Убийство по Коледа

Лидия вдигна нагоре ръце и ги остави да паднат надолу в безпомощен жест. Тя каза Трябва да приемете, естествено.

163
IV
Пилар стоеше насред стаята с пианото. Стоеше изправена, а очите й се стрелкаха насам-натам като на животно, което предусеща опасност.
Тя каза Искам да се махна оттук!
Стивън Фар изрече нежно Не сте само вие, която желаете това. Но няма да ни пуснат,
скъпа.
— Кой Полицията ли Да.
Пилар каза с много сериозен глас Не е хубаво да си имаш работа с полицията. Такова нещо не бива да се случвана почтени хора. Стивън каза с лека усмивка Имате предвид себе си?
Пилар отвърна Не, имам предвид Алфред, и Лидия, и Дейвид и Джордж и
Хилда ида, и Магдалин.
Стивън запали цигара. Дръпна един-два пъти от нея, преди да каже На какво се дължи изключението Моля?
Стивън каза Защо не споменахте и Хари?
Пилар се изсмя и показа своите бели и равни зъби О, Хари е съвсем друг Мисля, че той знае много добре какво е да си имаш работа с полицията Може да сте права. Той наистина е твърде колоритен, за да се вмести в домашната картина — каза той и продължи — Как намирате своите английски роднини, Пилар?
Пилар каза немного уверено Любезни са, всички са много любезни. Само дето не се смеят много, не са много весели.

164
— Но, мило момиче, в дома току-що е станало убийство Д-д-да — отвърна колебливо Пилар.
— Убийствата — заговори Стивън наставнически — не стават всеки ден, както би могъл да си помисли човек от вашата незаинтересованост. В Англия хората се отнасят сериозно към убийството, за разлика, например, от Испания.
Пилар каза Вие ми се присмивате…
Стивън отвърна Грешите. Съвсем неми е до смях.
Пилар го погледна и каза Защото и вие искате да се махнете оттук, затова ли Да А пък онзи едър, симпатичен полицай не випуска Не съм го питал. Но дори ида бях, сигурен съм, че щеше дами откаже. Трябва много да внимавам, Пилар.
— Каква досада — каза Пилар и поклати глава Дори нещо повече, скъпа. И онзи налудничав чужденец шари наоколо. Едва ли струва нещо, но ме нервира.
Пилар се намръщи и каза Дядо ми беше много, много богат, нали Мисля, чеда И сега къде ще отидат парите му При Алфред и другите Зависи от завещанието.
Пилар каза замислено Можеше дами остави някакви пари, но се боя, чене успя да го направи.
Стивън каза грижовно Няма страшно. Все пак вие сте част от семейството. Те ще трябва да се грижат за вас.
Пилар каза с въздишка Част от семейството. Много е смешно. А всъщност никак не е смешно даже Разбирам, че може да него намирате за толкова забавно.
Пилар въздъхна отново и каза Смятате ли, че ако пуснем грамофона, ще можем да потанцуваме?

165
Стивън се усъмни Няма да изглежда много удачно. Този дом е в траур, малка испанска палавнице.
Пилар каза, разтворила широко очи Нона мен изобщо неми е тъжно. Защото аз почти не познавах дядо си и макар много да го харесвах, неми се иска да плача или да съм тъжна, понеже той е умрял. Страшно глупаво е да се преструваш.
Стивън каза Вие сте възхитителна!
Пилар изрече с подмамващ гласец Можем да покрием грамофона с нещо — тогава няма да свири толкова силно и никой няма да ни чуе Добре тогава, елате, изкусителко.
Тя се засмя щастливо и хукна навън от стаята по посока на салона за танци в другия крайна къщата.
Когато стигна до коридора, водещ към градинската врата, тя се закована място. Стивън я настигна и също спря.
Еркюл Поаро бе откачил един портрет от стената иго изучаваше на светлината от терасата. Той вдигна глава и ги видя Аха — каза той. — Пристигате точно навреме.
Пилар попита Какво правите?
Тя се приближи и застана до него.
Поаро изрече със сериозен глас Изучавам нещо много важно — лицето на Симеон Лий на младини О, това дядо ли е Да, мадмоазел.
Тя се взря в изрисуваното лице. После каза бавно Колко е различен колко много е различен. Беше толкова стар, толкова съсухрен. А тук е като Хари, също като Хари, нос десет години по-млад.
Еркюл Поаро кимна Да, мадмоазел. Хари Лий досущ приличана баща си. А тук И той я поведе надолу из галерията. — Тук е вашата баба продълговато и нежно лице, светлоруса коса, сини очи.
Пилар каза:

166
— Като Дейвид.
Стивън каза И малко като Алфред.
Поаро каза Наследствеността е много интересно нещо. Мистър Лий и съпругата му са били диаметрално противоположни. Общо взето децата от брака им приличат повече на майка си. Вижте тук,
мадмоазел.
Той посочи към портретна девойка наоколо деветнадесет, с коса като разлято злато и широки, усмихнати сини очи. Като колорит тя приличаше на съпругата на Симеон Лий, нов нея имаше и някаква жизненост, някакъв дух, който онези сини очи не бяха притежавали О — извика Пилар.
Лицето й поруменя.
Ръката й се вдигна към гърлото. Тя извади брошка на златна верижка. Натисна я и брошката се отвори. Същото усмихнато лице погледна към Поаро.
— Майка ми — каза Пилар.
Поаро кимна. От другата страна на брошката имаше портретна мъж. Той беше млади симпатичен, с черна коса и тъмносини очи.
Поаро попита Баща ви?
Пилар каза Да, баща ми. Много е красив, нали Да, наистина. Много малко испанци имат сини очи, нали,
сеньорита?
— Понякога, на север. Освен това майката на баща мие била ирландка.
Поаро каза замислено Значи вие имате испанска кръв, и ирландска, и английска, и малко циганска. Знаете ли какво мисля, мадмоазел? Че с подобно родословно дърво вие сте опасен противник.
Стивън каза със смях на уста Помните ли какво казахте във влака, Пилар? Че според вас на враговете трябва да се прерязват гърлата. О!
Той млъкна, внезапно осъзнавайки значението на думите си.
Еркюл Поаро веднага поде нова тема. Той каза:

167
— А, сетих се нещо, сеньорита, което исках дави попитам.
Вашия паспорт. Необходим е на моя приятел мистър Сагдън. Знаете, че има полицейски разпоредби — наистина са глупави и отегчителни, носа необходими — за чужденците тук. А вие, естествено според закона сте чужденка.
Пилар повдигна вежди Паспорта ми Ей сега ще го донеса. В стаята ми е.
Поаро се заизвинява, докато крачеше до нея Много съжалявам, че ви безпокоя. Наистина.
Бяха стигнали края на дългата галерия, където се намираше стълбището. Пилар изтича нагоре и Поаро я последва Стивън секачи с тях. Стаята на Пилар беше до самото стълбище.
Когато стигна до вратата, тя каза Ей сега ще ви го донеса.
Тя влезе. Поаро и Стивън Фар останаха да чакат отвън.
Стивън каза със съжаление Страшно глупаво от моя страна да кажа такова нещо. Струва ми сече тя не забеляза, нали?
Поаро не отговори. Той беше наклонил глава на една страна,
сякаш се вслушваше в нещо.
Той каза Англичаните са направо луди по чистия въздух. Вероятно мис
Естравадос е наследила и тази характерна черта.
Стивън го загледа Защо?
Поаро отвърна тихо Защото макар днес да е много студено и навън да замръзва,
мис Естравадос току-що отвори своя прозорец. Удивително е колко много обича свежия въздух.
Изведнъж отвътре се чу възклицание на испански и Пилар се появи, като на лицето й бяха изписани едновременно смях и почуда А — извика тя. — Колко съм глупава и непохватна.
Куфарчето ми беше на перваза и понеже ровех из него така бързо,
бутнах паспорта си през прозореца. Падна в лехата с цветя долу. Сега ще го донеса Аз ще го донеса — каза Стивън, но Пилар вече беше прелетяла покрай него и извика през рамо:

168
— Всичко е заради глупостта ми. Идете в гостната и мосю Поаро и аз ще го донеса там.
Стивън Фар понечи да я последвано Поаро го хвана внимателно заръката и каза Да минем оттук.
Те тръгнаха по коридора нагорния етаж към другия крайна къщата и стигнаха до горната частна главното стълбище. Поаро каза Да не слизаме веднага. Придружете ме до стаята на престъплението — искам дави попитам нещо.
Минаха по коридора, който отвеждаше до стаята на Симеон Лий.
Минаха покрай една ниша вляво, в която имаше две мраморни статуи нимфи, които придърпваха драпериите сив пристъп на викторианска порядъчност.
Стивън Фар ги погледна и измърмори На дневна светлина човек може да се изплаши от тях Когато снощи идвах насам помислих, чеса три, но, слава-богу, били само две Подобни произведения не сана почит в днешно време призна Поаро. — Но преди годините несъмнено са стрували доста пари. Наистина нощем изглеждат по-добре.
— Да, тогава човек вижда само една неясна бяла фигура.
Поаро промърмори На тъмно всички котки са сиви!
В стаята завариха Сагдън. Беше коленичил до сейфа иго разглеждаше с помощта на лупа. Когато влязоха, той вдигна глава Отворен е с ключ — каза той. — От човек, който е знаел комбинацията. Няма следи от друго.
Поаро отиде при него, дръпна го настрани и му прошепна нещо.
Сагдън кимна и излезе от стаята.
Поаро се обърна към Стивън Фар, който стоеше загледан в стола,
където винаги бе седял Симеон Лий. Веждите му бяха смръщени, а вените начелото му — изпъкнали. Поаро го погледа мълчешком минута-две после каза Имате спомени, да?
Стивън изрече бавно Само преди два дни седеше там жива сега…
После тръсна глава, сякаш за да пропъди мислите си и каза Да, мосю Поаро, нали дойдохме тук, за да ме питате нещо?

169
— Ада. Доколкото зная, вие пръв сте пристигнали тук тогава Така ли Не помня. Не, струва ми сече тук вече беше една от дамите Коя Или жената на Джордж, или жената на Дейвид — спомням си,
че и двете дойдоха много бързо А виене сте чули вика, така ли беше Мисля, чене. Не мога добре да си спомня. Някой извика наистина, но може да е било и от долния етаж.
Поаро каза Не сте чули подобен вик?
Той отметна назад глава и изведнъж нададе пронизителен писък.
Всичко беше толкова неочаквано, че Стивън се дръпна назад и едва успя да се задържи прав. Той каза ядосано За бога, да не искате да изкарате ума на всички в къщата Не,
не съм чул нищо подобно Сега всички ще пощръклеят пак Ще помислят, че пак са убили някого!
Поаро имаше съкрушен вид. Той измърмори Прав сте беше глупаво Да се махаме веднага.
Той бързо излезе от стаята. Лидия и Алфред бяха в основата на стълбището и гледаха нагоре, към тях притича Джордж откъм библиотеката, дотича и Пилар с паспорт в ръка.
Поаро се провикна Няма нищо, няма нищо. Не се тревожете. Направих малък експеримент. Това е всичко.
Алфред изглеждаше раздразнен, Джордж — възмутен. Поаро остави Стивън да обяснява, докато той бързо се шмугна обратно по коридора към другия крайна къщата.
В края на коридора Сагдън излезе тихо от стаята на Пилар и пресрещна Поаро.
— Eh bien? — попита Поаро.
Сагдън поклати глава Нито звук.
Изпълненият му с възхищение поглед срещна очите на Поаро и той кимна.

170
V
Алфред Лий каза Значи приемате, мосю Поаро?
Той вдигна към устата си ръка, която леко трепереше. Кафевите му очи пламтяха трескаво. Той леко заекваше, докато говореше. Лидия,
която мълчаливо стоеше наблизо, го наблюдаваше загрижено.
Алфред каза Виене знаете не м-м-можете да си представите какво означава това за мен Уб-б-биецът на баща ми трябва да бъде открит.
Поаро каза Понеже ме уверявате, че сте го обмислили добре — да,
приемам. Но сте наясно, мистър Лий, че връщане назад няма. Аз не съм куче, което господарят му изпращана лова после го вика обратно, защото не харесва дивеча, който вдига Естествено естествено Всичко е готово. Стаята вие готова. Можете да останете, колкото пожелаете…
Поаро изрече със сериозен глас Няма да е за дълго А Какво казахте Казах, че няма да е за дълго. При това престъпление кръгът е толкова стеснен, че няма да е необходимо прекалено дълго време, за да се открие истината. Според мен краят вече се вижда.
Алфред се вторачи в него Невъзможно — извика той Ни най-малко, фактите сочат горе-долу в една посока. Има само една малка дреболия, която трябва да се установи. Когато това стане, истината ще изплува.
Алфред изрече недоверчиво Искате да кажете, че знаете?
Поаро се усмихна Ода отвърна той. — Зная.
Алфред каза:

171
— Баща ми баща ми — И се извърна настрани. Поаро рече делово Имам две молби, мосю Лий.
Алфред отвърна приглушено Каквото поискате, каквото поискате В такъв случай първо бих искал да поставите портрета на баща ви като млад в стаята, която бяхте така добър да отредите за мен.
Алфред и Лидия го зяпнаха.
Алфред успя да изрече Портрета на баща ми Но защо?
Поаро махна с ръка и каза Как дави кажа Той ще ме вдъхновява!
Лидия попита остро Да не смятате, мосю Поаро, да разрешите загадката чрез ясновидство Нека да кажем, мадам, че освен очите на тялото възнамерявам да използувам и очите на ума.
Тя сви рамене.
Поаро продължи След това, мосю Лий, бих искал да узная истинските обстоятелства, при които е починал вашият зет, Хуан Естравадос.
Лидия попита Необходимо ли е Искам всички факти, мадам.
Алфред каза Хуан Естравадос се скарва с друг мъж заради жена иго убива ведно кафене Как го е убил?
Алфред погледна умоляващо към Лидия. Тя каза с безизразен глас Промушил го е с нож. Хуан Естравадос не бил осъден на смърт, понеже е бил предизвикан. Починал в затвора Дъщеря му знаели затова Струва ми сече не.
Алфред отвърна Не, Дженифър никога ней е разказвала затова Благодаря ви.

Лидия каза Да не би да мислите, че Пилар — о, но това е нелепо!
Поаро каза А сега, мосю Лий, бихте ли ми казали някои факти за вашия брат — мосю Хари Лий?
— Какво искате да знаете Чувам, че бил смятан за позор в семейството. Защо?
Лидия каза Това е толкова стара история, че…
Алфред я прекъсна, като цялото му лице пламна Ако искате да знаете, мосю Поаро, той открадна голяма сума пари, като подправи подписана баща ми върху един чек. Баща ми,
естествено, не повдигна въпроса. На Хари винаги му е имало нещо.
Навличал си е беди по целия свят. Винаги молеше запари, за да се измъкне от някакво положение. Биле и в затвори тук и там.
Лидия каза Ноти не си сигурен във всичко това, Алфред.
Алфред изрече ядосано, като ръцете му трепереха Хари е нехранимайко Това е той И винаги е бил такъв!
Поаро каза Виждам, чене се обичате много.
Алфред отвърна Той мамеше баща ми, мамеше го по най-позорен начин!
Лидия въздъхна — мимолетна въздишка на нетърпение. Поаро я чу и я изгледа.
Тя каза Ако можеха да се намерят тези диаманти. Сигурна съм, че решението е в тях.
Поаро каза Но теса намерени, мадам.
— Какво?
Поаро изрече любезно Намерени са във вашата миниатюрна градинка на Мъртво море…
Лидия извика В моята градинка Колко невероятно!
Поаро попита кротко:

173
— Наистина ли, мадам?

174

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: