Убийство по Коледа

ми сече като млад е бил много симпатичен, като вас — обърна се
Пилар към полицейския началник Сагдън. Очите й с удоволствие оглеждаха неговото приятно лице, което бе потънало в руменина от комплимента.
Полковник Джонсън сподави смеха си. Това беше един от редките случаи, когато хладнокръвният Сагдън губеше контрол над себе си Само че — продължи със съжаление Пилар — не е бил едър като вас.
Еркюл Поаро въздъхна Значи харесвате едрите мъже, сеньорита? — попита той.
Пилар се съгласи ентусиазирано Ода. Обичам едрите мъже, с широки рамене ида са много,
много силни.
Полковник Джонсън се обади рязко Често ли виждахте дядо си след пристигането си тук?
Пилар отговори Ода. Седях при него. Той ми разказваше разни неща — че бил много проклет, за всичко, което е правил в Южна Африка Казвал ли вие, че има диаманти в сейфа си Да, той ми ги показа. Само чене приличаха на диаманти бяха просто камъчета, много грозни, ама наистина грозни.
Сагдън попита Значи ви ги е показвал Да Но не вие давал от тях?
Пилар поклати глава Не. Сигурно някой ден щеше дами даде — ако бях добра с него, ако го посещавах често. Защото старите хора много обичат млади момичета.
Полковник Джонсън каза Знаете ли, че диамантите са откраднати?
Пилар се облещи Откраднати Да. Имате ли представа кой може да го е направил?
Пилар кимна с глава Ами да — каза тя. — Това е само Хорбъри.

110
— Хорбъри ли Имате предвид прислужника Да Защо мислите така Защото има лице на крадец. Очите му шарят насам-натам,
върви тихо и подслушва повратите. Като котка е. А всички котки са крадливи Хм — каза полковник Джонсън. — Да оставим това.
Доколкото зная, цялото семейство е било при дядови днес следобед,
където са били разменени доста гневни думи.
Пилар кимна с глава и се усмихна Да — каза тя. — Беше много забавно. Дядо така ги ядоса И това ви хареса Да. Харесва ми, когато хората се ядосват. Страшно ми харесва. Само че тук, в Англия, хората не се ядосват така, както в
Испания. В Испания се вадят ножове, ругаят се и крещят. В Англия не правят нищо, само лицата им почервеняват и стискат устни Помните ли какво се каза там?
По лицето на Пилар се изписа изразна съмнение Не съм много сигурна. Дядо каза, че от тях нищо не ставало,
че нямали деца. Каза, че съм била по-добра от тях. Той много ме харесваше Споменали нещо запари или завещание За завещание Мисля, чене. Не си спомням Какво се случи Ами всички си тръгнаха, само Хилда, онази дебелата, жената на Дейвид, остана О, така ли Да. Дейвид беше много смешен. Целият се тресеше и беше толкова пребледнял. Сякаш му беше станало лошо И после После отидох и намерих Стивън. Пуснахме грамофона и танцувахме Стивън Фар Да. Той е от Южна Африка. Син е на партньора на дядо. И той е много симпатичен. Мургави едър, има хубави очи.
Джонсън попита Къде бяхте по времена престъплението?

111
— Питате ме къде съм била Да Отначало бях в гостната с Лидия. След това се качих в стаята си да си оправя лицето. Исках пак да танцувам със Стивън. А тогава,
някъде отдалеч, чух писък и всички хукнаха, аз също. Опитваха се да разбият вратата на дядо. Хари и Стивън го направиха, те и двамата са едри мъже Да Ами тогава тряс — вратата падна и всички погледнахме вътре. О, каква гледка — всичко изпотрошено и обърнато, а дядо лежеше сред толкова много кръв, гърлото му прерязано ей така — и тя направи красноречив жест пред собствената си шия — чак до ухото.
Тя млъкна, явно доволна от разказа си.
Джонсън попита Не ви прилоша от кръвта?
Тя се вторачи в него Не. Че защо Когато някой е убит, обикновено има кръв. О,
толкова кръв имаше навсякъде!
Поаро попита Някой казали нещо?
Пилар отвърна Дейвид каза нещо смешно — как беше Ода. Бог забавя това каза той. — После го повтори, като подчерта всяка дума — Бог
забавя. Какво означава това Какво забавя бог?
Полковник Джонсън каза Няма дави задържаме повече, мис Естравадос.
Пилар стана и дари с по една очарователна усмивка всеки от мъжете Е, аз тръгвам — каза тя и излезе от стаята.
Полковник Джонсън каза „Бог забавяно не забравя.“ И това от устата на Дейвид Лий!
[1]
Означението наглава липсва в книгата. Бел.ел.кор.
↑

112
XV
Врата се отвори още веднъж и полковник Джонсън вдигна поглед. За момент му се стори, че влиза Хари Лий, но когато Стивън
Фар се приближи, той разбра грешката си Седнете, мистър Фар — каза той.
Стивън седна. Неговият хладнокръвен и интелигентен поглед обходи и тримата мъже. Той каза Боя сече няма дави бъда от голяма полза. Питайте обаче за всичко, което смятате, че ще ви помогне. Може би ще е най-добре още от самото начало дави обясня кой съм аз. Моят баща, Ебенизър Фар,
някога беше партньор на Симеон Лий в Южна Африка. Говоря за времето отпреди четиридесет години. — Той направи кратка пауза. От баща си съм слушал много за Симеон Лий, за неговата личност. Те двамата с баща ми са преживели много неща заедно. Симеон Лий се прибрал у дома си с цяло състояние, баща ми също се справил доста добре. Баща ми винаги мие заръчвал, че дойда ли в Англия, трябва да се обадя на мистър Лий. Веднъж му казах, чеса минали много години и той едва ли ще знае кой съм, но баща ми ми каза Когато двама души са преживели това, през което сме минали ние със Симеон, те не забравят Баща ми почина преди две години. Тази година дойдох за пръв път в Англия и реших да послушам съвета на баща си ида се обадя на мистър Лий. — Той се усмихна леко и продължи — Бях малко притеснен, когато дойдох тук, но е било излишно. Мистър Лий ме посрещна топло и категорично настоя да остана за Коледа. Боях сече се натрапвам, но той не искаше да чуе за отказ от моя страна. После добави малко стеснително — Всички са много мили с мен,
особено мистър и мисис Алфред Лий. Страшно съжалявам за това,
което им се случи Откога сте тук, мистър Фар От вчера Виждали ли сте днес мистър Лий?
— Да, поговорихме малко сутринта. Беше в добро настроение и искаше да му разказвам за много хора и места.

113
— И тогава го видяхте за последен път Да Споменавал ли е пред вас, че държи диаманти в сейфа си Не. — После добави бързо — Да не би да става въпрос за убийство с цел грабеж Не можем да бъдем сигурни — отвърна Джонсън. — А сега да се върнем към събитията от тази вечер. Ще ми разкажете ли какво правехте вие Разбира се. След като дамите напуснаха трапезарията, аз си налях чаша портвайн. След това осъзнах, че сигурно членовете на семейството имат важни неща за обсъждане, а аз им пречех, затова се извиних и ги оставих И какво направихте след това?
Стивън Фар се облегна назад в стола си и прокара пръст по брадичката си. После каза малко вдървено Аз ъ-ъ-ъ… отидох в един голям салон с паркет, нещо като стая за танци. Там има грамофони аз сложих няколко плочи на грамофона.
Поаро попита Било е възможно някой да дойде при вас, нали?
Лека усмивка премина по устните на Стивън Фар и той отговори Да, така е. Човек винаги се надява.
После усмивката му стана по-широка.
Поаро каза Сеньорита Естравадос е много красива.
Стивън отвърна Тя е най-хубавото нещо, което съм видял откакто съм в
Англия.
— Дойдели мис Естравадос при вас — попита полковник
Джонсън.
Стивън поклати глава Бях още там, когато чух бъркотията. Излязох в преддверието и хукнах да разбера какво става. Помогнах на Хари Лий да разбием вратата И това е всичко, което имате да ни кажете Боя сече да.
Еркюл Поаро се наведе напреди тихо попита:

114
— Но аз си мисля, мосю Фар, че бихте могли да ни кажете още,
стига да поискате.
Фар рязко попита Какво имате предвид Можете да ни кажете нещо, което е от голяма важност за случая. Нещо за характера на мистър Лий. Казахте, че баща вие разказвал много за него. Каква представа придобихте за него от думите на баща си?
Стивън Фар изрече бавно Струва ми сече разбирам накъде биете. Какъв е бил Симеон
Лий на младини, така ли Предполагам, че искате откровеното ми мнение Ако обичате Поначало не мисля, че Симеон Лий сее отличавал с някакъв висок морал. Нямам предвид, че е бил мошеник, но фактически не е бил много далеч от подобна категория хора. Както ида е, моралът явно не е бил най-изявената му черта. Обаче е притежавал чар, силен чар. И
е бил невероятно щедър. Не е имало случай изпаднал в беда човек да се върне от него с празни ръце. Пийвал си е, но немного, биле привлекателен зажените и е имал чувство за хумор. Но е имали някаква отмъстителна черта в себе си. Биле злопаметен като слон. От баща си знам за няколко случая, когато Симеон Лий е чакал с години,
за да се разплати с хора, които са му сторили зло.
Сагдън каза За такава игра са нужни двама. Чували ли сте за някого,
мистър Фар, на когото Симеон Лий е сторил зло там Нещо отминалото, което да обясни престъплението от тази вечер?
Стивън Фар поклати глава Имал е врагове, разбира се, за човек като неготова е сигурно.
Но неми е известен никакъв конкретен случай. Освен това — той присви очи — доколкото зная (в действителност поразпитах
Тресилиън) не е имало чужди хора нито вън, нито вътре в къщата тази вечер.
Еркюл Поаро каза С изключение на вас, мосю Фар.
Стивън Фар се извърна към него.

115
— О, така ли Подозрителен странник в дома Е, няма да откриете нищо такова, защото Симеон Лий никога не е сторил зло на
Ебенизър Фар, за да дойде синът му ида дири отмъщение Не поклати глава той, — Симеон и Ебенизър никога не са се спречквали.
Тук ме доведе чистото любопитство. А и според мен грамофонът е отлично алиби като всяко друго — постоянно сменях плочите и това сигурно сее чувало. Една плоча не би ми дала достатъчно време да изтичам до горния етаж — тези коридори са ужасно дълги — да прережа гърлото на стареца, да измия кръвта ида се върна, преди останалите да се втурнат нагоре. Идеята вие смешна!
Полковник Джонсън каза Но никой не ви обвинява в нищо, мистър Фар.
Стивън Фар каза Но го подразбрах от тона на мистър Еркюл Поаро.
— Било е несъзнателно — отвърна Еркюл Поаро и му се усмихна добронамерено.
Стивън Фар го изгледа гневно.
Полковник Джонсън се намеси незабавно Благодаря ви, мистър Фар. Засега това е всичко. Надявам сече няма да напускате къщата.
Стивън Фар кимна. После се изправи и напусна стаята с широки крачки.
Когато затвори вратата след себе си, полковник Джонсън каза Това е мистър Хикс, неизвестната величина. Макар историята му да изглежда правдоподобна, все пак той е белязаният. Той може да е откраднал диамантите — може да е дошъл тук с измислена история само за да се промъкне вътре. Вземете му отпечатъци, Сагдън и проверете дали няма досие в полицията Вече ги взех — отвърна Сагдън суховато Отлично. Явно не пропускате нищо. Предполагам, че работите и поостаналите нишки.
Сагдън започна да брои на пръсти Проверка на телефонните обаждания — време и прочие.
Проверка на Хорбъри. Кога е излязъл, кой го е видял. Проверка на всички входове и изходи. Обща проверка на прислугата. Проверка на финансовото състояние на всички членове на семейството. Да се

свържа с адвокатите и проверя завещанието. Претърсване на къщата за оръжия и за петна от кръв по дрехи, както и за скрити диаманти Предполагам, че това изчерпва всичко — одобрително каза полковник Джонсън. — Някакви предложения, мосю Поаро?
Поаро поклати глава и каза Според мен мистър Сагдън се справя превъзходно.
Сагдън каза със сериозен тон Няма да е лесно да се претърси къщата за изчезналите диаманти. За пръв път виждам толкова украшения и дрънкулки в един дом Вероятно има много скривалища — съгласи се Поаро.
— Значи нямате никакви предположения, мосю Поаро?
Полковник Джонсън като чели беше малко разочарован имаше видна човек, чието куче отказва да изпълни очаквания номер.
Поаро каза Ще ми позволите ли да тръгна по собствена пътека Разбира се, разбира се — отвърна Джонсън едновременно със
Сагдън, който попита подозрително Каква пътека Бих искал — каза Поаро — да имам възможността да разговарям, при това често, с членовете на семейството Искате да ги разпитвате отново — озадачено попита полковникът Не, не да ги разпитвам, ада разговарям Защо — попита Сагдън.
Еркюл Поаро размаха ръка В разговора се проявяват важни моменти Когато човек говори много, невъзможно е да заобиколи истината!
Сагдън каза Значи смятате, че някой лъже?
Поаро въздъхна Драги приятелю, всеки лъже. Важното е да се отделят безобидните лъжи от важните. Все едно, че отделяте жълтъка от белтъка на яйцето.
Полковник Джонсън каза рязко Все пак изглежда невероятно. Изправени сме пред едно особено жестоко убийство и кого подозираме Алфред Лий и жена му

117
— и двамата симпатични, благовъзпитани, скромни хора. Джордж Лий,
който е член на парламента и образец на почтеност. Жена му Тя е една обикновена красавица. Дейвид Лий изглежда кротък човек, за когото брат му Хари казва, чене можел да понася гледката на кръв.
Жена му е симпатичен и разумен човек. Остава испанската племенница и човека от Южна Африка. Испанските красавици имат горещ темпераментно не виждам как това симпатично момиче ще може да пререже хладнокръвно гърлото на стареца, особено като се има предвид, че за нея е било много по-важно той да е жив, поне докато подпише новото завещание. Стивън Фар е една възможност — искам да кажа, че може да е професионален измамник ида е дошъл тук заради диамантите. Старецът открива липсата им и Фар му прерязва гърлото, за да мълчи. Възможно е — грамофонното алиби не е нещо сериозно.
Поаро поклати глава Драги приятелю — каза той, — сравнете физиката на мосю
Стивън Фар и тази на стария Симеон Лий. Ако Фар е решил да убие стареца, можел е да го стори за минутка — Симеон Лий едва ли би могъл да му се противопостави. Нима може човек да допусне, че крехкият старец и този здравеняк са се боричкали няколко минути,
катурвайки столове и чупейки порцелан Подобно нещо е съвсем невероятно!
Полковник Джонсън присви очи Искате да кажете — попита той, — че Симеон Лий е бил убит от някой слаботелесен мъж Или жена — допълни Сагдън.

118
XVI
Полковник Джонсън погледна часовника си Нямам повече работа тук. Нещата са във вашите здрави ръце,
Сагдън. Ода не пропуснем Трябва да повикаме иконома. Зная, че сте го разпитали, но сега знаем повече неща. Трябва да получим потвърждение затова къде, според тях, са били всички по времена убийството.
Тресилиън влезе бавно. Полковник Джонсън го покани да седне Благодаря ви, сър. Наистина ще седна. Не се чувствувам добре, сър. Краката ми, а и главата.
Поаро попита внимателно Добре поддържан дом, нали Но немного щастлив Не бих искал да кажа това, сър Значи преди години, когато всички са били тук, е бил щастлив?
Тресилиън изрече бавно Навярно човек не би могъл да каже, че тук е царяла хармония Покойната мисис Лий е била полу-инвалид, така ли Да, сърбеше много болна Децата й обичаха ли я Мистър Дейвид много я обичаше. Той беше повече като дъщеря, отколкото като син. А когато тя почина, той си тръгна оттук,
защото не можеше да живее повече така.
Поаро попита А мистър Хари Той какъв беше Винаги много буен, сър, нос добро сърце. Божичко, как ме изплаши, когато позвъни на вратата — беше толкова нетърпелива и после, когато отворих, гледам — някакъв непознат пред мен, а тогава мистър Хари каза Здравей, Тресилиън. Още си тука Както едно време.
Поаро каза съчувствено Да, сигурно сте се почувствували странно. Страните на
Тресилиън леко порозовяха и той каза — Понякога ми се струва, сър,

сякаш миналото не е онова минало Май че имаше някаква пиеса в
Лондон за нещо подобно. Наистина тук има нещо, сър, наистина.
Обзема ви чувството, че това вече сте го правили. Просто ми се сторва,
че на вратата се звъни, аз отивам да отворя и там е мистър Хари — а дори да е мистър Фар или някой други си казвам — но това съм го

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: