Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
- Навигация на страницата:
- СИНХРОН: ЧОВЕШКА МИСЪЛ КЪМ ДРУГА ЧОВЕШКА МИСЪЛ
| ВАШИТЕ СОБСТВЕНИ ВРЪЗКИ:
МИСЪЛ КЪМ МИСЪЛ Ние дори не знаем какво представлява мисълта и въпреки това вярваме, че мисълта съществува и че съществува също връзка между отделните мисли. Седя например тук и пиша, мислейки за това, което ще напиша. Тази мисъл ме води до друга мисъл, че вероятно трябва да го кажа по този или по друг начин. Тогава имам трета мисъл, която позволява на пръстите ми да удрят клавишите на пишещата ми машина и да напечатат онова, към което са ме довели предишните две свързани мисли. Можем тихо да си седим и. да имаме каквито мисли си пожелаем, тъй като ние сме източникът на мислите. Тогава имаме друга мисъл, основана на първата мисъл, и може би още десет мисли след това, докато не решим да ги вместим в света на формата или просто да ги забравим. Не към процеса на мисълта се обръщам тук, а към съществуването на връзки между мислите. Със сигурност съществуват връзки между две безформени неща (наречени мисли) вътре във вас - съществото, което сте в момента. Ако можете да приемете, че ги има, сте готови за следващото равнище. Ако не сте готови, тогава искам да чуя нещо от вас! Кажете ми как може да не съществуват връзки между мислите, когато една мисъл води до друга? СИНХРОН: ЧОВЕШКА МИСЪЛ КЪМ ДРУГА ЧОВЕШКА МИСЪЛ Ето, насам ви водя досега. Разбира се, връзките са скрити, така както са невидими във всички категории досега с изключение на първата. Въпреки това вие вярвате в съществуването на всички други връзки. Така че сега се опитайте да откриете сърцето си и да приеме,те факта, че е възможно - просто възможно, и тази невидима връзка да съществува във вселената и че когато започнете да вярвате в нея, ще я видите да се проявява навсякъде. Доказателствата, макар и скрити за сетивата ви, ще се появят в огромно изобилие, когато повярвате в това. Нека да видим как те се показват във вашия и в моя живот. НЯМАЩИТЕ ФОРМА ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВАПредставете си контейнер с размера на грейпфрут и с капак отгоре. Сега се опитайте да отгатнете колко стотинки можете да складирате в него. Сигурно ще кажете някъде около 300 стотинки. Ако ви попитам: „Колко мисли можете да складирате в този контейнер, при положение че капакът е здраво заварен, за да не се изсипват?", вие вероятно ще отговорите: „Как могат да се складират мисли в контейнер? Мислите нямат форма и дименсии. Човек не може да складира в контейнер нещо, което няма физически характеристики." Сега се запитайте: „Какво е паметта?" В крайна сметка ще трябва да заключите, че паметта не е нищо повече от мисли. Така че къде са складирани тези нямащи дименсии мисли, за да можем да си ги спомняме така, както го правим? Много хора наистина вярват, че паметта се складира в мозъка, а той е контейнер с размерите на грейпфрут. Той е форма. Можете ли да складирате нямащи форма мисли в контейнер, който е форма? Разбира се, че не. Е, какво е паметта и къде се намира, ако не е складирана в мозъка? Слушайте внимателно и ще поразсъждаваме върху това. Сега нека ви задам друг въпрос, който често чувам: „Къде отиваме, когато умрем?" Повечето хора се опитват да посочат някакво място, което отговаря на ориентацията им единствено към формата. Аз обаче вярвам, че по-голямата част от това, което сме, е извън правилата на формата. Така че отговорът ми на въпроса е друг въпрос: „Къде отиват всички онези герои, които са били с вас в съня ви, когато се събудите?" Формата има място: можете да я складирате и съхранявате. He-формата (мисълта) не изисква място, тъй като е без дименсии. Тя е безкрайна и следователно за нас е невъзможно да я схванем от позицията единствено на формата. Преживяването на универсалната ни духовност изисква навлизане в друга дименсия на битието, където началото, краят и складовете са ненужни. Много религии говорят за това, че Бог е създал рая и земята в началото. Когато са запитани: „Кога започва Бог да съществува?", те отговарят: „Бог е бил винаги." Този отговор е приемлив за повечето от нас и преставаме да разсъждаваме за началото и края. За какво мислите, когато разсъждавате за тази безкрайност, която повечето хора наричат Бог? Това е безформената, нямащата начало и край, винаги съществуващата дименсия, за която говоря в цялата книга. Няма никакво значение как я наричате. Това, което има значение, е да приемете идеята за дименсията, в която се намирате две трети от живота си, когато сте будни. За мен мисълта е част от трансценденталната дименсия. Съществуват много етикети за тази нямаща форма дименсия: духовност, по-висше съзнание, вътрешна мъдрост, просветление, променени състояния на съзнанието и т.н. Аз я наричам мисъл, защото всички ние сме част от нея и тя е част от всички нас. Тук - в универсално признатата човешка дейност - мисълта, е мястото, където трябва да започнем да схващаме дименсията на не-формата. В някои източни традиции тази по-висша дименсия се нарича „Тао", което се превежда „разгръщането". Казва се, че „Тао, което се описва, не е Тао". Това е така, защото формата - в написаните или изговорените думи, описва опита. Това, което преживяваме със сетивата си, е съвсем различно нещо. Описанието се различава от преживяването в дименсията на мисълта. За да пише обаче за него, човек използва думите, за да го направи колкото се може по-достъпно. Иначе тази книга би била серия от бели страници. Ако бяхме толкова просветлени, колкото ни се иска, това би било достатъчно! Щяхте да оставите настрана книгата с белите страници след внимателно проучване и да кажете: „Наистина дълбоко!" Ние обаче все още не сме там, поне аз не съм. Така че като писател пиша за онова, което не може да се опише тук в тази територия на синхрона - дименсията на мисълта. Ако паметта (мислите) не може да се складира в мозъка, тогава трябва да сме открити за възможността да се намира някъде извън мозъка. Мистериозните случки, които изглеждат толкова необясними, могат по някакъв начин да се включат под шапката „мисли, срещащи други мисли". Ако съществуват невидими връзки между мислите и формата, тогава защо да не съществуват също и между самите мисли? И ако мислите наистина се срещат с други мисли и ние сме източникът на мислите, тогава изглежда възможно ние също да създаваме ситуации на синхрон. Помислете за мисълта като нещо, което създаваме през цялото време. Ние сме източникът на този творчески процес чрез връзката си с божественото и безкрайното. Имайки това съзнание, можем да отхвърлим „съвпаденията" и да вярваме в божествения интелект, който движи цялата вселена. Разбира се, след като го повярвате, ще го виждате как работи на практика всеки ден. Синхронът не е пасивен принцип на философски спекулации. Той е тук, той работи и вие сте част от него независимо дали го вярвате или не, дали го виждате или не. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|