някой да я забележи. Все пак я е взел от Пилар достатъчно бързо в качеството сина полицейски служител.
Носи спомнете,
че тойизобщо не спомена затова пред никого. Сам по себе си това е един особено подозрителен факт. Научих от Магдалин иго попитах за това.
Той беше подготвен. Беше отрязъл парченце от гумената чантичка на мистър Лий и ми показа това, заедно седна дървена клечка. В общи линиите отговаряха насъщото описание — парченце гума и дървена клечка. И те не означаваха, както помислих тогава, абсолютно нищо!
Но аз не можех веднага да проумея всичко ида си кажа Те не означават нищо,
значи не са могли да бъдат там, а Сагдън лъже…“Не, по най-глупавия начин аз продължих да търся обяснение за тях. И
чак когато видях мадмоазел Естравадос да си играе с балон, който се спука и я чух да вика, че онова, което е намерила в стаята на Симеон
Лий
сигурно е било спукан балон, аз разбрах истината. Сега виждате как всичко си идвана мястото, нали Неправдоподобната борба, която е необходима,
за да установи фалшив час на смъртта; заключената врата — за да не може
никой да намери трупа по-рано; викът на умиращия човек. Сега престъплението придобива своята логичност.
Но от момента, когато Пилар Естравадос извикана глас своето откритие, тя се превърна в заплаха за убиеца. И ако думите й са били чути от него (нещо напълно възможно, защото тя извика силно и прозорците бяха отворени, то тя несъмнено сее оказала в голяма опасност. Тя вече веднъж беше
поставила на изпитание убиеца,
казвайки, когато говореше за стария мистър Лий: Сигурно е бил много симпатичен на младини И бе добавила, обръщайки се директно към Сагдън:
„Като вас.“ Тя каза това буквално и Сагдън го знаеше. Нищо чудно, че той почервеня и почти се задави. Било е толкова неочаквано, при това изключително опасно. Надявал сее след това да прикачи на нея вината, но това
сее оказало неочаквано трудно,
тъй като внучка на дядо си, лишена от наследство, тя явно не е имала мотив за престъплението. По-късно, когато чува от къщата как тя извиква за балона, той решавана отчаяни мерки.
Нагласил е онзи капан, докато сме обядвали. За щастие, като по чудо той не успя…
Настана мъртва тишина. После Сагдън каза тихо Кога разбрахте?
Поаро отвърна: