Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
съдилище. Всъщност тук не става Въп- рос за заставане, а за изявяване. Новата английска Библия казва съвсем правилно: „Ние всички трябва да открием Живота си пред съда на Христос." Едно е да вле- зеш в рентгеновия кабинет, а съвсем друго - да ти направят рентгенова сним- ка. Христовото съдилище ще изяви на- шия Живот на слуЖение на Христос точ- но такъв, какъвто е бил. Ще изяви не са- мо неговото количество, но и неговото качество, а така също и мотивите, с ко- ито сме слуЖили. И макар че греховете, които вярващи- те извършват след обръщението, ще повлияят на тяхната слуЖба, греховете на вярващия като такива няма да бъдат съдени в този търЖествен момент. Съ- дът над тях се е състоял преди повече от 1900 години, когато Господ Исус е по- несъл нашите грехове в Своето тяло на дървото. Той изцяло е платил наказани- ето, което греховете ни са заслуЖавали, и затова Бог никога няма да съди наши- те грехове отново (Йоан 5:24). Христо- вото съдилище ще се занимае с въпроса за нашето слуЖение на Господа. Там изобщо няма да се разглеЖда въпросът дали сме спасени, или не. Нашето спасе- 518 2 Кориншяни 5  ние е вече сигурен факт. Там ще се разг-
лежда Въпросът за наградите и загуби- те. И. Чистата съвест на Павел по отношение на слуЖението 5:11-6:2) 5:11 Този стих обикновено се тълкува така: тъй като Павел добре съзнава кол- ко страшен ще бъде БоЖият съд над гре- ха и колко големи уЖасите на ада, той върви навсякъде и се опитва да убеди хо- рата да приемат благовестието. И ма- кар че това тълкуване също е възмоЖно, ние не смятаме, че то е основното зна- чение на пасаЖа. Според нас тук Павел говори не тол- кова за страха на неспасения от Госпо- да, колкото за благоговейното страхопо- читание, с което апостолът се стреми да слуЖи на Господа и да Му бъде угоден. Що се отнася до Бога, Павел знае, че не- говият Живот е като отворена книга пред Него. Но той иска коришпяните съ- що да бъдат убедени в неговата чест- ност и вярност по отношение на слуЖе- нието на евангелието. Затова той каз- ва: „ Тъй като добре познаваме страха от Господа, ние се опитваме да убеждаваме човеците в нашата честност и искре- ност като слузкители на Христос. Но не- зависимо дали успяваме да ги убедим или не, ние сме добре познати на Бога. И се на- дяваме, че същото се отнася и за ваши- те съвести, коринтяни!" Това обяснение като че ли най-добре съответства на контекста. 5:12 Павел добре знае, че думите, кои- то току-що е казал, моЖе да се изтълку- ват и като хвалба, а той не иска никой да мисли, че обича сам да се хвали! Затова той казва: „... с това не препоръчваме себе си отново на вас." Това не означава, че апостолът вече им се е препоръчвал някога, а че вече е бил обвинен, че прави това неведнъЖ и че сега се опитва да ги извади от това заблуЖдение. Но защо Павел отделя толкова много място за защитата на своето слуЖение? Неговият отговор е: Защото... „ви дава- ме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, кои- то се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето". Той не ис- ка да препоръчва себе си, а разбира, че е бил грозно критикуван от лъЖеучители- те в присъствието на коринтските све- тии. Апостолът Желае вярващите да знаят как да отговарят на такива неос- нователни критики и затова им дава та- зи информация - за да могат да го защи- тават, когато бива осъЖдан в тяхно присъствие. Апостолът описва своите критици като „ония, които се хвалят с това, ко- ето е на лице, а не с това, което е в сър- цето" (сравнете с 1 Царе 16:7). Това ще рече, че те се интересуват от външния вид, а не от вътрешната истинност, честност и искреност, физическият из- глед, красноречието или показната раз- паленост означават за тях всичко, „За повърхностните хора външността е всичко, а искреността на сърцето - ни- щб." (Избрано) 5:13 Този стих ни кара да предполоЖим, че апостолът моЖе би е бил обвинен в лу- дост или фанатизъм, или различни фор- ми на умствено разстройство. Павел не отрича, че е Живял в състояние на „ду- ховно напреЖение", както казва Дени. Но казва, че ако е излизал извън себе си, то е било заради Бога. Всяко нещо, което изглеЖда на неговите критици като лу- дост, всъщност е едно дълбоко посвеще- ние заради Господа. Той изгаря от страст за БоЖието дело. Ако, от друга страна, апостолът е бил разумен, то е било заради коринтяните. Накратко ка- зано, цялото поведение на Павел моЖе да бъде обяснено по един от двата начина: или като ревност заради Бога, или като ревност заради духовното благосъсто- яние на неговите вярващи братя и сест- ри. И в двата случая неговите мотиви са лишени от всякакъв егоизъм. Могат ли 519 2 Коринтяни 5  неговите критици да каЖат това за се-
бе си? 5:14 Никой, който изучава Живота на апостола, не моЖе да се запита за причи- ната, която кара Павел да слуЖи толко- ва неуморно и всеотдайно. Тук, в един от най-великите пасаЖи на всички свои Пис- ма, той дава отговора на това - „Хрис- товата лк>бов". Какво трябва да разбираме под „Хрис- товата лк>бов" - Неговата лЬбов към нас или нашата лк>бов към Него? Едва ли има съмнение, че тук става въпрос имен- но за Неговата лк>бов към нас. Единст- вената причина, поради която ние мо- Жем да обичаме изобщо, е това, че Той най-напред ни е възлкзбил. Именно Него- вата лк)бов „ни принуждава" и ни сти- мулира да се двшким напред - така как- то човек бива двшкен напред в някоя ко- ледна опашка от пазаруващи хора. Наб- людавайки чудната лк>бов, която Хрис- тос е показал към него, Павел не моЖе да спре да се носи в слуЖението на своя прекрасен Господ. Умирайки за всички, Господ е действал като наш представител. Когато Той е умрял, в Него сме умрели и всички ние. Също както грехът на Адам стана грях на всички негови потомци, така и смъртта на Христос стана смърт на всички, които вярват в Него (Рим. 5:12- 21; 1 Кор. 15:21, 22). 5:15 Аргументът на апостола е необо- рим. Христос е умрял за всички. Защо е умрял за всички? За да моЖе онези, кои- то Живеят чрез вяра в Него, да не Живе- ят вече за себе си, а за Него. Спасите- лят не е умрял за нас, за да моЖем да про- дълЖим да Живеем своя дребнав, егоис- тичен Живот, а за да моЖем оттук на- татък да обърнем Живота си към Него в доброволно, радостно посвещение. Де- ни обяснява това по следния начин: „ Умирайки с нашата смърт, Христос направи за нас нещо толкова велико влк>- бовта, че ние трябва да бъдем Негови и само Негови завинаги. Да ни направи Свои, е истинската цел на Неговата смърт."26 5:16 МоЖе би тук Павел иска да ни вър- не обратно към 12 стих, където той описва критиците си като хора, които се хвалят с външното, а не с онова, кое- то е в сърцето. Сега той отново подема тази тема, като ни казва, че когато дой- дем при Христос, ние ставаме ново съз- дание. Отсега нататък ние не преценя- ваме хората по един плътски, земен на- чин - според това, как изглеЖдат или какви пълномощия имат, или според тех- ния произход, а ги виЖдаме като скъпо- ценни души, за които е умрял Христос. Апостолът добавя, че дори и да е познал Христос по плът, сиреч просто като друг човек, той вече не Го познава по то- зи начин. Иначе казано, едно е да позна- ваш Исус като свой съсед, който Живее в Назарет, или дори като земен месия, и съвсем друго - да познаваш прославения Христос, Който сега седи отдясно на Бога. Ние познаваме Господ Исус много по-отблизо и по-истински днес, когато ни е разкрит чрез словото от Духа, от- колкото хората, които са Го познавали чрез човешките Му изяви, докато е бил на земята. Дейвид Смит прави следния коментар: „Макар че апостолът също е вярвал ня-
Този стих е особено лкзбим на онези, които са новородени наскоро, и се цити- ра често в личните свидетелства. Поня- кога това обаче създава едно погрешно 520 2 Коринтяни 5 Впечатление, защото слушателите са
склонни да мислят, че когато един човек се новороди, неговите стари навици и зли помисли си отиват завинаги и буквално Всичко 8 неговия Живот става ново. Но ние знаем, че това не е така. Този стих описва не толкова практическия Живот на вярващия, колкото неговото полоЖе- ние. ЗабелеЖете, че в него се казва, че всичко става ново само ако някой е в Христос. Това е клк>чът към този па- саЖ. В Христос старото преминава и всичко става ново. За съЖаление „В мен" все още не всичко е ново! Но с напредъка в християнския ми Живот аз Желая мое- то поведение да съответства Все пове- че и повече на моето полоЖение. И един ден, когато Господ Исус се върне, това съответстВие ще бъде постигнато. 5:18 „А всичко е от Бога." Бог е Из- точникът и Авторът на всичко това. Тук няма място за човешка хвалба. Съ- щият Този Бог ни е примирил със Себе си чрез Исус Христос и ни е дал слугке- нието на примирението. Това прекрасно твърдение, на което се основава библейската доктрина за при- мирението, е използвано и при формули- рането на определението за примирение в „Нов кратък библейски речник": „ Чрез смъртта на Господ Исус на кръс- та Бог в Своята благодат заличи разс- тоянието, което грехът постави меЖду Него Самия и човека, за да моЖе всичко да Му стане угодно чрез Христос. Чрез Христовата смърт вярващите вече са примирени, за да Му бъдат представени свети, без петно и недостатък (като ед- но ново създание). Бог беше в Христос, ко- гато Христос беше на земята, примиря- вайки света със Себе Си, без да вменява на хората техните прегрешения; но сега, след като БоЖията лЬбов беше напълно изявена чрез кръста, свидетелството се разпространи по целия свят, умолявайки хората да се примирят с Бога. Целта е Бог да се радва на човека." 28 5:19 СлуЖението на примирението се описва тук като посланието, че Бог бе- ше в Христос и примири света със Се- бе Си. Има две възмоЖни обяснения на това твърдение, като и двете са правил- ни от библейска гледна точка. Първото набляга на факта, че „Бог беше в Хрис- тос" в смисъл, че Господ Исус Христос е Бог. Това наистина е така. Второто подчертава това, че Бог в Христос при- миряваше света със Себе Си. С други ду- ми, Той правеше това в лицето на Гос- под Исус Христос. Независимо кое от двете тълкувания приемаме, на всички е ясно, че чрез при- мирението Бог активно премахва причи- ната на отчуЖдението, настъпило меЖ- ду Него и човека поради греха. Бог няма нуЖда да бъде примирен, но човекът на- истина има нуЖда да бъде примирен с Бо- га. „Като не вменяваше на човеците прегрешенията им." На пръв поглед то- зи стих като че ли проповядва всеобщо спасение, в смисъл че всички хора се спа- сяват чрез делото на Христос. Но това учение е В пълно противоречие с всичко останало в БоЖието слово. Бог е дал на- чин, чрез който прегрешенията на чоВе- цигпе да не им бъдат счетени, и макар че този начин е достъпен за Всички, той е Валиден само за онези, които са В Хрис- тос. Прегрешенията на неспасените оп- ределено им се Вменяват, но в момента, в който тези хора се доверят на Господ Исус като на свой Спасител, те се счи- тат за праведни в Него и греховете им се изтриват. В допълнение на Своето примирител- но дело Бог също така е поверил на Сво- ите слуЖители и „посланието на прими- рението". Той им е поверил прекрасната привилегия да вървят и да проповядват това славно послание на всички и нався- къде. И е възлоЖил тази свещена задача не на ангели, а на Жалки, слаби хора. 5:20 В предходния стих апостолът ка- за, че на него е било поверено посланието на примирението. Той е бил изпратен да проповядва това послание на човечест- вото. ПасаЖът от 5:20 до 6:2 ни дава ед- 521 2 Коршштяни 5,6  но обобщение на посланието на примире-
нието. Тоба ще рече, че Павел ни позво- лява да чуем посланието, което той е проповядвал на неспасените, докато е вървял от страна на страна и от конти- нент на континент. Обърнете внимание на това! Тук Павел не казва на коринтя- ните да се примирят с Бога. Те вече са повярвали в Господ Исус. Той казва на ко- ринтяните, че това е посланието, кое- то той проповядва на неспасените нав- сякъде, където отива. Посланикът е слуЖител на една дър- Жава, който представя своя собствен владетел в друга дърЖава. Павел винаги говори за християнското слуЖение като за едно възвишено и почетно призвание. Тук той оприличава себе си на диплома- тически представител, изпратен от Христос в света, в който Живеем. Той е БоЖий говорител, чрез когото Бог умо- лява хората. Това е един доста странен начин на описание на един посланик. Обикновено за нито един посланик не се казва, че умолява, но точно в това се крие и славата на благовестието - че Бог е на колене и с пълни със сълзи очи умолява хората да се примирят с Него. Ако съществува някаква враЖдебност, то тя съществува от страна на човека. Бог е премахнал всякакви бариери, които пречат на общението Му с човека. Гос- под е направил всичко, което е било въз- моЖно да се направи. Сега остава чове- кът да свали своите непокорни ръце, да прекрати упорития си бунт и да се при- мири с Бога. 5:21 Този стих ни дава доктриналната основа за нашето примирение. Как Бог е направил примирението възмоЖно? На какво основание Той моЖе да приеме ви- новните грешници, които идват при Не- го с разкаяние и вяра? Отговорът е, че Господ Исус е разрешил напълно пробле- ма за нашите грехове, така че ние сега моЖем да се примирим с Бога. Иначе казано, Бог е направил Христос грешен вместо нас - „Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога." Ние трябва да внимаваме и да не до- пускаме никаква мисъл, че на Голготския кръст Господ Исус Христос е станал действително грешен Сам по Себе Си. Тази мисъл е напълно погрешна. Нашите грехове са били възлоЖени на Христос, но те не са влезли във Него. Това, което се е случило, е, че Бог е направил Христос принос за грях заради нас. Когато повяр- ваме в Него, ние биваме счетени за пра- ведни пред Бога. Изискванията на зако- на са били задоволени напълно от нашия Заместник. Колко е благословена истината, че Он- зи, Който не е знаел що е грях, е бил нап- равен грешен за нас, за да моЖем да ста- нем праведни пред Бога ние, които не сме знаели правда/Нито един смъртен език няма да бъде никога 6 състояние да благодари достатъчно на Бога за тази изобилна благодат. 6:1 Някои изследователи смятат, че в този стих Павел се обръща към корин- тяншпе и ги насърчава да използват пъл- но благодатта, която им е била показа- на. Ние no-скоро смятаме, че Павел все още говори за посланието, което той проповядва на неспасените. Той вече е казал на невярващите за чудната благо- дат, която им е била предлоЖена от Бо- га. Сега той ги умолява да не приемат тази благодат напразно. Те не трябва да позволят семето на евангелието да падне на суха почва, а да откликнат на това чудно послание, като приемат Спа- сителя, за Когото то говори. 6:2 Павел сега ни предлага един цитат от Исая 49:8. Ако се върнем назад u изу- чим тази глава, ще открием, че там Бог спори със Своя народ, защото този на- род е отхвърлил Месията. В 7 cm. ние виЖдаме, че Господ Исус е отхвърлен от народа, а знаем, че това отхвърляне до- веЖда до Неговата смърт. Но след това в 8 cm. имаме думите на Йехова, които уверяват Господ Исус, че молитвата Му 522 2 Коринтяни 6  е била чута и че Бог ще Му помогне и ще
Го запази. ,3 спасителен ден ти помогнах.'' То- Ва се отнася до Възкресението на Господ Исус Христос. Благоприятното време и спасителният ден се ВъВеЖдат от Христовото Възкресение от мъртвите. При проповядването на евангелието Павел използва тази чудна истина, за да възвестява на неспасените: „Ето, сега е благоприятно време; ето, сега е спаси- телен ден." С други думи, времето, кое- то Исая нарича в своето пророчество спасителен ден, вече е дошло, така че Павел подтиква хората да се доверят на Спасителя, докато все още е спасителен ден. Й. Поведението на Павел в слуЖението (6:3-10) 6:3 Тук Павел преминава от темата за посланието, което той проповядва, към темата за неговото собствено поведе- ние в християнското слузкение. Той доб- ре разбира, че винаги има хора, които търсят извинение, за да не слушат пос- ланието на спасението, и много се рад- ват, ако намерят такова в непоследова- телния Живот на проповедника. Затова апостолът напомня на коринтяните, че не е дал никакъв повод за съблазън, за да не би да се злослови слуЖението. Както вече посочихме, тук под „слуЖение" не трябва да се разбира някаква ваЖна цър- ковна слуЖба, а работата за Христос. То не съдърЖа идеята за ръкополагане от човеци. СлуЖението принадлеЖи на всич- ки, които са Христови. 6:4 В пасаЖа от 4 до 10 стих апосто- лът описва начина, по който той се опитва да върши своята работа - начин, който не подлеЖи на порицание. Съзна- вайки, че той е слуЖител на Всевишния, Павел винаги се стреми да се дърЖи по начин, който е достоен за това призва- ние. Предлагаме ви следния коментар на Дени върху този пасаЖ: „Когато си помисли за същността на своето слуЖение, апостол Павел се чувс- тва така, като че ли водите на един цял океан бушуват вътре в него. В началото на изложението той целият е в напраке- ние и мозке да говори само с накъсани из- рази, но преди да стигне края, вече е спе- челил победата и излива душата си без ограничения." 29 В 4 и 5 cm. са описани физическите страдания, които търпи апостол Павел и които го утвърЖдаВат като искрен и Верен слуЖител на Господа. Следващите два стиха говорят за християнските добродетели, които апостолът изявява. И накрая, в пасаЖа от 8 до 9 стих са изб- роени двуполкхдште преЖивявания, кои- то са толкова характерни за християн- ското слуЖение. Без съмнение изразът „с голяма твър- дост" описва Павловото дълготърпе- ние, с което той се отнася към отделни- те хора, местните събрания и всичките беди, които имат за цел да го отклонят от този път на търпение. Скърбите вероятно означават ис- тинските преследвания, които апосто- лът понася заради името на Христос. Нузкдите съдърЖат идеята за лише- нията, на които апостолът е подлоЖен във връзка с храната, облеклото или мяс- тото на пребиваване. Утесненията са неблагоприятните обстоятелства, в които той често се намира. 6:5 Павел е бичуван много пъти, как- то се казва и в Деяния 16:23. За негови- те затваряния се говори по-късно и 8 11:23 на това Послание, а смутовете без съмнение са бунтовете и вълненията, които често следват неговото пропо- вядване на евангелието. (Посланието, че езичниците могат да се спасят по същия начин, както и kxjeume, cmaBa причина за някои от най-сериозните вълнения.) Тру- довете на Павел биха могли да вклЬчват освен пътешествията и неговото учас- тие В производството на палатки, а та- ка също и други форми на физически труд. Неспането описва постоянната готовност на апостола да се противо- 523 2 Коринтяни 6 поставя на хитростите на дявола и на
усилията на неговите врагове да му нав- редят. Неяденето би могло да означава доброволно въздърЖане от храна, но тук най-вероятно означава глад поради лип- са на средства. 6:6 Павловото слуЖение се характери- зира с чистота, тоест с непорочност и святост. Никой не моЖе да отправи към него основателно обвинение в липса на морал. Освен това то се характеризира с бла- горазумие, което най-вероятно означа- ва, че то не е слуЖение на невежество, а на боЖествено знание. Това се виЖда по един чуден начин в широтата на боЖес- твената истина, открита в Павловите Послания. Коринтяншпе не се нуЖдаят от дока- зателства за неговото дълготърпение! Търпеливият начин, по който той се от- нася към техните грехове и неуспехи, достатъчно добре доказва това! Павло- вата благост се виЖда в неговото неего- истично отдаване на другите, в лк)бо6- та му към БоЖия народ и в гриЖовното му поведение. Изразът „със Светия Дух" без съмне- ние означава, че всичко, което Павел пра- ви, го прави със силата на Духа и в под- чинение на Него. „С нелицемерна л1обов" означава, че л1обовта към другите, която е толкова явна в Живота на апостол Павел, не е престорена или двулична, а истинска и искрена.Тя характеризира всички негови действия. 6:7 Изразът „с говорене истината" би могъл да показва или че цялото слуЖение на Павел е подчинено на словото на ис- тината, или че това е едно честно слу- Жение, което подхоЖда на проповядвано- то от него послание, а именно - на слово- то на истината. „С Боакия сила" означава, че апосто- лът не изпълнява тази своя слуЖба със своята собствена сила, а в зависимост от силата, която Бог му дава. Някои съ- що така предполагат, че това моЖе да се отнася до чудесата, които Павел по- лучава сила да извършва като апостол. „Орюкията на правдата" са описани в Ефесяни 6:14-18. Там е показан честни- ят и последователен християнски харак- тер. Някой беше казал: „Когато човек е облечен в практическа праведност, той е недосегаем." Ако нашата съвест е сво- бодна от оскърбления на Бога и човеци- те, дяволът няма да има къде да насочи стрелите си. Има известни съмнения по отношение на израза „в дясната ръка и в лявата". Предлагаме ви едно от възмоЖните обяснения: в древните войни сабята е би- ла дърЖана в дясната ръка, а шлемът - в лявата. Сабята говори за нападател- на сила, а шлемът - за защитна. В този случай Павел моЖе би казва, че добрият християнски характер е както най-доб- рото средство за нападение, така и най- доброто средство за отбрана. 6:8 Тук, в 9 и 10 стих, Павел описва ня- кои от най-крайните опитности, които вярващите могат преЖивеят в слуЖени- ето за Господ Исус. Истинският ученик преминава през върхове и падини, а така също и през територията, която леЖи меЖду тях. Това е един Живот на „слава и опозорение", на победа и привидна загу- ба, на възхвала и неодобрение. Истински- ят БоЖий слуЖител е обект на „укори и похвали". Някои одобряват неговата смелост и Жар, други говорят за него са- мо осъдителни думи. Има хора, които го смятат за измамник или шарлатанин, но въпреки това той пак е истинен. Той не е измамник, а истински слуЖител на Все- вишния Бог. 6:9 В известен смисъл, що се отнася до света, Павел е непознат, неоценен и не- разбран. Но що се отнася до Бога и до не- говите вярващи другари, той е добре познат.30 Неговият Живот е Живот на еЖеднев- но умиране, но въпреки това, ето, той продълЖава да Живее! Заплашен, преслед- ван, гонен, затварян, апостолът непре- къснато печели своята свобода само за 524 2 Коринтяни 6  да продълЖи да проповядва благовести-
ето още по-запалено. Това се подчерта- ва още повече и от израза „като наказ- вани, а не умъртвявани". Наказването, за което Павел говори тук, е свързано с наказанието, което той търпи от ръце- те на човеците. Вероятно хората мно- го пъти са си мислели, че са слоЖили край на бурния му Живот, но скоро след това са чували слуха за неговите подвизи от други градове! Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|