Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
„чрез вяра към вяра" моЖе да означава: (1) чрез БоЖията вярност към нашата вяра; (2) чрез една степен на вяра към друга степен; или (3) чрез вяра от нача- лото до края. Най-вероятно вярното значение е последното значение. БоЖия- та правда не се вменява на основание на делата, нито пък се дава на онези, които се стремят да я спечелят или заслуЖат; тя се открива единствено на основание на вярата. Това напълно съответства на божествената заповед, за която че- тем в Авакум 2:4: „...праведният ще Жи- вее чрез вярата си", което също така моЖе да означава: „...оправданият чрез вяра, ще Живее." И така, в първите седемнайсет стиха на Посланието до римляните Павел ни запознава с предмета на неговото Пис- мо и ни изброява накратко някои от по- главните му характеристики. Сега той задава третия основен въпрос: „Защо хо- рата имат нуЖда от евангелието?" От- говорът на този въпрос моЖе да се изка- Же накратко с няколко думи: защото са загубени без него. Но тук идва ред и на следните второстепенни въпроси: (1) Езичниците, които никога не са чули евангелието, загубени ли са? (1:18-32); Самодоволните моралисти - и евреи, и езичници - загубени ли са? (2:1-16); (3) Ев- реите - древният БоЖий народ, загубе- ни ли са? (2:17-3:8); (4) Всички хора загу- бени ли са? (3:9-30). В. Всеобщата нуЖда от евангелието (1:18-3:20) 1:18 Този стих ни дава отговор на въпро- са: „Защо хората имат нуЖда от еванге- лието?" Отговорът е, че без него те са загубени и че „БоЖият гняв се открива от небето" срещу нечестието на хора- та, които потискат истината по един несправедлив начин и чрез неправедния си Живот. Но как се открива БоЖият гняв? Един от отговорите на този въпрос мо- Же да се види в контекста. Бог предава хората на „нечистота" (1:24), на „сра- мотни страсти" (1:26) и на „развратен ум" (1:28). Вярно е също така, че поняко- га Бог се намесва в човешката история, за да покаЖе изключителното Си недо- волство от греха на човека, като напри- мер при потопа (Бит. 7); разрушението на Содом и Гомор (Бит. 19) и наказание- то на Корей, Датан и Авирон (Чие. 16:32). 1:19 „Езичниците, които никога не са чули евангелието, загубени ли са?" Павел показва, че те също са загубени, но не по- ради незнание, а поради това, че отказ- ват да приемат светлината, която им се дава! Защото това, което моЖе да се знае за Бога от творението, им е било открито; защото Бог не ги е оставил, без да им се открие. 1:20 Още от създанието на света две невидими характеристики на Бога са би- ли явно изявени на всички хора, за да ги виЖдат: „вечната Му сила и божестве- ност". Под „бозкестВеност " тук трябва да разбираме не толкова Самото Същес- тво на Бога, колкото Неговия характер; не присъщата Му боЖествена същност, която се подразбира, а Неговите славни атрибути. Тук аргументът е съвсем ясен: за да има творение, трябва да има и Творец; за да има проект, трябва да има и Архи- тект. Когато гледаме слънцето, луна- та и звездите, всички моЖем да разбе- рем, че има Бог. Отговорът на въпроса: „Какво става с езичниците, които никога не са чули евангелието?", е следният: те „остават без извинение". Бог им се е открил в творението, но те не са отговорили на това откровение. И така, хората не би- ват осъдени заради това, че са отхвър- 311 Римляни 1  лили Спасителя, тъй като никога не са
чули за Него, а заради това, че са се ока- зали неверни по отношение на малкото, което са могли да знаят за Бога. 1:21 Защото, макар и да са познали Бо- га чрез Неговите творения, те не са Го прославили като Бог, нито са Му благо- дарили за това, което е направил, а са предали себе си на суетни философии и мъдрувания за други богове, в резултат на което са загубили способността да вшкдат и да мислят ясно. „Отхвърлена- та светлина е изгубена светлина." Оне- зи, които не искат да вшкдат, губят спо- собността да Вшкдат. 1:22 Колкото по-самонадеяни са ста- вали хората в тяхното въображаемо знание, толкова по-дълбоко са затъвали в невежество и глупост. Такива са онези, които отхвърлят БоЖието познание: те стават нетърпимо високомерни и ед- новременно с това изклкзчшпелно неве- Жи. 1:23 „Ранните хора" не са хора, еволю- ирали от по-слаборазвити форми, а хора с висока нравственост. Отказвайки да признае истинския, безкрайния и нетлен- ния Бог, човекът се е върнал назад в сво- ето развитие към глупостта и поквара- та, които вървят ръка за ръка с идоло- поклонството. Целият този пасаЖ е ед- но ярко изобличение на еволюционната теория. Човекът е религиозен по инстинкт. Той винаги има нуЖда от нещо, на което да се покланя. Отказвайки да се поклони на Живия Бог, човекът си е направил свои собствени богове от дърво и камък, „по- добие на образ на смъртен човек, на пти- ци, на четвероноги и гадини". ЗабелеЖе- те низходящата градация: образ на чо- век, на птица, на Животно, на влечуго. А сега си спомнете, че човекът става ка- то това, на което се покланя. Колкото повече се израЖда неговата представа за боЖеството, толкова повече се израЖда и неговият морал. Ако богът на човека е влечуго, то и той Живее като влечуго - както на него му харесва. Спомнете си също, че този, който се покланя, обикно- вено счита себе си за по-низш от това, на което се покланя. Създаден по образ и подобие на Бога, човекът застава на ед- но място, по-ниско от това на змията! Покланяйки се на идоли, човекът се покланя на демони. Павел съвсем ясно казва, че „онова, което Жертват езични- ците, Жертват го на бесовете, а не на Бога" (1 Кор. 10:20). 1:24 В този пасаЖ три пъти се казва, че Бог предава човека. Той го предава на „нечистота" (1:24), на „срамотии страсти" (1:26) и на „развратен ум" (1:28). С други думи, БоЖият гняв е насо- чен срещу цялостната личност на чове- ка. В отговор на злите страсти на човеш- ките сърца Бог предава хората на нечис- тота -хомосексуализъм, блудство, пре- лк)бодейство, разврат, проституция и др. Животът за тези хора става една непрекъсната въртелеЖка от сексуални оргии, в които те обезчестяват тела- та си поме&ду си. 1:25 Бог изоставя така хората, защо- то те първи са изоставили истинския Бог и са Го заменили с лт>Жлив. Идолът е една лъЖа, фалшив образ на Бога. Този, който се покланя на идол, се покланя на един образ, на едно творение. Това обиЖ- да и униЖава Твореца, Който винаги е достоен да получава почит и слава, а не обида. 1:26 Поради същата причина Бог е пре- дал хората на срамни сексуални дейст- вия с партньори от същия пол. Жените са изменили естествената употреба на своето тяло и са се отдали на лесбийст- во, без да се срамуват от това. 1:27 МъЖете са станали содомити, из- цяло извращавайки естествените функ- ции на телата си. Вместо да се Женят и да създават семейства според както е наредил Бог, те са се разгорещили в страстта си към другите мъЖе и са станали хомосексуалисти. Но техният грях оказва пагубно въздействие върху собствените им тела и души. Резулта- 312 Римляни 1  тът от него са болестите, чувството
за вина и деформацията на личността. Тези думи опровергават мнението, че Всеки моЖе да върши този грях и да ос- тане незасегнат от него. Днес повечето хора смятат, че хомо- сексуализмът е болест, а някои мислят, че това е един друг, напълно законен на- чин на Живот. Християните трябва да Внимават да не се повлияят от нравст- вените преценки на света, а да се водят от БоЖието слово. В СЗ този грях е бил наказван със смърт (Лев. 18:29; 20:13), а тук, в НЗ, се казва, че онези, които го вършат, „заслуЖават смърт" (Рим. 1:32). Библията говори за хомосексуализ- ма като за много сериозен грях, което личи от унищожението на Содом и Го- мор, където войнствено настроени хо- мосексуалисти са се вдигнали на бунт (Бит. 19:4-25). Разбира се, както на всички други грешници, които се покаят и повярват в Господ Исус Христос, евангелието предлага прощение на греховете и на хо- мосексуалистите. Християните, които са извършили този уЖасен грях, също мо- гат да намерят прощение и възобновява- не на общението, като изповядат и ос- тавят този грях. Всички, които Желаят да се подчинят на БоЖието слово, могат напълно да бъдат освободени от хомо- сексуализма. При повечето случаи е мно- го ваЖно да се продълЖи помощта към тези хора със съвети и разговори. Вярно е, че някои хора като че ли имат естествена склонност към хомосексуа- лизма. Това не трябва да ни изненадва, тъй като падналата природа на човека е способна на какви ли не пороци и извра- щения. Големият грях не се състои в то- ва да имаш склонност към него, а в това да му се поддадеш и да го извършиш. Си- лата да се-противопоставиш на изкуше- нието и да удърЖиш над него трайна по- беда се дава от Светия Дух (1 Кор. 10:13). Някои от християните 8 Коринт са Живо доказателство за това, че хомо- сексуализмът не е нещо, от което не мо- Жеш да се откаЖеш (1 Кор. 6:9-11). 1:28 Поради отказа на хората да поз- наят Бога като Творец, ПоддръЖник или Избавител Бог ги е предал „на развра- тен ум да вършат" един куп други непри- лични неща. Този стих ни дава отговор на въпроса защо еволкщията привлича толкова много естествените хора. При- чината се крие не в техния интелект, а в тяхната воля. Те не Желаят „да позна- ят Бога". Доказателствата за еволкнш- ята в никакъв случай не са толкова сери- озни, че хората да са принудени да ги при- емат. По-скоро причината е в това, че те търсят някакво обяснение за произ- ход на света, в който Бог няма никакво участие. Хората знаят, че ако има Бог, те ще трябва да отговарят пред Него морално. 1:29 Тук започва черният списък на до- пълнителните грехове, които характе- ризират човека в неговото отчуЖдение от Бога. ЗабелеЖете, че тук се казва, че хората са „изпълнени" с тях, а не само временни участници. Хората стават „експерти" в извършването на грехове, които изобщо не подхоЖдат на едно чо- вешко същество: „неправда" (несправед- ливост), „нечестие"2 (злина), „лакомст- во" (алчност, Желание да имаш все пове- че и повече), „омраза" (Желание да нара- ниш другите или злоба), „завист" (поЖе- лаване), „убийство" (предумишлено и не- законно убиване на друг човек било в гняв, било при извършването на някакво друго престъпление), „крамола" (Жела- ние да спориш, да се караш и да се препи- раш), „измама" (лкобов към мошеничес- тва, хитрини, интриги), „злоба" (злоЖе- лателство, враЖдебност, язвител- ност), 1:30 „шепотници" (говорещи зад гър- ба на другиго, клк>кари), „клеветници" (открито злословещи другите), „богоне- навистници" (или мразещи Бога), „на- хални" (злостни, оскърбителни), „горде- ливи" (високомерни, арогантни), „самох- валци" (надути, обичащи да се перчат), 313 Римляни 1 „измислители на злини" (които измис-
лят беди и всякакви злодейства), непо- корни на родителите" (бунтуващи се срещу родителския авторитет); 1:31 „безразсъдни" (без нравствено или духовно чувство, без съвест), „веро- ломни" (измамници, неверници, отстъп- ници), „без семейна обич" (действащи в пълно пренебрежение на естествените връзки и задълЖенията, които произти- чат от тях), немилостиви"3 (Жестоки, непримирими или непреклонни). 1:32 Онези, които злоупотребяват със секса (1:24), които вършат полови извра- щения (1:26,27) и които вършат всички останали изброени грехове (1:29-31), зна- ят много добре не само че грешат, но и че „заслузкават смърт". Те знаят, че това е БоЖията присъда, независимо от всички техни опити да обяснят или да узаконят тези грехове. Но това не им пречи да продълЖават да се отдават все повече и повече на тези безбоЖни дела. И не само това, но и да се съкззяВат с дру- ги хора, за да ги насърчават още повече в това, което вършат. Е  зичниците, които никога не са
чули евангелието И така, какъв е БоЖият отговор на въп- роса: „Езичниците, които никога не са чули евангелието, загубени ли са?" ОсъЖ- дението на езичниците е, че те не са Жи- вели според светлината, която са полу- чили от Бога чрез творението, а са ста- нали идолопоклонници, в резултат на ко- ето са се отдали на Живот, изпълнен с поквара и злина. Но да предполоЖим, че някой езичник Живее съобразно светлината, която му дава Бог. Да си представим, че той изго- ри всички свои идоли и започне да търси истинския Бог. Какво ще стане тогава? По този въпрос евангелските вярващи защитават две мнения. Някои от тях вярващ, че ако един езич- ник Живее съобразно светлината, дадена му от Бога чрез творението, Бог ще му изпрати и светлината на евангелието. Пример за това е Корнилий. Той търсе- ше Бога. Неговите молитви и милости- ни възлязоха за спомен пред Него. И то- гава Бог изпрати Петър, за да му каЖе как да се спаси (Деян. 11:14). Други вярват, че ако човек уповава на единствения истински и Жив Бог, според както се е открил в творението, Бог ще го спаси на основание на делото на Хрис- тос на Голгота. Макар и самият човек да не е знаел нищо за делото на Христос, Бог му приписва стойността на това де- ло на негова сметка, тъй като той се е доверил на Бога на основание на светли- ната, която е получил. ПоддръЖниците на това мнение смятат, че това е начи- нът, по който Бог е спасявал хората пре- ди Голгота и по който Той и днес спася- ва умствено болните, малоумните и де- цата, които умират, преди да стигнат възрастта на отговорността. Първото мнение моЖе да се обоснове със случая с Корнилий. Второто няма ос- нование в Библията за времето след смъртта и възкресението на Христос (настоящата епоха), а така също нама- лява необходимостта от усилна мисио- нерска дейност. П губени и имат нуЖда от евангелието. Се- га той се обръща към един друг вид хора, чиято самоличност не е съвсем изясне- на. Ние вярваме, че тук апостолът гово- ри за самодоволните моралисти - както kxjeu, така и езичници. Още в първия стих се виЖда, че те са самодоволни мо- ралисти по начина, по който осъЖдат поведението на другите (което не им пречи да извършват същите грехове). 2:9,10,12,14 и 15. показват, че Павел каз- ва това както на kxjeume, така и на езич- ниците. И така, въпросът, който тряб- ва да си зададем, е: „ Самодоволните мо- ралисти -и евреи, и езичници -същоли са загубени?" Отговорът, според както ще видим по-нататък, е: „Да, те също са за- губени!" 314 Римляни 2 2:1 Тази втора група от хора се състои
от тези, които гледат отвисоко на езичниците, като считат себе си за мно- го по-цивилизовани, образовани и изтън- чени. Те осъЖдат езичниците заради ло- шото им поведение, но са също толкова виновни, колкото и те, макар и по по-из- тънчен начин. Падналият човек вшкда много по-лесно грешките на другите, отколкото собствените си грешки. Обикновено това, което му изглеЖда много уЖасно и грозно в Живота на дру- гите, е съвсем прилично в неговия собст- вен Живот. Но фактът, че той моЖе да съди за греха у другите, показва, че моЖе да прави разлика меЖду доброто и злото. Щом знае, че когато някой отнеме Жена- та на приятеля си*, не прави добро, то знае и че когато той самият отнеме Же- ната на приятеля си, също не прави доб- ро. Следователно, когато един човек из- вършва същия грях, в който обвинява другия, то той остава без извинение. Греховете на знаещите хора са по съ- щество същите като на езичниците. Макар и да заявява, че не е извършил всички грехове, написани в книгата, мо- ралистът трябва да знае следното:
3. Че е извършил грехове в мислите си, които моЖе никога да не е извършил в действителност, но които са забране- ни от словото. Исус ни учеше, че дори когато погледнем някого с поЖелание, вършим прелк)бодейство (Мат. 5:28). 2:2 Това, от което има нуЖда самодо- волният моралист, е урок за „Бшкията съдба". Апостолът му дава този урок 6 пасаЖа от 2 до 16 cm. Първото ваЖно не- що е, че „Бшкията съдба... е според ис- тината". Съдът на Бога не се основава на непълни, неточни или случайни дока- зателства, а на цялата истина и само ис- тината. 2:3 Второ, БоЖият съд е неизбеЖен за онези, които осъЖдат другите за същи- те грехове, които вършат самите те. Тяхната способност да съдят другите не ги освобоЖдава от отговорност, а точно обратното - увеличава собстве- ното им осъЖдение. БоЖият съд е неизбеЖен, освен ако не се покаем и не получим опрощение. 2:4 След това научаваме, че БоЖият съд понякога се забавя. Това забавяне е свидетелство за Неговата „благост, пгьрпеливост и дълготърпение". „Него- вата... благост" означава, че Бог е бла- горазполоЖен към грешниците, макар и неблагоразполоЖен към техните грехо- ве. Търпеливстта Му означава, че Той моЖе да се възпира и да не наказва злина- та и бунтовността на човека. Негово- то „дълготърпение" говори за удиви- телната Му способност да се въздърЖа въпреки непрекъснатите предизвика- телства от страна на човека. „БоЖията благост", която се вшкда в Неговото провидение, защита и закрила, има за цел да води хората „към покая- ние". Бог „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние" (2 Петр. 3:9). Покаянието означава обръщане на 180 градуса; обръщане гръб на греха и тръг- ване в обратната посока. „Това е промя- на на ума, която води до промяна на от- ношението и се проявява в промяна на поведението."4 Тя означава, че човек взе- ма страната на Бога и застава срещу се- бе си и срещу своите грехове. Това е не- що повече от интелектуално съгласие, че човекът наистина е грешен; то вклЬчва и съвестта. Както е писал ДЖон Нкяпон: „Моята съвест почувст- ва и призна моята вина." 2:5 Четвъртото нещо, което научава- ме за БоЖия съд, е, че той е степенуван според натрупването на Вината. Павел описва как закоравелите и неЖелаещи да се покаят грешници натрупват на себе си гняв, като че ли трупат злато и среб- ро. Но колко ли уЖасна ще бъде тяхната съдба, когато БоЖият гняв се открие при съда на големия бял престол (Откр. 20:11-15)! В този ден БоЖият съд ще бъ- 315 Римляни 2  де абсолЬтно праведен, без никакъв
предразсъдък или неправда. 2:6 В следващите пет стиха Павел ни напомня, че Бсакият съд ще бъде според делата на отделния човек. Човек моЖе да се смята за много добър; моЖе много да разчита на своя национален произход; моЖе да се позовава на факта, че сред не- говите предци е имало големи БоЖии мъ- Же. Но всеки отделен човек ще бъде съ- ден на базата на собственото си поведе- ние, а не на базата на някое от тези не- ща. Определящият фактор ще бъдат не- говите дела. Ако вземем само пасаЖа от 6 до 11 cm., лесно моЖем да заклкмим, че той ни учи на спасение чрез дела. Тук като че ли се казва, че онези, които вършат праведни дела, ще спечелят вечен Живот. Но това едва ли е така, тъй като из- цяло противоречи на последователното свидетелство на останалата част от Писанието, според която спасението е чрез вяра, без значение на делата. Чей- фър посочва, че около 150 пасаЖа в НЗ за- явяват, че спасението се основава на вя- рата или повярването.5 Нито един па- саЖ, ако е разбран правилно, не моЖе да противоречи на едно такова сериозно свидетелство. Как тогава да разбираме този пасаЖ? Най-напред трябва да разберем, че пре- ди новороЖдението няма добри дела. Ко- гато са попитали Исус: „Какво да сто- рим, за да вършим БоЖиите дела?", Той им е отговорил: „Това е БоЖието дело, да повярвате 8 Този, Когото Той е изп- ратил" (Йоан 6:28, 29). Следователно първото добро дело, което някой моЖе да направи, е да повярва в Господ Исус Христос, и ние никога не трябва да заб- равяме, че вярата не е дело на заслуга, чрез което човек спечелва спасението си. И така, ако неспасените бъдат съдени по делата си, те няма да могат да пред- ставят никакви дела със стойност. Ця- лата тяхна предполагаема правда ще бъ- де като „омърсена дреха" (Ис. 64:6). Гре- хът, който ще ги осъди, е, че те не са по- вярвали в Исус като Господ (Йоан 3:18), а делата им ще определят степента на тяхното наказание (Лука 12:47,48). Ако вярващите бъдат съдени според делата си, какъв ще бъде резултатът? Разбира се, вярващите не могат да пред- ставят никакви дела, с които да спече- лят или заслуЖат спасението си; защо- то всичките им дела преди спасението са били грешни. Но кръвта на Христос е измила тяхното минало и Бог вече не мо- Же да намери никакво обвинение срещу тях, заради което да ги изпрати в ада. След като са спасени, вярващите започ- ват да вършат добри дела - не непремен- но добри дела в очите на света, но добри дела в очите на Бога. Техните добри де- ла са резултат от спасението, а не тях- на лична заслуга. Те ще бъдат разкрити пред Христовото съдилище, когато вяр- ващите ще получат награди за вярна слуЖба. Не забравяйте обаче, че този пасаЖ не разглеЖда полоЖението на вярващите, а на невярващите. 2:7 Когато казва, че съдът ще бъде според делата, Павел обяснява, че Бог ще въздаде „вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят сла- ва, почест и безсмъртие". Както вече споменахме, това не означава, че тези хора се спасяват, като постоянстват в доброто, защото това е едно друго бла- говестие. Никой не моЖе да Живее такъв Живот от само себе си, а който го Живее, го Живее с боЖествена сила. Всеки, чий- то Живот отговаря на това описание, вече е бил спасен по милост чрез вяра. фактът, че той търси „слава, почест и безсмъртие", показва, че той вече е но- вороден. Целият начин на неговия Живот показва, че той вече се е обърнал. Такъв човек търси небесната слава; почестите, които идват единствено От Бога (Йоан 5:44),и безсмъртието, ко- ето характеризира възкръсналото тяло (1 Кор. 15:53,54). Това е едно небесно нас- ледство, което е „нетленно, неоскверня- емо и което не повяхва" (1 Петр. 1:4). 316 Римляни 2 Бог ще Възнагради с Вечен Живот всич-
ки, които свидетелстват по този начин за своето обръщение. Вечният Живот е описан по няколко начина в НЗ. Той е ед- но настоящо притежание, което ние по- лучаваме в момента, в който повярваме (Йоан 5:24). Освен това той е и едно бъ- дещо притежание, което ще стане наша собственост, когато получим прославе- ните си тела (тук и в Рим. 6:22). И макар че е дар, който получаваме чрез вяра, веч- ният Живот понякога се свързва с награ- дите за Живот, изЖивян във вярност (Марко 10:30). Всички вярващи ще имат Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|
авел вече показа, че езичниците са за-