Убийство по Коледа

Очите й срещнаха погледана Поаро. Тези очи пазеха своите тайни. Те не трепваха.
Поаро тихо изрецитира „Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.“
Тя го прекъсна Спрете Не казвайте това Но вие сте го казали, мадам.
Тя пое дъх Знам Спомням си Беше толкова ужасно.
И тя рязко се обърна и излезе от стаята. Съпругът й я последва.

87
IX
Джордж Лий гледаше със сериозно изражение Ужасна работа — каза той, поклащайки глава. — Наистина ужасна работа. Според ментова е работа единствено на някой луд!
Полковник Джонсън каза с любезен глас Така ли смятате Да. Наистина така смятам. Някой вманиачен убиец. Сигурно е избягал от някой дом задушевно болни в околността.
Полицейският началник Сагдън се намеси А как, според вас, този ъ-ъ-ъ… луд е проникнал в къщата,
мистър Лий? И как я е напуснал?
Джордж поклати глава По този въпрос — каза той — трябва да се произнесе полицията.
Сагдън отвърна Ние веднага обходихме къщата. Всички прозорци бяха затворени и залостени. Страничният вход беше заключен, както и предната врата. Никой не е могъл да мине през кухненските помещения, без да бъде забелязан от прислугата.
Джордж Лий извика Но това е абсурд Остава само да кажете, че баща мине е убит Убит е — в това няма съмнение — каза Сагдън.
Полковник Джонсън се покашля и пое инициативата А къде бяхте вие, мистър Лий, по времена убийството Бях в трапезарията. Тъкмо бяхме приключили с вечерята. Не,
всъщност като чели бях тук, в тази стая. Бях телефонирал малко преди това Телефонирали сте Да. Обадих сена секретаря на консерваторите в Уестрингъм, в моя изборен район. Проблемът не търпеше отлагане Значи чухте вика след това?
Джордж Лий потрепери.

88
— Да, направо смразяващо. Кръвта ми изстина. Викът заглъхна и се превърна в нещо като къркорене.
Той извади носна кърпичка и изтри потта отчелото си Ужасно нещо — промърмори той И след това се втурнахте нагоре Да Видяхте ли братята си — мистър Алфред и мистър Хари Лий?
— Не. Сигурно ме бяха изпреварили Кога за последен път видяхте баща си, мистър Лий?
— Днес следобед. Всички бяхме при него И не сте го виждали след това Не.
Полковник Джонсън помълча, а после попита Знаехте ли, че баща вие държал известно количество скъпоценни нешлифовани диаманти в сейфа на спалнята си?
Джордж Лий кимна Доста лекомислена постъпка — надуто каза той. — Често съм му го казвал. Може да са го убили заради тях — искам да кажа…
значи…
Полковник Джонсън го прекъсна А знаете ли, че тези диаманти са изчезнали?
Долната устна на Джордж увисна надолу. Очите му щяха да изскочат от орбитите си Значи наистина са го убили заради тях?
Полковник Джонсън изрече бавно Той е знаел за изчезването им и е уведомил полицията няколко часа преди смъртта си.
Джордж каза Но тогава Не разбирам аз…
Еркюл Поаро каза внимателно Ние също не разбираме…

89
X
Хари Лий влезе в стаята с наперен вид. За миг Поаро се вгледа смръщено в него. Имаше чувството, че беше виждал този човек някъде. Орловият нос, надменната поза на главата, очертанието на брадичката — тези неща правеха впечатление не можеше да се отрече макар Хари да беше едър, а баща му — със среден ръст, — че между тях имаше голяма прилика.
Забеляза и още нещо — въпреки цялата си напереност, Хари Лий беше нервен. Стараеше се да го прикрие с поведението си, но тревогата си личеше Е, господа — каза той. — С какво мога дави бъда полезен?
Полковник Джонсън каза Ще се радваме, ако можете да хвърлите някаква светлина върху събитията от тази вечер.
Хари Лий поклати глава Не зная нищо. Всичко е направо ужасно и толкова неочаквано.
Поаро каза Наскоро сте пристигнали от чужбина, нали, мистър Лий?
Хари бързо се извърна към него Да. Преди седмица.
Поаро попита Дълго време ли сте отсъствували оттук?
Хари Лий вдигна брадичка и се изсмя Е, по-добре е дави го кажа още сега. И без това ще го научите от някого Господа, аз съм блудният син Почти двадесет години кракът мине е стъпвал в този дом Но сега сте тук. Ще ни кажете ли защо се върнахте — попита
Поаро.
Хари веднага отговори със същата откровеност Както в старата история — отегчих се от рожковите, които свинете ядат — или не ядат, винаги забравям как беше. Помислих си,
че може да е по-добре да се сменя със златния телец. Получих писмо

от баща ми, в което той ми предлагаше да се завърна. Подчиних сена зова му и ето ме тук. Това е всичко.
Поаро каза Дошли сте за кратко — или за по-дълго?
Хари отвърна Върнах се завинаги И такава е била волята на баща ви Старецът остана очарован. — Той отново се изсмя и около ъгълчетата на очите му се появиха симпатични бръчици. — Доста скучно е било за стареца да живее тук с Алфред Алфред е страшно отегчителен — иначе не е лош, ама не става за компания. Навремето баща ми доста си е поживял и сигурно ме е очаквал с нетърпение А брат ви и жена му останаха ли доволни, когато научиха, че ще останете тук?
Поаро зададе въпроса с леко повдигане на веждите си Алфред ли Той направо щеше да се пръсне от яд. За Лидия не знам. Сигурно и на нея ней е станало хубаво, заради него. Но съм убеден, че в края на краищата това щеше дай допадне. Лидия мие симпатична. Няма начин да не се разберем с нея. Само че Алфред е нещо съвсем различно. — Той отново се изсмя. — Алфред винаги адски ме е ревнувал. Винаги е бил добрият син, дето си седи у дома и си знае задълженията. И какво щеше да получи накрая Това, дето винаги го получават добрите синчета — ритник отзад. Послушайте ме,
господа — добродетелта не е нещо, което си струва. — И той ги изгледа един след друг. — Надявам сечене сте шокирани от моята откровеност. Но нали и вие гоните истината. В крайна сметка ще измъкнете наяве всичките кирливи ризи на семейството. По-добре е аз сам да си извадя моите. Не съм кой знае колко съкрушен от смъртта на баща ми — че аз не съм го виждал толкова години, — но независимо от това той мие баща и е бил убит. Държа да има отмъщение. — Той поглади брадичката си, докато ги гледаше. — В нашето семейство отмъщението е на голяма почит. Никой от семейство Лий не забравя лесно. Затова искам убиецът на баща мида бъде открити да увисне на въжето Бъдете спокоен, мистър Лий — ще направим всичко, което е по силите ни — каза Сагдън.
— Ако не успеете, ще се заема сам — каза Хари Лий.

Полковник Джонсън попита остро Имате ли някакви предположения относно самоличността на убиеца, мистър Лий?
Хари поклати глава Не — бавно каза той. — Не, нямам. Вижте какво, работата е доста сериозна. Много мислих затова и според ментова съвсем не е дело на външен човек Аха — поклати глава Сагдън.
— И ако е така — продължи Хари Лий, — тогава го е убил някой от дома Но кой, по дяволите, може да го е направил Не подозирам прислугата — Тресилиън е тук вече не помня откога. Онзи глупак, дето сервира За нищо на света. Вижте, Хорбъри си го бивано от
Тресилиън знам, че е бил на кино. И какво ни остава тогава Като изключим Стивън Фар (защо му трябва да идва тук чак от Южна
Африка, за да пречука един непознат, остават членовете на семейството. Готов съм да пукна, но не мога да допусна, че някой от нас го е направил Алфред Той обожаваше баща ни. Джордж На него нему стиска. Дейвид? Дейвид винаги сее носил из облаците. Готов е да припадне дори от някоя собствена драскотина. Съпругите Не е по женски да отидеш и хладнокръвно да заколиш някого. Така че кой?
Умът мине го побира Обаче работата е сериозна.
Полковник Джонсън се покашля — имаше обичай да си прочиства гърлото така — и каза Кога за последен път видяхте баща си тази вечер След чая. Току-що се беше скарал с Алфред — заради моя милост. Старецът не беше на себе си. Той винаги е обичал да забърква каши. Според мен именно заради това е криел пристигането ми от останалите. Искал е да види суматохата, когато аз цъфна на прага Пак с тази цел подхвърли, че ще променя завещанието си.
Поаро се размърда леко и попита Значи баща вие споменавал за завещанието си Да, пред всички ни, като ни гледаше внимателно, за да види реакциите ни. Просто се обади на адвоката си да намине ида го види веднага след Коледа.
Поаро попита Какви промени е възнамерявал да направи?
Хари Лий се ухили:

92
— Нищо не ни каза Хитра лисица Предполагам — или да кажем надявах сече промените щяха да бъдат в полза на моя милост. Сигурно ме е изхвърлил от предишното си завещание. А сега допускам, че отново е щял да ме включи. Голям удар срещу останалите. Сигурно и Пилар — беше я харесал. И нея я е очаквало нещо хубаво. Не стели я виждали още Моята испанска племенница.
Много е хубава — с топлата красота на юга и с неговата жестокост. Ех,
ако ней бях чичо Според вас баща вия е харесал?
Хари кимна Тя веднага разбра как да му влезе под кожата. Седеше при него по цял ден. Обзалагам сече е знаела какво иска Е, сега вече го няма. Никакви завещания не могат да се променят в нейна полза, нито пък в моя — лош късмет. — Той се намръщи, замълча за минута, а после продължи с променен тон — Нещо се отклонявам от въпроса.
Искахте да знаете кога за последен път видях баща си Както ви казах,
беше след чая, може да е било някъде малко след шест. Старецът беше в добро настроение, макари малко уморен. Тръгнах си иго оставих с
Хорбъри. Повече него видях Къде бяхте по времена смъртта му В трапезарията с брат ми Алфред. Имахме разговор, немного задушевен обаче. Всъщност доста се бяхме посдърпали, когато чухме шума отгоре — сякаш цяла дузина мъже се боричкаха там. И тогава клетият татко извика. Сякаш колеха прасе. Звукът направо парализира
Алфред. Закова сена стола си и ченето му висна. Раздрусах гои се втурнахме нагоре. Вратата беше заключена и се наложи да я разбием.
Доста зор видяхме. Не мога да разбера как е била заключена Освен татков стаята нямаше никой, а проклет да съм, ако някой може да се промъкне през прозорците.
Сагдън каза Вратата е била заключена отвън Какво — подскочи Хари. — Кълна сече ключът беше

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: