Убийство по Коледа

42
— Вярвам ти, че е така. Говори сече сме имали циганска кръв в жилите си. Не че това си личи у децата ми, освен у Хари, но сее проявила и у теб. Когато трябва обаче, мога да бъда и търпелив, да знаеш. Веднъж чаках петнадесет години, за да си отмъстя на човек,
който ми стори зло. Това е характерна черта за нашето семейство ние не забравяме. Отмъщаваме си, дори ида чакаме години за това.
Един ме измами и аз чаках петнадесет години за моя шанс и тогава нанесох удара си. Направо го разорих, изтрих го от лицето на земята.
Той тихо се засмя Това в Южна Африка ли беше — попита Пилар.
— Да, страхотна страна Били ли сте там след това Върнах се там за пет години, след като се ожених. Това беше за последно Но преди това Били сте там много години, нали Да Разкажете ми!
Той заразказва, а Пилар слушаше, като пазеше лицето си от огъня.
Гласът му зазвуча бавно и уморено. Той каза Почакай, щети покажа нещо.
Той предпазливо се изправи и постепенно, подпирайки сена бастуна си, закуца през стаята. Отвори големия сейф и я повика с ръка Ето, погледни ги, почувствувай ги, остави гида се посипят през пръстите си.
Той погледна учуденото й лицеи се засмя Знаеш ли какво е това Диаманти, дете, диаманти!
Очите й се разшириха Но това са просто малки камъчета.
Симеон се засмя Не са шлифовани. Така ги вадят от земята.
Пилар недоверчиво попита Ако ги шлифоват, ще станат ли истински диаманти Разбира се И ще святкат и блестят Ще святкат и блестят.
Тя възкликна по детски:

43
— О, не мога да повярвам!
Той се забавляваше Това е самата истина А ценни лиса Доста. Трудно е да се каже, преди да ги шлифоват, но тази купчинка струва няколко хиляди лири.
Пилар възкликна, като разчленяваше думите Няколко хиляди лири Да, девет или десет хиляди. Нали виждаш, големички са.
Пилар попита с облещени очи Защо не ги продадете тогава Защото искам да си ги имам тук А всичките тези пари Нямам нужда от тях А, ясно — Пилар беше впечатлена. После каза Защо не ги дадете да ги обработят ида ги направят красиви Защото ги предпочитам такива. — Лицето му стана мрачно.
Той се обърна и заговори на себе си — Теме връщат назад, само като ги докосна, само като ги почувствувам с пръсти, всичко се връща слънцето, миризмата на саваната, воловете, старият Еб и момчетата,
вечерите…
На вратата се почука леко.
Симеон каза Сложи ги обратно в сейфа и затвори вратата. — После извика Влез.
Хорбъри влезе почтително и тихо Чаят е сервиран долу, сър.

44
III
Хилда каза Тук лиси бил, Дейвид? Търсихте из цялата къща. Хайде да не стоим в тази стая, толкова е студено.
Дейвид не каза нищо, само стоеше и гледаше някакво ниско кресло с избеляла копринена тапицерия. После внезапно проговори Това е нейният стол Винаги седеше в него Същият си е.
Само е избелял.
Хилда сбърчи леко челото си. Тя каза Така ли Хайде да не стоим тук, Дейвид, ужасно е студено.
Дейвид ней обърна внимание, само продължи да си приказва,
като се оглеждаше наоколо Повечето време седеше тук. Аз сядах до нея на онази табуретка и тя ми четеше. „Джак, Убиецът на великани“, това ми четеше. Трябва да съм бил шестгодишен тогава.
Хилда го хвана здраво подръка Хайде, скъпи, да отидем в гостната, тук няма отопление.
Той послушно се обърна, но тя почувствува как през тялото му премина тръпка Всичко е същото, всичко. Сякаш времето е спряло.
Хилда изглеждаше разтревожена. Придавайки си бодрост, тя се помъчи да промени темата Къдели са другите Сигурно е време за чай.
Дейвид освободи ръката си и отвори друга врата Тук някога имаше пиано а, ето го. Чудя се дали е още в ред.
Той седна, отвори капака и прекара леко пръсти по клавишите Явно редовно го акордират.
Той започна да свири. Пипаше умело и мелодията течеше плавно изпод пръстите му.
Хилда каза Какво е това Толкова мие познато, а не мога да се сетя.
Той отговори:

45
— Не съм го свирил от години. От нея съм го научил. Една от
„Песните без думи на Менделсон.
Сантименталният мотив изпълни стаята. Хилда помоли Изсвири нещо от Моцарт.
Дейвид поклати глава и започна друг мотив от Менделсон.
После внезапно удари яростно по клавишите и стана. Целият трепереше. Хилда отиде при него Дейвид, Дейвид!
Той каза Нищо, няма нищо.

46
IV
Някой рязко дръпна звънеца. Тресилиън стана от стола сив кухнята и бавно тръгна към входа.
Звънецът се обади отново. Тресилиън се намръщи.
През матовото стъкло се виждаше силуета на мъж с широкопола шапка.
Тресилиън прекара ръка през челото си. Нещо не беше наред.
Сякаш всичко се повтаряше. Това вече се беше случвало.
Той дръпна резето и отвори вратата. Магията изведнъж изчезна.
Мъжът проговори Тук ли живее мистър Симеон Лий?
— Да, сър Бих искал да го видя, ако е възможно.
Далечен спомен се събуди у Тресилиън. Тази интонация напомняше миналите дни, когато мистър Лий току-що беше дошъл в
Англия.
Тресилиън поклати глава в изразна колебание Мистър Лий е почти инвалид, сър. Не приема много хора вече.
Ако вие…
Чужденецът го прекъсна, изваждайки плик, който подадена иконома Моля ви, дайте това на мистър Лий.
— Да, сър.

47
V
Симеон Лий пое плика и извади единствения лист вътре.
Веждите му се извиха в изненадано той се усмихна Това е чудесно — каза той, а после се обърна към иконома Покани мистър Фар тук, Тресилиън.
— Да, сър Точно си мислех за стария Ебенизър Фар. Той ми беше съдружник там, в Кимбърли, и ето че синът му е дошъл тук.
Тресилиън се появи отново и обяви Мистър Фар.
Стивън влезе, като прикриваше нервността си с известна демонстрация на самочувствие и каза Мистър Лий? — Акцентът му личеше повече от обикновено Радвам се да те видя. Значи ти си момчето на Ебенизър?
Стивън се ухили глуповато и каза За пръв път посещавам старата страна. Баща ми винаги ми казваше дави се обадя, ако дойда И добре си направил. — Старецът се огледа. — Това е внучката ми, Пилар Естравадос.
— Здравейте — каза тя скромно.
Стивън си помисли с възхищение Пустото му малко дяволче!
Изненада се, като ме видяно го прикри веднага.“
Той изрече натъртено Много се радвам да се запозная с вас, мис Естравадос.
— Благодаря ви — каза Пилар.
Симеон Лий се обърна към него Сядай и разказвай всичко за себе си. За дълго лиси в Англия Щом съм вече тук, няма да бързам много.
Той отметна глава назад и се засмя.
Симеон се съгласи Точно така, трябва и на нас да погостуваш малко О, не, сърне мога дави се натрапя така. Има само два дни до
Коледа.

48
— Напротив, даже трябва да останеш за Коледа, ако нямаш други планове Нямам, но не бих искал да Значи се разбрахме — Симеон обърна глава — Пилар?
— Да, дядо Иди и кажи на Лидия, че ще имаме още един гост. Помоли яда секачи тук.
Пилар напусна стаята. Стивън я проследи с поглед. Симеон отбеляза факта с хитра усмивка Значи идваш направо от Южна Африка Почти.
Разговорът се завъртя около това.
След няколко минути пристигна Лидия.
Симеон каза Това е Стивън Фар, син на моя приятели съдружник Ебенизър
Фар. Той ще остане с нас за Коледа, стига да намериш стая за него.
Лидия се усмихна Разбира се. — Тя с одобрение огледа непознатия. Изглеждаше добре, с бронзов загари сини очи, с отметната назад глава Снаха ми — представи я Симеон Лий.
— Мадам, чувствувам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин Ти си част от семейството, момчето ми — възрази Симеон. Приеми го по този начин Много сте любезен, сър.
Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да сивее с него, като огъваше китката си.
Очите й, сведени надолу, гледаха сериозно.

49

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: