Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| Те са синовете и дъщерите на бленуващия за себе си Живот.
Те идват чрез вас, но не от вас. И макар че са с вас, те все пак не ви принадлежат." Това е мощен призив към всички нас към откъсване. Нищо не отдалечава така децата ни от нас, както нагласата, че някак си ги притежаваме просто защото ние сме големи, а те не са. Велик урок е да сме способни да ги научим да бъдат отговорни и въпреки това да не са лично привързани към този резултат. Обичам децата си толкова много, колкото въобще е възможно да обичаш някого. Незабавно бих пожертвал живота си за някое от тях. Сигурен съм в това. Въпреки това не съм привързан към успеха или липсата им на успех в живота. Всяко от тях знае, че няма да изпадна в нервна криза или да разруша всички настоящи моменти в живота си, защото те не са успели да си свършат домашната работа или са закъснели вечер, или са направили някое от хилядите неща, които младите хора правят или не правят. Аз ги уча да бъдат отговорни както чрез действията си, така и чрез думите си. Уча ги да ценят себе си, като им представям баща, който прави същото и ги насърчава колкото е възможно повече. Не съм обаче емоционално или духовно привързан към решенията, които вземат в своя живот. Те трябва да изживеят собствения си живот. Аз не мога да го направя вместо тях. Те се учат да поемат отговорности, които доста често са узурпирани от родителската привързаност. Когато позволяваме енергията ни да тече чрез децата ни и не им пречим, като им налагаме нашата воля, те стават по-отговорни. И защо не? Няма с кого да се борят. Не е необходимо да проявяват инат, за да докажат, че не можете да ги контролирате. Моята откъснатост не означава, че не ме е грижа. Аз съм страшно отговорен по отношение на тях. фактически съм толкова отговорен и толкова ги обичам, че им позволявам да проправят собствения си път в живота, насочвайки ги тук и там, помагайки им да правят отговорни, любещи избори, хвалейки ги колкото е възможно повече, когато правят нещата както трябва, и винаги напомняйки си, че не ги притежавам - те притежават себе си. Моят личен растеж по този път на откъсването ме е довел до място, където страданието е елиминирано от живота ми. В отношенията си към другите, към себе си и към натрупването на всякакви вещи съм се научил, че колкото по-малко съм привързан към потребността от определен резултат, толкова повече подпомагам енергията просто да тече през мен и навън натам, накъдето реши да отиде. Откъсването е велик фактор за елиминирането на Страданието и за подхранването на чувството за вътрешен мир. Да имаш различни неща в живота е чудесно, но да изпитваш нужда от тях е привързаност. Да имаш в живота си хора, които те обичат, е феноменално и е важно да ги цениш и празнуваш всеки ден, но притежаването или контролирането им е привързаност. Ако страдате точно в този момент, мога да ви гарантирам, че страданието ви е свързано с някакъв вид привързаност към това, как нещата би трябвало да вървят. Откъсването е единственият път, извеждащ от страданието, както това показва един пасаж от „Багавад Гита": „Само човек, който не е разстроен от неспирния поток желания и който се влива като реките в океана - винаги пълен догоре и винаги спокоен, може да постигне вътрешния мир, но не и този, който се бори да удовлетвори такива желания." Океанът винаги е пълен и въпреки това е винаги спокоен с изключение на малкото количество колебания на повърхността. Ние също можем непрестанно да бъдем отворени за нов растеж и да останем спокойни, освен ако не изберем да се разстройваме от всичко, което непрестанно влиза в съзнанието ни. Тревогите се причиняват от привързаността ни към идеята, че по някакъв начин нещата трябва да са различни от това, което са. Страданието ни, независимо от формата, която приема, се причинява от ума - от ум, който настоява да има предпочитания и няма да позволи на другите да бъдат точно такива, каквито са. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|