45
Средният път В своята първа беседа Буда нарича Благородният осмичен път - Средният път.
Той го нарича средният път, защото осмичният път избягва всички крайности в поведението и познанието. В беседата
Буда посочва, че има две крайности, които търсещият просветление трябва да избягва. Тези две крайности са: от една страна,
задоволяване на желанията, от друга страна, самоизмъчването. Някои поддържат схващането, че задоволяването на желанията,
пребиваването в лукс и комфорт, е най- голямото щастие. Но Буда от своя собствен опит нарича този път: нисш, долен, позорен път, който не води до достигането на най-висшата цел. Другата крайност не е толкова често срещана, но винаги е била привлекателна за религиозните последователи. Това е крайността на самоизмъчването, крайният аскетизъм. Този,
който следва тази практика, поддържа мнението, че пътя за освобождението е в стриктния и строг аскетизъм. Самият Буда е следвал този път на аскетизма преди своето просветление, но открива, че той не води до целта. Ето защо той нарича
пътя на самоизмъчване болезнен, позорен и недопринасящ за постигане на целта.
В това отношение той поддържа Благородния осмичен път като Средния път. Той го нарича
Средният път не защото лежи между двете крайности, като компромис между твърде малко или твърде много, а
защото той се издига над тях, защото е свободен от техните грешки, от техните несъвършенства, от задънените пътеки до които те водят.
Да следваш Средния път означава да предоставиш на тялото това, от което се нуждае за да бъде в здраво и силно състояние и в същото време да се
издигнеш над телесните грижи, с цел да тренираш ума в правилно поведение, концентрация и мъдрост. Фактически Средният път по същество е път за трениране на ума, а не е компромис със становища и откази. При следването на Благородния осмичен път умът трябва да бъде укрепнат и трениран в най-високата степен на
отказ, откъснат от жажда и привързване.
Пътят е изграден от осем фактора.
Когато е наречен осмичен път, не е имано в предвид осем стъпала, които се изкачват последователно. В реалната практика някои от факторите трябва първоначално да бъдат развити, за да могат да се развият другите. В идеалният случай,
всеки фактор който възниква, не замества някой друг възникнал преди него, нито пък един по-рано развит фактор отпада при появата на по-развит фактор. По скоро, ранните фактори остават и нововъзникналите се обединяват с тях, така че в своето най-високо ниво на развитие - осемте фактора на пътя работят едновременно. На това ниво
всички осем фактора са налице, всички изпълняват своите функции и допринасят по свой уникален начин за изпълнението на целта, достигането на края на страданието.
Сподели с приятели: 
