Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
16:25 Среднощният час заварва Павел и Сила... да се молят и да пеят. Тяхна- та радост изобщо не зависи от земните обстоятелства. Източникът на техни- те химни е високо в небесата. Морган казва следното: „Всеки маЖе да пее, когато вратите на затвора са отворени и той е свободен. Но душата на християнина моЖе да пее и в затвора. Аз мисля, че Павел сигурно ще- ше да пее сам, ако аз бях Сила; но въпреки всичко аз вшкдам как славата и величи- ето на Духа се издигат над всякакви трудности и ограничения." ** 16:26 Докато другите затворници слу- шат техните молитви и химни на хвале- ние към Бога, затворът е разтърсен от голямо земетресение, което отваря... всички врати и развързва всички вериги и окови, без обаче да разруши зданието. 85 Деяния 16  16:27,28 В този момент тъмничарят
се събуЖда и виЖда вратите на тъмни- цата широко отворени, вследствие на което решава, че затворниците са избя- гали. Убеден, че ще трябва да плати с Живота си, той измъква шика си и пося- га да се самоубие. Но Павел го спира и му казва, че не трябва да прави това, тъй като всички затворници са вътре и ня- ма избягал ни един. 16:29,30 Сега тъмничарят е обхванат от ново чувство. Неговите опасения, че ще загуби работата си и моЖе би Живо- та си, дават път на дълбокото убеЖде- ние за грях. Сега вече той се страхува да срещне Бога в своите грехове и извиква: „Господа, що трябва да сторя, за да се спася?" Този въпрос трябва да предхоЖда вся- ко истинско обръщение. За да бъде спа- сен, човек трябва да знае, че е изгубен. Безсмислено е да казваш на някого как да се спаси, ако преди това той не е в със- тояние да каЖе за себе си от цялото си сърце: „Аз наистина заслуЖавам да оти- да в ада." 16:31 Единствените хора в НЗ, на кои- то се казва, че трябва да повярват в Гос- под Исус Христос, са убедени грешници. Сега, след като тъмничарят е отчаян заради греховете си, той чува и спаси- телните думи: „Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и до- мът ти." Тук няма и намек за това, че неговото семейство ще се спаси автоматично, ако той повярва в Христос. Тези думи оз- начават, че ако той повярва в Господ Исус Христос, ще бъде спасен; а и него- вото семейство ще бъде спасено по съ- щия начин: „Повярвай... и ще се спасиш; и нека семейството ти направи също- то." Много хора днес казват, че им е труд- но да разберат какво означават тази ду- ми - „да повярваш". Но когато един грешник разбере, че той е загубен, безпо- мощен, без никаква надеЖда и осъден да отиде в ада, и когато той чуе, че тряб- ва да повярва в Христос като Господ и Спасител, той много добре знае какво означава това. Това е единственото не- що, което той мозке да направи! 16:32-34 След като Павел и Сила поу- чават за известно време хората, които се намират в дома му, тъмничарят по- казва истинността4 на своята вяра, ка- то измива раните им; и без да се бави, се кръщава. Освен това той ги завеЖда в къщата си и ги нахранва, като се радва през цялото време, че той и целият му дом са познали Господа. И отново бихме искали да споменем, че тук нищо не ни дава основание да вярва- ме, че в семейството е имало бебета или малки деца, които са се кръстили. Всич- ки са били достатъчно възрастни, за да повярват в Бога. 16:35 Очевидно през нощта съдиите са променили решението си, защото на сутринта те изпращат слуЖители (ликтори) със заповед за освобоЖдаване- то на двамата затворници. 16:36,37 Когато тъмничарят съобща- ва добрите новини на Павел, апостолът отказва да излезе при тези обстоятелс- тва. Нали той и Сила, макар и евреи по роЖдение, са римски граЖдани, които са били разпитани и бити, без да е имало ос- нование за това! Защо съдиите смятат, че сега те ще се измъкнат тайно, като че ли са извършили нещо престъпно или позорно? Не, това няма да стане! Нека съдиите сами да дойдат и да освободят затворниците! 16:38-40 Съдиите наистина идват, и то с големи извинения, като се помол- ват на Павел и Сила да си отидат от града и да не ги смущават повече. С дос- тойнството на Царски синове Господ- ните слуЖители излизат от затвора, но не излизат веднага от града. Най-нап- ред те отиват до къщата на Лидия, къ- дето разговарят с братята и ги насър- чават. Какво прекрасно нещо! Тези, ко- ито трябва да бъдат утешавани, уте- шават другите! 86 Деяния 16,17  Когато приклкочват мисията си Във
Филипи, Павел и Сила излизат от града като победители. 17:1 След като напускат филипи, Па- вел и Сила изминават тридесет и три мили на Ьгозапад и отиват най-напред в АМфИПОЛИС, а след това - в АПОЛО- НИЯ, на още тридесет и три мили на Ьгоизток. Оттам те тръгват на север и след като пътуват тридесет и седем мили, пристигат в СОЛУН. Това е един град със стратегическо местоположе- ние, тъй като се намира на пресечната точка на няколко търговски пътя и представлява един идеален търговски център. Светият Дух го избира като ба- за, от която евангелието ще тръгне да се разпространява в много посоки. Лука моЖе би остава във филипи, до- като Павел и Сила напускат града, за да завоковат нови територии за Господа. Това се предполага и от новата промя- на на местоименията - от „ние" (1 л. мн. ч.) на „те" (3 л. мн. ч.). 17:2,3 Според обичая си мисионерите намират Ьдейската синагога и отиват да проповядват евангелието там. В про- дължение на три съботи67 Павел отва- ря СЗ и им показва убедително, че там е предречено, че Месията „трябваше да пострада и да възкръсне от мъртви- те". След като им доказва това чрез Пи- санията, Павел продължава по-нататък и им заявява, че Исус от Назарет е дъл- гоочакваният Месия. Нима Той не пост- рада, не умря и не възкръсна от мъртви-, те? Нима това не доказва, че Той е Бо- йкият Христос? 17:4-7 Някои от Ьдеите се убе&дават и застават на страната на Павел и Си- ла като вярващи християни. Обръщат се също така и много от гръцките прозели- ти и не малко от първите Жени на гра- да. Това накарва невярващите logeu да предприемат решителни действия. Те събират тълпа от няколко хулигани „от мързеливците по пазара" и като ги под- буждат към бунт, размиряват града и нападат къщата на Ясон, където са от- седнали Павел и Сила. Но като не нами- рат Павел и Сила, завличат Ясон и ня- кои от другите вярващи пред начални- ците на града. Без да съзнават това, те изказват на Павел и Сила истинска пох- вала, като ги описват като хора, „които изопачиха света". След това ги обвиня- ват 8 опит да свалят правителството на императора, понеЖе проповядвали, че имало друг цар - Исус. Най-малкото, ко- ето моЖе да се каЖе за тази усърдна за- щита на управлението на Цезар от страна на евреите, е, че тя е много странна, тъй като тяхната лк>боВ към Римската империя едва ли е много голя- ма (ако изобщо я има). Но дали това обвинение е вярно? Те си- гурно чуват, че Павел говори за Второ- то идване на Христос, за да царува като Цар над цялата земя, но това не моЖе да представлява непосредствена заплаха за Цезаря, тъй като Христос няма да се върне, преди израелският народ да се по- кае. 17:8,9 Началниците на града са смуте- ни от тази новина. Те глобяват Ясон и другарите му и ги пускат да си вървят, като без съмнение им нареЖдат да уве- домят гостите си да напуснат града. 17:10-12 Братята в Солун решават, че е по-добре проповедниците да напуснат града, и ги изпращат през нощта за БЕ- РИЯ. Там тези несломими и неудърЖими благовестители отиват право в logeuc- ката синагога. Докато апостолите про- повядват евангелието, евреите показ- ват широтата на своите умове, като всеки ден изследват, проверяват и срав- няват Писанията. Те се отнасят към учението „без всякакъв предразсъдък" и се учат с готовност, като проверяват всичко чрез Свещеното Писание. Много от тях повярват, а така също и някои от „високопоставените гъркини и от мъЖете". 17:13,14 Когато слухът за слуЖение- то на Павел и Сила в Берия стига до Со- лун, солунските евреи веднага замина- ват за Берия, за да подстрекават наро- 87 Деяния 17 ga ga се надигне срещу апостола. Затова
братята изпращат Павел да отиде към морето, придруЖен от други вярващи. Групата отплува за ПИРЕЯ, морското пристанище на град АТИНА. Сила и Ти- мотей остават в Берия. 17:15 Пътуването от Берия до Атина се оказва дълго, фактът, че някои братя поЖелават да придруЖат Павел по целия този път, показва колко истинска и дъл- бока е лкзбовта на тамошните христи- яни. Когато идва време да оставят Па- вел в Атина, той изпраща по тях извес- тие за „Сила и Тимотей да дойдат кол- кото се моЖе no-скоро при него." 17:16 Докато ги чака в Атина, Павел е възмутен от широкото разпростране- ние на идолопоклонството в града. И макар че Атина е център на културата, образованието и изящните изкуства, Павел не се интересува от тези неща. Той не си губи времето с екскурзионни обиколки. Арнът казва така: „ Това означава, че Павел цени мрамор- ните статуи по-малко, а зкивите хора повече... Той не е слабият, а силният чо- век, който смята, че неумиращите души са много по-ва>кни в трансцедентно от- ношение от изящните изкуства... Павел не смята, че идолопоклонството е Аиво- писно или безопасно, а че е възмутител- но.'<68 17:17, 18 И така, в синагогата апос- толът разисква с logeume и с набожни- те езичници, докато на пазара пропо- вядва на всички, които искат да го слу- шат. Там той среща някои философи от епикурейците и стоиците. Епикурейци- те са последователи на един философ на име Епикур, който проповядва, че не зна- нието, а удоволствието е главната цел на Живота. Стоиците са пантеисти, ко- ито вярват, че мъдростта се крие в ос- вобоЖдението от силни емоции и че чо- векът не трябва да се влияе от радост- та и мъката, а трябва доброволно да се отдаба на естествения закон. Когато представителите на тези две философ- ски школи чуват Павел, те го наричат „празнословец" и „проповедник на чуЖ- ди богове", защото проповядва Исус и възкресението. 17:19-21 След това те го взимат и го завеЖдат пред Ареопага, нещо като върховен съд, който се събира на хълма на Марс. В този случай това не е съдебен процес, а просто едно разпитване, което трябва да даде възмоЖност на Павел да излоЖи своето учение пред членовете на съвета и мноЖеството. Това се обясня- ва до известна степен 621 стих. Атиня- ните са обичали много да се събират на едно място, за да разговарят и да слу- шат другите, и, изглеЖда, са имали нео- граничен резерв от време за това. 17:22 Заставайки в средата на съда, Павел произнася една реч, позната под заглавието „Обръщението на Павел на Марсовия хълм". Когато изучаваме та- зи негова реч, не трябва да забравяме, че тя е отправена към езичници, а не към евреи. Тъй като езичниците нямат ни- какви познания върху СЗ, Павел решава да намери някаква обща тема, за да за- почне речта си с нея. И така, той започ- ва с наблЪдението, че атиняните са много религиозни хора. фактът, че ати- няните наистина са били религиозни хо- ра, се потвърЖдава и от славата им, че в града е имало повече идоли, отколкото хора! 17:23 Когато е разглеЖдал идолите в града, Павел е видял и един Жертвеник, на който е било написано: „НА НЕПОЗ- НАТИЯ БОГ." Споменът за този олтар става отправната точна на неговото послание. Апостолът виЖда в този над- пис признаването на две ваЖни неща. От една страна, признаването на БоЖието съществувание, а от друга - пълното не- веЖество на атиняните относно Него. Оттук нататък за Павел става много лесно и естествено да ги осветли относ- но истината за истинския Бог. Както беше казал някой, той насочва блуЖдае- щия поток на тяхната набоЖност в пра- вилната посока. Деяния 17  17:24,25 Мисионерите казват, че най-
подходящото начало на една проповед за Бога пред езичници е разказът за сътво- рението. Така и Павел започва своята реч пред атиняните. Той говори за Бога като за Един, Който е направил света и всичко в него. Наблк>даВайки наоколо тези безбройни идоли, апостолът се се- ща да напомни на слушателите си, че Бог „не обитава в ръкотворни храмове", нито има нуЖда от слуЖения на човеш- ки ръце. В храмовете на идолите свеще- ниците често носят храни и други „нео- бходими" неща за своите богове. Но ис- тинският Бог не се нуЖдае от нищо, ко- ето моЖе да Му даде човек, защото „сам Той дава на всички и Живот, и дишане, и всичко". 17:26-28а След това Павел разглеЖда въпроса за произхода на човечеството. Всички народи имат един и същ общ пра- отец - Адам. И не само че народите са създадени от Бога, но така също Той е определил предварително времената и местата, където ще се заселят различ- ните народи. Той им е показал безброй милости, за да могат да Го потърсят. Бог иска хората да Го търсят и да Го намерят, макар и да не е далеч от всеки един от тях. Всички ние „Живеем, дви- Жим се и съществуваме" в истинския Бог. Той е не само нашият Създател, но и нашата заобикаляща среда. 17:286 За да подчертае още веднъЖ от- ношението на създанието към Създате- ля, Павел цитира някои от техните гръцки поети, които казват: „Защото дори Негов род сме." Тези думи не тряб- ва да се тълкуват като твърдение, че всички хора са братя и че Бог е Баща на всички тях. Ние сме БоЖий род в смисъл, че Той ни е създал, но ставаме БоЖии си- нове само когато повярваме в Господ Исус Христос. 17:29 Но аргументът на Павел не свър- шва дотук. Ако ние сме „БоЖий род", то тогава не е възмоЖно Бог да е някакъв златен или сребърен, или каменен идол. Защото всичко това е изработено „с чо- вешко изкуство и измишление" и следо- вателно не моЖе да е толкова велико ка- то човека. В известен смисъл тези идо- ли са „човешки род" - нещо, произлязло от човека, докато човешките същества са БоЖии създания. 17:30 След като изобличава безумието на идолопоклонството, Павел продъл- Жава да говори, като казва, че в продъл- Жение на много векове Бог не е дърЖал сметка на езичниците за невеЖество- то, но сега, след като е дал откровение- то на евангелието, Той „заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят", тоест да се обърнат на 180 градуса. 17:31 Това послание е едно много спеш- но послание, тъй като Бог е назначил ден, в който Той ще съди света справед- ливо чрез Господ Исус Христос - „Чове- ка, Когото е определил". Съдът, за кой- то става въпрос тук, ще се извърши, ко- гато Христос дойде отново на земята, за да се разправи със Своите врагове и да установи хилядолетното Си царство. Уверението, че това непременно ще се случи, се съдърЖа във факта, че Бог „Го е възкресил от мъртвите". По този на- чин Павел стига до лк>бимата си тема - възкресението на Христос. 17:32,33 МоЖе би Павел няма възмоЖ- ност да довърши речта си; моЖе би той е прекъснат от подигравките на тези, които се присмиват на идеята за възк- ресението на мъртвите. Има други, ко- ито не се присмиват, а се колебаят. Те отлагат да предприемат нещо, като казват: „За тоя предмет пак ще те слу- шаме." „Те смятат деня на идването на Христос за лош ден. Те не казват „нико- га", но не казват и „сега", а казват „ня- кой друг път". 17:34 Обаче не би било правилно, ако каЖем, че речта на Павел е пълен провал, тъй като меЖду хората има и повярва- ли, един от които е Дионисий, който е аеропагит, тоест член на съда, и една Жена на име Дамар, както и някои дру- ги, чиито имена не са дадени. Деяния 17  И така, Павел си тръгва от тях.
„Ние повече не чуваме нищо за Атина. Там, където е имало преследване, Павел се връща отново, но там, където е има- ло интелектуално пренебрежение, той няма какво повече да каЖе" (Избрано). Има хора, които критикуват тази проповед. Те казват, че вместо да пори- цава атиняните за уЖасното им идоло- поклонничество, тя прекалено много ги хвали за тяхната религиозност. Освен това те предполагат, че моЖе би Павел признава за надпис на истинския Бог не- що, което е било написано за идол; и смя- тат, че той прекалено много се съобра- зява с традициите и обичаите на атиня- ните и че не представя евангелието тол- кова ясно и убедително както в някои други свои речи. Тези критики са напъл- но неоснователни. Ние вече обяснихме, че най-напред Павел се опитва да намери някаква обща тема, която да заинтере- сува неговите слушатели, след което на няколко естествени етапа той най-нап- ред ги запознава със знанието за истин- ския Бог, а след това - с необходимост- та от покаяние във връзка с идването на Христос като Съдия, фактът, че чрез нея са повярвали хора, е достатъчно оп- равдание на тази проповед. Н  етрадиционните амвони
Проповедта на Павел на Марсовия хълм е илкострация за нетрадиционните мес- та на проповядване на словото от ран- ните вярващи. Те са обичали да проповядват най-вече на открито. Посланието на Петдесет- ница вероятно е било проповядвано също на открито, съдейки по огромния брой хора, които чуват и се спасяват69 (Деян. 2:6,41). Други общи примери на проповяд- ване на открито могат да се намерят в 8:5, 25,40; 13:44; 14:8-18. Околностите на храма чуха послание- то най-малко три пъти (3:1-11; 5:21,42). Павел и неговите сподвиЖници говориха Словото на брега на реката във филипи (16:13). Тук, в Атина, преди да изрече об- ръщението си на Марсовия хълм, апос- толът проповядва на пазара (17:17). В Ерусалим той се обърна към една разгне- вена тълпа от стълбите на крепостта „Антония" (21:40-22:21). Най-малко четири пъти посланието бе проповядвано пред еврейския синедри- он: от Петър и Йоан (4:8,19); от Петър и другите апостоли (5:27-32); от Стефан (7:2-53) и от Павел (22:30-23:10). Павел и неговите съратници имаха обичай да проповядват евангелието в си- нагогите (9:20; 13:5, 14; 14:1; 18:4,19, 26; 19:8). Много често за тази цел те използва- ха и частните домове. Петър проповяд- ва в дома на Корнилий (10:25,28). Павел и Сила свидетелстваха в дома на фили- пийския тъмничар (16:31,32). В Коринт Павел проповядва в дома на Крисп, на- чалника на синагогата (18:7,8). В Троада проповядва 8 един дом до среднощ (20:8). В Ефес поучава от дом на дом (20:20), а така също и в Рим - в къщата, която сам той бе наел (28:30,31). Филип проповядва на един етиопски евнух в колесница (8:31-35), а Павел - на палубата на един кораб (27:21-26). В Ефес той разискваше всеки ден в училището на Тирана (19:9). Павел проповядва и в граждански съди- лища - пред феликс (24:10), пред фест (25:6) и пред Агрипа (25:23-26:1-31). В 8:4 моЖем да прочетем, че преслед- ваните вярващи са ходели навсякъде и са проповядвали словото. Това показва, че те не са смятали, че прогласяването на евангелието трябва да се ограничи само до някакви специал- но „осветени" за целта сгради. Навсякъ- де, където е имало хора, те са намирали както причина, така и възмоЖност, за да възвестяват Христос. А. Симпсън казва така: „Раннитехристияни са гледали на вся- ка ситуация като на възмоЖност да сви- детелстват за Христос. Дори и когато са били изправяни пред царе и управите- 90 Деяния 17,18 ли, те никога не са се опитвали да избег-
нат проблема и да не отъЖдествят себе си с Христос поради страх от това, кое- то моЖе да последва. За тях това е било една възможност да проповядват на ца- ре и ръководители, до които иначе не са имали възможност да стигнат. Въз- маЖно е Бог да позволи всяко човешко съ- щество да застане на пътя ни, за да има- ме възмоЖност да окаЖем върху негово- то сърце и Живот някакво влияние, кое- то да го доведе по-близо до Бога " 70 Господ Исус призова Своите ученици да излязат, като им каза: „Излезте по целия свят и проповядвайте благовести- ето на всяка твар" (Марко 16:15). Деяни- ята на апостолите ни показват как те изпълняват тази заповед. МоЖем да добавим още, че повечето от проповедите в Деянията са спонтан- ни и импровизирани. Обикновено апосто- лите не са имали време да подготвят ре- чите си. „Това не е едночасово представ- ление, а подготовка на един цял Живот." Подготвени са били самите проповедни- ци, а не техните проповеди. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|