Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
8:21 Има надеЖда, че самото творе- ние също ще се освободи. Творението познава идеалните условия, които са съ- ществували в Едемската градина, и вшк- да опустошението, причинено от влиза- нето на греха. Винаги е имало надеЖда за връщане към едно идилично състояние, когато самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението, за да се наслаждава на свободата на он- зи златен век, в който ние като БоЖии деца ще бъдем разкрити в слава. 8:22 Ние Живеем в един Въздишащ, ри- даещ и страдащ свят. Цялото творение въздиша и се мъчи като Жена, която раЖда. Музиката на природата звучи тъЖно. Земята се измъчва от катаклиз- ми. Вирусът на смъртта е заразил всич- ко Живо. 8:23 Вярващите също не правят изк- лкзчение. Макар и да имат първите пло- дове на Духа, които са гаранция за окон- чателното им избавление, те все още въздишат за този ден на славата. Пър- вите плодове са Самият Свети Дух. Та- ка както първата ръкойка зряло Жито е обещание за цялата бъдеща реколта, та- ка и Светият Дух е обещание или гаран- ция, че един ден цялото наследство ще бъде наше. И по-точно, Той е гаранция за идещо- то ни осиновение, за изкуплението на тялото (Еф. 1:14). В известен смисъл ние вече сме осиновени, което означава, че сме приети в БоЖието семейство ка- то синове. Но в пълния смисъл нашето осиновение ще бъде завършено, когато получим прославените си тела. Тогава ще се състои изкуплението на нашето тяло. Нашите духове и души са вече из- купени, но телата ни ще бъдат изкупени по време на Грабването (1 Сол. 4:13-18). 8:24 Ние сме спасени в това отноше- ние на надегкда. Вярващите не получа- ват всички благословения на спасението си 6 момента на обръщението. Още от самото начало те очакват с нетърпение своето пълно и окончателно избавление от греха, страданието, болестите и смъртта. Ако вече сме получили тези благословения, няма да имаме надеЖда за тях. ЧоВек се надява само за нещо, кое- то ще получи в бъдеще. 8:25 НадеЖдата ни за избавление от присъствието на греха и всички негови уЖасни последици се основава върху Бо- Жието обещание и следователно е тол- кова сигурна, колкото като че ли вече сме го получили. Затова ние „с търпение го чакаме". 8:26 Така както тази надеЖда ни под- крепя, така и „Духът ни помага в наша- та немощ". Често пъти ние се обърква- ме в нашите молитви. Не знаем да се мо- лим както трябва. Молитвите ни са егоистични, невеЖи, тесногръди. Но и тогава Духът идва, за да ни помогне в на- шата слабост и да се застъпи за нас в не- изговорими стенания. Духът е, Който стене, а не ние, макар че второто също е вярно. Тези думи крият една тайна. Ние над- никваме в невидимото, духовното царс- тво, в което една велика Личност и ед- ни Велики сили работят за нас. И макар че не сме в състояние да разберем всич- ко, моЖем поне да се насърчим от факта, че едно стенание моЖе да бъде понякога най-духовната молитва. 8:27 Щом Бог изпитва сърцата, Той също така моЖе да тълкува какъв е и умът на Духа, дори когато този ум се изразява само в стенания. ВаЖното тук е, че молитвите на Светия Дух са вина- ги по БоЖията воля. И понеЖе са винаги по БоЖията воля, те са винаги за наше добро. Това обяснява много неща, както показва и следващият стих. 8:28 Бог прави така, че всичко да съ- действа за доброто на тия, които Го обичат - тия, които са призовани спо- 354 Римляни 8  peg Неговото намерение. Ние не Винаги
гледаме на нещастията по този начин! Понякога, когато преЖивяваме някаква голяма мъка или трагедия, или разочаро- вание, или неуспех, или загуба, ние започ- ваме да се питаме какво добро моЖе да излезе от Всичко това, но този стих ни дава отговора: Всяко нещо, на което Бог е позволил да дойде 8 нашия Живот, има за цел да ни направи съобразни с образа на Неговия Син. Когато разберем това, преставаме да задаваме въпроси в наши- те молитви. Нашият Живот не се упраВ- ляба от безлични сили като шанс, къс- мбт или съдба, а от чудесния и личнос- тен Бог, Който е „прекалено л1обящ, за да бъде немилостив, и прекалено мъдър, за да греши". 8:29 Сега ПаВел проследява величест- вения обхват на божествената програ- ма, която има за цел да доведе много си- нове в слава. Най-напред Бог ни е предузнал в мина- лата вечност. Това не е едно обикновено интелектуално знание. Що се отнася до знанието, Бог е знаел всеки човек, който някога ще се роди. Но Той е предузнал са- мо онези, които е предопределил да бъ- дат „съобразни... с образа на Сина Му". Следователно тук става въпрос за едно знание с цел, която никога няма да бъде осуетена Не е достатъчно да се каЖе, че Бог е предузнал онези, за които е разбрал, че един ден ще се покаят и ще повярват. Всъщност именно Неговото предузна- ние осигурява евентуалното покаяние и поВярване. Това, че безбоЖншпе грешници един ден ще бъдат преобразени в образа на Христос чрез чудото на благодатта, е една от най-поразителните истини на боЖественото откровение. Работата не е 6 това, че ние ще приличаме на Хрис- тос на външен вид, а че ще бъдем в мо- рално отношение като Него - абсолкнп- но свободни от грях - и ще имаме просла- вени тела като Него. В този ден на славата Той ще бъде „първороден мезкду много братя". „Първороден" означава пръв по ранг или почести. Той няма да бъде Един измеЖ- ду равни, а Един, Който има върховното място на почит меЖду Своите братя и сестри. 8:30 Всеки, които е бил предопределен във вечността, ще бъде също призован във времето. Това означава, че този чо- век не само чува евангелието, но и отк- ликва на него. Това е едно призоваване с полоЖителен резултат. Всички са призо- вани: това е общият (също така вали- ден) призив на Бога. Но само някои отго- варят на този призив: това е резултат- ният (който произвеЖда обръщение) призив на Бога. Всички, които отговорят на призива, също така биват и оправдани или полу- чават полоЖение на абсолкмпна правед- ност пред Бога. Те се обличат с БоЖия- та правда благодарение заслугите на Христос и по този начин стават дос- тойни за Господното присъствие. Оправданите биват също така и прославени. Всъщност ние все още не сме прославени, но това е толкова сигурно, че когато го описва, Бог използва мина- ло време. Ние сме толкова уверени в прославянето си, че като че ли вече сме го получили! Това е един от най-силните пасаЖи в НЗ върху вечната сигурност на вярва- щия. От Всеки един милион души, които са предузнати и предопределени от Бо- га, всеки човек от този милион ще бъде призован, оправдан и прославен. Няма да липсва нито един човек! (Сравнете с „всичко" от Йоан 6:37.) 8:31 Когато размислим за тези здраво свързани една с друга връзки в златната верига на изкуплението, изводът е неиз- беЖен! „Ако Бог е откъм нас", в смисъл ако Бог ни е белязал за Себе Си, тогава никой не моЖе да постигне успех против нас31 Ако Всемогъщият Бог действа на наша страна, нито една по-малка сила от Него не моЖе да осуети Неговия план. 8:32 „Оня, Който не поскали Своя Син, но Го предаде за всички ни." Какви уди- 355 Римляни 8  Вшпелни думи! Никога не позволявайте
на навика или свикването с тях да за- тъмни техния блясък или да намали си- лата им да ни вдъхновяват за преклоне- ние. Когато светът на загубеното чове- чество се нуЖдаеше да бъде спасен от Един безгрешен Заместник, великият Бог на вселената не запази за Себе Си Своето най-голямо Богатство, но Го предаде на една срамна смърт и загуба заради нас. Логиката, която следва всичко това, е необорима. Ако Бог Вече ни е дал най-го- лемия дар, нима има по-малки дарове, ко- ито Той няма да ни даде? Ако Вече е пла- тил най-високата цена, нима ще се поко- лебае да плати каквато и да било по-нис- ка цена? Ако Вече е полоЖил такива ог- ромни усилия, за да осигури нашето спа- сение, нима някога ще ни остави да се за- губим? Как би могъл с Него да не ни да- де и всичко останало? „Езикът на неверието - пише Макин- тош - казва: „Как Бог ще направи всич- ко това?" Езикът на вярата казва: „Как няма да го направи?"32 8-33 Ние все още се намираме в съдеб- ната зала, но вече има една забележител- на промяна. Докато оправданият греш- ник все още стои на подсъдимата ска- мейка, се чува следният призив: „Ако още има някой, който моЖе да го обвини, не- ка излезе отпред!" Такъв обаче няма! И как моЖе да има? Ако Бог вече е оправ- дал Своите избрани, кой моЖе да ги об- вини? Аргументът в този и следващия стих става по-ясен, когато към второто из- речение се прибавят думите „Никой, за- щото..."* Тогава стихът би изглеЖдал така: „Кой ще обвини Бшкиите избра- * В текста на НИПБКДЖ второто изрече- ние не е въпросително. Същото се отнася и за отговора на въпроса в следващия стих. В българския превод това необичайно звучене на положителното изречение е избегнато чрез употребата на въпросителната части- ца „ли", която не е част от оригиналния текст. - Бел. на прев. ни? Никой, защото Бог е, Който ги оп- равдава." Ако не добавим тези думи, би могло да се предполоЖи, че Бог ще обви- ни Своите избрани - това, което Павел Всъщност отрича! 8:34 Сега се чува още едно предизвика- телство: „Има ли тук някой, който да го осъЖда?" Никой, защото Христос Исус е, Който умря за обвиняемия и беше въз- кресен от мъртвите и сега е от дясна- та страна на Бога и се застъпва за не- го. Ако Господ Исус? на Когото е преда- ден целият съд, не осъЖда обвиняемия, но се моли за него, тогава няма никой друг, който да моЖе да покаЖе валидна причи- на за неговото осъЖдение. 8:35 И сега вярата изваЖда последно- то си предизвикателство. Има ли някой, който моЖе да ни отлъчи от Христова- та лк>бов? Има ли такива враЖдебни об- стоятелства, които предизвикват раз- дяла в други области от Живота ни и ко- ито могат да ни отделят от Христова- та л!обов? Няма. Нито едно. Нищо не моЖе да ни отлъчи от Христовата л1о- бов - нито скръбта с теЖкия товар на утеснението и страха; нито чудовищни- те мъки, носещи болка и на ума, и на тя- лото; нито Жестокостта на гоненията, причиняващи страдания и смърт на оне- зи, които се осмелят да се противопос- тавят; нито мършавият призрак на гла- да, който изяЖда и изпива плътта, дока- то се превърне на скелет; нито голота- та с всичките и лишения, излагане на по- каз и безпомощност; нито бедите - не- посредствената и уЖасяваща опасност; нито ноЖът - студеното, немилостиво и смъртоносно оръЖие. 8:36 Ако някое от тези неща моЖе да отдели вярващия от лк>бо8та на Хрис- тос, то това фатално отделяне тряб- ваше да е станало много отдавна, защо- то Животът на християнина е една Жи- ва смърт. Точно това е имал предвид и псалмистът, когато е писал, че заради отъЖдествяването ни с Господа ние сме убивани цял ден, считани сме като овце, определени за клане (Пс. 44:22). 356 Римляни 8,9  8:37 Вместо да ни отдели от Христо-
вата л1обов, Всичко това само ни прибли- Жава още no-силно към Него. Ние сме не само победители, но и повече от победи- тели.33 Не само тържествуваме над те- зи уЖасни сили, но и принасяме слава на" Бога, благословение на другите и добро на себе си. Ние превръщаме враговете си в слуги и използваме препятствията за стартови площадки. Но това става не благодарение на соб- ствените ни сили, а единствено чрез То- зи, Който ни е възлк)бил. Единствено мощта на Христос моЖе да извлече сла- дост от горчивината, сила от слабост- та, победа от неуспеха и благословение от сърдечната болка. 8 :38 Апостолът все още не е приклю- чил своето дирене. Той претърсва цяла- та вселена, за да види дали ще открие не- що, което моЖе евентуално да ни отлъ- чи от БоЖията лкЯюб, и като изброява възмоЖностите една по една, доказва, че такова нещо няма: нито смъртта с всички нейни уЖаси; нито Животът с всички негови изку-
нито ангели, нито власти със свръхес- тествена сила и познание; нито сили - било то човешки тирани, или ангелски неприятели; нито сегашните неща, които идват върху нас; нито бъдещите неща, които предиз- викват у нас страшни предчувствия; 8:39 нито височина, нито дълбочина, т. е. онези неща, които са в извънмерно- то пространство и вклк>чват окултни- те сили.34 И накрая, за да ни увери окон- чателно, че нищо не е изпуснал, Павел до- бавя: „нито кое да било друго създание". Резултатът от този преглед на Па-
Няма защо да се учудваме тогава, че тези търЖествуващи думи са се чували в песните на много хора, които са заги- нали с мъченическа смърт, както и на такива, които са Живели мъченически Живот! П. Диспенсационна страна: благовестието и Израел (9-11 гл.) А. Израел в миналото (9 гл.) В пасаЖа от 9 go 11 глава Павел отгова- ря на своя еврейски опонент, който го пита: „ Това, че евангелието обещава спа- сение и наезичници, и на Ьдеи, означава ли, че Бог е нарушил обещанията Си към Своя земен народ Израел?" В отговора си Павел разглеЖда Израел в неговото ми- нало (9 гл.), в неговото настояще (10 гл.) и в неговото бъдеще (11 гл.). Тази глава съдърЖа истини, които пос- тавят особено голямо ударение върху боЖествения суверенитет и човешката отговорност. Римляни 9 е един от клк> човите пасаЖи в Библията върху суве- реннвто право на избор от страна на Бо- га. Следващата глава ни разкрива с ед- наква сила уравновесяващата го истина - личната отговорност на всеки отде- лен човек. Б  ожественият суверенитет и
човешката отговорност Когато казваме, че Бог е суверен, ние имаме предвид това, че Той управлява цялата вселена и че моЖе да прави какво- то си иска. Казвайки това обаче, ние зна- ем, че като Бог Той никога няма да нап- рави нищо погрешно, несправедливо или неправедно. Затова, когато казваме, че Бог е суверен, ние просто Му признаваме правото да бъде Бог. Никой не трябва да се страхува от тази истина, нито да се извинява заради нея. Това е една славна истина, която трябва да предизвиква у нас единствено Желание за преклонение. В своя суверенитет Бог е избрал някои хора, за да Му принадлеЖат. Но същата тази Библия, която проповядва истина- та за суверенното право на Бога за из- 357 Римляни 9  бор, проповядва също и истината за чо-
вешката отговорност. И както е вярно, че Бог избира хора за спасение, така съ- що е вярно, че и те трябва да изберат да бъдат спасени чрез един определен акт на своята воля. Божествената страна на спасението се вижда в думите: „Всич- ко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене." Човешката му страна се откри- ва в думите, които идват веднага след това: „... и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя" (Йоан 6:37). Ние като вярващи се радваме, че Бог ни е избрал в Христос още преди основаването на све- та (Еф. 1:4), но също толкова уверено вярваме, че всеки, който пожелае, може да вземе даром от водата на живота (Откр. 22:17). Д. Л. Муди илкхтрира те- зи две истини по следния начин. Когато застанем пред вратата на спасението, можем да прочетем следния надпис: „Всеки, който желае, може да влезе." Но когато влезем през нея и се обърнем на- зад, ще прочетем думите: „Избрани по Божието предузнание." И така, когато дойде до вратата на спасението, човек застава лице в лице с истината за своя- та лична отговорност. След като влезе през нея, той става участник в семейна- та истина за суверенния Божий избор. Как може Бог да избере хора, които да Му принадлежат, и в същото време да направи едно истинско предложение за спасение на всички хора от всички наро- ди? Има ли съответствие между тези две истини? Бедата е там, че що се от- нася до човешкия ум, такова съответс- твие няма. Що се отнася до човека, те се противопоставят една на друга. Но тъй като Библията ни учи и на двете доктрини, ние трябва да им повярваме, като се задоволим със знанието, че трудността за тяхното разбиране се крие в нашите умове, а не в Божия ум. Те- зи две истини-близнаци са като две успо- редни линии, които се срещат едва във вечността. Някои са се опитали да намерят отго- вора на проблема за суверенния избор на Бога и човешката отговорност в обяс- нението, че Бог предварително е предуз- нал хората, които ще се доверят на Спа- сителя, и че те са тези, които Той е из- брал, за да бъдат спасени. Те базират то- ва свое твърдение на текста в Римляни 8:29 („които предузна, тях и предопреде- ли") и в 1 Петрово 1:2 („избрани по пре- дузнанието на Бога Отца"). Но това твърдение игнорира факта, че Божието предузнание е определящо. Бог не само знае предварително кой ще се довери на Спасителя, но и предварително определя този резултат, като привлича определе- ни хора към Себе Си. И макар че Бог избира някои хора за спасение, Той никога не избира някого за осъждение. Или, както може да се каже по друг начин: макар че Библията пропо- вядва доктрината за Божия избор, тя никъде не проповядва доктрината за бо- жественото осъждение. Някой би могъл да каже: „Ако Бог избира някои за благос- ловение, то Той непременно избира дру- ги за унищожение." Но това изобщо не е така! Цялото човечество се осъжда на унищожение чрез своя собствен грях, а не поради някакво произволно нареждане на Бога. Ако Бог беше позволил на всички да отидат в ада (а Той с пълно основание можеше да направи това), хората щяха да получат точно това, което заслужа- ват. Въпросът е: „Има ли суверенният Бог право да прояви снизхождение и да из- бере една шепа хора, които иначе са осъ- дени, за да станат невяста на Неговия Син?" И отговорът е: „Разбира се, че има." И така, изводът е следният: ако хората са изгубени, те са такива заради своя собствен грях и бунт; ако хората са спасени, те са такива заради суверенна- та, избираща Божия благодат. За спасения човек темата за суверен- ния избор на Бога трябва да бъде обект на непрекъснато удивление. Когато вяр- ващият се огледа, той ще види много хо- ра с по-добри характери, с по-добри лич- ностни характеристики и с по-добри наклонности. И тогава не може да не си 358 Римляни 9 зададе Въпроса: „Защо Бог е избрал точ-
но мен?" Защо точно аз чух Твоя глас и влязох вътре в определения час? А толкоз много останаха вън, където няма ни смях, ни звън? Айзък Уотс Истината за БоЖия избор не трябВа
Освен това истината за БоЖия избор не трябва да се използва от християни- те като извинение на липсата на еванге- лизаторски плам. Ние не трябва да каз- ваме: „Ако тези хора са избрани, то Бог все някак ще ги спаси." Само Бог знае кои са избраните. Той ни е дал заповед да про- повядваме евангелието на целия свят, тъй като БоЖието предложение за спа- сение е една искрена покана, която се от- нася до Всички хора. Хората отхвърлят евангелието поради коравосърдечието на своите сърца, а не защото БоЖията всеобща покана не е искрена. Във връзка с тази тема има две опас- ности, които трябва да се избягват. При първата хората дърЖат само на ед- ната страна на истината. Така напри- мер те вярват в суверенното БоЖие пра- во на избор и отричат, че човек има от- говорност да избере дали да бъде спасен, или не. Другата опасност е, когато хора- та обръщат прекалено голямо внимание на едната истина за сметка на другата. Библейският подход е да вярваме в една и съща степен както В суверенното Бо- Жие право на избор, така и в човешката отговорност. Само по този начин мо- Жем да спазим правилното библейско равновесие меЖду тези две доктрини. Нека се върнем сега на Римляни 9 гла- ва, за да проследим начина, по който въз- лкзбеният ни апостол развива тази те- ма. 9:1 Когато казва, че спасението е как- то за logeume, така и за езичниците, Па- вел създава впечатлението на човек от- стъпник, ренегат и изменник, що се от- нася до Израел. Затова той тук заявява дълбоката си преданост към еврейския народ, като изрича едно търЖествено свидетелство. Той говори истината и не лтоке. Неговата съвест заедно със Светия Дух свидетелства, че това, ко- ето казва, е истина. 9:2 Когато помисли първо за славното призвание на Израел, а след това и за от- хвърлянето му от Бога, защото той най-напред е отхвърлил Месията, сърце- то на Павел се изпълва с голяма скръб и непрестанна мъка. 9:3 Апостолът дори Желае да бъде „анатема", т. е. да бъде отлъчен от Христос, стига това негово лишаване от спасение да помогне за спасението на неговите еврейски братя. Този напълно искрен изблик на самоотричане е израз на най-висшата форма на човешка лк>бов - лкЯювта, която кара един човек да даде Живота си за приятелите си (Йоан 15:13). В него моЖе да се види и огром- ният товар, който обърналите се евреи носят във Връзка с обръщението на сво- ите „роднини". Той ни напомня за мо- литвата на Мойсей за неговия народ : „Но сега, ако щеш, прости греха им, но ако не - моля Ти се, мене изличи от кни- гата, която си написал" (Изх. 32:32). 9:4 Докато плаче за своите сънародни- ци, Павел не моЖе да не си спомни слав- ните привилегии, които те имат. Те са израилтяни - членове на древния, избран от Бога народ. Бог е осиновил този народ за Свой син (Изх. 4:22) и го е избавил от Египет (Ос. 11:1). Той е бил баща на Израел (Второ- зак. 14:1) и Ефрем е Неговият първоро- ден (Ер. 31:9)). (Ефрем тук се използва като още едно име на израелския народ.) 359 Римляни 9  Скинията и облакът на славата сим-
волизират БоЖието присъствие сред ев- реите, което ги боди и пази. Именно с Израел, а не с езическите на- роди Бог склкочи СВоите завети. С Из- раел Той склкочи например палестинския завет, В който им обеща земята от еги- петската река до Ефрат (Бит. 15:18). Със същия този Израел Той ще потвър- ди и Новия Завет, в който им обещава „Вечността, бъдещото обръщение и бла- гословението на един покайващ се Изра- ел (Ер. 31:31-40)".35 На Израел беше даден и законът. Те и само те са хората, които са го получи- ли. СлоЖните ритуали и,богослужението, свързани със скинията и храма, също са били дадени на Израел, и по-точно на све- щеничеството. В допълнение на гореспоменатите за- вети Бог е дал на Израел и неизброими обещания за защита, мир и процъфтява- не. 9:5 Еврейският народ правилно смята патриарсите за свои - Авраам, Исаак, Яков u дванадесетте синове на Яков. То- ва са праотците на нацията, които са имали най-голямата привилегия - от тях да се роди Месията, Който е израилтя- нин, що се отнася до човешкия Му прои- зход, и Който е също така Суверенният Владетел на вселената - „над Всички Бог, благословен до века". Тук ние имаме ед- но положително твърдение за божест- веността и човечността на Спасителя. (Някои преводи на Библията намаляват силата на това твърдение, като напри- мер РИСПБ, който казва: „...и от който народ по плът е Христос. Бог, Който е над всички, да бъде благословен до Века. Амин." Гръцкият текст не изклк>чва Ва- рианта, предлоЖен от РИСПБ, като неправилен от строго граматическа гледна точка, но духовното проникнове- ние при сравняване на Писание с Писание говори в полза на прочита на ПБКДЖ и НИПБКДЖ u други консервативни пре- води.)36 9:6 Сега вече апостолът се обръща ли- це с лице към един сериозен теологичен въпрос. Ако Бог е дал обещания на Изра- ел като на Свой избран земен народ, как моЖе да се обясни тогава настоящото му отхвърляне и заемане на мястото на благословението от езичниците? Павел заявява, че това не говори за никакво на- рушение на обещанието от БоЖия стра- на, и след това казва, че Бог винаги е из- вършвал един общ процес на избор, бази- ращ се на обещание, а не на национална принадлеЖност. Простият факт, че чо- век е роден като израилтянин, не озна- чава, че той автоматично става наслед- ник на обещанията! Но и в народа на Из- раел има остатък от хора, които вяр- ват истински. 9:7 Не всички АвраамоВи потомци са считани за негови деца. Така например Исмаил е един от потомците на Авра- ам, но обещанията се осъществяват в потомците на Исаак, а не в потомците на Исмаил. БоЖието обещание е „по Иса- ака ще се наименува Твоето потомст- во" (Бит. 21:12). Както вече посочихме в белеЖките към 4:12, Господ Исус също подчертава тази интересна разлика в разговора Си с невярващите kxjeu в Йо- ан 8:33-39. Там те Му казват: „Ние сме АВраамово потомство..." (33 cm.). Исус потвърЖдава истинността на казаното от тях, като им казва: „Зная, че сте Ав- раамово потомство" (37 cm.). Ho кога- то те посочват: „Наш баща е Авраам"; Господ им отговаря: „Ако бяхте Авраа- мови чада, АвраамоВите дела щяхте да Вършите" (39 cm.). C други думи, те са потомци на Авраам, но нямат Авраамо- вата вяра и следователно не са негови духовни деца. 9:8 физическото родство не е ваЖно. Истинският Израел се състои от онези togeu, които са били избрани от Бога и на които Той е дал едно определено обеща- ние, отделяйки ги като Негови деца. То- зи принцип на суверенен избор моЖе да се види и в случаите с Исаак и Яков. 360 Римляни 9  9:9 Бог се яВи на АВраам и му обеща, че
ще се Върне на определеното Време и Са- ра ще има син. Този син, разбира се, бе- ше Исаак. Той наистина беше син на обе- щание и дете на едно свръхестествено раЖдане. 9:10 Друг пример за суверенен избор е случаят с Яков. Разбира се, негобуте ро- дители бяха Исаак и Ревека, но в утро- бата на Ревека имаше не едно, а две бе- бета. 9:11 Още преди да се родят децата, на РеВека и беше казано едно решение. Това решение нямаше нищо общо с делата или заслугите на кое и да било от двете де- ца. То беше изцяло Въпрос на БоЖия из- бор, който се основаваше на Неговата Собствена воля, а не на характера или постиженията на децата. „БоЖието по избор намерение" означава НегоВото ре- шение да разпределя Своите благослове- ния според суверенната Си воля и добро- желателство. МеЖду другото този стих опроверга- ва идеята, че избирането на Яков от Бо- га се основава на предузнаването Му на това, което той ще направи. Тук изрич- но се казва, че неговото избиране почива „не на дела"! 9:12 Според БоЖия избор по-старият е трябвало да слугки на по-младия. Исав е трябвало да се подчинява на Яков, кой- то е бил избран за земна слава и приви- легии. Исав е бил роден пръв от двама- та близнаци и според обичая е трябвало да бъде носител на почестите и приви- легиите, които е давало първородство- то. Но БоЖият избор го е отминал и се е спрял на Яков. 9:13 За да подчертае още по-силно су- веренното БоЖие право на избор, Павел цитира Малахия 1:2,3: „Якоба възлкЯшх, а Исава намразих." Тук Бог говори за двата народа - Израел и Едом, на които Яков и Исав са родоначалниците. Бог бе- леЖи Израел като народ, на който Той е обещал Месията и месианското царст- во. Едом не получава такова обещание. Точно обратното, неговите планини и наследство запустяват и са за чакалите на пустинята (Мал. 1:3; 8Ж. също Ер. 49:17,18; Езек. 35:7-9). И макар че цитатът от Малахия 1:2, 3 описва БоЖиите отношения с народи- те, а не с отделните хора, той моЖе да се използва и в подкрепа на Неговото су- веренно право да избира отделни хора. Думите „Якова възл1обих, а Исава намразих" трябва да се разбират в свет- лината на суверенното БоЖие нареЖда- не, според което „по-големият ще слугу- ва на по-малкия". „Предпочитането" на ЯкоВ е един акт на л1обоВ, в сравнение с който „пренебрегването" на Исав изг- леЖда като омраза. Не че Бог е намразил Исав с дива, отмъстителна ненавист, но Той го е възлкобил по-малко от Яков, което се виЖда от суверенното Му изби- ране на Яков. Този пасаЖ говори за земните благос- ловения, а не за вечния Живот. Намразва- нето на Едом от Бога не означава, че от- делни хора от едомците няма да могат да се спасят, нито пък възл1обването на Израел означава, че отделните евреи ня- мат нуЖда от спасение. (ЗабелеЖете съ- що, че Исав все пак получава някои зем- ни благословения, както и самият той свидетелства за това В Бит. 33:9.) 9:14 Апостолът с основание очаква, че неговото учение за суверенния избор ще предизвика всякакъв вид възраЖения. Хо- рата и досега не са престанали да обви- няват Бога в несправедливост. Те каз- ват, че ако Бог избира някои, то Той неп- ременно осъЖда останалите. Смятат, че ако Бог е определил всичко предвари- телно, тогава нищо не моЖе да се нап- рави, и че Той не е прав да осъЖда хора- та. Павел запалено отрича всяка възмоЖ- ност за неправда от БоЖия страна, но вместо да се опитва да даде още обясне- ния за тази истина, за да я направи по- лесна за възприемане от нейните опонен- ти, той продълЖава да я заявява още по- разпалено и без да търси каквито и да би- ло извинения. 361 Римляни 9 9:15 Най-напред той цитира думите,
които Бог казва на Мойсей: „...ще пока- jka милост към когото ще покаЖа, и ще шикаля когото ще шикаля" (Изх. 33:19). Кой моЖе да каЖе, че ВсеВишният, Гос- подът на небето и земята, няма право да покаЖе милост и съжаление? Всички хора се осъЖдат от сВоя собс- твен грях и неВерие. ОстаВени сами на себе си, те всички ще погинат. ОсВен че отправя една истинска покана към Всич- ки хора чрез евангелието, Бог избира ня- кои от тези осъдени хора за специални обекти на Своята благодат. Но това не означава, че Той своеволно избира други- те, за да бъдат осъдени. Те вече са осъ- дени, защото са били грешници през це- лия, си Живот и защото са отхвърлили евангелието. Избраните могат да благо- дарят на Бога за Неговата благодат. Изгубените не могат да обвинят никой друг освен себе си. 9:16 И така, изводът е, че окончател- ната съдба на хората или на народите не леЖи във властта на тяхната воля или в силата на техните усилия, а в Бюкията благодат. Когато казва „не зависи от този, кой- то иска", Павел не иска да каЖе, че чо- вешката воля не участва в спасението на човека, защото поканата на евангели- ето е насочена съвсем ясно към човешка- та воля, както се вшкда и от Открове- ние 22:17: „Който иска, нека вземе даром от водата на Живота." Исус изобличава невярващите logeu, като казва, че те не Желаят да дойдат при Него (Йоан 5:40). Когато казва „нито от този, който тича", Павел не отрича, че ние трябва да се борим, за да влезем през тясната порта (Лука 13:24). На нас наистина са ни необходими известно количество ду- ховно усърдие и Желание. Но човешката воля и човешките усилия не са първични- те, определящите фактори за спасение- то: спасението е от Господа. Морган казва така: „Никакво Желание от наша страна, ни- какви лични усилия не могат да ни осигу- рят спасението, от което се нуЖдаем, нито да ни направят способни да влезем в благословенията, които то дава... Са- ми по себе си ние не моЖем да имаме ни- каква воля за спасение и не моЖем да нап- равим никакви усилия, за да се прибли- Жим към него. Всичко, което се отнася до човецлкото спасение, започва най-нап- ред в Бога."37 9:17 БоЖията суверенност се проявя- ва не само в показването на милост към някои, но и в закоравяването на други. Пример за това е случаят с фараона. В текста няма дори и намек за това, че съдбата на египетския монарх е била предопределена още от самото му раЖ- дане. Истината е следната. Вече възрас- тен човек, фараонът се е показал като един зъл, Жесток и изклкочително неп- реклонен човек. Въпреки всичките сери- озни предупреждения той е продълЖил да закоравява сърцето си. Бог е могъл да гр унищоЖи в един миг, но не е направил то- ва, а го е запазил Жив, за да моЖе да пока- Же 8 него силата Си и името Му да се прочуе по целия свят чрез него. 9:18 фараонът неколкократно закора- вява сърцето си, като след всеки такъв случай Бог допълнително му закоравява сърцето като един вид присъда над него. Същото слънце, което стопява леда, втвърдява и глината. Същото слънце, което избелва дрехите, потъмнява и чо- вешката коЖа. Един и Същ Бог показва милост към покайващите се и закоравя- ва непреклонните. Отхвърлената ми- лост е и отказана милост. Бог има право да показва милост към когото иска и да закоравява когото Же- лае. Но тъй като е Бог, Той никога не постъпва несправедливо. 9:19 Изводът на Павел, че Бог има пра- во да върши това, което иска, предизвик- ва възраЖението, че ако това е така, Той няма право да обвинява никого, тъй като никой не моЖе да противостои на волята Му. За автора на това възраЖе- ние човекът е като една безпомощна пи- онка върху табла за шах. Нищо от това, 362 Римляни 9 което той моЖе да направи или каЖе, ня-
ма да промени неговата съдба. 9:20 Апостолът отговаря на това въз- ражение, като най-напред смъмря нахал- ството на всяко същество, което се ос- мелява да обвинява своя Създател. Огра- ниченият човек, натоварен с грях, неве- Жество и немощ, не е в състояние нито да отговаря на Бога, нито да поставя под въпрос мъдростта или справедли- востта на Неговите пътища. 9:21 След това, за да защити БоЖия су- веренитет, Павел използва един пример с грънчаря и глината. Влизайки в рабо- тилницата си един ден, грънчарят виЖ- да на пода купчина безформена глина. Той взима глината и извайва от нея красив съд. МоЖе ли някой да обвини грънчаря и да каЖе, че няма право да направи това? Грънчарят, разбира се, е Бог. Глината - грешното и загубено човечество. Ако грънчарят беше оставил глината на по- да, тя цялата щеше да бъде изметена и хвърлена в ада. Това щеше да бъде едно абсолкмпно справедливо и правдиво дело. Но Вместо това Той прави един суверен избор и отделя от „глината" шепа греш- ници, които спасява чрез Своята благо- дат и ги прави съобразни на образа на Не- говия Син. Има ли Той праВо да прави то- ва? Спомнете си, че Той не осъЖда свое- волно другите на ада. Те вече са се осъди- ли сами чрез своето собствено непокор- ство и неверие. Бог има абсолютната сила и власт да направи с част от глината съд за почит, а с друга част - съд за непочтена упот- реба. В полоЖение, в което всички са не- достойни, Той моЖе да излее Своите благословения върху когото си избере и да задърЖи онези, които си иска. „Там, където всички са недостойни - казва Барнс - най-многото, което моЖе да се изисква, е да не се прояви към никого нес- праведливост."38 9:22 Тук Павел представя Бога, най-ве- ликия Грънчар, като Един, Който се из- правя пред същия конфликт на интереси. От една страна, Той Желае да покаЖе гнева Си и да изяви силата Си, като на- каЖе греха; а, от друга, Желае да прояви голямо дълготърпение към тези съдове на гнева, приготвени за погибел. Това е конфликтът меЖду праведната стро- гост на Бога, от една страна, и Негово- то милостиво дълготърпение, от друга. А аргументът се състои в следното: „Ако Бог, Който има пълното права да накаЖе злите хора незабавно, вместо това показва голямо търпение към тях, кой моЖе да Го обвини за това?" Обърнете Внимание на израза „съдове- те... на гнева Си, приготвени за поги- бел". Съдовете на гнева са онези хора, чиито грехове предизвикват БоЖия гняв. Те се приготвят за погибел чрез своите собствени грехове, непослушание и бунт, а не поради някаква произволна заповед на Бога. 9:23 Кой моЖе да се противопостави, ако Бог Желае „да изяви богатството на славата Си" на хората, на които иска да покаЖе милост - хората, които Той е из- брал предварително за вечна слава? Тук коментарът на Чарлз Ердмън изглеЖда особено подходящ: „Бсакият суверенитет никога не се из- разява в осъзкдането на тези, които трябва да бъдат спасени, а се изявява в спасението на онези, които трябва да бъ- дат погубени." 39 Бог не приготвя съдове на гнева за по- гибел, но приготвя съдове на милостта за слава. 9:24 Павел отъждествява съдовете на милостта с онези от нас, които са хрис- тияни и които Бог призовава както от еврейския, така и от езическите народи. Това е основата и на голяма част от ис- тината, която скоро ще научим - исти- ната за оттеглянето на БоЖието бла- говоление от народа на Израел, с изклю- чение на един малък негов остатък, и призоваването на езичниците към едно привилегировано място. 9:25 За да покаЖе, че призоваването на езичниците не трябва да бъде изненада за logeume, апостолът цитира два сти- 363 Римляни 9,10  ха от Осия. Първият е от Осия 2:23: „Ще
нарека Мои лк>де ония, които не бяха Мои л1оде, и тая възлк)бена, която не беше възлк>бена." Всъщност в книгата на пророк Осия тези думи не се отнасят за езичниците, а за Израел. Те говорят за едно време в бъдещето, когато Израел отново ще заеме мястото си на Божий народ и на Негова възлкзбена. Но когато ги цитира тук, в Римляни, Павел ги при- лага за времето на призоваването на езичниците. Има ли право апостолът да прави тази съществена промяна? Отго- ворът е, че Светият Дух, Който е вдъх- новил думите най-напред, има право да ги използва повторно или да гй приложи по един нов начин след това. 9:26 Вторият цитат от Осия е паса- жът в 1:10: „И на същото място, къде- то им се каза: „Не сте Мои л1оде", там ще се нарекат чада на Живия Бог." И още веднъж в СЗ този стих не се отнася за езичниците, а описва бъдещото възс- тановяване на Израел по отношение на Божието благоволение. Но Павел го при- лага за Божието признаване на езичници- те като Негови синове. Това е още една илкхтрация на факта, че когато Свети- ят Дух цитира стихове от Стария За- вет в Новия, Той съвсем основателно може да ги прилага както Той желае. 9:27 Отхвърлянето на целия Израел, с изклкзчение на един остатък от него, е описано в 9:27-29. Исая беше предрекъл, че само едно малцинство от децата на Израел ще бъде спасено, независимо че самият народ може да нарасне на брой като морския пясък (Ис. 10:22). 9:28 Когато Исая казва: „Господ ще из- пълни на земята казаното [по правда] от Него, като го извърши и свърши ско- ро" (Ис. 10:23); той има предвид вавилон- ското нашествие на Палестина и пос- ледвалото го изгнаничество на Израел. Делото, което Господ ще извърши, е Бо- жието дело на съда. Цитирайки тези ду- ми, Павел всъщност казва, че това, кое- то се е случило на Израел в миналото, може да се случи отново и наистина ще се случи отново в настоящето. 9:29 А както Исая е казал no-преди (в една по-ранна част на своето пророчес- тво), ако ГОСПОДЪТ на небесното войнство не бе оставил някои да оцеле- ят, Израел щеше да бъде унищожен ка- то Содом и Гомор (Ис. 1:9). 9:30 И така, какъв е изводът, пита Павел, от всичко това, що се отнася до настоящия Век на църквата? От една страна, това, че езичниците, които по принцип не са търсели правда, а по-ско- ро злина, и които със сигурност не са се стремели към своя собствена правда, са получили правда чрез вяра в Господ Исус Христос. Не всички езичници са оправда- ни, разбира се, а само онези, които вяр- ват в Христос. 9:31 И, от друга страна, това, че Из- раел, който е търсел оправдание на осно- вание на пазенето на закона, никога не е намерил закон, чрез който да придобие правда. 9:32 Причината е ясна. Те са отказали да повярват, че оправданието е чрез вя- ра в Христос, и са продължили неумоли- мо да се опитват да изработят своя соб- ствена правда, базираща се на лични зас- луги. Те са се препънали в Камъка за пре- пъване - Христос Исус, нашия Господ. 9:33 Същото е предсказано и от Госпо- да чрез Исая. Идването на Месията в Ерусалим ще има две последици. За едни хора Той ще бъде „камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблаз- няват" (Ис. 8:14); а за други (онези, кои- то ще повярват в Него) „камък избран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда осно- ва", който няма да им даде повод нито да се посрамят, нито да се наскърбят, ни- то да се разочароват (Ис. 28:16). Б. Израел в сегашното (10 гл.) 10:1 Поученията на Павел са най-непри- ятното нещо за необърналите се к>деи, които го считат за изменник и враг на Израел. Но тук той уверява своите хрис- тиянски братя, на които пише, че това, 364 Римляни 10 което ще донесе най-голяма радост на
неговото сърце и за което той се моли най-усърдно на Бога, е Израел - неговото спасение. 10:2 Вместо да ги осъди като безбож- ни и невярващи хора, апостолът свиде- телства, че „те имат ревност за Бога". Това личи по Внимателното съблкздаВа- не на ритуалите и церемониите на kxje- изма и по нетърпимостта, с която те се отнасят към всяка чуЖда доктрина. Но ревността сама по себе си не е доста- тъчна; тя трябва да се съчетае с исти- ната. В противен случай моЖе да роди повече зло, отколкото добро. МкЗ И точно там е и грешката на kxje- ите. Те не знаят БоЖията правда; не разбират, че Бог вменява или приписва правда на основание на вяра, а не на дела, и се опитват да постановят една своя правда чрез спазване на закона. Опит- ват се да спечелят БоЖието благоволе- ние със собствените си усилия, със собс- твения си характер и със собствените си дела. Упорито отказват да се подчи- нят на БоЖия план за оправдаване на оне- зи безбожни грешници, които вярват в Неговия Син. 10:4 Ако само биха повярвали в Хрис- тос, те биха видели, че Той „изпълнява целта на закона". Целта на закона е да изяви греха, да изобличи и да осъди прес- тъпниците. Законът никога не моЖе да даде оправдание. Наказанието за нару- шението на закона е смърт. В Своята смърт Христос плати наказанието на закона, който хората бяха нарушили. Ко- гато един грешник приеме Господ Исус Христос за свой Спасител, законът Вече няма Власт над него. Той е умрял за за- кона чрез смъртта на своя Заместник. Поставил е точка на закона и на напраз- ните си опити да постигне правда чрез него. 10:5 Дори и на езика на СЗ моЖе да се забелеЖи разликата меЖду начина, по който говори законът, и начина, по кой- то говори вярата. Така например в Ле- вит 18:5 Мойсей пише, че човекът, кой- то върши правдата, изисквана от зако- на, ще Живее, като постигне това. Тук ударението пада върху вършенето и Вър- ху постигането на правдата от закона. Разбира се, този стих посочва един идеал, който нито един грешен човек не моЖе да постигне. Той просто казва, че ако един човек би могъл да пази закона съ- вършено и вечно, той не би бил осъден на смърт. Но законът е бил даден на хора, които вече са били грешници и които ве- че са били осъдени на смърт. Дори и да са могли да спазват закона съвършено от този момент нататък, те пак са били загубени, тъй като Бог изисква заплаща- не на греховете, които те са били извър- шили в миналото. Всякакви надеЖди за придобиване правда чрез закона, които хората могат да имат, са обречени на неуспех още от самото начало. 10:6 За да покаЖе, че езикът на вярата е съвсем различен от езика на закона, Па- вел най-напред ни дава един цитат от Второзаконие 30:12, 13, който казва следното: „Не е на небето, та да каЖеш: Кой ще се възкачи за нас на небето, та да ни я до- несе, за да я чуем идая изпълняваме? Ни- то е оттатък морето, та да ксикеш: Кой ще премине морето за нас дания донесе, за да я чуем идая изпълняваме?" Интересното е това, че в контекста на Второзаконие тези стихове изобщо не се отнасят за вярата и за евангелие- то. Те говорят за закона и по-точно за заповедта: обърни се към Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си ду- ша (Второзак. 30:106). Бог казва, че зако- нът не е нещо скрито, далечно или непос- тиЖимо. Човек не трябва да отиде до небето или да прекоси морето, за да го открие. Той е съвсем близо до хората и чака те да му се подчинят. Но апостол Павел взима тези думи и ги прилага отново към евангелието. Той казва, че езикът на вярата не кара човек да се качи до небето, за да свали Хрис- тос долу. Най-малкото това би било аб- солкшно невъзмоЖно. Но освен това би 365 Римляни 10 било и абсолкипно ненуЖно, тъй като
Христос Вече е слязъл веднъЖ на земята по Време на СВоето превъплъщение! 10:7 Когато апостолът цитира Вто- розаконие 30:13, Вместо да каЖе: „Кой ще премине морето?", той казва: „Кой ще слезе в бездната?" Неговата идея е, че евангелието не кара хората да слизат в гроба, за да изведат Христос от мър- твите. Освен че е невъзмоЖно, това съ- що така не е и нуЖно, тъй като Христос вече беше възкресен от мъртвите. Обърнете внимание, че пасаЖът в 10:6,7 съдърЖа две доктрини относно Хрис- тос, които са най-трудни за приемане от Ьдеина - доктрината за Неговото превъплъщение и доктрината за Негово- то възкресение. Но той трябва да ги приеме, ако иска да бъде спасен. Ние ще се срещнем с тези две доктрини съвсем скоро-в 10:9,10. 10:8 Ако евангелието не казва на хора- та да правят това, което е невъзмоЖно да направят по човешки, нито това, ко- ето вече е било направено от Господа, то тогава какво казва то? Тук Павел отново приспособява един стих от Второзаконие 30, за да каЖе, че евангелието е нещо много близко, дос- тъпно, разбираемо и лесно за получаване; то моЖе да бъде изразено с познати ду- ми („в устата ти"); и лесно моЖе да бъ- де разбрано с ума („в сърцето ти") (Второзак. 30:14). То е добрата вест за спасение чрез вяра, която Павел и други- те апостоли проповядват. 10:9 Ето го казано кратко и ясно: най- напред ти трябва да приемеш истината за Неговото превъплъщение, която гла- си, че Детето, родено в яслите на Вит- леем, е Господът на Живота и на слава- та, че Исус от НЗ е Господ (Йехова) от Стария. След това трябва да приемеш истина- та за Неговото възкресение в нейната пълнота. „Бог Го е възкресил от мърт- вите" като доказателство, че Христос е извършил съвършено необходимото де- ло за нашето спасение и че Бог е удов- летворен от това дело. Да повярваш това със сърцето си, означава да повяр- ваш с умствените си, емоционалните си и волевите си възмоЖности. И така, човек изповядва с устата си, че Исус е Господ, и повярва в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите. По този начин той лично приема Личност- та и делото на Господ Исус Христос. То- ва е спасителната вяра. Често пъти се задава въпросът: „Мо- Же ли човек да се спаси, като приеме Исус за Спасител, но не Го признае за Гос- под?" Библията не казва нищо насърчи- телно за хората, които вярват с таки- ва интелектуални резерви: „Аз мога да приема Исус като свой Спасител, но не искам да Го призная за Господ над всич- ко." Но хората, които се съгласяват да приемат признаването на Исус за Гос- под катоусловие за спасението, също мо- гат да имат проблеми. Те пък си задават въпроса: „До каква степен трябва да Го призная за Господ, за да бъда спасен?" Малко са християните, които могат да твърдят, че са се отдали на Христос пълно и абсолкяшю по този начин. Кога- то представяме евангелието, трябва да подчертаваме, че вярата е единствено- то условие за оправдание. И освен това трябва непрекъснато да напомняме на грешниците и светиите, че Исус Хрис- тос е Господ (Йехова-Бог) u че трябва да бъде признат като такъв. 10:10 По-нататък Павел казва „.. със сърце вярва човек и се оправдава." Тук не става въпрос за едно обикновено ин- телектуално съгласие, а за искрено при- емане, в което участва цялото вътреш- но същество на човека. Когато един чо- век направи това, той незабавно бива оп- равдан. След това човек прави изповед с уста за спасение. Това означава, че вярващи- ят публично признава спасението, което вече е получил. Изповедта не е условие за спасението, а неизбеЖен външен израз на това, което вече се е случило: „Ако си се доверил на Христос, трябва и да гово- 366 Римляни 10 риш за Него." Когато един чоВек наисти-
на вярва в нещо, той иска да го сподели и с другите. Затова, когато един човек на- истина е новороден, той се чувства пре- калено добре, за да го пази в тайна, и за- почва да изповядва Христос. Според Библията, когато един човек бъде спасен, той признава публично сво- ето спасение. Тези две неща вървят ръ- ка за ръка. Кели казва така: „Ако няма изповядване на Господ Исус Христос с уста, не моЖем да говорим за спасение. И Сам Господ казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен."40 А комента- рът на Дени е следният: „Сърцето, което вярва за правда, и ус- тата, която прави изповед за спасение, не са две отделни неща, а две страни на едно и също нещо." 41 Въпросът е: Защо в 10:9 първо се спо- менава изповедта и след това вярата, а в 10:10 първо се споменава вярата, а след това - изповедта? Да се отговори на то- зи въпрос не е трудно. В 9 стих ударени- ето пада върху превъплъщението и въз- кресението, като и двете доктрини са споменати в хронологически ред. Най- напред идва превъплъщението: Исус е Господ. След това идва възкресението: Бог Го е възкресил от мъртвите. В 10 стих ударението пада върху последова- телността на събитията при спасение- то на един грешник. Най-напред той по- вярва, а след това прави публична изпо- вед на своето спасение. 10:11 Сега апостолът цитира Исая 28:16, за да подчертае истината, че ни- кой, който вярва в Него, няма да се пос- рами. Мисълта за публичното признава- не на Христос мозке да породи у човека страх, че моЖе да бъде засрамен, но ние не трябва да се страхуваме от това: вярно е точно обратното. Ако ние изпо- вядваме Христос на земята, то и Хрис- тос ще изповяда нас в небесата. Той ни- кога няма да ни разочарова в тази наша надеЖда. Обещанието, че „никой, който вярва в Него, няма да се посрами", слуЖи за връзка с истината, която следва, а имен- но: че БоЖието славно спасение е за всич- ки - и за езичници, и за евреи. 10:12 В Римляни 3:23 научихме, че що се отнася до необходимостта от спасение, няма разлика меЖду евреи и езичници. Тук ние научаваме, че също така няма разли- ка и по отношение на достъпността на спасението. Господ не е Бог само на оп- ределен народ, а е Господ на всички наро- ди, богат на милост и благодат „към всички, които Го призовават". 10:13 За да потвърди универсалността на евангелието, тук Павел цитира Йоил 2:32. Едва ли моЖем да Желаем по-прос- то изразяване на пътя на спасението от тези думи: „Всеки, който призове Гос- подното име, ще се спаси." „ГОСПОД- НОТО име" означава Самия ГОСПОД. 10:14 Но евангелието предполага все- общото му разпространение. Каква пол- за от спасение и за logeume, и за езични- ците, ако те никога не са чули за него? Този стих ни показва какво огромно зна- чение има християнското мисионерст- во. В следващите три изречения, които започват с въпросителното местоиме- ние „как" („как... ще призоват"; „как ще повярват" и „как ще чуят"), апосто- лът проследява в обратна последова- телност стъпките, които водят до спа- сението и на евреите, и на езичниците. За по-голяма яснота ние ще обърнем пос- ледователността: Бог изпраща Своите слуЖители. Те проповядват благата вест за спасе-
Грешниците чуват БоЖието предло- Жение за Живот в Христос. Тези, които повярват, призовават Господа. Тези, които Го призовават, се спася- ват. ХодЖ посочва, че това е един аргу- мент, които се основава на принципа, че ако Бог Желае едно нещо, Той също така ще намери и начина за неговото изпълне- ние.42 Това, както казахме, е и основата 367 Римляни 10 на християнското мисионерско двшке-
ние. Тук Павел намира и своето оправда- ние за проповядването на евангелието на езичниците - политика, която невярва- щите кздеи намират за неоправдана. 10:15 Бог е Онзи, Който изпраща, а ние сме изпратените. Какво е нашето учас- тие в това изпращане? Дали ние имаме прекрасните крака на тия, които спо- ред Исая притеЖават хората, които благовестват доброто (Ис. 52:7)? Прек- расните крака, за които пише Исая, са на Него - на Месията. Тук, в Римляни 10:15, вместо „онзи" се казва „тези". Той дойде с прекрасни нозе преди 1900 годи- ни. Сега ние имаме привилегията и отго- ворността да отидем с прекрасни нозе при един изгубен и умиращ свят. 10:16 Но никога непресъхващата скръб на Павел е, че не всички от народа на Из- раел са послушали благовестието. Съ- щото беше пророкувал и Исая, когато каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?" (Ис. 53:1). Явни- ят отговор на този въпрос е: „Много малко от нас." Когато бе предизвесте- но Първото идване на Месията, много малко хора откликнаха на него. 10:17 В този цитат от Исая Павел за- белязва, че вестта, за която говори про- рокът, идва чрез посланието, което се слуша, а посланието пък идва чрез слово- то за Месията. Оттук той прави и зак- лючението, че вярата идва от слушане, а слушането - от Христовото слово. Вярата идва в хората, когато чуят на- шата проповед за Господ Исус Христос. А нашата проповед за Господ Исус Хрис- тос се основава на писаното Христово слово. Но само слушането с ушите не е дос- татъчно. Човек трябва да слуша с отво- рено сърце и ум и с Желание да види БоЖи- ята истина. Ако той слуша така, ще от- крие, че словото говори истината и че истината доказва сама себе си. И тога- ва ще повярва. Трябва да ни бъде ясно, разбира се, че слушането, за което ста- ва въпрос в този стих, не се отнася изк- лючително до чуването с ушите. Така например посланието моЖе да бъде про- четено, а не чуто. Така че „слушането" означава „приемане на словото по няка- къв начин". 10:18 Какъв е проблемът тогава? Ни- ма и logeume, и езичниците не са чули да се проповядва словото? Да, чули са. За да ни докаЖе това, Павел ни предлага един цитат от Псалм 19:4: Той казва: „Наис- тина, чули са: „По цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселена- та." Но това, което ни изненадва, е, че в този цитат от Псалм 19 не се говори за евангелието. Там no-скоро се говори за слънцето, луната и звездите, които сви- детелстват общо за БоЖията слава. Но, както вече казахме, използвайки тези ду- ми, Павел всъщност показва, че те мо- гат да се прилоЖат със същата сила и за разгласяване на евангелието по целия свят във времето, в което той Живее. Под вдъхновението на БоЖия Дух апос- толът често взима някой пасаЖ от СЗ, за да го прилоЖи по различен начин в Но- вия. Ние сме убедени обаче, че Същият Този Дух, Който е дал думите най-нап- ред, има пълното право да ги прилоЖи по нов начин след това. 10:19 Призоваването на езичниците и отхвърлянето на евангелието от мно- зинството от logeume не трябва да пре- дизвиква изненада у народа на Израел, за- щото това е предсказано съвсем точно в собствените му Писания. Така напри- мер Бог е предупредил Израел, че ще ги раздразни „до ревнуване с тия, които не са народ"; ще ги разгневи „с народ нес- мислен", който се покланя на идоли (Второзак. 32:21). 10:20 Използвайки един дори още по- смел език, Исая казва, че Господ е бил на- мерен от езичниците и е бил изявен на тези, които не са питали за Него (Ис. 65:1). Като цяло езичниците не са тър- сели Бога. Те са се задоволявали със соб- ствените си езически религии. Но кога- 368 Римляни 10,11 mo са чули благовестието, много от тях
са откликнали на неговата покана. С други думи, в сравнение с евреите езични- ците са откликнали на благовестието в много по-голяма степен. 10:21 На фона на тази група от езични- ци, които се трупат около Йехова, Исая рисува самотната фигура на Господ, простиращ цял ден ръце към народа на Израел, който отказва Неговата пока- на с непокорство и опакост. В. Израел в бъдещето (11 гл.) 11:1 Какво ще бъде бъдещето на Израел? Бог наистина ли е приклк>чил отношени- ята Си с Израел, както поучават някои, и наистина ли църквата е Бойкият Изра- ел сега, така че всички обещания за Из- раел вече се отнасят за църквата?43 11 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|