Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| глава продълЖават темата на предиш-
ната глава - проблема за отношението ни към неутралните в морално отноше- ние неща. Поводът за това е напреЖени- ето, появило се меЖду вярващите, обър- нали се от кздеизма и от езическите на- роди. Затова тук Павел се обръща с мол- ба за хармонични взаимоотношения меЖду тези две групи християни. Силните (тоест тези, които се чувс- тват напълно свободни да вършат неща, неутрални в морално отношение) не трябва да си угагкдат, като егоистично отстояват собствените си права, а да се отнасят с внимание и загриЖеност към слабите си братя, като носят тех- ните немощи. 15:2 Тук принципът е следният: недей да Живееш така, че да угаЖдаш на себе си; Живей така, че да угагкдаш на блшк- ния си - за негово добро и за негово изг- раЖдане. Това е християнският подход. 15:3 Христос вече ни е дал пример за това. Той е Живял така, че да угоди на Своя Отец, а не на Себе Си. Казал е: „Укорите на ония, които укоряваха Те- бе, паднаха върху Мене" (Пс. 69:9). Това означава, че Той е бил погълнат до така- ва степен от мисълта за БоЖието име, че когато хората са обиЖдали Бога, Той е приемал думите им като лична обида 15:4 Този цитат от Псалмите ни на- помня истината, че всички старозавет- ни Писания са били написани за наша по- ука. Макар и да не са били написани лич- но до нас, те съдърЖат безценни поуки за нас. Когато се сблъскваме с проблеми, конфликти, беди и скърби, Писанията ни учат да бъдем твърди и ни дават утеха. По този начин, вместо да потънем под вълните, ние се дърЖим над тях чрез на- gejkgama, че Бог ще ни пренесе безопас- но през всички беди. 387 Римляни 15  15:5 ТоВа съображение дава повод на
Павел да изрази Желанието Бог, Който ни дава издръжливост и утеха, да даде сила и на силните, и на слабите, и на хрис- тияните-езичници, и нахристияните-ев- реи, за да Живеят в единомислие според учението и примера на Христос Исус. 15:6 Резултатът от всичко това ще бъде, че светиите ще Живеят в единоду- шие и единогласно ще славят Бога и От- ца на нашия Господ Исус Христос Пред- ставете си каква картина! Спасените евреи и спасените езичници славят Гос- пода „с едни уста"! В Посланието към римляните думата „уста" се споменава четири пъти. Тези четири споменавания рисуват отделни етапи от развитието на спасената ду- ша. В началото устата на човека е пъл- на с „клевета и горест" (3:14). След то- ва устата му се затваря и човекът се до- ВеЖда като подсъдим пред Бога (3:19). После той изповядва с устата си, че Исус е Господ (10:9). И накрая, с устата си активно хвали и се прекланя пред Гос- пода (15:9). 15:7 Всичко това води до появата на още един принцип. Независимо от разли- чията, които могат да съществуват по въпроси от второстепенна ваЖност, ние трябва да се приемаме един друг та- ка, както и Христос ни прие. Това е и ис- тинската основа за приемането на хрис- тияните в местното събрание. Ние не се приемаме един друг заради деноминаци- онната си принадлежност, духовна зря- лост или социално полоЖение, а се прие- маме, защото Христос ни е приел, за Бо- Жията слава. 15:8 В следващите няколко стиха апос- толът напомня на своите читатели, че слуЖението на Исус Христос се отнася и за евреи, и за езичници, и че нашите сър- ца трябва да бъдат достатъчно големи, за да приемат и двете групи. Вярно е, че Христос дойде, за да слуЖи на обрязани- те - тоест на еврейския народ. Бог не- колкократно обеща, че ще изпрати на Израел Месия, и Христовото идване потвърди истинността на тези обеща- ния. 15:9 Но Христос носи благословения и на езичниците. Целта на Бога беше и на- родите да чуят евангелието и онези, ко- ито повярват, да прославят Бога за Не- говата велика милост. Това не трябва да изненадва еврейските вярващи, тъй като то е пророкувано многократно в техните Писания. В Псалм 18:49 напри- мер Давид предусеща деня, в който Ме- сията ще пее хвала на Бога меЖду мно- Жество вярващи от езическите народи. 15:10 Във Второзаконие 32:43 езични- ците са представени като хора, които се радват на благословенията на спасение- то заедно с л1одете Му - Израел. 15:11 В Псалм 117:1 пък четем как Из- раел призовава езичниците да хвалят ГОСПОДА по време на хилядолетното царство на Месията. 15:12 Последният, който добавя свое- то свидетелство за вклкочването и на езичниците към господството на Меси- ята, е Исая (Ис. 11:1,10). Това, на което най-вече се набляга тук, е истината, че езичниците също ще участват в приви- легиите на Месията и Неговото благо- вестие. Господ Исус е „Иесеевият корен" в смисъл, че Той е Създателят на Иесей, а не в смисъл, че е произлязъл от Иесей (макар това също да е вярно). В Откро- вение 22:16 Исус говори за Себе си като за корена и потомъка на Давид. Що се отнася до Неговото боЖествено естес- тво, Той е Създателят на Давид, а що се отнася до Неговото човешко естество, Той е потомък на Давид. 15:13 И така, Павел завършва този па- саЖ с една благословия, в която моли Бог, Който дава добра надегкда чрез благо- датта, да изпълни светиите с всякаква радост и мир във вярата им в Него. Мо- Же би тук той си мисли специално за вяр- ващите езичници, но молитвата му мо- Же да се прилоЖи към всички вярващи. Истина е също така, че тези, чиято на- деЖда се преумшикава чрез силата на 388 Римляни 15  Светия Дух, нямат време да се карат за
маловаЖни неща. Нашата обида надеЖда е мощната обединяваща сила в христия- нския Живот. Ж. Благовестието в плановете на Павел (15:14-33) 15:14 В останалите стихове до края на 15 глава Павел излага причината, заради която той пише това Писмо до римля- ните, и голямото си Желание да ги посе- ти. Макар и никога да не се е ВиЖдал с рим- ските християни, Павел е уверен, че те ще приемат с радост неговите настав- ления. Тази негова увереност се основа- ва на това, което апостолът е чул за тяхната благост. Освен това той е уве- рен и в тяхното познаване на християн- ското учение, което ги прави способни да се наставляват един друг. 15:15 Независимо от неговата увере- ност в техния духовен напредък и неза- висимо от факта, че той е чуЖденец за тях, Павел не се колебае да им напомни за някои техни привилегии и отговорнос- ти. Дързостта, с която апостолът пи- ше това Писмо, идва от дадената му от Бога благодат - тоест от благодатта, която го е определила за апостол. 15:16 Той е определен от Бога за слуЖи- тел, който има за задача да свещенослу- Жи на Исус Христос меАду езичниците. Павел гледа на своята задача да слуЖи на БоЖието благовестие като на свещени- ческа слуЖба, в която той представя спасените езичници като благоприятен принос на Бога, защото те са били отде- лени за Бога от Светия Дух чрез ново- роЖдението. Г. Кемпбел Моргън възк- ликва: „Каква ярка светлина хвърлят тези ду- ми върху всички наши евангелизаторски и пастирски усилия! Всяка душа, спечеле- на чрез проповядване на благовестието, не само отива в едно място на сигурност и благословение, но ей принос за Бога - принос, който Му носи удовлетворение и който Той иска да Му дадем. Всяка душа, внимателно и търпеливо наставена в Христовото учение и по този начин нап- равена съобразна с Неговия образ, е душа, която носи удоволствие на Отца. По то- зи начин ние работим не само за спасени- ето на хората, но и за да удовлетворим сърцето на Бога. Това е най-силният мо- тив за нашата работа." •** 15:17 Ако Павел реши да се хвали с не- що, то това няма да бъде неговата соб- ствена личност, а Христос Исус И той няма да се похвали със своите собстве- ни успехи, а с това, което Бог е благово- лил да извърши чрез него. Един скромен слуЖител на Христос не би се занимавал с неподобаващи хвалби, а би Живял със съзнанието, че Бог го използва, за да осъ- ществи Своите цели. Всяко изкушение, което подтиква човека към гордост, се преодолява от съзнанието, че той е ни- що сам по себе си, че няма нищо, което да не е получил, и че не моЖе да направи ни- що за Христос без силата на Светия Дух. 15:18 Павел не се осмелява да говори за това, което Христос е направил чрез слуЖението на другите. Той си позволя- ва да говори само за това, което Господ е извършил чрез него, за да приведе езич- ниците към покорност както чрез то- ва, което е казал, така и чрез това, кое- то е направил - тоест както чрез посла- нието, което е проповядвал, така и чрез чудесата, които е извършил. 15:19 Господ е потвърдил посланието на апостола чрез чудесата, които са но- сели духовни поуки и които са предизвик- вали удивление, а така също и чрез раз- личните проявления на силата на Духа. В резултат на това Павел напълно е про- повядвал благовестието в една област, която представлява окръЖност с цен- тър Ерусалим и една от крайните й точ- ки е Илирик (на север от Македония, на Адриатическо море). Изразът „от Еру- салим... до Илирик" описва не толкова хронологическата последователност на слуЖението на Павел, колкото географ- ския му обхват. 389 Римляни 15 15:20 Когато е следвал този маршрут,
целта на апостола е била да проповядва благовестието в недостигнати от дру- гите проповедници места. Неговите слушатели са били главно езичници, кои- то никога преди това не са били чували за Христос. Следователно апостолът не е градял на нечия чуЖда основа. При- мерът на Павел, който е слуЖел като пи- онер в нови места, не налага непременно на всички други слуЖители на Господа да вършат абсолкотно същото. Има служи- тели, които Господ призовава да дойдат след това и да бъдат учители след осно- ваването на новите църкви. 15:21 Тази основополагаща дейност сред езичниците изпълнява пророчество- то на Исая (52:15), според което езични- ците, които никога преди това не са би- ли евангелизирани, ще видят, и онези, ко- ито никога преди това не са чули блага- та вест, ще разберат и ще откликнат с истинска вяра. 15:22, 23 В Желанието си да разорява „неразорани целини" Павел е бил прека- лено зает, за да отиде в Рим до този мо- мент. Но сега вече основата е полоЖена в областта, за която той говори в 15:19, и други могат да дойдат и да градят на тази основа. Затова Павел е свободен да изпълни отдавнашното си Желание - да посети Рим. 15:24 Според плана си апостолът въз- намерява да спре в Рим на път за Испа- ния. Той няма да има възмоЖност да ос- тане толкова, че да моЖе да се насити на общението със своите братя колко- то Желае, но Желанието му ще бъде задо- волено поне до известна степен. И той знае, че тогава те ще го изпратят, за да завърши пътуването си до Испания. 15:25 А меЖдувременно апостолът ще отиде в Ерусалим, за да предаде помощ- та, събрана от езическите църкви, за нуЖдаещите се светии в Юдея. Това е „милостинята", за която се говори в 1 Коринтяни 16:1 и във 2 Коринтяни 8 и 9 глава. 15:26, 27 Вярващите в Македония и Ахая са дали с радост своя принос за по- мощта, предназначена да облекчи поло- Жението на бедните християни в Еруса- лим. Тази помощ е била събрана на добро- волни начала и нейното събиране е напъл- но естествено. Езичниците са облагоде- телствани чрез идването на благовес- тието от еврейските вярващи и зато- ва е напълно естествено сега те да пос- луЖат на своите еврейски братя в ма- териалните неща. 15:28, 29 Веднага след като изпълни тази своя мисия и предаде обещаната по- мощ, Павел ще отиде 8 Рим на път за Испания. Той е напълно уверен, че него- вото пътуване до Рим ще бъде придру- Жено от изобилно благословение от бла- говестването, което Христос винаги излива, когато БоЖието слово се пропо- вядва в силата на Светия Дух. 15:30 Апостолът приклЬчва този па- раграф, като се обръща към братята с пламенен призив за молитва. Основани- ето за този призив е тяхното единство в Господ Исус Христос и л1обовта, коя- то идва от Светия Дух. Той ги моли да го придруЖават в усърдна молитва към Бога за него. Както казва Ленски: „Това е един призив за борба в молитва, в коя- то вярващият влага цялото си сърце и душа, както правят състезателите на арената."59 15:31 Дадени са четири специфични по- вода за молитва. Най-напред Павел иска да се молим той да бъде избавен от не- покорните на вярата в Юдея, които се противопоставят фанатично на благо- вестието, също както е правил и той преди обръщението си. На второ място, той иска римляните да се молят за еврейските светии, така че те да се отнесат благоприятно към помощта, която езичниците са събрали за тях. У еврейските вярващи все още има останки от силни религиозни пред- разсъдъци по отношение на вярващите езичници и по отношение на проповядва- щите сред езичниците. И освен това ви- наги съществува възмоЖността хората 390 Римляни 15,16  да се обидят просто при мисълта, че им
дават „милостиня". Често пъти ни е нуЖна много повече благодат, за да полу- чаваме, отколкото за да даваме! 15 '32 Третата молба на Павел е БоЖи- ята воля да бъде такава, че неговото пъ- туване до Рим да бъде радостно. Думи- те „с БоЖията воля" изразяват Желани- ето на Павел да бъде воден от Господа във всичко. И на последно място апостолът моли неговото пътуване да бъде такова, че той да моЖе да си почине меЖду тях по време на своето бурно и изтощително слуЖение. 15:33 Тук Павел завършва главата със следната молитва: Бог, Който е източ- никът на мира, да бъде с всички тях. В15 глава Господ е наречен „Бог на твър- достта и на утехата " (5 cm.), „Бог на на- деЖдата" (13 cm.) и сега „Бог на мира". Той е източникът на всяко добро и на всичко, от което нещастният грешник се нуЖдае сега и завинаги. Амин. 3. Благовестието при оценяването и признаването на другите (16 гл.) На пръв поглед последната глава от Посланието към римляните изглеЖда като един безинтересен списък от име- на, които едва ли имат някакво значение за нас днес. Но когато разгледаме тази уЖ безинтересна глава по-внимателно, се оказва, че тя съдърЖа много ваЖни по- уки за вярващия. 16:1 фиба ни е представена като „слу- Жителка60 ва църквата в Кенхрея", ко- ето обаче не означава, че тя е принадле- Жала към някакъв специален религиозен ордер. Всяка сестра, която слуЖи по ня- какъв начин на местното събрание, мо- Же да бъде наречена „слуЖшпелка". 16:2 Винаги, когато са пътували от ед- на църква в друга, ранните християни са носели препоръчителни писма в знак на уваЖение към църквата и за улеснение на пътуващия християнин. Ето защо апостолът тук представя Фива и ги моли да я приемат като ис- тинска вярваща - така както прилича на светии. Освен това той ги моли да й
* Оригиналната дума в гръцкия текст озна- чава „Възл1обен" или „обичан", а не „л1обезен", каквото е било значението на думата по вре- мето, когато е превеЖдана Библията на бълг. ез. - Бел на прев. 391 Римляни 16  на от сестрите, работили храбро за све-
тиите. 16:7 Ние не знаем кога точно Андро- ник и Юния са били затворници заедно с Павел и не моЖем да каЖем със сигур- ност дали думата „сродници" означава, че те са били истински роднини на Павел или само негови сънародници. Също та- ка не моЖем да каЖем дали изразът „ко- ито мюкду апостолите се считат за белеЖити" означава, че те са били ува- жавани от апостолите или че самите те са били забележителни апостоли. То- ва, което знаем със сигурност, е, че те са станали християни преди Павел. 16:8 След това се запознаваме с възлю- бения от апостола Лмплият. Сигурно никога нямаше да чуем за тези хора, ако не беше връзката им с Голгота. Това е единственото величие, което пршпеЖа- ва всеки един от нас. 16:9 Урван е наречен „съработник в Христа", а Стахис - Възлк)бен. 16 глава на Посланието до римляните е като ед- на миниатюрна картина на Христовото съдилище, на което всеки вярващ ще по- лучи похвала за всяка показана вярност към Христос. 16:10 Апелий е преминал успешно през някакво голямо изпитание и е спечелил титлата „одобрен в Христос". Павел поздравява семейството на Аристовул, имайки вероятно предвид християнските роби на този внук на Ирод Велики. 16:11 МоЖе би Иродион също е роб. Тъй като е роднина на Павел, вероятно той е единственият роб евреин в семейс- твото на Аристовул. Някои от робите в семейството на Наркис също са вярващи и затова Павел и на тях изпраща поздрави. Дори и хора- та, които стоят на най-ниското стъпа- ло на социалната стълбица, не са изклю- чени от най-големите благословения на християнството, фактът, че в този списък са вклкзчени и имена на роби, по- казва по един прекрасен начин, че в Хрис- тос всички социални различия биват за- личени, тъй като вярващите са едно в Него. 16:12 Трифена и Трифоса са Жени, чии- то имена означават „изтънчена" и „неЖ- на", но това не им пречи да работят упо- рито в слуЖението за Господа. Възлюбе- ната Персида.е още една от Жените-ра- ботнички, от които има толкова голя- ма нуЖда в местните събрания и които рядко се оценяват по достойнство, пре- ди да са ни напуснали. 16:13 Вероятно Руф е синът на Симон, който носи кръста на Исус (Мат. 27:32). Той е „избран от Господа" не само що се отнася до неговото спасение, но и по от- ношение на християнския си характер, тоест той е избран светия. Майката на Руф се е отнасяла с майчинска загршке- ност към Павел и затова е спечелила из- пълненото с обич име „моята майка". 16:14, 15 МоЖе би Асинкрит, фле- гонт, Ерма, Патрова и Ермия са едни много активни хора в някоя домашна църква като църквата на Прискила и Акила (16:3,5). филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпана вероятно обра- зуват ядрото на някоя друга домашна църква. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|