Убийство по Коледа



Pdf просмотр
страница5/28
Дата04.01.2024
Размер2.08 Mb.
#119804
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
Agatha-Christie - EP - 20. Ubijstvo po Koleda - 27897
полицията, става ясно, че работата е сериозна и той трябва да реши дали да върне камъните. Още повече икономът е щял да потвърди, че аз току-що съм си тръгнал М-да, разбирам — съгласи се Джонсън. — Имате ли някакви подозрения, Сагдън, кой може да е този член на семейството Не, сър И няма никакви улики Нищо, сър.
Джонсън поклати глава Да продължим — каза той.
Сагдън отново си възвърна официалния тон.


70
— Върнах се обратно в къщата точно в девети петнадесет.
Тъкмо се канех да позвъня, когато чух вик отвътре, след което настъпи голяма суматоха.
Натисках звънеца няколко пъти и дори чуках с чукчето в продължение на три-четири минути. Когато най-сетне прислужникът отвори, разбрах, че сее случило нещо. Той трепереше целият, сякаш щеше да припадне всеки момент. Успя дами каже на пресекулки, че мистър Лий е бил убит. Аз изтичах нагорния етажи заварих в стаята на мистър Лий ужасна бъркотия. Без съмнение там е имало голяма борба. Мистър Лий лежеше пред камината с прерязано гърло, сред локва кръв.
Полковникът изведнаж каза Не би могъл да го направи сам, нали?
Сагдън поклати глава Невъзможно, сър. Всичко беше с краката нагоре, обърнати мебели, изпочупен порцелани украшения, а в стаята нямаше и следа от бръснач или нож, с които би могъл да го извърши.
Джонсън каза замислено Да, звучи логично. Имаше ли някой в стаята Почти цялото семейство, сър. Просто стояха.
Джонсън отново попита внезапно Някакви предположения, Сагдън?
Полицейският началник бавно заговори Лоша работа, сър. Според мен, трябва да е някой от семейството. Не виждам как външен човек може да го направи ида избяга навреме А прозореца Затворен или отворен Прозорците са два. Единият беше затворени залостен.
Другият беше отворен десетина сантиметра отдолу, но залостен в това положение с болт. Аз го пробвах и той не помръдна, явно стои така от години. Освен това стената отвън е гладка и няма пълзящи растения.
Не виждам как някой би могъл да излезе оттам Колко врати има стаята Само една. Тя е в края на коридора. Вратата беше заключена отвътре. Когато другите чули шума от борбата и предсмъртния викна стареца и изтичали горе, наложило се да я разбият, за да влязат вътре И кого намерили в стаята?


71
— Никого, сър. Единствено стареца, убит само преди няколко минути.


72
VII
Полковник Джонсън се втренчи в Сагдън и ядосано възкликна Нима искате дами кажете, Сагдън, че това е един от тези проклети случаи, съществуващи единствено в криминалните романи,
където убийството е извършено в заключена стая от някаква явно свръхестествена сила?
Едва доловима усмивка повдигна крайчеца на мустака на Сагдън и той сдържано отговори Не мисля, че е толкова зле, сър.
Полковникът продължи Самоубийство. Това е единствената възможност Къде е оръжието тогава Не, сър, самоубийството отпада А как е избягал убиецът Може би през прозореца?
Сагдън поклати глава Мога да се закълна, чене е направил това Но вие казвате, че вратата е била заключена отвътре.
Сагдън кимна. След това извади ключ от джоба си иго сложи на масата Няма отпечатъци — съобщи той. — Огледайте го обаче добре,
сър. С лупата.
Поаро се наведе. Двамата с Джонсън огледаха ключа. Префектът възкликна По дяволите, Сагдън, разбирам Имате предвид тези леки драскотини открая. Виждате лиги, Поаро?
— Разбира се. Това значи, нали така, че ключът е бил завъртян отвън, посредством някакъв инструмент, вероятно обикновени клещи.
Сагдън кимна Да, напълно възможно.
Поаро каза Значи намерението е било да се представи смъртта като самоубийство, тъй като вратата е заключена и вътре няма никой Точно така, мосю Поаро, няма съмнение в това.
Поаро явно не беше съгласен:


73
— А безпорядъкът в стаята Както сам казвате, това опровергава идеята за самоубийство. При всички случаи, убиецът би привел стаята в ред.
Сагдън каза Но той не е имал време, мосю Поаро. Там е цялата работа, той просто не е имал време. Да речем, че е разчитал да завари старият джентълмен неподготвени това не е станало. Имало е борба и тя е била ясно чута в стаята отдолу. Нещо повече, старецът е извикал за помощ. Всички са хукнали нагоре. Убиецът е могъл само да изскочи от стаята ида завърти ключа отвън Вярно — съгласи се Поаро. — Възможно е вашият убиец да сее объркал. Но защо, за бога, защо не е оставил оръжието Щом то липсва, отпада и самоубийството. Това е твърде фатална грешка.
Сагдън спокойно каза Престъпниците обикновено правят грешки. Нашият опит го доказва Независимо от грешките си, той все пак е избягал, този ваш престъпник Не мисля, че е избягал.
— Искате да кажете, че все още е в къщата Не виждам къде другаде може да бъде. Това е дело на някой от семейството Но все пак — леко повиши тон Поаро, — поне засега сее измъкнал. Вие не знаете кой е той.
Сагдън уверено каза Скоро обаче ще узнаем. Все още не съм разпитал всички в къщата.
Полковник Джонсън изведнаж се намеси Чакайте, Сагдън, нещо ми дойде наум. Този, който е заключил отвън, трябва да е имал някакъв опит в подобни неща. Имал е криминално минало. Не е толкова лесно да се борави с такива инструменти Искате да кажете, че е професионалист ли, сър Да, това имам предвид Изглежда, че е така — съгласи се Сагдън. — Ако продължим да разсъждаваме по този начин, ще излезе, че между прислугата има

професионален крадец, което обяснява кражбата на диамантите и убийството като логично следствие от това Виждате ли нещо невярно в това предположение Всъщност и аз се сетих затова най-напред, но не е лесна работа. В къщата има осем души прислуга. От тях шест са жени, пет,
от които са там повече от четири години. Остават икономът и сервитьорът. Икономът работи тук повече от четиридесет години, това си е цял рекорд. Сервитьорът е местен — син на градинаря, израснал е тук. Не виждам как той би могъл да бъде професионалист.
Единственият, който остава, е личният прислужник на мистър Лий.
Той е сравнително отскоро, но е бил извън къщата, още не сее върнал дори, и е излязъл преди осем часа.
Джонсън попита Имате ли точен списък на присъствувалите в къщата Да, сър. Взех го от иконома. Дави го прочета ли?
Той извади бележника си Ако обичате Мистър и мисис Алфред Лий. Мистър Джордж Лий, член на парламента и съпругата му, мистър Хенри Лий, мистър и мисис
Дейвид Лий, мис — Сагдън направи пауза и внимателно прочете —
Пилар Естравадос, мистър Стивън Фар. А сега прислугата — Едуърд
Тресилиън, иконом. Уолтър Чампиън, сервитьор. Емили Рийвс,
готвачка. Куини Джоунс, прислужница в кухнята. Гладис Спент, главна камериерка. Грейс Бест, Биътрис Москоум, Джоун Кенч, камериерки.
Сидни Хорбъри, личен прислужник на мистър Лий.
— Това са всички Това са всички, сър Имате ли представа кой къде е бил по времена убийството Най-обща, сър. Както ви казах, не съм разпитал още всички.
Според Тресилиън господата са били в трапезарията. Дамите са се оттеглили в гостната. Тресилиън им сервирал кафе. Той заяви, че тъкмо се прибрал в кухнята, когато чул шумна горния етаж, последван от вик. Изтичал в преддверието и нагоре по стълбите след другите.
Джонсън запита Кои от членовете на семейството живеят постоянно тук и кои са само нагости Мистър и мисис Алфред живеят тук. Останалите сана гости.

Полковникът кимна Къде са всички сега Помолих гида останат в гостната, докато се приготвя да взема показанията им Добре. Предлагам да се качим горе ида огледаме мястото на престъплението.
Сагдън ги поведе нагоре по стълбите и после по коридора.
Когато влязоха в стаята, Джонсън пое дълбоко дъх и каза Направо ужасно.
Той застана неподвижно, изучавайки с поглед преобърнатите столове, строшения порцелани опръсканите с кръв парчетии.
Слабият възрастен човек, клекнал край тялото, стана и кимна Здравейте, Джонсън. Истинска касапница, а Прав сте, докторе. Можете ли вече да ни кажете нещо?
Докторът сви рамене и се ухили Сложните описания ще спестя за официалния доклад. Иначе нищо сложно. Заклан е бил като прасе. Кръвта му е изтекла за по- малко от минута. Няма следа от оръжието.
Поаро прекоси стаята и отиде до прозорците. Както беше казал
Сагдън, единият беше затворени залостена другият — отворен наоколо десетина сантиметра отдолу. Дебел масивен болт го задържаше в това положение.
Сагдън каза Според иконома този прозорец никога не се затваря,
независимо от времето. Под него има постлан линолеум, в случай, че прокапе дъжд, но това не става, тъй като стряхата отгоре го предпазва.
Поаро кимна, после се върна до тялото иго огледа. Устните се бяха дръпнали назад и откриваха безкръвните венци в подобие на гримаса. Пръстите бяха закривени като нокти на птица.
Поаро каза Неми изглеждана силен човек.
Докторът отговори Беше доста жилав. Успя да прескочи няколко болести, които биха вкарали повечето хора в гроба.
Поаро поясни Нямах предвид това. Исках да кажа, чене е едър, не е силен физически.


76
— О, не, ни най-малко.
Поаро се обърна настрани. Наведе се и огледа един от катурнатите столове — масивен, от махагон. До него имаше махагонова маса и останките от голяма порцеланова лампа. Съборени бяха идва по-малки стола, а наоколо имаше парчета от гарафа и от две чаши, тежко стъклено преспапие, различни книги, голяма японска ваза,
разбита на парчета картината на разрушението се допълваше от съборената бронзова статуетка на голо момиче.
Поаро се наведе над съборените и счупени вещи, като ги разглеждаше внимателно, без обаче да ги докосва. Лицето му доби намръщени объркан израз. Полковникът попита Смущавали ви нещо, Поаро?
Поаро въздъхна и промърмори Такъв крехък стар човек и всичко това…
Джонсън също изглеждаше объркан. Той се обърна към сержанта Някакви отпечатъци Много, сър, по цялата стая А по сейфа Нищо, сър. Само тези на стария джентълмен. Джонсън се обърна към доктора Какво ще кажете за кървавите петна, докторе Този, който го е извършил, трябва да е целият в кръв. Докторът колебливо поклати глава Съмнявам се. Кръвотечението е изцяло от вратната вена. Тя не би пръскала кръв като артерия Да, дано все пак има много кръв наоколо Наистина, много кръв, поразително много кръв — каза Поаро.
Сагдън попита с уважение Това говорили ви нещо, мосю Поаро?
Погледът на Поаро мина покрай него и отговорът му беше объркан Има нещо тук някакво насилие — той спря за миг, после продължи — Да, това е, насилие… и кръв, изобилие от кръв… Това е как да кажа, прекалено много кръв, върху столовете, върху масите,
върху килима Кървав ритуал Жертвена кръв Дали е това Може би. Толкова крехък старец, слаб, съсухрена толкова много кръв.


Гласът му затихна. Сагдън го гледаше с кръгли, изненадани очи и каза с объркан глас Странно, това каза и тя, тази дама…
Поаро рязко попита Каква дама Какво е казала Мисис Лий. Мисис Алфред Лий. Беше застанала там до вратата и почти шептеше. Тогава прозвуча като безсмислица Какво точно каза Нещо като кой би помислил, че старият джентълмен има толкова кръв…
Поаро каза тихо „Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.“
Думите на Лейди Макбет. Нейните думи Интересно…


78
VIII
Алфред Лий и жена му влязоха в малкия кабинет, където ги очакваха Поаро, Сагдън и префектът. Джонсън пристъпи напред Как сте, мистър Лий? Ние не сме се срещали досега, но както знаете, аз съм полицейският префект на графството. Казвам се
Джонсън. Трудно мие да изразя колко съм натъжен от това събитие.
Алфред, сочи като настрадащо куче, отговори дрезгаво Благодаря. Това е ужасно толкова ужасно. Аз това ежена ми.
Лидия каза стихия си глас Това беше ужасен удар за съпруга ми. За всички нас, но най- вече за него.
Ръката й беше на рамото му.
Полковник Джонсън заговори Нямали да седнете, мисис Лий? Позволете дави представя мосю Еркюл Поаро.
Поаро се поклони. Очите му шареха с интерес от мъжа към жената и обратно.
Лидия нежно натисна съпруга си по рамото Седни, Алфред.
Алфред седна и промърмори Еркюл Поаро? Момент…
Той прекара вяло ръка почелото си.
Лидия каза Полковник Джонсън иска дати зададе някои въпроси,
Алфред.
Префектът я погледна с одобрение. Беше благодарен, че мисис
Алфред Лий се оказваше толкова разумна и способна жена.
Алфред отвърна Да, разбира се, разбира се…
Джонсън си помисли Шокът изглежда напълно го е извадил от релсите. Дано малко да дойде на себе си.“
На глас той каза:


79
— Това е списъкът на всички, които са били в къщата тази вечер.
Бихте ли потвърдили дали той е верен?
Той леко кимна на Сагдън, който извади бележника си и прочете отново имената.
Баналната и бюрократична операция сякаш извади Алфред от унеса иго върна на земята. Той се посъвзе, очите му загубиха стъкления си погледи когато Сагдън завърши, той кимна в знак на съгласие Точно така Бихте ли ми разказали нещо повече за гостите си Доколкото разбирам, мистър и мисис Джордж Лий и мистър и мисис Дейвид Лий са ваши роднини Това са двамата ми по-млади братя и техните съпруги Те не живеят постоянно тук, така ли Да, тук са само за Коледа Мистър Хенри Лий също вие брат Да А другите ви двама гости — мис Естравадос и мистър Фар Мис Естравадос е моя племенница. Мистър Фар е син на някогашния съдружник на баща ми в Южна Африка Значи стар приятел?
Лидия се намеси Не, всъщност го виждаме за пръв път Разбирам. Но го поканихте да остане с вас за Коледа?
Алфред се поколеба, после погледна към жена си. Тя обясни Мистър Фар се появи най-неочаквано вчера. Просто бил наоколо и решил да се обади на свекъра ми. Когато той разбрал, че мистър Фар е син на неговия някогашен приятели съдружник, той настоя господинът да остане с нас за Коледа.
Полковник Джонсън каза Ясно. Това обяснява списъка нагостите. Сега прислугата.
Мисис Лий, мислители, че всички от тях заслужават доверие?
Лидия се замисли за момент, преди да отговори. После каза Да, напълно съм сигурна във всички. Повечето от тях работят тук от много години. Тресилиън, икономът, е в къщата от времето,
когато съпругът мие бил малко дете. Единствените новодошли са камериерката Джоун и личният прислужник на моя свекър.


80
— Какво ще кажете за тях Джоун е просто една малка глупачка, но това е най-лошото,
което мога да кажа за нея. За Хорбъри знам твърде малко. Той е тук от година, но се оказа много добър в работата си и моят свекър беше напълно удовлетворен от него.
Поаро вметна внезапно Но вие, мадам, не стенали Лидия сви рамене Той няма нищо общо с мен Но вие сте господарката на къщата и прислугата е ваша грижа Дано Хорбъри беше прислужник на свекъра ми и следователно извън моите компетенции Разбирам.
Полковник Джонсън се намеси Да поговорим за събитията от тази вечер. Страхувам сече това ще ви причини болка, господин Лий, но бих искал да чуя вашия разказ за случилото се.
Алфред отвърна стих глас Разбира се.
Джонсън се опита да помогне Кога например видяхте баща си за последен път?
Лек спазъм изкриви лицето на Алфред и той отговори стих глас Бях при него за кратко след чая. Накрая му казах лека нощи излязох. Чакайте да си спомня беше към шест без петнадесет.
Поаро се намеси Казахте му лека нощ ли Значи не очаквахте да го видите повече през вечерта Не. Вечерята на баща ми, обикновено нещо леко, му се носеше в стаята винаги в седем. След това той или си лягаше рано или седеше в креслото си и никой от членовете на семейството него безпокоеше, освен ако той сам не повика някого А често ли го правеше Понякога. Ако това беше желанието му Но обикновено не беше така Не Продължете, ако обичате, мистър Лий.

Алфред продължи Нашата вечеря беше в осем. След нея съпругата ми и другите дами се оттеглиха в гостната — тук гласът му изневери. Очите му отново се втренчиха. — Ние седяхме около масата Изведнаж се чу съвсем необичаен шум. Падаха столове, трошаха се мебели и съдове и после О, боже — гласът му се задави. — Още го чувам, викана баща ми — ужасяващ, продължителен, затихващ вик, викна човек в предсмъртна агония.
Той покри лицето си с треперещи ръце. Лидия протегна пръсти и докосна ръкава му. Полковникът кротко каза И после?
Алфред продължи съкрушено Струва ми сече за момент всички бяхме като вкаменени.
След това скочихме и затичахме навън по стълбите към стаята на баща ми. Вратата беше заключена. Не можехме да влезем. Трябваше да я разбием. После, когато влязохме, видяхме…
Гласът му изчезна съвсем.
Джонсън бързо заговори Не е необходимо да разказвате затова, мистър Лий. Върнете се назад, към времето, когато всички бяхте в трапезарията. Кой беше с вас там, когато чухте вика Кой беше там ли Ами, всички не, чакайте. Брат ми беше там, брат ми Хари Никой друг ли Никой Къде бяха другите господа?
Алфред въздъхна и се напрегна Сякаш са минали години Как беше Ада Джордж беше отишъл до телефона. После започнахме да обсъждаме семейни въпроси и Стивън Фар каза, че ще ни остави да си поговорим и излезе.
Направи го много възпитано и тактично А брат ви Дейвид?
Алфред сбърчи чело Дейвид? Беше ли там Не, разбира се, не. Не си спомням точно той кога се измъкна.
Поаро запита меко Обсъждахте семейни въпроси, така ли?


82
— Ами да Това значи, че сте обсъждали семейни въпроси с един от членовете на семейството.
Лидия се намеси Какво искате да кажете, мосю Поаро?
Той бързо се обърна към нея Мадам, съпругът ви каза, че Стивън Фар е излязъл, защото разбрал тяхното желание да говорят засвои проблеми. Но това явно не е било семеен съвет, тъй като мосю Дейвид и мосю Джордж не са били там значи дискусията е била само между двама члена на семейството.
Лидия отговори Моят девер Хари се завърна от чужбина след дългогодишно отсъствие. Нима не е естествено той и съпругът мида имат за какво да говорят Аха, разбирам.
Тя му хвърли бърз погледи отмести очи.
Джонсън каза Това е ясно. Забелязахте ли някой друг, когато тичахте към стаята на баща си Аз всъщност не знам. Като чели да. Ние всички дойдохме от различни посоки. Страхувам сечене забелязах. Бях толкова разтревожен. Този ужасен вик…
Полковникът бързо смени темата Благодаря ви, мистър Лий. Има и един друг въпрос. Разбрах,
че баща вие притежавал известно количество ценни диаманти.
Алфред погледна доста изненадано Да, така е Къде ги съхраняваше той В сейфа, в стаята си Бихте ли могли да ги опишете Бяха груби камъни, нешлифовани Защо баща ви ги пазеше при себе си Това беше някаква прищявка. Беше ги донесъл със себе си от
Южна Африка. Никога не ги е давал да ги обработят. Просто искаше да ги държи при себе си. Нали ви казах, прищявка Аха — каза полковникът.
От тона му ставаше ясно, чене разбира много. После продължи:


83
— Голяма ли беше стойността им Баща ми ги определяше наоколо десет хиляди лири Значи са били многоценни Странна приумица — да ги държи в сейфа на спалнята си.
Лидия се намеси Моят свекър, Джонсън, беше доста странен човек. Той не мислеше като обикновените хора. Доставяше му удоволствие да държи тези камъни в ръцете си Сигурно са му припомняли много — каза Поаро.
— Да, така е — потвърди тя Бяха ли застраховани — попита полковникът Не мисля.
Джонсън се наведе и тихо попита Знаете ли, че тези камъни са били откраднати Какво — втренчи поглед в него Алфред Лий.
— Баща ви не вие споменал нищо за тяхното изчезване Нито дума И не знаехте, че баща вие изпратил да повикат мистър Сагдън тук, за да го уведоми за изчезването на камъните Нямах и най-малка представа!
Джонсън премести погледа си А вие, мисис Лий?
Лидия поклати глава Нищо не съм чула Значи, според вас, камъните са още в сейфа Да.
Тя се поколеба и попита Затова лиса го убили Заради тези камъни?
Полковник Джонсън отвърна Това смятаме да открием Мисис Лий, имате ли някаква представа кой би могъл да замисли подобна кражба?
Тя поклати глава Не, наистина. Убедена съм, че слугите са честни хора. Пък и във всеки случай никак не би било лесно да се стигне до сейфа. Моят свекър винаги беше в стаята си. Никога не слизаше долу Кой се грижеше за стаята?


84
— Хорбъри. Той оправяше леглото и бършеше праха. Една от камериерките идваше всеки ден да почиства камината ида пали огъня,
но иначе Хорбъри вършеше всичко.
Поаро каза Значи Хорбъри е човекът с най-добри възможности Да Мислители, че той е откраднал диамантите Възможно е. Предполагам Той би имал най-добра възможност. О, всъщност не знам какво да мисля.
Полковник Джонсън се намеси Съпругът ви вече ни разказа своята версия за случилото се тази вечер. Бихте ли направили същото Кога, например, видяхте свекъра си за последен път Ние всички бяхме в стаята му днес следобед, преди чая Него видяхте по-късно, за да му пожелаете лека нощ Не.
Поаро попита Правите ли го обикновено?
Лидия отговори рязко Не.
Джонсън продължи Къде се намирахте по времена извършване на престъплението В гостната Чухте ли шум от борба Струва ми сече чух нещо тежко да падано разбира се,
стаята на свекъра мие над трапезарията, не над гостната, така че надали бих чула твърде много Но чухте вика?
Лидия потръпна Да, това чух. Беше ужасяващо, сякаш викаше някой прокълнат от ада. Веднага разбрах, че сее случило нещо страшно. Избързах навън и последвах съпруга си и Хари нагоре по стълбите Кой друг беше с вас по това време в гостната?
Лидия сбръчи вежди Всъщност не мога да си спомня. Дейвид беше в съседната стая и свиреше Менделсон. Мисля, че и Хилда отиде при него.


85
— А другите две дами Магдалин отиде да телефонира. Не мога да си спомня дали
Пилар беше там или не.
Поаро каза тихо Значи е възможно да сте останали съвсем сама Да, да, всъщност така беше, доколкото си спомням.
Полковник Джонсън продължи Относно диамантите. Мисля, че е необходимо най-после да се уверим дали са тук или не. Знаете ли комбинацията от сейфа на баща си, мистър Лий? Вижда ми се някак си старомоден Ще я намерите в малкия бележник, който той обикновено носеше в горния джобна халата си Добре. Веднага ще се занимаем с това. Може би ще бъде по- добре, ако разпитаме първо другите. Дамите може да поискат да си легнат.
Лидия стана Хайде, Алфред. — После се обърна към тях — Да им кажа ли да дойдат Да, ако обичате, един по един Разбира се.
Тя се отправи към вратата и Алфред я последва. В последния миг той изведнаж се обърна Но, разбира се — каза той и се върна бързо до Поаро. — Вие сте Еркюл Поаро! Как не съобразих. Трябваше веднага да се сетя.
Той заговори бързо и възбудено Господ ви изпраща тук Открийте истината, мосю Поаро.
Цената е без значение. Ще посрещна всички разходи. Само я


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница