Уилиям макдоналд к о г нови
:29,30 Павел знае, че след
Изтегляне 13.9 Mb.
|
20:29,30 Павел знае, че след неговото заминаване църквата ще бъде атакува- на както отвътре, така и отвън. Върху стадото ще се нахвърлят лъЖеучители, „свирепи вълци" в овчи коЖи, които ня- ма да покаЖат милост. Дори и от сами- те тях ще се появят хора, които ще имат амбиции да заемат изтъкнати постове и ще говорят извратено за ис- тината, като се опитват да отвлекат учениците след себе си. 2031 Като не забравят тези непосред- ствени опасности, старейшините тряб- 101 Деяния 20,21  Ва да бдят и непрекъснато да си спом-
нят, че в продължение на три години апостолът не е престанал да ги предуп- реждава със сълзи ден и нощ. 20:32 Павел има още една голяма Въз- можност за подкрепа и тя е, че моЖе да ги препоръча „на Бога и на словото на Неговата благодат'*. ЗабелеЖете, че той не ги препоръчва на други човешки водачи, нито на предполагаеми последо- ватели на апостолите, а ги поверява на Бога и на Библията. Това е едно красно- речиво свидетелство за това, че богов- дъхновените Писания са напълно доста- тъчни. Те са ония, които могат да изг- радят вярващите и да им дадат „нас- ледството меЖду всичките осветени". 20:33-35 На края на своето послание апостол Павел още веднъЖ представя пред старейшините примера със своя собствен Живот и слуЖение. Той моЖе да каЖе съвсем честно, че не е поЖелал на никого „среброто или златото, или об- леклото". Това, което е мотивирало не- говото участие в делото на Господа, не е надеЖдата за финансово обогатяване. В материално отношение той наистина е беден, но спрямо Бога е богат. И кога- то им показва ръцете си, моЖе съвсем чистосърдечно да им каЖе, че тези него- ви ръце са работили, за да снабдят Жиз- нените му нуЖди, и не само неговите, но и на ония, които са били с него. И не са- мо това. Той е работил като майстор на палатки, за да моЖе да помогне на слаби- те - на физически болните и на морално слабите, или на духовно немощните. Старейшините не трябва да забравят това и във всичко да помнят думите на Господ Исус: „По-блаЖено е да дава чо- век, отколкото да приема." Интересно защо, тези думи на нашия Господ не се срещат в нито едно Евангелие. Те обоб- щават голяма част от Неговото учение, но тук те се дават като боговдъхнове- но допълнение към Неговите думи в Евангелията. 20:36-38 В края на своето послание апостол Павел коленичи на земята и се помолва заедно със старейшините. За всички това е един много тъЖен мо- мент. Те показват своята дълбока при- вързаност към апостола, като падат на шията му и го целуват. Това, което ги натъЖава най-много, са думите, „че ня- ма вече да видят лицето му". С натъ- Жени сърца те го изпращат до кораба, който ще го отведе в Ерусалим. 21:1-4а След неЖната и сърдечна сре- ща в Милшп Павел и другарите му отп- луват за остров КОС, където остават за през нощта, а на следващия ден про- дълЖават на 1огоизток за остров РО- ДОС. Напускайки северния край на ост- рова, те се отправят на изток към ПА- ТАРА, морско пристанище на Ликия на ЬЖния бряг на Мала Азия. В Патара те се прехвърлят на друг кораб, който за- минава за финикия, крайбреЖна Сирия, където Тир е един от главните градове. Пътувайки на кзгоизток през Средизем- но море, те заобикалят к)Жно от остров КИПЪР, който остава отляво, и слизат най-напред в ТИР. Тъй като корабът прави там престой, за да разтоварва, Павел и неговите спътници отиват да търсят вярващите християни и оста- ват с тях седем дни. 21:46 Там тези ученици казват на Па- вел чрез Духа, че не трябва да стъпва в Ерусалим. Този текст повдига стария от векове въпрос, дали когато отива в Ерусалим, Павел съзнателно не се подчи- нява на БоЖията воля, дали той несъзна- телно не успява да разбере намерението на Господа, или дали всъщност апосто- лът отива там по БоЖията воля. Едно повърхностно прочитане на 46 cm. би могло да покаЖе, че апостолът напълно съзнателно и упорито отказва да се под- чини на Духа и нарочно действа предиз- викателно. Но едно по-внимателно про- читане би могло да покаЖе, че Павел всъщност не знае, че това предупреЖде- ние е дадено чрез Духа. Лука като исто- рик казва на своите читатели, че съве- тът, който дават на Павел учениците от Тир, е боговдъхновен, но той не каз- 102 Деяния 21  Ва, че апостолът знае за това със сигур-
ност. ВъзмоЖно е апостолът да смята, че учениците му дават този съвет с цел да го предпазят от физически страдания и дори от смърт. В л!обовта си към сво- ите сънародници ПаВел не мисли, че не- говото физическо благосъстояние има някакво значение. 21:5,6 В края на седемте дни вярващи- те от Тир дават израз на християнска- та си лкобов, като излизат на голяма гру- па, за да изпратят мисионерите до бре- га. След като прекарват известно време 6 молитва и сърдечно сбогуване, кора- бът тръгва, а те се връщат у дома си. 21:7 Следващата спирка по пътя на ко- раба е град ПТОЛЕМАИДА, морско пристанище на около двадесет и пет ми- ли 1оЖно от Тир, известен сега под име- то Akko (Acre), близо до Хайфа. Наречен е така на Птоломей. Еднодневният престой на кораба там дава възмоЖ- ност на Господните слуЖители да посе- тят братята от местното събрание. 21:8 На следващия ден корабът изми- нава последната част от пътя - едно разстояние от тридесет мили к>Жно към КЕСАРИЯ (ЦЕЗАРЕЯ), в долината Шарон. Там те остават в къщата на благовестителя Филип (който не е апостолът Филип). Това е същият онзи Филип, който беше избран за дякон от църквата В Ерусалим и който отнесе евангелието в Самария. Чрез неговите наставления бе спасен и етиопският ев- нух. \ 21:9 Филип има четири дъщери деви- ци, които пророкуват. Това означава, че те имат дарба от Светия Дух да полу- чават послания напраВо от Господа и да ги съобщават на другите. Някои хора заключават от този стих, че Жените могат да проповядват и да поучават в църквата. Но тъй като е изрично забра- нено Жените да поучават, да говорят или да упраЖняват власт над мъЖете в съб- ранието (1 Кор. 14:34,35; 1 Тим. 2:11,12), моЖем да заклк»чим, че пророческото слуЖение на тези четири дъщери деви- ци е било ограничено или в дома, или на други неофициални събрания. 21:10,11 По Време на престоя на Павел в Кесария от Юдея слиза един пророк на име Агав. Това е същият пророк, който дойде от Ерусалим в Антиохия и предре- че глада по времето на царуването на КлаВдий (Деян. 11:28). Сега той взима пояса на Павел и завързва краката си и ръцете си с него. С това драматично действие той, така да се каЖе, изиграва своето послание, както правят и много от пороците преди него. След това про- рокът обяснява значението на това сим- волично действие. Така както той за- вързва краката си и ръцете си, така и logeume в Ерусалим ще завърЖат крака- та и ръцете на Павел и ще го предадат във властта на езичниците. Павловото слуЖение сред logeume (чийто символ е поясът) ще доведе до личното му зала- вяне от самите тях. 21:12-14 Когато чуват това, спътни- ците на апостола и християните в Кеса- рия започват да го умоляват да не се из- качва в Ерусалим. Но тяхната загриЖе- ност не моЖе да промени решението му. Сълзите им само съкрушават сърцето му. Нима страхът от веригите и затво- ра моЖе да го възпре да извърши това, което той смята за БоЖията воля? Той е готов не само да бъде вързан, но и да умре в Ерусалим за името на Господ Исус. Всички техни аргументи се оказ- ват безполезни. Той е толкова твърдо решен да отиде, че на тях не им остава нищо друго, освен да каЖат: „Да бъде Господната воля." Много е трудно да се повярва, че пос- ледните думи на Павел са казани от чо- век, който има пълното съзнание, че пра- ви това, без да се подчинява на водшпел- ството на Светия Дух. Ние знаем, че учениците В Тир казаха на Павел чрез Ду- ха, че не трябва да отива в Ерусалим (4 cm.), но дали Павел знае, че те са говори- ли чрез Духа? И дали Господ наистина не одобрява неговото пътуване в Ерусалим по-късно, когато му казва: „Дерзай, за- 103 Деяния 21  щото както си свидетелствал за Мене
в Ерусалим, така трябва да свидетелс- тваш и в Рим" (23:11)? Две неща са съв- сем ясни: първо, Павел не смята, че съо- браженията за неговата лична безопас- ност могат да повлияят на слуЖението му на Господа; и, второ, Господ моЖе да употреби всички тези събития за Своя слава. 21:15,16 Пътят от Кесария до Еруса- лим е по суша и е дълъг повече от петде- сет мили - едно доста голямо разстоя- ние за онези дни, когато транспортът е бил толкова бавен. Групата, която прид- руЖава апостола, се е увеличила с още ня- колко души - ученици от Кесария и един брат на име Мнасон, родом от Кипър, и един от първите ученици там. Сега той Живее в Ерусалим и има привилегията да прикяпи апостола и спътниците му по време на последния му престой в Еруса- лим. Мисионерското пътуване на Павел на- истина завършва с пристигането му в Ерусалим. Оттук до края на книгата е описано неговото арестуване, процес, пътуване до Рим, нов процес и затваря- нето му там. ' 21:17,18 При пристигането си в Еруса- лим апостолът и неговите спътници са посрещнати радушно от братята. На следващия ден е организирано събрание, на което присъстват Яков и всички старешшши. Няма как да узнаем със си- гурност за кой точно Яков става въпрос тук. Това моЖе да е Яков, братът на на- шия Господ, а така също и Яков, Алфее- вият син, но най-вероятно става въпрос за първия. 21:19, 20а Павел започва разговора пръв, като разказва подробно за всичко, което Бог е извършил мюкду езичници- те чрез неговото слуЖение. Тази нови-1 на става повод за голяма радост. 21:206-22 Но въпреки всичко еврейски- те братя остават с някои опасения от- носно Павел, защото са чули слуха, че апостолът е проповядвал и поучавал против Мойсей и закона. Това моЖе да донесе само беди в Ерусалим. Конкретното обвинение срещу Павел е, че той е поучавал всички logeu в чуЖ- дите страни „да отстъпят от Мойсе- евия закон", като им е казвал „да не об- рязват чадата си, нито да дърЖат старите обреди". Това наистина ли е така, или не? Павел наистина поучава, че Христос изпълнява закона на правдата за тези, които вярват. Той поучава, че след идва- нето на християнската вяра вярващите logeu вече не са под закон. Поучава, че ако един човек иска да се обреЖе, за да се оп- равдае, то този човек отрязва пътя си към спасението в Христос Исус. Апос- толът поучава, че връщането към бук- вите и сенките на закона след идването на Христос е опозоряване на Христос. Предвид всичко това не е трудно да се разбере защо евреите мислят така за не- го. 21:23,24 Братята в Ерусалим обаче са измислили един план, с който се опитват да омилостиВят своите съграЖдани - и спасени, и неспасени. Те предлагат на Па- вел да направи еврейски обрек. Четири- ма мике вече имат такъв обрек. Павел би могъл да се присъедини към тях и да извърши очистването си заедно с тях, като плати и техните разходи. Ф. У. Грант описва това по следния начин: „Павел трябва да вземе тези четири- ма мъЖе, които, макар и вярващи като него, все още дързкат да обвързкат себе си с назарейска клетва, и като се представи очистен заедно с тях в храма, да поеме всички необходими разходи. По този на- чин апостолът ще моЖе пред всички да признае връзката си със закона." 76 Не е известно какво точно трябва да се прави при този обрек, защото подроб- ностите не са много ясни. Но е доста- тъчно да се знае, че обрекът е еврейски и че когато евреите видят апостола да извършва ритуалите, свързани с този обрек, те със сигурност ще знаят, че той не кара другите да отстъпват от 104 Деяния 21  закона на Мойсей. За logeume това ще
бъде едно доказателство, че и апосто- лът пази закона. Решението на апостола да приеме то- зи еврейски обрек върху себе си е било колкото критикувано, толкова и прие- мано. Онези, които защитават Павел, казват, че той действа според собстве- ния си принцип - да стане всичко за всич- ки, за да моЖе по всякакъв начин да спа- си неколцина (1 Кор. 9:19-23). Другите критикуват Павел, като казват, че в Же- ланието си да спечели благоразположени- ето на logeume, като създаде впечатле- ние, че е наистина под закон, той отива прекалено надалеч. С други думи, те об- виняват Павел, че не е последователен в убеЖдението си, че вярващият не е под закон нито по отношение на своето оп- равдание, нито като начин на Живот (1 и 2 Гал.). Ние сме склонни да се съгласим с тази критика със съзнанието, че тряб- ва да бъдем много внимателни, когато съдим за мотивите на апостола. 21:35 Братята в Ерусалим са на мне- ние, че на езичниците не трябва да се на- лагат никакви правила освен тези, за ко- ито е взето решение на събранието в Ерусалим, а именно: че езичниците трябва да се въздързкат от ядене на идоло&ертвено, на кръв, на удушено и от блудство. 2U26 Ритуалите, които извършва Па- вел във връзка с този обрек, днес не са много ясни. Много тълкуватели смя- тат, че тук става въпрос за назарейска клетва, но дори и в този случай е труд- но да се разберат различните церемонии, описани в този стих. 3. Арестуването на Павел и неговото разпитване (21:27-26:32) 21:27-29 Малко преди изтичането на се- демте дни на обрека става ясно, че опи- тът на Павел да омилостиви logeume е неуспешен. Когато някои от невярващи- те logeu от проконсулска Азия виЖдат апостола в храма, те подбуЖдат целия народ на бунт срещу него. Обвиняват го не само в поучения, враЖдебни на еврейс- кия народ и на закона, но и в осквернение на храма, тъй като е въвел езичници във вътрешния двор. Истината е следната: преди това logeume са видели Павел с Трофим по улиците на град Ерусалим. Трофим е повярвал езичник от Ефес. И понеЖе са ги видели да вървят заедно, те предполагат, че Павел е завел своя при- ятел-езичник в някой от вътрешните дворове на храма. 21:30-35 Макар и невярно, обвинението постига целта си. Целият град е развъл- нуван. Тълпата улавя Павел и го извлича навън от храма, като затваря вратите на вътрешния двор зад него. Но когато вече се готвят да го убият, слухът за размирицата стига до хилядника, воен- ния командир на гарнизона в Антония. Той бързо пристига с няколко войници и извеЖда Павел от разгневената тълпа, като го оковава с две вериги и започва да разпитва кой е и какво е направил. Тълпата, разбира се, отговаря несвърза- но и непоследователно. Някои... викат едно, други - друго. Обърканият слуЖи- тел нарезкда на войниците да заведат затворника в крепостта, за да има вре- ме да разбере по-точно какво става. До- ри и при изпълнението на заповедта тълпата е толкова разгневена, че вой- ниците трябва да вдигнат Павел и да го носят по стълбите. 21:36 Докато правят това, от тълпа- та се чуват викове, които някои от тях са чували и преди това: „Махни го!" 21:37-39 Малко преди да го заведат в казармата, Павел пита хилядника дали моЖе да каЖе нещо. Хилядникът е изне- надан от факта, че Павел говори гръцки. Той явно си мисли, че арестуваният е египтянин, който преди известно време е размирил и извел в пустинята чети- ри хиляди мъЖе, наречени убийци. Павел веднага го уверява, че той е logeuu от град Tape в Киликия. Като такъв той е гра&данин на един „знаменит град", из- вестен със своята култура, образование и търговия, наречен от Августин „сво- 105 Деяния 21,22 боден град". С присъщото си безстрашие
апостолът помолВа хилядника да му поз- воли да говори на хората. 21:40 Павел получава позволение и ка- то застава меЖду римските войници, по- махва с ръка и въдворява тишина. Тиши- ната е голяма, също като размирицата. Сега вече апостолът моЖе да свидетел- ства на ерусалимските togeu. Еврейският език, за който става въп- рос тук, е вероятно арамейски (сроден на еврейския), който се е говорел от евреи- те по онова време. 22:1,2 При обръщението си към евре- ите апостолът много уместно използва арамейския вместо гръцкия, защото в момента, в който чуват родния си език, слушателите му са приятно изненадани и виковете им поне за малко стихват 22:3-5 Най-напред Павел описва своя произход. Той е кодеин в Tape киликийс- ки". Получил е образованието си при „Гамалииловите нозе" и е бил строго обучен в 1одеизма. По-нататък той об- ръща особено внимание върху ревност- ното си слуЖение като кздеин. Той е преследвал християнската вяра, като дори е хвърлял вярващите в Исус в зат- вора. Първосвещеникът и синедрионът могат да свидетелстват за неговото усърдие в тези гонения. От тях той е взел писма, които са му давали право да отиде в Дамаск и да закара вярващите „вързани в Ерусалим", „за да ги нака- *ат". 22:6-8 До този момент речта на Павел е съвсем ясна и ако са честни, евреите трябва да признаят, че казаното е исти- на. Сега апостолът ще им разкаЖе за ед- но събитие, което е обърнало изцяло не- говия Живот. Те ще трябва да решат да- ли това събитие е от Бога. Когато е пътувал към Дамаск, вне- запно около Павел е блеснала голяма светлина от небето, фактът, който се споменава тук за първи път - че това се е случило около обед, показва, че светли- ната е била по-ярка и по-величествена от най-ярката светлина на слънцето. Светлината е толкова ярка, че преслед- вачът е паднал на земята, след което е чул глас от небето, който му е казал: „Савле, Савле, защо Ме гониш?" На въп- роса на Павел кой е Той, Господ му от- говаря, че Този, Който му говори от не- бето, е Исус Назарянинът. Назаряни- нът е възкръснал от мъртвите и е бил прославен в небето. 22:9 МъЖете, които са пътували с не- го, са видели светлината и са чули звука на гласа (9:7), но не са чули истинските думи, които са били изговорени. С други думи, те са разбрали за гласа, но не са раз- брали, че това е разбираема реч. 22:10,11 При тази лична среща с Гос- пода на Живота и на Славата Павел е ре- шил да отдаде на Спасителя и духа, и ду- шата, и тялото си. Това се подразбира от въпроса: „Какво да сторя, Господи?" Господ Исус му е наредил да отиде в Да- маск, където да получи наставления как- во да прави. Ослепен от светлината на Христовата слава, Павел е влязъл в гра- да, воден за ръка. 22:12 В Дамаск при него е дошъл Ана- ния. Павел го описва пред еврейските си слушатели като „човек благочестив по закона, одобрен от всички там Живее- щи logeu". Свидетелството на един та- къв човек е особено ваЖно доказателст- во за обръщението на Павел. 22:13 Обръщайки се към Павел с думи- те „брате Савле", Анания му е заповядал да прогледа. Тогава Павел го е погледнал за първи път. 22:14-16 ПасаЖът от 14 до 16 cm. ни казва за първи път какво му е казал Ана- ния: „Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Негови- те уста; защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, ко- ето си видял и чул. И сега защо се ба- виш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име." В тези стихове има няколко ваЖни мо- мента, на които трябва да обърнем вни- 106 Деяния 22  мание. Най-напред трябва да отбеле-
жим, че Анания казва, че Онзи, Който е определил реда на събитията по пътя за Дамаск, е „Бог на бащите ни". И ако кздеите се противопоставят и съпро- тивляват на тези събития, те всъщ- ност се борят против Бога. На второ място Анания казва на Павел, че той ще бъде свидетел за Господа „пред всички- те човеци". Това трябва да подготви ев- рейските слушатели за следващото съо- бщение - че Павел ще бъде изпратен сред езичниците. И на последно място Павел получава наставлението да стане, да се кръсти и да се умие от греховете си. 16 cm. е бил използван погрешно за про- повядване на съживление чрез кръщение. Възможно е този стих да се отнася само до Павел, който като 1одеин трябва да се разграничи от народа, който е отх- върлил Христос, чрез водно кръщение (вж. коментара върху 2:38). Но ние предлагаме едно по-просто обяснение на въпроса, което се базира на граматическата конструкция на ориги- налния език. За разлика от ПБКДж, къ- дето пунктуацията сочи към четири равностойни по значение действия, НИПБКДж, следвайки оригинала, групи- ра действията две по две. В гръцкия текст във всяка половина от стиха има един финитен глагол, определен от при- частие. Буквално текстът би изглеждал така: „Ставайки, се кръсти и си умий греховете, призовавайки името на Гос- пода."77 Този последен прочит е подкре- пен от общото учение на Библията (ср. Йоил 2:32; Деяния 2:21; Рим. 10:13). Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|