V. СЪЗНАНИЕ (Виняна)
Съзнанието е ключовият фактор на ума. Това е основната осъзнатост към обекта, светлината на осъзнатостта, която прави целия житейски опит възможен.
Съзнанието се разделя на шест вида в зависимост от сензорните рецептори:
(a) съзнание на окото забелязва визуални обекти
(b) съзнание на ухото забелязва звуци
(c) съзнание на носа забелязва аромати
(d) съзнание на езика забелязва вкусове
(e) съзнание на тялото забелязва тактилни усещания, допири
(f) съзнание на ума забелязва обекти на външните сетива като картини, звуци ... и т.н., както и умствени обекти като идеи, концепции, образи, абстрактни понятия и т.н.
Съзнанието изглежда подобно на възприятието, но двете изпълняват различни функции.
Съзнанието е общата осъзнатост (информираност) за обекта, докато възприятието е специфичен фактор, който улавя характерните качества на обекта.
Всички тези четири умствени групи - съществуват винаги заедно; те зависят една от друга. Когато има някакво събитие с даден обект, биват предизвикани: спонтанно усещане, възприятие, сбор от умствени формации и съзнание - светлината на осъзнатостта.
С каквото и да идентифицираме себе си, каквото и да вземем, че е нашето 'аз', или 'мен' – то може да бъде открито в тези пет групи. Ето защо, ако ни е грижа да разберем себе си, това което трябва да разберем са петте групи. Да разберем напълно петте групи означава да ги видим такива, каквито наистина са, а това означава да ги видим в светлината на трите характеристики на съществуването
(тилаккана), които са: непостоянство, неудовлетворителност, без-същностност.
|
