Уейндайър



страница61/85
Дата16.05.2022
Размер1.2 Mb.
#114241
1   ...   57   58   59   60   61   62   63   64   ...   85
wayne
Свързани:
Гопи-Кришна
ГЛАВА 6


Синхронът


Вселената е пълна и съвършена. Не може да има грешки. Нищо не е случайно. Цялата „еднапесен"е съвършено синхронизирана.

За да се разбере и да се прилага синхронът, трябва да изоставим някои от старите си идеи, да се откажем от схващането си за съвпадението, греш­ките, вярата ни, че хората не са идеални. Принципът, че всяко отделно съ­би­тие и всеки отделен човек са свързани изглежда пре­калено голям залък за поглъщане. Повечето от нас по-скоро биха се хванали здраво за „принципа на случай­ността" и „грешката". Рядко мислим, че всичко в рам­ките на съвър­шено действащата ни вселена може също да действа съвършено. Изглежда по-лесно да се вярва, че необясними съвпадения се случват без причина.


Терминът „синхрон" е използван за първи път от Карл Юнг30. Той пре­карал живота си в опити да разкрие мис­териозните нишки, които, изглежда, се заплитат по невъзможен за разшифроване начин в нашата форма. Той описва синхрона като „едновременната поява на две смислени, но каузално несвързани събития". Неговата хипотеза е, че между хората и събитията съ­ществува сът­рудничество, което вероятно по някакъв начин съдър­жа в себе си съдбата и действа винаги във вселената.
Основните моменти във вярата в синхрона са, че все­ки отделен живот има цел и по-дълбоко значение, от­колкото обикновено съзнаваме. Зад фор­мата се крие ин­телект, който е изключително съвършен и работи по синхро­низиран начин. Всичко се случва с някаква цел и частите от мозайката на жи­вота идеално си съответстват. Когато вярвате и знаете това, всекиднев­но ще виждате доказателства за убеждението си в синх­рона. Аз съм убеден, че този феномен е вездесъщ в жи­вота и няма никакви случайности.
Карл Юнг е писал:
Във всеки момент, когато се борим да поддържаме чувството за лична автономност, сме впримчени в хватката на жизнени сили, които са много по-големи от нас, така че, макар да изглеждаме протагонисти, в собствения си живот сме второстепенни герои или копиеносци в ня­каква по-голяма драма..."
Или, както вече беше казано, има само един сън: съ­нят на Бога, и всички ние сме герои в него сходно на героите, които създаваме за собстве­ните си индивиду­ални сънища.




Сподели с приятели:
1   ...   57   58   59   60   61   62   63   64   ...   85




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница