Уейндайър
РАЗБИРАНЕ НА ТОВА, КАКВО ОЗНАЧАВА ОТКЪСВАНЕТО
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| РАЗБИРАНЕ НА ТОВА, КАКВО ОЗНАЧАВА ОТКЪСВАНЕТО
В цялата книга се позовавам на дуализма на нашата природа - нашата форма и не-форма. Голяма част от съществото ни е без форма - частта, която включва мисленето, духовността и по-висшето ни съзнание. Мисълта е съществена дименсия, в която изживяваме буквално целия си живот, и в нея се крият нашето по-висше съзнание и духовност. Всичките ни привързаности са във формата. Използвам термина „привързаност", за да опиша придържането към нещо или определянето на целта в живота в термините на неща или хора, които са външни по отношение на нас. Така привързаността е нещо в света на формата, на което сме придали толкова голямо значение, че емоционално сме привързани към него. Чувстваме, че трябва да го имаме или част от същностното ни човешко качество ще се загуби. Помнете обаче, че същността ни е в мисълта, където е буквално невъзможно човек да има привързаности. В сънуващото тяло е възможно да имаш привързаности в мисълта, но в момента, когато се събудите, разбирате, че нещата и хората, към които сте били привързани, са илюзии, създадени за съня. Когато наистина се събудите, ще видите безсмислието на привързаността към която и да било от вашите вещи. Представете си се, след като напуснете тази плоскост (след като умрете), как гледате назад към всичките си привързаности. Можете да видите колко безсмислени ще бъдат те тогава. Помислете за принципа на откъсването по същия начин. Откъснете се от потребността да се държите за нещата и хората. По същество вие никога не можете да владеете никого и нищо. Всяка привързаност е пречка към живота на по-висше равнище на съзнанието. От друга страна, привързаностите са „отговорни" за намаленото лично щастие и успех. Колкото повече можете да оставите хората и нещата „на самотек", толкова по-малко пречки ще имате пред пътешествието на живота си. Способността да си откъснат от всички неща и хора и едновременно с това да разглеждаш себе си като част от цялото - човечеството, е един от най-великите парадокси на духовното пътуване. На този етап в собствения си живот наистина знам, че съм свързан с всички останали човешки същества в целостта, и в същото време съзнавам, че вече не изпитвам нужда да съм привързан (т.е. да се държа здраво за нещо, за да ме направи то цялостен и пълен) към когото и да било в това тяло, наречено човечество, нито пък ми е нужно да натрупвам нещо, за да се чувствам цял. Ценя и празнувам това, което имам. Така моето откъсване от потребността от нещо или някого, за да се чувствам цял и завършен, ми позволява да се нося и просто да бъда в живота, а не да се боря с него или да изисквам нещо от някого. Откъсването е отсъствието на потребност да се държиш за нещо или някого. То не означава да нямаш вещи. Това е начин на мислене и битие, който ни дава свободата да се носим в живота, както това прави всичко, което ни е дадено от Бога. Откъсването се постига в дименсията на не-формата или мисълта. Това е процес на почистване, който в крайна сметка води до свобода от потребността да се живее толкова много в света на формата. То е да не бъдеш роб на привързаността към всички онези неща, които натрупваш. То е пристигане, а не живот на борба и стремежи. Това е преживяване, напомнящо лекото гребане в лодка надолу по течението, носене във водата без препятствия. Откъсването е портрет на съвършенството на вселената: носене надолу по течението. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|