Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
(„ще... избави").2 Ако Павел има предвид бунта в Ефес, тогава той говори за на- чина, по който този бунт е бил спрян из- веднъж, така че апостолът е успял да из- 496 2 Коршипяни 1  бяга (Деян. 20:1). Павел знае, че същият
Бог, Който го е избавил в миналото, мо- Же да го избавя всеки ден и ще продълЖи да го избавя, докато дойде този после- ден, велик момент, когато той ще бъде напълно освободен от скърбите и прес- ледванията на този свят. 1:11 Тук Павел великодушно приема, че коринтскшпе християни са се молили за него, докато той е преживявал това вре- ме на сериозни изпитания. В действи- телност много от вярващите са започ- нали да критикуват великия апостол и ние едва ли ще сбъркаме, ако се усъмним дали изобщо те са си спомнили за него пред престола на благодатта. И все пак Павел решава да приеме, че те са се мо- лили за него. Изразът „стореното на нас чрез мнозина добро" се отнася до осво- боЖдението на Павел, което е дошло в резултат на молитвите на много хора. Той виЖда своето излизане от това трудно полоЖение като пряк резултат от застъпничеството на светиите. И тъй като мнозина са се молили за него, мнозина ще могат сега и да благодарят за това, че молитвите им са били чути. В. Обяснение за промяната в плановете на Павел (1:12-2:17) 1:12 Причината, поради която Павел чувства, че моЖе да разчита на молит- вите на вярващите, е, че той винаги е бил прям в отношенията си с тях. Той моЖе да се хвали с честността си към тях и съвестта му свидетелства, че не- говото поведение се е отличавало със „святост и искреност пред Бога", то- ест с прозрачната честност, която ид- ва от Бога. Апостолът не се е поддал на методите на плътските хора, но е дейс- твал открито пред всички с незаслуЖе- ната сила (благодат), която Бог му е да- вал. Това трябва да е особено ясно на ко- ринтяните. 1:13 Искреността, която е била отли- чителна черта на отношенията на Па- вел с коринтяните в миналото, е отли- чителна черта и на това Писмо. Павел пише точно това, което и мисли. Него- вите читатели няма нуЖда да четат меЖду редовете. Значението на написа- ното се виЖда на повърхността; то е просто и явно. То означава точно това, което те четат и разбират, и апосто- лът се надява, че те ще продълЖат да го признават дори и до край, тоест дока- то са Живи. 1:14 Събранието в Коринт е признало Павел отчасти, което ще рече, че някои от вярващите са го признали, а други - не. Верните на него са разбрали две неща: че в деня на Господ Исус те ще се горде- ят с него и че той ще се гордее с тях. Де- нят на Господ Исус означава по-конк- ретно Христовото съдилище, на което слуЖението на изкупените ще бъде оце- нено и наградено. Когато Павел поглед- не към този съд, той неизменно виЖда лицата на онези, които са били спасени чрез неговото слуЖение. Те ще бъдат не- говата радост и венец на слава, а от своя страна той също ще бъде причина за тяхната радост, защото е бил БоЖият инструмент, който ги е довел до Хрис- тос. 1:15 Изразът „с тая увереност" озна- чава с увереността, с която коринтяни- те са му са се радвали като на истински апостол на Исус Христос и като на един, в чиято искреност изобщо не са се съм- нявали. Павел Желае да дойде при тях с увереност в тяхното доверие, уваЖение и обич. Неговото намерение е да дойде при тях най-напред, преди да замине за Македония, и още веднъЖ - на връщане от Македония. Така те ще имат от не- го двойна полза - в смисъл че вместо да ги посети един път, той ще ги посети два пъти. 1:16 Ползата от тези две посещения е обяснена по-подробно в 16 стих. Както беше споменато, според плана си Павел трябва да тръгне от Ефес, да се отпра- ви към Ахая, където е разполоЖен Ко- ринт, и след това да отпътува на север към Македония. След като проповядва там, той възнамерява да се върне об- 497 2 Коринтяни 1  ратно на к>г към Коринт. Апостолът се
надява, че коринтските Вярващи ще го изпратят за Юдея, като моЖе би ще му помогнат със своето гостоприемство и молитви, но не и със своите средства, тъй като по-късно той заявява твърдо- то си решение да не приема от тях пари (11:10). 1:17 Първоначалният план на Павел не се осъществява. От Ефес той заминава за Троада, но тъй като не намира Turn, отива направо В Македония, без да спи- ра в Коринт. И така, тук той задава следния въпрос: „Добре, когато имах то- ва намерение, лекоумно ли съм постъ- пил?" Вероятно точно такива са били и думите на неговгйпе хулители: „Вшкте какъв непостоянен и непоследователен човек е този Павел! Казва едно, а прави друго! МоЖе ли такъв човек да бъде апос- тол?" В този стих апостолът отправя едно предизвикателство към коринтя- ните, като ги кара да се замислят дали наистина на него не моЖе да се разчита. Дали, когато Възнамерява да прави нещо, той прави това под влияние на плътски подбуди, които Водят до „Да!" В един миг и до „Не!" в следващия? Дали го пра- ви от съобраЖения за удобство и лично спокойствие? Смисълът на този стих е уловен много точно от Филипс в негова- та перифразирана Библия: „Тъй като трябваше да променим този план, озна- чава ли това, че сме непостоянни? Да не би, когато възнамерявам да правя нещо, аз да го правя дВулично - казвам „Да", а мисля „Не"?" 1:18 Тук Павел като че ли сменя тема- та, като започва да говори за своето проповядване. МоЖе би неговите крити- ци казват, че щом като на него не моЖе да се разчита в един обикновен разговор, то едва ли моЖе да се разчита на пропо- вядването му! 1:19 Павел доказва, че неговите дейст- вия не са били ненадеЖдни, тъй като Спасителят, Когото той проповядва, е боЖествен и неизменяем и в Него няма никаква сянка от промяна или изменение. Когато той е дошъл за пърВи път В Ко- ринт заедно със Сила и Тимотей (Деян. 18:5), те са проповядвали достойния за доверие БоЖий Син. „Посланието не е било ненадеЖдно, тъй като то е съдър- Жало вестта за БоЖия Син, Който е неп- роменяем." Доводът на Павел тук е, че никой, който проповядва Господ Исус В Духа, не моЖе да действа по начина, по който неговите критици го обвиняват, че действа. Дени казва следното: „Пав- ловият довод тук би могъл да се използ- ва от лицемер, но нито един критик не би могъл да го измисли някога." МоЖе ли Павел да проповядва един верен Бог, а са- мият той да бъде неверен? Не. 1:20 Всички БоЖии обещания, без изк- лючение, намират своето изпълнение в Христос. Всички, които намират в Него изпълнението на БоЖиите обещания, до- бавят своето „Амин": „Когато ние отворим Библията на ня- кое обещание и погледнем нагоре към Бо- га, Бог казва: „Вие имате всичко това в Христос." Доверявайки се на Христос, ние казваме „Амин" на Бога. Бог говори чрез Христос, а ние вярваме в Христос: Христос протяга ръка към нас, а ние про- тягаме ръце към Него във вяра, и всяко Бозкие обещание се изпълнява в Исус Хрис- тос. В Него и чрез Него ние приемаме те- зи обещания за себе си, като ги вземаме и казваме: „Да, Господи, аз Ти се доверя- вам. " Това е изпълненото с вяра „Да!". 3 Всичко това е за слава на Бога чрез нас. Както казва Дени: „Бог се прославя, когато човешките души разберат, че Той е изговорил такова добро нещо за тях, което надхвърля тяхното най-сил- но въобраЖение, и когато видят, че то- ва добро е абсолкнпно сигурно и обезпе- чено в Неговия Син." Думите „чрез нас" напомнят на ко- ринтяните, че именно чрез проповядва- нето на такива хора като Сила, Тимо- тей и Павел те изобщо са могли да пре- тендират за БоЖиите обещания в Хрис- тос. Ако апостолът е лъЖец, както каз- ват неговите врагове, нима е възмоЖно 498 2 Коринтяни 1,2  Бог да е използвал един лъЖец и измам-
ник за извършването на нещо, което има такива положителни резултати? Отго- ворът, разбира се, е „Не". 1:21 След това Павел показва, че как- то коринтяншпе, така и той са участ- ници в един и същ начин на Живот. Бог ги е въвел във вярата и сега ги утвърждава в Христос чрез слуЖението на БоЖието слово. Той ги е помазал с Духа, Който ги възпитава, укрепва и обучава. 1:22 Освен това Бог ги е запечатал и им е дал Духа в сърцата в залог. Тук ние виЖдаме още две слуЖения на Светия Дух. Печатът е белег за притеЖание и осигуреност. Обитаващият във вярва- щия Дух е знак, че той сега принадлеЖи на Бога и че е осигурен за вечността. То- зи печат, разбира се, е невидим. Хората не ни познават като християни по няка- къв белег, който ние носим, а по свиде- телството на изпълнения с Духа Живот. Бог също така им е дал Духа в сърцата като залог или предварителна гаранция за това, че скоро ще притеЖават и цяло- то наследство. Когато Бог спаси един човек, Той му дава Светия Дух, за да оби- тава в него. Също колкото е сигурно по- лучаването на Духа, също толкова е си- гурно и влизането на новородения вяр- ващ в БоЖието наследство. Същият вид благословения, които Светият Дух осъ- ществява в нашия Живот днес, ще ста- нат напълно наши в един бъдещ ден. 1:23 В пасаЖа от 1:23 до 2:4 Павел от- ново се връща към обвинението в нена- деЖдност, което някои хора отправят срещу него, като този път дава пряк от- говор на въпроса защо не е посетил Ко- ринт, както е възнамерявал да направи. Тъй като няма човек, който да моЖе да знае истинските вътрешни мотиви на Павел, той призовава Бог да свидетелс- тва за това. Ако апостолът е отишъл в Коринт по времето, в което е възнаме- рявал да направи това, той е трябвало да се отнесе към тях много строго зара- ди състоянието, в което се е намирала тяхната църква. Трябвало е лично да по- рицае светиите заради тяхното безгри- Жие и толерирането на греха в събрани- ето. Но апостолът е решил да ги поща- ди и затова е отлоЖил пътуването си в Коринт. 1:24 Казвайки всичко това, Павел не иска никой да мисли, че той има дикта- торска власт над коринтяншпе. Поради тази причина апостолът добавя тук и следните думи: „Защото не господару- ваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви." Апостолът не Желае да господства над тяхната християнс- ка вяра. Не иска те да го мислят за ти- ранин. Точно обратно - както той, та- ка и неговите съработници са само по- мощници на тяхната радост и искат да правят само това, което ще им помог- не да вървят по християнския път, до- пълвайки тяхната радост. Последните думи от 24 cm. („понеЖе, колкото за вярата, вие стоите твър- ди") означават, че те нямат нуЖда да бъдат поправяни относно тяхната вяра, защото в това отношение те стоят достатъчно твърдо. Нещата, които апостолът Желае да поправи, не засягат учението, а практическото поведение на църквата. 2:1 Този стих продълЖава мисълта от последните два стиха. Павел обяснява, че причината, поради която не е отишъл в Коринт, както е възнамерявал, е, че той не е искал да им причинява скръб, ко- ято неизбеЖно би последвала от негови- те укори. Думите „реших... да не дохож- дам при вас пак* със скръб" моЖе би оз- начават, че апостолът е посетил корин- тяните със скръб и болка още веднъЖ след първото си посещение, описано в Де- ян. 18:1-17. За такова едно второ посеще- ние намекват и пасаЖите в 12:14 и 13:1. 2:2 Ако апостолът беше отишъл в Ко- ринт с личен укор към християните, то- ва, разбира се, щеше да ги наскърби. Но то също така щеше да наскърби и апос- * В българския текст тази дума е изпусната. - Бел. на прев. 499 2 Коришпяни 2 тола, тъй като коринтяните са хора, на
които той Желае радост. Ето как звучи този стих според тълкуването на Райри: „Ако аз ви наскърбя, кой ще остане, за да ме развесели, освен наскърбените? Това едва ли моЖе да ме утеши." 2:3 Вместо да стане причина за взаим- но наскърбление чрез своето лично посе- щение, апостол Павел е решил да им на- пише Писмо. Той се е надявал, че Писмо- то ще постигне Желания резултат, че коринтяните ще накаЖат съгрешилия брат и че следващото посещение на Па- вел няма да бъде помрачено от напреже- нието в отношенията му с тези хора, ко- ито той толкова много обича. Дали Писмото, за което става въпрос в началото на 3 cm., е Първото послание на Павел към коринтяните или някое друго Писмо, което вече не съществува? Много изследователи вярват, че тук не става въпрос за Първото послание към коринтяните, като се позовават на опи- санието в 4 cm., където се казва, че то е било написано с голяма скръб, със свито сърце и с много сълзи. Други изследова- тели смятат, че това описание подхоЖ- да и за Първото послание към коринтя- ните. ВъзмоЖно е също така Павел да е написал на коринтяните едно много строго писмо, което вече не съществу- ва. МоЖе би това е станало след посеще- нието в скръб, за което се говори във 2:1, като Тшп е бил определен да го занесе. За такова едно писмо се говори моЖе би и въ62:4,9ив7:8,12. Независимо от фактите идеята на 3 cm. е, че когато им е писал, Павел е нап- равил това нарочно, така че когато дой- де при тях, да не бъде наскърбен от ония, които би трябвало да го зарадват. Той е имал увереност, че същите неща, които са донесли радост на него, тряб- ва да донесат радост и на тях. В контек- ста това означава, че благочестивото разрешение на проблема със съгрешилия светия ще доведе до взаимна радост. 2:4 Този стих ни дава възмоЖност да надзърнем дълбоко в сърцето на един ве- лик пастир. Павел е силно наскърбен от факта, че събранието в Коринт толери- ра греха. Това му носи „голяма скръб и сърдечна тъга", и много сълзи. Очевид- но апостолът се чувства много по-засег- нат от греха в Коринт, отколкото са- мите коринтяни. Те не трябва да прие- мат това Писмо като опит за наранява- не на чувствата им, а no-скоро като до- казателство на неговата лк>бов към тях. Павел се надява, че след като им пи- ше, те ще имат достатъчно време, за да вземат мерки за облекчаване на ситуа- цията, така че неговото предстоящо посещение да бъде изпълнено с радост. „Верни са раните от приятел." Ние не трябва да се обиЖдаме, ако получим бла- гочестив съвет или предупреждение от страна на някой наш брат, а да осъзнаем, че всеки, който прави това, се интере- сува истински от нас. Праведният укор трябва да се възприема като укор от Господа и ние трябва да бъдем благодар- ни на този, който ни го е казал. 2:5 В пасаЖа от 5 до 11 cm. Павел се за- нимава по-конкретно с инцидента, кой- то е довел до този проблем. Обърнете внимание на огромната благодат и хрис- тиянска загриЖеност, с които той раз- глеЖда този въпрос. Апостолът нито веднъЖ не споменава самата обида или името на обидилия го. Изразът „ако ня- кой ме е наскърбил" моЖе да се отнася или до прелкзбодействащия мъЖ от 1 Ко- ринт. 5:1, или до някой друг човек, който е създал проблем в събранието. Нека да приемем, че става въпрос за първия. Па- вел не приема това наскърбление като лична обида, а като наскърбление на всички вярващи отчасти. 2:6 Повечето вярващи в Коринт са би- ли единодушни по отношение на дисцип- линарните мерки, взети срещу съгреши- лия. Явно става въпрос за отлъчване от църквата. В резултат на това наказание съгрешилият брат се е покаял истински и отношенията му с Господа са били въз- становени. Сега Павел казва на коринтя- ните, че наказанието на този брат е би- 500 2 Коринтяни 2  ло достатъчно и че не е необходимо то
да продълЖава излишно. ВъВ Втората половина на стиха вшкдаме израза „кое- то му е било налоЖено от многото" (буквален превод). Някои смятат, че „многото" означава „мнозинството"; други - че означава Всички с изклЬчение на наказания. Последните смятат, че мнението на мнозинството не е доста- тъчно при вземане на решения, свързани с църквата. Според тях там, където Бо- Жият Дух има свобода да води, трябва да има единодушие. 2:7, 8 Сега, след като братът се е по- каял напълно, коринтяните трябва да му простят и да го утешат, като го приемат обратно в общението. Ако не направят това, има опасност братът да бъде погълнат от прекомерна скръб, което ще рече да се отчае, да изгуби уве- реност в реалността на прошката и да изпадне в дълбоко и постоянно униние и обезсърчение. Коринтяните трябва да го уверят в лк>бовта си към него, като отворят ши- роко ръце и го приемат обратно с ра- дост и обич. 2:9 Когато е писал на коринтяните своето Първо послание, Павел е искал да ги познае от опит, като им е предоста- вил възможността да покаЖат послуш- ност на Господното слово, предадено им от него. Тогава той им е предлоЖил да отделят този човек от общение с църк- вата. Те са направили точно това, показ- вайки по този начин истинско послуша- ние. Сега Павел иска да ги накара да оти- дат една стъпка по-напред и да приемат брата обратно. 2:10 Филипс перифразира 10 стих така: „Ако вие простите на някого, бъдете си- гурни, че и аз ще му простя. Доколкото съм имал да простя нещо на някого лич- но, аз съм му го простил като пред Хрис- тос." Павел Желае светиите да знаят, че е едно с тях, когато те прощават на по- каялия се грешник. Ако е имал нещо да прости, той наистина му го е простил заради коринтяните и като в присъст- вието на Христос. фактът, че това Писмо отделя тол- кова голямо внимание на въпроса за дис- циплината в църквата, показва колко е ваЖен той, макар и днес много често да е пренебрегван в евангелските църкви. Това е още един пример за това, как хо- рата могат да изповядват, че вярват в боговдъхновеността на Писанията и въпреки това да откаЖат да им се под- чинят, щом това не отговаря на техни- те цели. 2:11 Също както съществува опас- ност едно събрание да не вземе наказа- телни мерки, когато е призовано, така съществува и опасност то да не прости, когато съгрешилият светия се покае ис- крено. Сатана винаги е готов да се въз- ползва от такава една ситуация и да при- лоЖи своите лукави методи. В първия случай той проваля свидетелството на събранието, което търпи в себе си няка- къв грях; във втория - угнетява покаялия се чрез прекалено голяма скръб, ако съб- ранието не го приеме обратно при себе си. Ако Сатана не моЖе да унищоЖи чрез разврат, той ще се опита да направи то- ва чрез прекомерна скръб, която моЖе да обхване човека след покаянието. Коментирайки израза „ние знаем него- вите замисли", ДЖ Сидлоу Бакстър каз- ва следното: „Сатана използва всякакви страте- гии, за да отвърне душите на хората от истината: сито, за да ги пресее (Лука 22:31); лукавщйни (както В този случай); плевели, за да ги задуши (Мат. 13:2); хит- рости, за да ги заблуди (Еф. 6:11); реване на лъв, за да ги yjkacu (1 Петр. 5:8); мас- кировка на ангел, за да ги измами (2 Кор. 11:14), и примки, за да ги улови (2 Тим. 2:26)." 4 2:12 Сега Павел се връща обратно на въпроса за промяната в неговите плано- ве, за които той говори в 4 стих. Той не е отишъл в Коринт, макар че преди то- ва е казал, че ще отиде. Предишните стихове обясняват, че апостолът се е v 501
2 Коринтяни 2 отказал да направи това, защото не е ис-
кал да ги посети с цел да ги порицае. В па- саЖа от 12 до 17 cm. ПаВел разказва как- во точно му се е случило в този ваЖен момент от неговото слуЖение. Както беше споменато преди това, след като е тръгнал от Ефес, Павел се е насочил към Троада с надеЖда да се срещне там с Turn, от когото е очаквал да чуе Вести от Коришп. В Троада му се е отворила една чудесна врата от Господа за пропо- вядване на Христовото благовестие. 2:13 Въпреки тази златна възмоЖност духът на Павел не е бил спокоен. Среща- та с Тит не се е състояла. Отговор- ността за коринтската църква е про- дълЖавала да теЖи на сърцето на апос- тола. Въпросът е бил: да остане ли в Троада и да проповядва Христовото благовестие, или да отиде в Македония? Решението е било взето: апостолът е заминал за Македония. Интересно как- во са си мислели коринтяните, когато са чели тези думи? Дали са разбирали - мо- Же би малко засрамени - че точно тяхно- то поведение е било виновно за това без- покойство в Живота на апостола, което го е накарало да се откаЖе от чудната възмоЖност да проповядва благовести- ето, за да научи какво е тяхното духов- но благосъстояние? Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|