141
Измерване на относителните пропуски.
Извършва се, като се прекъсне връзката на L с ГВР (кран-машинист на положение ”изолиран”). Главният въздухопровод в този случай е предварително зареден до определено работно налягане. Този метод е най-
използваният в рамките на UIC, обаче притежава и следните недостатъци: а. Нормата на плътност не обвързана с дължината на влака; б. Прекъсването на захранването на L може да доведе до задействане на функционните вентили с по.голяма
чувствителност, което проваля пробата; в. Контролира се преди всичко плътността на главния въздухопорвод.
Функционните вентили са в положение пълнене. г. Началото на пробата не
изисква изравняване на PL по дължината на влака.
Измерване на относителните пропуски в положение задържане.
Извършва се след понижаването на
PLс 0,6÷0,7
bar.
Този метод притежава следните основни предимства: а. Избягва се произволно задействане на функцинните вентили. Това е важно тъй като някои от тях
притежават ускорителни камери, поглъщащи допълнително сгъстен въздух от L. б. Методът изисква по-продължително изчакване след извършване на спирачната степен. Това повишава прецизността при при отчитането на пропуските от спирачните цилиндри и запасните резервоари. в. Той не изисква използването на специални таблици.
Проба „F” Извършва се за определяне на скоростта на изпразване и напълване на спирачната система, след пълно служебно задържане. Тя се провежда
или от специално устройство, автоматизиращо процеса или на база на субективното възприятие на локомотивния машинист. Целта е по скоростта на изменение на
Сподели с приятели: