих своето! - Вие какво си мислите, сряза ме с леден тон лекарят. - Като знаете толкова много, вземете си сина и го лекувайте по “бабешките методи”! Преглътнах обидата и си тръгнах огорчен и объркан от поликлиниката. За късмет вечерта през къщи мина наша позната, рехабилитатор, за която казваха, че има вълшебни ръце. Позволих й да разтрие Олег и да постави ръцете си за няколко минути върху гърба му. Той се изпоти обилно, а на другия ден вече се бе отървал от червеното гърло и температурата. Според нашата позната истинската причина за неговото състояние е била силна простуда... Цялата тази случка ме амбицира за две неща. Първо, да науча колкото се може повече за “бабешките методи” на лечение, защото в мъдростта и практиката народа са съхранени много неписани истини. И второ, да разбера защо някои хора само чрез допир с ръце могат да свършат много по-добра работа, отколкото няколко опаковки антибиотик. Влезнах в задочен спор с медицината и на свой риск и отговорност престанах да давам антибиотиците, които изписваха често често на сина ми. И така вече повече от 12 години. Оказа се, че и без тях организмът му може да се справи с болестите, които го спохождат както и всяко друго дете. А “бабешките методи”, даровете на природата и билковите чайове са неоценим помощник в трудни ситуации. А силата на човешките ръце? Не беше лесно да намеря литература по този въпрос. Нямаше кой да ми обясни това явление и да ме научи как се прави всичко това. В началото на 90-те години беше бумът на екстрасенсите. Но мнозина от тях блеснаха като падащи звезди на небосвода и бързо прегоряха. В желанието си да помогнат на колкото се може повече хора… или да спечелят доколкото могат от хорската мъка. Имаше го и едното, и другото. И двете с печални последствия. От няколко стотин екстрасенсите се стопиха до незавидно малцинство. Оказа се, че хорските болки, болести, мъки и отчаяние могат да се превърнат в изпепеляващ огън за онези, които дръзваха да се изправят с “голи ръце” срещу тях. По същото време докато в Москва, в Сан Диего, в Милано, в Париж, Берлин, Амстердам, Токио и още много други градове по света функционират институти по пранотерапия, природосъобразно лечение, холистично лечение, фитотерапия и народна медицина, в България обявиха всички дипломи за екстрасенси и народни лечители за невалидни, а практикуващите нетрадиционни методи на лечение на практика бяха поставени извън закона. В стремежа си да намеря отговор на все повече въпроси за хорското здраве се захванах да изучавам професионално радиестезия. Чрез нея стигнах до много интересни отговори. Разбрах, че повечето методи за лечение на традиционната и нетрадиционната медицина се борят предимно срещу последствията, а не срещу истинските причини за заболяването. Видях как въпреки усилията на лекари и лечители болестите се завръщаха там, където не бяха отстранени причините за тях. Тогава до мен достигна същността на думите на Парацелс – изцели сам себе си, и стотици около теб ще се изцелят... Преди години един ранен следобед при мен дойде видимо разтревожена и развълнувана жена на средна възраст. Смущението и притеснението й бяха очевидни и най-неочаквано за мен тя започна нашия разговор с въпроса – “Вие каква зодия сте?” При това го зададе толкова решително, като че ли от отговора ми зависеше цялостното й по-нататъшно отношение към мен. Усмихнах се и отвърнах простичко, без да се замислям – “Зодия Човек”. Жената първоначално сякаш потърси нотка на подигравка в думите ми, погледна ме в очите и все пак реши да сподели болката и притесненията си. Последва дълъг разказ за объркани семейни отношения, съмнения за изневяра на съпруга и агресивна намеса на обща семейна приятелка в личния й живот. Историята звучеше като истински криминален роман с намеса на тайни агенти, взаимно следене и недоверие. Само за година време едно хармонично и благополучно семейство беше се изправило пред разпадане. Жената горко оплакваше двете си деца и люто кълнеше предполагаемата съперница, която вероятно с магии привлякла верния й съпруг. Изслушах търпеливо емоционалния разказ. След това направих необходимите радиестезични замервания. Те категорично отхвърлиха възможността за каквото и да е магическо въздействие. Попитах разстроената жена споделяла ли е своите съмнения със своя съпруг. - Вие, какво, та той би ме помислил за луда!, бе категоричният отговор от нейна страна. Наложи ми се дълго да обяснявам, че няма нищо по-добро от доверието и откритото обсъждане на проблемите между двама души, които споделят живота си и са създали заедно две чудесни деца. Нима има нещо по-естествено от това да кажеш открито на другия до теб какво те измъчва и притеснява толкова време. Още повече когато някой трети толкова упорито се прави на добродетел, всявайки страх, съмнения и взаимно недоверие между двамата? Не мина много време и един ден жената буквално влетя отново при мен. На лицето й грееше усмивка, беше наистина развълнувана и щастлива. Още същата вечер, след срещата с мен, събрала кураж и споделила всичките си притеснения пред своя съпруг. Какво било нейното учудване, когато и той разказал подобна на нейната история. Оказало се, че общата семейна приятелка е решила да се обзаведе със заможен съпруг и уредено материално положение и започнала да сее взаимно недоверие между тях двамата. Знаейки, че рядко разговарят помежду си поради прекомерната им заетост в различни учреждения, тя ден след ден забивала клиновете на разцеплението в душите на семейната двойка. Още малко й трябвало да накара съпруга да поиска развод от “невярната” си съпруга… - Сега разбрах шегата ви, но вие наистина сте зодия Човек, каза ми на прощаване жената. – Трябваше ни толкова малко, за да проявим човещината в нас, а почти се бяхме предали пред сплетните, страха и липсата на взаимно доверие. Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели: