Уейндайър
ГЛАВА 5 Откъсването
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ГЛАВА 5
Откъсването Откъсването е единственото средство, с което разполагате, за да ви заведе от стремежа към достигането на целта. Човек би могъл да си помисли, че в страна, където всичко е в изобилие, хората биха имали вечното щастие и удовлетворение. Изглежда логично, че ние тук - в благоденстващия Запад, би трябвало да бъдем най-щастливите хора на планетата. Консумираме голям процент от световните природни ресурси. Имаме най-високия жизнен стандарт в историята на човечеството. Имаме изобилие от хладилници, телевизори и автомобили. Тези неща, за които сме започнали да мислим като за необходимост, са фактически луксозни стоки за 90% от световното население. По отношение на повечето други народи на планетата ние сме толкова богати, колкото те не са и сънували. И въпреки това не сме благословени с удовлетворение, щастие и радост. Как става така? Струва ми се, че колкото по-големи материалисти ставаме, толкова по-малко вярваме като народ. Колкото повече имаме, толкова по-малко сме склонни да се фокусираме върху предаването на основните човешки ценности. Вместо това изместваме ударението върху портфейлите и притежанията си. Когато имаме много малко притежания, сме принудени да се справяме един с друг, да се гледаме директно в очите и няма нищо материално около нас, което да разсейва погледа. След като натрупваме все повече и повече, погледът ни се отмества от човешкото ни качество към притежанията. Затова в най-материалистичното общество в историята на човечеството имаме и много високо ниво на самота и отчаяние. След като сме изместили вниманието си от човешкото взаимодействие, сме създали и една от най-изпълнените с насилие култури в човешката история. Самотата и насилието изглеждат естествени последици от извънмерно материалистичното общество. Най-важните въпроси, които можете да си зададете по отношение на вашето място в тази култура, са: Как мога да бъда щастливо, любещо, удовлетворено човешко същество и въпреки това да продължа да функционирам в рамките на материализма, който, изглежда, дефинира цялата ни социална структура? Възможно ли е да живея живота си с вътрешна радост и хармония в по-широкия контекст на алчност и натрупване? Как мога да постигна всекидневен живот на любов, хармония и успех, когато, изглежда, съм заобиколен от хора, които „произвеждат" самота и насилие в непрестанното си преследване на „повече"? Вярвам, че отговорите могат да се открият в откъсването. Откъсването е неписан факт на вселената, който действа винаги. Въпросът е дали вие сте готови да се настроите към него, да го накарате да действа във всекидневния ви живот. В нашето силно материалистично общество откъсването е принцип, който лесно бива отхвърлян от онези, които все още преследват все повече и повече успех. Той е принцип, на който много се подиграват, защото предизвиква самата тъкан на техните продължаващи цял живот традиции и убеждения. Моля ви да разберете: аз не твърдя, че натрупването на материално богатство и притежания е лошо нещо. Самият аз постигнах богатство след мизерното си начало и се радвам на жътвата, която дойде, след като имах вече много пари. Това е удовлетворяващо и много приятно. Гордея се с постиженията си и не изпитвам желание да се извинявам за всичко онова, което съм способен да преследвам в резултат на собствения си труд. Откъсването не се отнася до отричане на радостта от постигането на изобилие. Парадоксално, но то ще внесе повече изобилие в живота ви, а няма да изисква от вас да се отървете от всичките си материални вещи. Вие обаче вероятно ще откриете, че е по-лесно да се отървете от притежанията си, ако това е вашият избор. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|