Сравнение: нечистата вода и петте препятствия Когато тези пет препятствия възникна в ума, те пречат на дълбокото спокойствие и концентрация. В едно интересно сравнение, Буда сравнява всяко от петте препятствия с определена нечистота във водата, която пречи на човек да види отражението си. Ако човек иска да види отражението си в чиста вода, то тя трябва да бъде истински чиста, без примеси. Сетивните желания са като вода с различни цветни петна на повърхността. Сетивните желания изглеждат красиви и привлекателни като ярки бои. Но когато повърхността на водата е оцветена с красиви цветове, вие не можете да видите отражението си, както и да достигнете концентрация и прозрение, ако умът е обзет от сетивни желания. Зложелателството е като вряща вода, вода с излизащи балони на повърхността, разпадайки се всеки миг; човек не може да види отражението си в нея. Когато умът ври в омраза и гняв, човек не може да достигне спокойствие и концентрация. Притъпеността и сънливостта (застоят и сковаността) са като вода обрасла с жабуняк. Жабунякът е символ на застой, лигавост. Жабунякът не позволява да видите собственото си отражение. Мързелът и леността показват застояло състояние на ума, който е инертен и скован, непозволяващ спокойствие и прозрение. Безпокойството и тревогата са като разпенена водна повърхност. Когато безпокойство и тревога възникнат в ума, те предизвикват ромолящи мисли, които пречат на спокойствието и прозрението. Съмнението е като мътна, нечиста, неотразяваща обратно вода. За да се постигне концентрация, петте пречки трябва да се елиминират. Буда препоръчва различни методи за да се премахнат тези пречки. 1. Отбелязване и изоставяне на пречките – просто умствено отбелязване на пречката и оставяне да си отиде, без ума да бъде обезпокоен, обсебен, отблъснат или привлечен от нея. Медитиращият я отбелязва, оставя я и се връща към първичния обект на медитация. 2. Наблюдаване на пречките с осъзнатост – ако пречката продължава, умът се фокусира върху нея и я наблюдава с осъзнатост. Спокойствието и яснотата на осъзнатостта са несъвместими с умствените смущения. Този метод изолира пречките. 3. Ако пречките още продължават, тогава медитиращият сменя основния обект и взема за основен медитативен обект друг, който е противоположен на пречката: • Сетивно желание: Медитирането или размишлението върху непостоянството, или върху непривлекателността на обекта, противодейства на сетивното желание; • Зложелание: Медитиране върху или развиване на метта (любяща доброта) за противопоставяне на зложеланието; развитие на търпение (възприемайки ги като работа отвъд камма); • Притъпеност и сънливост: Могат да бъдат преодолени чрез възприемане на ярка светлина; ходеща медитация; измиване на лицето и излизане на студен въздух; • Безпокойство: Може да се преодолее чрез осъзнатост на дъха за успокоение на ума; • Тревоги и умствени смущения могат да бъдат преодолени чрез медитация върху фигурата на Буда – виждайки възвишеността, спокойствието и ведрината на Буда; • Съмнението може да бъде преодоляно чрез изучаване, проверка или изследване на учението. Вземане на твърдото решение за ангажиране с практиката и оставане в метода и практиката.
