Умът е архитектът на цялата вселена Основната причина за прераждането винаги може да се открие в нашия ум. Ако се вгледаме в нашия ум, можем да видим, че различните нива на съществуване са вече съхранени в ума под формата на семена. Доминиращите сили в нашите умове ще бъдат човешките състояния, състояния свързани с човешкия свят. Това е основният "тон" в нашето съзнание. Но от време на време там ще възникнат състояния на силна омраза, които могат да намерят израз в насилие или жестокост. В такива моменти ние изграждаме за себе си адски свят. Психологически ние може би живеем в ад и кармично тези състояния са семената за прераждане в ада. В други случаи - благородни мисли ще възникнат в нас, карайки ни да се чувстваме като ангели или божества, мисли като: върховна щедрост, голяма доброта и състрадание. С такива мисли нашият свят става много светъл и чист, почти като божествения свят. Фактически, тези състояния на ума са семената за прераждане в божествените светове. Във времена на сляпо желание, на животинска, сляпа страст или на пълна глупост ние можем да видим в себе си съзнанието на животното. Тези семена са семената на животинското съществуване. Понякога можем да видим егоизъм, желание за притежание, интензивно привързване. В този момент умът прилича на умът на прета, измъчен дух и ето, че сме засадили семената на прераждането в света на претите. Също така, в ума възникват състояния на алчност и власт, ревност и завист, съперничество, желание за надмощие. По това време ние имаме ум на асура и полагаме основите за прераждане в света на асурите. Така че всичко това, което стои зад всички сфери на съществуване, е умът. Ето защо Буда казва, че умът е архитектът на цялата вселена. Ние не би трябвало да мислим за процеса на прераждане от гледна точка на човешко същество, което се появява в различни сфери, преместващо се от сфера в сфера. А по- скоро тези сфери просто обезпечават терена на ума за работа върху натрупаните тенденции. Сферите са просто видимите проявления, външните проекции на силите които работят в ума.
