Мисията на Буда
Първите които приближил били бившите му спътници, петимата аскети които го били напуснали няколко месеца по-рано и сега обитавали Парка на елените в Сарнат, близо до Бенарес (днешен
Варанаси). Той им разкрил истините които бил открил, и чувайки беседата му те придобили прозрение в
Дамма. Той обяснил Средният път в първата си беседа, след това Четирите благородни истини. Слушайки беседата му, петимата аскети придобили прозрение в Дамма, достигнали до различна степен на просветление и накрая до арахантство. През следващите месеци, последователите му нараснали стремително - аскети и стопани, които чувайки освобождаващото му послание, се отказвали от предишните си убеждения, и се обявили за последователи на просветления.
Към края на първото дъждовно оттегляне, Буда събрал шестдесет ученици около себе си, всички те били араханти. Той ги изпратил по света, всеки в различна посока, за да разпространят освобождаващото послание на Дамма. В изказванията си, той подчертал състраданието като мотив за своето учение. Той казал: “Монаси, аз съм освободен от всички окови, човешки и божествени. Вие също сте освободени от всички окови. Затова отидете по света, за доброто на много хора, за щастието на много хора, от състрадание към света и преподавайте Дамма, направете позната на света Дамма която е чиста в началото, чиста в средата и чиста в края. Учете на свят живот, напълно чист и съвършен живот.”
Всяка година, дори и на преклонна възраст, той странствал из села и градове в областта на река
Ганг, за да обучава всички които искат да чуят. Той почивал само през трите месеца на дъждовния сезон
(най-често в Джетаванна, в близост до Саватти или в Бамбуковата горичка в Раджагаха), и след това продължавал своите странствания, които ще го отведат от днешен Делхи, на изток чак до Бенгал. През втората година след просветлението си, той се завърнал в Капилаватту и преподал Дамма на своето семейство и близки. Мнозина, включително неговият баща, достигнали различна степен на просветление.
Неговият син, Рахула, станал младши монах и по-късно бикку; неговата жена - Яшодара, станала биккуни.
Буда основал Санга, една общност от монаси и монахини, на която предписал сложна съвкупност от правила и регламенти. Тази общност е все още жива и до днес, и може би (заедно с джайнистката общност) е най-старата продължаваща институция в света. Той също така привлякъл много последователи
– миряни, които станали предани привърженици на учителя и на неговата Санга. След 45-годишна активна просветителска дейност, в зряла възраст, на 80 години, Буда се отправил на север към град
Кусинара (днешен Кушинагар). Там, заобиколен от много ученици, заминал в състоянието на ниббана без остатък на обусловеното съществуване, прекъсвайки завинаги връзката си с кръга на прераждането.
Сподели с приятели: |
