Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| 3:12 Надеждата, за която Павел гово-
ри тук, е твърдото убеЖдение, че слава- та на евангелието никога няма да пом- ръкне или да изчезне. Това негово твър- до убеЖдение му дава дръзновение да го- вори словото с голяма откровеност. Той няма какво да крие, няма нуЖда да из- ползва покривало. В много от съвремен- ните религии съществуването на тайн- ства се приема като нещо естествено. Всеки новоповярвал трябва да бъде въве- ден в тези дълбоки тайни, да преминава от едно едно духовно ниво на друго. Но с евангелието не е така. При него всичко е открито и ясно. Евангелието говори просто и с пълна увереност за неща ка- то спасението, Триединството, рая и ада. 3:13 „И не сме като Мойсей, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчез- ването на това, което преминаваше." фонът на 13 cm. е от Изход 34:29-35. Там ние научаваме, че когато е слизал от Си- найската планина, след като е бил в при- съствието на Господа, Мойсей не е зна- ел, че лицето му е блестяло. Израилтя- ните са се страхували да се приблиЖат до него заради славата на неговото лице. Но той ги е повикал да се приблиЖат и те са се подчинили. След това Мойсей им е дал като заповеди всичко, което Гос- под му е казал. В Изход 34:33 четем след- ното: „И когато Мойсей свърши говоре- нето си с тях, тури на лицето си покри- вало." Във 2 Коринтяни 3:13 апостолът обяснява защо Мойсей е направил това. Той е слоЖил на лицето си покривало, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминава- ше. Славата на неговото лице е била ед- на изчезваща слава. С други думи, зако- нът, който Бог му е дал, е имал преход- 507 2 Коринтяни 3  на слаба. Тя е преминавала дори в този
момент и Мойсей не е искал те да видят нейното изчезване. Мойсей е искал да скрие не толкова самата слава, колкото нейното отминаване, ф. У. Грант опис- ва това много красиво: „Славата на ли- цето на Мойсей трябва да отстъпи пред славата на едно Друго Лице."14 ТоВа е станало с идването на Господ Исус Христос. В резултат на това слуЖите- лят на новия завет не трябва да крие ли- цето си. Славата на евангелието никога няма да помръкне или да изчезне. 3:14 „Но техните умове бяха заслепе- ни." Децата на Израел не са разбирали истинското значение на действието на Мойсей. Така е било с еврейския народ през всичките следващи векове. Дори по времето, когато Павел е пишел това Послание, те все още са се дърЖали за за- кона като за средство за спасение и не са Желаели да приемат Господ Исус Хрис- тос. „Защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало ос- тава." С други думи, когато евреите че- тат Стария Завет, те не откриват тайната, която Мойсей е скрил от тех- ните предци под покривалото. Те не раз- бират, че славата на закона е преходна и че законът е намерил своето изпълнение в Господ Исус Христос. „Това покривало се отмахва* в Хрис- тос." Думите „ това покривало " са напи- сани в курсив (добавени от преводачи- те), като някои хора предполагат, че тук не става въпрос за покривалото, а за стария завет, който се отмахва в Хрис- тос. Едно по-вероятно тълкуване е, че трудността за разбирането на Стария Завет изчезва, когато един човек дойде при Христос. ХодЖ изразява тази мисъл по следния начин: „ Старозаветните Писания са разбира- еми само когато се разглеждат като Пи- сания, които предсказват и предварител- но изобразяват Христос. Знанието за * Според текста на НВПБКДЖ. - Бел. на преб. Христос... отмахва покривалото от Стария Завет."15 3:15 Тук стилистичният похват тър- пи леко изменение. В старозаветната илкзстрация покривалото е върху лице- то на Мойсей, а тук се говори за едно покривало, което леЖи на сърцето на ев- рейския народ. Този народ все още се опитва да постигне правда на принципа на вършенето, без изобщо да разбира, че делото вече е извършено от Спасителя на Голготския кръст. Опитва се да спе- чели спасение чрез лични заслуги, без да разбира, че законът напълно го осъЖда и че единственото нещо, което трябва да направи, е да потърси милост и благо- дат от ръцете на Господ Исус Христос. 3:16 „Израил" моЖе да означава отдел- ния Ьдеин, а моЖе да означава и народа като цяло. Когато и отделният Ьдеин, и народът като цяло се обърнат към Господа и приемат Исус като Месия, то- гава покривалото се снема и неяснота- та изчезва. Тогава ясно заблестява свет- лината на истината, че всички образи и сенки на закона намират своето изпъл- нение във Възлкзбения БоЖий Син- Меси- ята на Израел. Ако става въпрос за Из- раел като цяло, тогава стихът сочи към един ден, който все още предстои, кога- то вярващият остатък от народа ще се обърне към Господа, както е пророкува- но 6 Римляни 11:25, 26,32. , 3:17 Павел ясно посочва, че Христос е клкочът към СЗ. Тук той повторно под- чертава тази истина, като казва: „А Господ е Духът." Повечето версии, вклкочително и НВПБКДЖ, изписват Духът с главна буква, имайки предвид Светия Дух. Но контекстът предпола- га, че Господ е духът на СЗ, също както „духът на пророчеството е да свидетел- стваме за Исуса" (Откр. 19:10). Всички образи и сенки в СЗ намират своето из- пълнение в Христос. „Където е Господ- ният Дух16, там е свобода." Това озна- чава, че навсякъде, където Исус Христос е признат за Господ или Йехова, има сво- бода - свобода от робството на закона, 508 2 Коришпяни 3  свобода от неяснотата при четенето на
Писанията и свобода да гледаме Негово- то лице без покривало. 3:18 В Стария Завет единствен Мой- сей е могъл да види Господната слава. В Новия Завет ние всички имаме привиле- гията да гледаме... Господната слава. Лицето на Мойсей е трябвало да носи покривало, след като е свършил говоре- нето си с хората, но нашето лице моЖе да бъде открито. Ние моЖем да вървим с открито лице, като изповядаме и изос- тавим греха и като бъдем съвършено честни спрямо Бога и спрямо себе си. Както каза веднъЖ един ветеран-мисио- нер 8 Индия, ние трябва да „отхвърлим покривалата на греха, на преструвката, на театралниченето, на използването на всякакви маски, опити за компромис и полумерки, на казването на „да" и „не" едновременно." Следващата стъпка е да гледаме като в огледало Господната слава. Огледало- то е БоЖието слово. В Библията ние виЖдаме Господ Исус изявен в цялото Си великолепие. Ние все още не Го ВиЖдаме лице в лице, а само отразен в словото. ЗабелеЖете обаче, че това, което гле- даме, е не друго, а Господната слава. Тук Павел не мисли толкова за моралната красота на Исус като Човек тук, на зе- мята, колкото за Неговата настояща слава на мястото Му отдясно на Бога в небето. Както посочва Дени, славата на Христос се състои в това, „...че Той участва в трона на Отца; че е Глава на църквата; че притеЖава и да- ва цялата пълнота на божествената благодат; че е идещият Съдия на света, че е Покорителят на всяка врсикдебна си- ла, че е Застъпникът за Своите Си... нак- ратко казано -че е носителят на всичко велико, което принадлежи на Неговия царствен ранг." П Когато гледаме славата на възкръсна- лия, възнесен и възвеличен Господ Исус Христос, ние биваме преобразявани в същия образ. В това, с една дума, се крие тайната на християнската святост - в гледането на Христос. Не в гледането на себе си, защото това носи само пора- Жение, нито в гледането на другите, за- щото това носи само разочарование, а в гледането на Господната слава, защото тогава ние ставаме все повече и повече като Него. Този чудесен процес на преобразяване става „от слава в слава", тоест от ед- на степен на слава в друга. Това не е въп- рос на мигновена промяна. Няма такава опитност 6 християнския Живот, която да моЖе за един миг да произведе Него- вия образ в нас. Това е процес, а не еднок- ратно преЖивяване. Това не е отминава- щата слава на закона, а една непрекъсна- то растяща слава. Силата за този чуден процес е Свети- ят БоЖий Дух:«... както от Духа Госпо- ден." Когато ние гледаме Господа на сла- вата, когато Го изучаваме, наблЬдава- ме, съзерцаваме с възхищение, Духът Господен изработва в нашия Живот чу- дото на непрекъснато растящото съо- тветствие на Христос. Дарби описва това преобразяване на Стефан по следния начин: „Ние го виЖдаме в Стефан в момента, в който го убиват с камъни и в който той поглеЖда нагоре и виЖда БоЖията слава и Исус. Христос беше казал: „От- че, прости им, защото не знаят какво правят." Видението на Исус в БоЖията слава предизвиквау Стефан молитвата: „Господи, не им считай тоя грях." Също така на кръста Христос беше казал: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си." Сега Стефан казва: „Господи Исусе, при- еми духа ми." Така ние виЖдаме как Сте- фан е преобразен в Христовия образ."18 Да видим сега по какво славата на но- вия завет превъзхоЖда славата на ста- рия. Докато при стария завет само един човек е имал тази слава на лицето си, днес тя е купената с кръв привилегия на всяко БоЖие дете. Освен това, вместо да отразяваме БоЖията слава само на лицата си, в Новия Завет всички ние би- ваме преобразявани (букв. претърпява- 509 2 Коршмпяни 3,4  ме метаморфоза) В същия образ от сла-
ва в слава, също като от Господния Дух. Докато лицето на Мойсей е отразявало слабата, нашите лица излъчват славата отвътре. Така Павел завършва своето доста тайнствено и дълбоко духовно изложе- ние за новия завет и сравнението му със стария. Е. Задължение за проповядване на яс- но благовестие (4:1-6) 4:1В първите шест стиха на 4 глава Па- вел подчертава сериозната отговор- ност на всеки Христов слуЖител за изяс- няването на евангелието. При проповяд- ването на евангелието не моЖе да има никакво покривало, нищо скрито или тайно. Всичко трябва да бъде ясно, чес- тно и открито. Преди Павел е говорил за чудния начин, по който Бог му е дал да бъде способен слуЖител на новия завет. Той продълЖа- ва мисълта от това място. Осъзнаване- то на огромната ваЖност на християн- ското слуЖение предпазва човек като Павел от обезсърчаваме. Разбира се, в християнското слуЖение има много не- ща, които могат да ни обезсърчат или потиснат, но Господ дава милост и бла- годат, които винаги помагат, когато има нуЖда. По този начин, независимо от разочарованията, насърченията ви- наги са по-големи. Павел не се обезсърчава. Той не се пла- ши, а действа смело пред лицето на пре- пятствия, които изглеЖдат непреодо- лими. 4:2 Филипс ни предлага една Живописна перифраза на 2 стих: „Ние не използваме никакви скрити- покрити неща, никакви хитрини, никак- ви нечестни манипулации с БаЖието Слово. Ние говорим чистата истина и така препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога." Тук несъмнено апостолът отново мисли за лъЖеучителите, които са били навлезли в коринтската църква. Техни- те методи са същите като методите, използвани винаги от силите на злото, а именно - срамни насърчения към грях, хитро изкривяване на истината, използ- ване на лъЖливи доводи и подправяне на БоЖието слово. Във връзка с последния израз („нито изопачаваме БоЖието сло- во'*) трябва да каЖем, че Павел несъмне- но намеква за лкобимото занимание на тези хора - смесването на закона с бла- годатта. Методите на апостола са съвсем раз- лични. Те са описани със следните думи: „... но като изявяваме истината, препо- ръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога." Изявяването на исти- ната моЖе да приеме две форми. От ед- на страна, ние изявяваме истината, ка- то я изказваме по един ясен и разбираем начин. От друга, ние я изявяваме, като я Живеем в Живота си пред другите, така че те да могат да я видят осъществена на практика. Павел използва и двата на- чина. Той проповядва евангелието и му се подчинява в собствения си Живот. Пра- вейки това, той^грепоръчва себе си „на съвестта на всеки човек пред Бога". 4:3 Тук апостолът подчертава каква огромна гриЖа носи всеки човек, който изявява благовестието на хората както на теория, така и на практика. Ако бла- говестието е покрито или скрито за ня- кои, това със сигурност не е по вина на Бога, нито по вина на Павел. И въпреки това, дори когато пише тези думи, Па- вел съзнава, че има хора, които просто не искат да разберат благовестието. Кои са тези хора? Това са „тия, които погиват". Защо тези хора са така засле- пени? Отговорът на този въпрос ни се дава в следващия стих. 4:4 Виновникът за това заслепение е Сатана. Тук той е наречен „богът на тоя свят". Сатана е успял да слоЖи пок- ривало на ума на невярващите и ще ги дърЖи във вечна тъмнина, за да не би... да ги озари светлината на благовести- ето на славата на Христос и те да се 510 2 Коринтяни 4  Слънцето В нашата физическа Вселена
Винаги свети. Ние не Винаги го вшкдаме, но причината, за да не го вшкдаме, е, че меЖду него и нас има някаква бариера. Същото е и с благовестието. Светлина- та на благовестието винаги свети. Бог винаги иска да свети В сърцата на хора- та. Но Сатана слага различни бариери меЖду невярващите и Бога. Такава бари- ера моЖе да бъде облакът на гордостта или на бунта, облакът на собствената правда и на хиляди други неща. Целта на всички тях е да препречат пътя на свет- лината на благовестието, за да не се виЖда от човека. Сатана просто не ис- ка хората да се спасят. Благовестието говори за Христос в слава. Пред очите на вярващия застава не Дърводелецът от Назарет, застава не и Христос, разпънат на срамния кръст. Пред очите на вярващия застава Господ Исус Христос, Който умря, беше погребан, възкръсна отново и застана за- винаги отдясно на Бога в небето. Той е обектът на вярата на християнина - прославеният БоЖий Син в небето. 4:5 Този стих съдърЖа едновременно най-лошата и най-добрата тема за един проповедник. Най-лошата тема на една проповед сме самите ние, докато най- добрата е Христос Исус, нашият Господ. Очевидно kxjeuckume учители са оби- чали да проповядват за себе си, но апос- тол Павел се разграничава от тях. Той не иска да губи времето на хората, като проповядва за такова недостойно нещо. Обектът на неговите проповеди е Хрис- тос Исус като Господ. Апостолът Же- лае да доведе хората до едно място, къ- дето те ще поЖелаят да преклонят гла- ва пред Исус Христос и да Му отдадат почит като на Господар на техния Жи- вот. Апостолът представя своите със- луЖители като „слуги заради Исуса", ка- то по този начин успешно поставя как- то себе си, така и своите другари съра- ботници на заден план. Те са само слуги, готови да помогнат на хората по всяка- къв начин, за да ги доведат при Господ Исус. 4:6 Тук Павел сравнява обръщението на един грешник с изгряването на свет- лината В зората на сътворението. Най-напред Бог е заповядал на светли- ната да изгрее от тъмнината. Той е ка- зал: „Да бъде светлина." И е станало светлина (Бит. 1:3). Сега Павел казва, че Същият Този Бог, Който първоначално е заповядал на светлината да изгрее от тъмнината, е изгрял и в нашите сърца. Каква красота! При първото творение Бог е заповядал на светлината да изгрее, а в новото творение Сам Бог изгрява в нашите сърца! Колко по-интимно е то- ва! Събитията от началото на Битие 1 са образ на това, което става в новото творение. Първоначално Бог е създал чо- века като невинно същество. Но след това е дошъл грехът, и с него - уЖасна- та тъмнина. При проповядването на евангелието БоЖият Дух се носи над сърцето на чо- века така, както се е носел над бездната при първоначалното сътворение. След това Бог изгрява в сърцето на човека, показвайки му, че той е виновен грешник и има нуЖда от Спасител. „Както мате- риалното творение в Битие започва със светлината, така и духовното творение започва с нея. Бог „огрява в сърцата ни" чрез Светия Дух и така започва духовни- ят Живот." (Избрано) По-нататък в стиха се обяснява защо Бог изгрява в нашите сърца. В ПБКДЖ и НВПБКДЖ се казва: „... за да се даде светлината на познаването на БоЯшя- та слава в лицето на Исус Христос." То- ва звучи като че ли Бог има за цел само да ни даде светлината на познанието на БоЖията слава. Но в своя Нов Превод на Библията ДЖ. Н. Дарби предлага една много ваЖна промяна на този стих: „...за просветляването с познанието на БоЖи- ята слава 6 лицето на Исус Христос." С други думи, Бог не изгрява в нашите сър- ца само за да ни даде това познание, а за 511 2 Коринтяни 4 да моЖе чрез нас тоВа познание да прос-
ветли другите. „Ние не сме крайните точки на благословенията, а канали, през които тези благословения стигат до другите." (Избрано) Една библейска илкгстрация на тази истина е Животът на самия Павел. Бог е изгрял в неговото сърце по пътя за Да- маск. Тогава Павел е разбрал, че Този, Когото той е мразел и за Когото е мис- лел, че леЖи погребан в един к>дейски гроб, е Господ на славата. От този ден нататък той е започнал да разпростра- нява светлината на познаването на Бо- Жията слава, която се намира в лицето на Исус Христос. Ж. Земен съд с небесно предназначение (5:1-10) 4:7 След като е описал задължението за ясното проповядване на евангелието, се- га апостол Павел започва да описва чо- вешкия инструмент, на който е повере- но това чудесно съкровище. Съкровище- то е славното послание на благовестие- то. Пръстният съд е чупливото човеш- ко тяло. Разликата меЖду дВете е ог- ромна. Благовестието е като безценен диамант, който свети с ярка светлина, накъдето и да го обърнеш. И този изя- щен и скъпоценен диамант е поставен в един чуплив пръстен съд! Съдове пръстни, крехки, трошливи, криещи скъпо, безценно Богатство, небесно съкровище, светещо ярко, Христос, изявен чрез Своите светии. Съдове счупени, слаби и грозни, носещи вест блага през вековете, вест за богатства, дадени щедро, вест за БоЖия Дар - Христос разпнат. Нека да бъдем съдове прости, съдове нейсни, невзрачни и грозни, стига да бъдем за Бога по-свети, пълни с Христос и само със Него. Кое от земята е по-славно от Славата? Кое от човека е по-ярко от Светлината? Ние сме съдове счупени, празни, но светим с Христос като факли запалени. Тр. франсис БиВън Защо Бог е направил така, че това
Хаутън
ДЖаует казва следното: „Има нещо неестествено, когато сан- дъкът е по-ценен от съкровището, което е скрито в него, или когато кутийката е много по-красива от скъпоценния камък, който е поставен в нея. Има нещо ненор- мално, когато рамката привлича по-го- лямо внимание от картината или кога- то сервизът предизвиква по-голямо въз- хищение от ястието. Има нещо мъртво в християнското слуЖение, когато „пре- възходството на силата" е от нас, а не от Бога. Такова превъзходство е нетрай- но. То ще повехне бързо като зелената трева и ще бъде забравено."19 Когато е писал 7 стих, Павел без съм- нение е мислел за събитието, описано в Съдии 7 глава. Там се казва, че Гедеон е снабдил своите мъЖе с тръби, празни во- доноси и факли, скрити във водоносите. При определения сигнал мъЖете е тряб- вало да засвирят с тръбите и да счупят водоносите. Със счупването на водоно- 512 2 Коришпяни 4  cume факлите са започнали да светят с
пълна сила. Това е уЖасило техните вра- гове, които са си помислили, че ги прес- ледва огромна армия, а не някакви си триста мъЖе. Поуката е следната: съ- що както при Гедеоновата армия свет- лината на факлите е могла да се види са- мо след счупването на водоносите, така и благовестието моЖе да засвети чрез нас в цялото си великолепие само когато ние, като човешки инструменти, бъдем пречупени и предадени изцяло на Госпо- да. 4:8 По-нататък апостолът обяснява, че тъй като съкровището е поверено на земни съдове, на външен вид ние създава- ме впечатление за пораЖение, докато всъщност имаме победа. Погледнато отвън, ние сме слаби, докато всъщност сме несравнимо силни. Когато Павел каз- ва „угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени", той има предвид, че е Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|