VI. Трилогията - Анича, Дукка и Аната Буда казва, че ние трябва да проучим нашия опит с цел, да открием неговите най-разпространени черти, универсалните характеристики на явленията наречени непостоянство, незадоволителност и липсата на Его или без-същност. Буда казва: Саббе санкара аничa – Всички формации са непостоянни. Саббе санкара дукка – Всички формации са незадоволителни. Саббе дамма аната – Всички явления, всичко, каквото и да е, е без Его. Формациите - това са нещата, които възникват от причини и условия. Те включват всички съставни или формирани явления. Въпреки, че всички формации около нас имат тези три характеристики, ние не сме способни да ги видим, защото нашият ум обикновено е покрит от невежество. Невежеството е умствен фактор, който е покрил ума на всички усещащи същества от безначалното време. Този фактор е покрил ума на всеки, с изключение на напълно просветлените - Будите и арахантите. Невежеството действа по два начина, отрицателен и положителен. В отрицателната си страна невежеството просто ни пречи да видим нещата такива, каквито са; то издига облаци на умствена тъмнина. В положителната страна, невежеството създава в ума илюзии, наречени изопачения. Чрез тези изопачения, ние виждаме нещата по доста противоположен начин, от това което наистина са. Тези изопачения са: (a) Изопачението да виждаме това, което е непривлекателно като привлекателно. (b) Изопачението да виждаме това, което е дукка или незадоволително като приятно. (c) Изопачението да виждаме това, което е непостоянно като постоянно. (d) Изопачението да виждаме това, което наистина е без-'аз' като 'аз'. Тези илюзии водят до възникването на жажда, самомнение, грешни възгледи и всички други замърсявания, и по този начин оставаме заплетени в дукка. Тези универсални характеристики трябва да бъдат разбрани на два етапа: първо на интелектуално ниво, чрез размисъл; и след което чрез непосредствено прозрение или осъзнаване чрез проницателна медитация. Интелектуалното обяснение не бива да става заместител на практиката, а само да служи като насока, като едно разбиране за това, какво би трябвало да бъде разгледано във фактическата практика на проницателната медитацията.
