Ученически подходи, най-добри практики и методи за идентифициране на индивидуални изисквания и нужди в гърция за участието на лица в учебния процес

• По-нататъшно изпълнение на конкретни мерки за подпомагане на развитието на политиката за учене през целия живот

• Намаляване на броя на преждевременно напускащите училище с мигрантски произход чрез подобряване на социалното включване в образованието

• Завършване на процеса по създаване на национална, всеобхватна рамка за валидиране

• Следене за прилагането на нововъведения закон за учене през целия живот и коригирането му, когато е необходимо

Подкрепа на младите хора, неангажирани с трудова дейност, образование или обучение чрез средствата на гаранцията за гръцката младеж, чието изпълнение трябва да се следи внимателно и да се коригира, когато е необходимо.

1. социално включване. След като икономическата криза избухна през 2010 г., социалното положение на групите, изправени пред социална изолация, се влоши. До 2012 г. делът на хората, застрашени от бедност или от социално изключване, е достигнал 35% (ЕС-28: 25%, по данни на Евростат) и е останало на това ниво и досега.

Коефициентът на Джини скочи от 32,9 през 2010 г. до 34.5 през 2014 г. През 2014 г. Гърция най-сетне установи минимална гаранционна схема за доход за тези, които попадат под определен праг на доходите. Схемата се реализира в пилотна форма само за няколко месеца, в периода между ноември 2014 г. и февруари 2015 г., и то само в 13 общини (една община, избрана от всеки един от регионите на Гърция).

Освен това, мобилизирането на неправителствени организации в областта на социалното подпомагане, както и благотворителната дейност, от гръцката православна църква, са се засилили.

И накрая, в традиционното гръцко семейството, често членовете на семейството в продължение на три поколения, обединяват ресурси, като това е служило за решение от последна инстанция за бедните и социално изолираните.

В обобщение, небрежността на последните правителства в мерките за борба с бедността и социалното изключване са пуснали най-уязвимите в гръцкото общество неподготвени за издържане на ефекта от икономическата криза. Правителството на Сириза-АНЕЛ, което дойде на власт през януари 2015 г. беше обещало да засили социалното включване, с цел да се бори с "гръцката хуманитарна криза", приписана на политиките на строги икономии от 2010 г. до 2014 година.

През март 201 5, коалицията Сириза-АНЕЛ прие закон за отпускането на 200 милиона € за справяне с хуманитарната криза. Такова разпределение на ресурсите, обаче, не е достигнало сериозните социални проблеми на Гърция. То също така не е достигнал средствата, заделени година по-рано (т.е. през 2014 г. от предишното коалиционно правителство на Нова демокрация, ПАСОК, 450 милиона €).

Освен това, правителството прекрати схемата за минимални гаранционни доходи, които предишното правителство е приело само преди падане от власт.

В крайна сметка, изглежда, че няколко поредни правителства или не са имали подробен план за борба с бедността или разсрочено реагират на нарастващото социално изключване. Резултат от интеграционната политика: 6. Интеграцията на над един милион незаконни мигранти в едно общество от 11 милиона е много трудна задача. Законът е приет през 2010 г. и се фокусира главно върху предпоставките за натурализацията на мигрантите, но и върху подобряването на перспективите за интеграция.

Законът не беше изпълнен и през 2013 г. Върховният съд (Symvoulio tis Epikrateias) взе решение да замрази изпълнението на закона от 2010.

Решението на съда отразява ксенофобска нагласа в смисъл, че се основава на много старомодно, ако не расистко, разбиране за това как националната идентичност се формира. И все пак през април 2014 г. е приет нов кодекс за миграцията.

Този закон кодифицира предишното законодателство по въпросите за влизане, пребиваване и социална интеграция на незаконните мигранти (гражданите на страни извън ЕС) в Гърция. Това опростява процеса за получаване на различни видове разрешителни за пребиваване и отваря възможности за узаконяването на статута на незаконните мигранти и стабилизиране на разрешителните за пребиваване на второ поколение имигранти. Важно е, че законът е ратифицирал всички директиви на ЕС за миграцията на студенти, стажанти, преподаватели и високо квалифицирани работници.

Друга важна стъпка към интеграцията на мигрантите е от коалиционното правителство на Сириза-АНЕЛ от май 2015 г., когато нов закон откри пътя за натурализацията на второ поколение имигранти в рамките на специфични разпоредби.

При неговото изпълнение, този закон се очаква да улесни интегрирането на 200000 имигранти от второ поколение. Интеграцията на мигрантите в образователната система е функционираща в основното и средното образование, но законните мигранти са изправени пред трудности, когато навлизат във висшето образование.

Приемните изпити в университетите са отворени за гръцките граждани или мигрантите, притежаващи постоянно пребиваване. Сред тях са включени синовете и дъщерите на законните мигранти, които са се установили и са създали семейство в Гърция, стига да са завършили гимназия.

Що се отнася до социалната интеграция, това никога не е било една от силните страни на гръцката политика за миграцията. С изключение на албанците, българите и румънците, които вероятно представляват половината от имигрантите в Гърция и са за пръв път в страната след падането на социализма в Югоизточна Европа, останалата част от мигрантите в страната - включително мигрантите от Азия и Африка - са систематично изключвани от гръцкото общество. Показателно е, например, че мюсюлманските имигранти в Атина, където живее по-голямата част от мигрантското население, все още не могат да упражняват изцяло своите религиозни права, като лицензът за изграждане на джамия в Атина е бил издаден от гръцкото правителство едва в началото на 2013 г. и изграждането на джамията все още предстои да започне.

В допълнение на това, расизмът демонстриран от страна на държавните органи пречи на интеграцията на мигрантите. През 2013 г. и 2014 г., прокуратурата разследва случаи на полицаи, които са малтретирали мигранти или са били съучастници в расистки дейности, извършвани от групи анти-мигранти като неонацистката партия Златна зора. В действителност, след избухването на кризата, се наблюдава увеличаване на ксенофобията и расизма, подхранвани от напреженията от икономическата криза. Актовете на насилие срещу мигрантите и малцинствата са се увеличили и полицията е показала пренебрегване и / или симпатии към крайно десните позиции.

И накрая, известен напредък в борбата срещу расизма имаше през септември 2014 г., когато един нов законопроект за борба с расизма беше приет от парламента. Приемането на този закон беше своевременно, ако не и забавено, като се има предвид нарастващото влияние на Златна зора от началото на икономическата криза и убийството през септември 2013 г. на един млад, ляв музикант и активист на Златна зора.

Законът, предписва наказателно преследване на всеки подбуждащ действия на омраза, дискриминация и насилие и по-високи санкции за държавни служители, участващи в расистко или дискриминационно поведение в съответствие с Рамково решение 913/2008 на Съвета на Европейския съюз. За да обобщим, сериозните проблеми по отношение на ефикасността на политиката остават и политическите неуспехи са напълно възможни като Гърция е постигнала известен напредък чрез приемането на нови политики за интеграция. Само времето ще покаже дали двата нови закона, приети през 2014 г., действително ще помогнат за облекчаване на натиска, пред който са изправени незаконните мигранти и предотвратяване на расисткото или дискриминационното третиране.

E.) Заключение.

Дълбоката финансова криза в Гърция е създала множество предизвикателства за правителството, обществото и дори гръцката православна църква.Законодателството се намеси с опита да се противодейства на последиците от кризата върху уязвимите групи от населението, но не е ясно дали тези групи са в състояние да получават тези обезщетения.

Също така изглежда, че в момента единствените групи млади от 14 до 18 г., които наистина са в опасност от социално изключване са анти-системните.

Такива групи са имигрантите, ромите и бежанците. За тях е необходим друг вид помощ, тъй като са хора в движение.  Моето убеждение е, че необходимата помощ, се предоставя от правителството, неправителствените организации, църквата и други държавни или благотворителни организации в или извън страната.

Отговорността за управлението, поддръжката и развитието на информацията, ориентирането и консултативните услуги се носи от Министерството на образованието и религията, което е отговорно за предоставянето на информация за кариера, ориентиране и консултиране на учениците (всички хора в училищна възраст дори имигрантите и бежанците) със Закон в секторите на образованието и обучението, както и на Министерството на труда и социалната сигурност, което е отговорно за предоставянето на услуги за ориентиране и консултиране в сферата на заетостта.