Уилиям макдоналд к о г нови
веднага. Веригите незабавно падат
Изтегляне 13.9 Mb.
|
веднага. Веригите незабавно падат от ръцете на Петър. След това ангелът кратко и твърдо му заповядва да се опаше, да си обуе сандалите, да си слоЖи дрехата и да го последва. Макар и замаян, Петър тръгва след ангела и преминава незабе- лязано първата и втората страЖа на затвора. Когато стигат до Желязната врата, която води в града, тя се отва- ря сама като под въздействието на фо- точуВстВителна клетка. Едва когато изминават една улица и ангелът изчез- ва, Петър идва на себе си и разбира, че това не е сън, а че Господ го е избавил по един чуден начин от ръката на Ирод и от kxjeume. 12:12 Спирайки се достатъчно дълго, за да размисли, той идва до заклкзчение- то, че учениците се молят в къщата на Мария, майката на Йоан... Марко. То- ва сигурно е едно молитвено събрание, продълЖило през цялата нощ, тъй като бягството на Петър от затвора вероя- тно става в ранните утринни часове. 12:13-15 Петър почуква на вратичка- та на портата и започва да чака. Едно момиче на име Рода (на гр. Роза) излиза да отговори на почукването, но е тол- кова развълнувано, че забравя да отвори вратата, и изтичва обратно, за да съо- бщи новината на ония, които се молят! Всички решават, че то е лудо, и не се сму- щават да му го каЖат, но момичето продълЖава да настоява, че апостолът наистина стои пред вратата. Тогава те казват: „Това е неговият ангел." Към тези вярващи са били отправени не малко укори заради липсата на дове- рие в техните молитви, което личи от искрената им изненада, когато молит- вите им получават отговор. Но вероят- но всяка критика от този род води нача- лото си до голяма степен от собствена- та ни гузна съвест. Вместо да ги укоря- ваме, би трябвало да се радваме, че Бог отговаря и на молитвите без вяра. Всич- 62 Деяния 12,13   ки ние проявяваме склонност да бъдем
съмняващи се вярващи. 12:16,17 Междувременно Петър стои пред вратата и продълЖава да чука. Ко- гато най-после те отварят вратата и го пускат да влезе, всичките им съмне- ния изчезват и на тяхно място идва буй- ната радост. Петър бързо въдворява тишина и им разказва накратко за чуд- ното си избавление от затвора, като ги помолва да разкаЖат за това на Яков (вероятно сина на Алфей) и на братята, и си излиза от къщата. Не е възмоЖно да узнаем къде отива след това. 12:18,19 Когато на сутринта нещаст- ните войници откриват, че Петър лип- сва, всички изпадат в паника. За Ирод, който не е свикнал да бъде побеЖдаван, това е също една уЖасна новина. Нито едно от оправданията на войниците не моЖе да го убеди. Всъщност техните оп- равдания са толкова незадоволителни и толкова го вбесяват, че той заповядва да ги убият, след което отива в Кесария, за да лекува наранената си гордост. 12:20 Поради някаква неизвестна при- чина Ирод е много сърдит на Жителите на Тир и Сидон, две търговски приста- нища на брега на Средиземно море. Хора- та от тези градове се възползват от възмоЖността, която им предлага по- чивката му в Кесария, за да се сдобрят с него, тъй като са зависими от вноса на Жито от Юдея. Спечелвайки на своя страна личния съветник на царя - Власт, те се опитват да възстановят чрез не- го дипломатическите си отношения с Ирод. 12:21-23 Един ден, облечен в цялата си царска одеЖда, Ирод застава на престо- ла, за да дърЖи реч пред тях. Народът за- почва да вика: „Глас Бшкий, а не човеш- ки!" И тъй като Ирод не прави нищо, за да отрече тази почит, нито въздава слава на Бога, един ангел от Господа го поразява с уЖасна болест и той умира. Това става през 44 год. сл. Хр. Така онзи, който уби Яков, за да угоди на logeume, беше убит от Този, Който единствен моЖе да унищоЖи както тя- лото, така и душата в ада. Ирод поЖъна това, което беше посял. Г. Първото мисионерско пътешествие на Павел: Галатия (12:24-14:28) 12:24 МеЖдувременно евангелието неп- рекъснато разширява границите на своя обхват. Бог обръща човешката ярост в хвала и с остатъка от яростта се опас- ва (Пс. 76:10). Осуетява намеренията на народите и утвърЖдава намеренията на Господа (Пс. 33:10,11). 12:25 След като изпълняват мисията си в Ерусалим и занасят помощта от ан- тиохийската църква, Варнава и Савел се връщат отново в Антиохия,52 като взе- мат със себе си и Марко, племенник на Варнава, който по-късно написва Второ- то Евангелие. Не е известно дали Варнава и Савел са били в Ерусалим по време на убиването на Яков, затварянето на Петър или смъртта на Ирод. Много тълкуватели на Библията смя- тат, че 13 гл. белеЖи един преломен мо- мент в Деянията на апостолите. Някои дори смятат, че с нея започва вторият том на Деянията. Апостол Павел вече определено е заел първото място, а Ан- тиохия и Сирия са станали центърът, от който ще се започне разпространени- ето на благата вест сред езичниците. 13:1 Както научихме в 11 гл., в Антио- хия вече има църква. Вместо един пас- тор или свещеник църквата има много хора с различни дарби. В нея има най-мал- ко пет пророци и учители. Както вече казахме, пророкът е човек, който има специална дарба от Светия Дух да полу- чава откровения от Бога и да проповяд- ва на другите. В истинския смисъл на ду- мата пророците са били БоЖиите гово- рители и са моЖели често да предсказ- ват бъдещи събития. Учителите са хо- ра, на които Светият Дух дава умение да тълкуват или да обясняват БоЖието 63 Деяния 13  СлоВо на другите по един прост и разби-
раем начин. Тук са дадени следните имена на про- роци и учители: 1.Варнава. Ние Вече познаваме този прекрасен слуЖител на Христос и Ве- рен съратник на Павел. Тук той е спо- менат на първо място вероятно зара- ди старшинството си въВ Вярата или в слуЖението си за Христос. 2. Симеон, наречен още Нигер. От име- то моЖем да научим, че той е бил ев- реин по роЖдение и е дошъл моЖе би от някоя африканска еврейска общност. ВъзмоЖно е също rriaka да е възприел името Нигер (черен или мургав) допъл- нително - за по-голямо удобство при работата му с езичниците. Но, разби- ра се, той моЖе наистина да е бил тъмнокоЖ, както показва името му. За него не се знае нищо повече. З.Луций от Киринея. МоЖе би той е един от първите киринейци, които отидоха в Антиохия, за да проповяд- ват за Господ Исус (11:20).
Тези пет души показват, че ранната църква е обединявала различни хора, без да е разделяла хората по цвета на коЖа- та или по някакъв друг признак. „Мери- лото, по което са се приемали новите хо- ра, не е било кой си ти, а на кого принад- леЖиш." 13:2 Тези пророци и учители се съби- рат заедно (и вероятно с цялата църк- ва), за да се молят и да постят. От це- лия контекст става ясно, че под думите „слуЖеха на Господа" трябва да се раз- бира, че те прекарват времето си заед- но в молитва и застъпничество. Чрез поста те се отричат от естествените Желания на тялото, за да се съсредото- чат още повече върху духовните си за- дълЖения. Но защо се събират да се молят заед- но? Ще бъде ли абсурдно, ако каЖем, че те правят това заради голямата отго- ворност, която чувстват, че носят за евангелизирането на света? Текстът не ни казва, че това молитвено събрание е продълЖило цялата нощ, но подтекс- тът ни подсказва, че то сигурно е било много по-сериозно и по-продълЖително от обичайните „молитвени събрания" днес. Докато те се молят, Светият Дух яс- но им казва да отделят... Варнава и Са- вел за работата, за която ги е призовал. МеЖду другото това е едно много ярко свидетелство за Личността на Светия Дух. Ако Той беше само едно влияние, ни- ма щеше да използва такива думи! И все пак как точно Светият Дух предава Своето послание на пророците и учите- лите? Макар и в Библията да нямаме ясен отговор на този Въпрос, бихме могли да предполоЖим, че Той им казва това чрез един от пророците - Симеон, Луций или Манаин. Тук първо се споменава името на Вар- нава, а след това на Савел. Но когато се говори за тях след връщането им в Ан- тиохия, първо се споменава името на Са- вел, а след това на Варнава. Това е един изключително ваЖен стих за ролята на Светия Дух в практическо- то ръководене на ранната църква и за чувствителността на учениците към Неговото Водителство. 13:3 След като Светият Дух изявява волята Си по този начин, вярващите продълЖават да постят и да се молят. После трима от тях (Симеон, Луций и 64 Деяния 13  Манаин) полагат ръце на Варнаба и Са-
Вел. ТоВа не е официалното „ръкополага- не", което се практикува в християнския свят днес, където един високопоставен църковен слуЖител придава духовен сан на друг, по-нископоставен слуЖител от него. Това е просто един израз на обще- нието меЖду тях и тези двама Вярващи в делото, за което Светият Дух ги е призовал. Идеята за ръкополагането ка- то акт, който дава изключителна власт за извършване на „тайнства" и други църковни обичаи, е непозната в НЗ. Бар- нхауз коментира този проблем така: „Голяма грешка в съвременния начин на Живот на църквата е разбирането, че един-единствен човек моЖе да притеЖа- ва всички необходими дарби за ръководе- не на местното събрание. Според това разбиране едно събрание моЖе да има не- колкостотин членове, но само един пас- тор. Той трябва да моЖе да проповядва, да утешава и да прави всичко останало, което се очаква от един пастор. На прак- тика седем от осемте дарби, за които става въпрос в нашия текст (Римляни 12:6-8), трябва да сеупраЖняват от един официално назначен слуЖител, като са- мо една трябва да се упраЖнява от чле- новете на събранието. И коя е тя? Дарба- та на даването на пари. Нещо тук не е съвсем както трябва! Някой моЖе да попита, да не би да ис- кам да каЖа, че и миряните трябва да проповядват. Определено - gal Ако един мирянин има разбиране върху Библията, той трябва да използва тази своя дарба и да проповядва при всяка възмоЖност. Разрастването на двиЖението на обик- новените миряни е от голямо значение и е още една стъпка в правилната посока -назад към времето на новозаветния на- чин на Живот на църквата." 53 Нека да си припомним, че Варнава и Са- вел работят за делото на Господа вече почти осем години и не са новаци в Хрис- товото слуЖение. Те вече са изпитали какво означава да бъдеш „ръкополоЖен от Прободените Ръце". Сега техните съслуЖители в Антиохия изразяват сво- ето единодушие с тях и одобрение на спе- циалното им поръчение за отнасяне на евангелието на езичниците. Думите „и ги изпратиха" означават буквално „и ги освободиха" за делото. 13:4 С този стих започва така нарече- ното първо мисионерско пътешествие на Павел. Разказът за тоВа пътуване продължава до 14:26. Неговата глаВна цел е евангелизирането на Мала Азия. Второто мисионерско пътешествие на Павел има за цел отнасянето на еванге- лието до Гърция. Третото мисионерско пътешествие на Павел вклк)чва освен няколкото повторни посещения на Мала Азия и Гърция, и главното му посещение в провинция Азия и Ефес. Мисионерски- те пътешествия на Павел покриват един период от около петнайсет години. (При описване пътешествията на Па- вел имената на посетените от него мес- та ще бъдат указани, като се изписват с главни букви при всяко тяхно първо спо- менаване.) При пътуването им от Антиохия за Сирия двамата безстрашни апостоли отиват най-напред в СЕЛЕВКИЯ, мор- ски пристанищен град на около шестнай- сет мили от Антиохия, откъдето отп- луват за остров КИПЪР. 13:5 След като слизат В САЛАМИН, на източния бряг на Кипър, те посеща- ват различни синагоги и проповядват словото там. По онова време в синагоги- те има обичай да се четат и разясняват Писанията и всеки евреин има право да участва в това четене. Йоан Марко слу- Жи на двамата апостоли като „прис- лузкник". Отивайки най-напред в синаго- гата, Варнава и Савел изпълняват бо- Жественото наставление, според което евангелието трябва да се проповядва първо на евреите, а след1 това и на езич- ниците. 13:6 Тръгвайки от Саламин, ВарнаВа и Савел преминават целия остров до ПА- фА, която се намира на западния бряг. 65 Деяния 13  Саламин е главният търговски център
на острова, а Пафа е неговата столица. 13:7, 8 Там те срещат един еврейски лъЖепророк и магьосник на име Варии- сус (което значи „син на Исус" или „син на Йешуа"). По някакъв начин този магьос- ник е тясно свързан със Сергии Павел, римския проконсул54 или администра- тивния управител на острова, за който се казва, че е „един разумен човек". Ко- гато последният извиква Варнава и Са- вел, за да чуе БоЖието слово, магьосни- кът се опитва да им попречи, вероятно под влиянието на дявола, който иска да осуети разпространението на евангели- ето. В 8 cm. той е наречен с името Елима, което означава „мъдрец". Това, разбира се, е едно ужасно изкривяване на значени- ето на тази дума. 13:9,10 Разбирайки, че Сергии Павел е човек, който искрено търси истината, и че магьосникът е неин враг, Савел отк- рито изобличава Елима, без изобщо да го щади. За да не би някой да сгреши и да предположи, че Савел говори възбудено под влияние на плътта, текстът изрич- но споменава, че в този момент той го- вори „изпълнен със Светия Дух". Съсре- доточавайки погледа си върху магьосни- ка, Савел го обвинява, че е „пълен с вся- какви лукавщини и с всякакво коварст- во". Името Вариисус не може да измами Савел и той сваля тази негова маска, ка- то го нарича с правилното му име - „си- не дяволски". Магьосникът е враг на „всичко, що е право"; той прави всичко възможно, за да извращава Божията ис- тина. 13:11 По-нататък, говорейки със спе- циалната наказателна власт, която му е дадена като на апостол, Савел му каз- ва, че той, Елима, ще ослепее и няма да вижда за известно време. Поради това че се е опитал да задържи другите, като проконсула, в състоянието на духовна слепота, той самият ще бъде наказан се- га с физическа слепота. Тогава върху не- го незабавно пада „помрачаване и тъм- нина" и той започва да се лута, „търсей- ки да го води някой за ръка". Образът на Елима би могъл да се раз- глежда като символ на народа на Израел, който не само не пожелава да приеме Господ Исус, но се опитва да попречи и на другите да Го приемат. В резултат на това народът на Израел е наказан за известно време с духовна слепота. Най- накрая един остатък от Израел ще се покае; ще приеме Исус като Месия и ще се обърне. 13:12 Явно това Божие чудо с наказа- нието оказва силно влияние върху про- консула; но още по-силно от него е влия- нието на учението, което той чува от Варнава и Савел. Той става истински вярващ в Господ Исус, първият трофей на милостта по време на първото миси- онерско пътешествие. Забележете, че в този пасаж (9 cm.) Лука за първи път използва езическото име на Савел - Павел, вместо еврейско- то му име Савел. Тази промяна идва да покаже, че евангелието все повече и по- вече ще се разпространява сред езични- ците. 13:13 Излизането на Павел на преден план в повествуванието личи и в думите „Павел и друЖината му". И така, „Па- вел и друЖината му" напускат Пафа и тръгват на север към ПАМфИЛИЙС- КА ПЕРГА. Памфилия е римска провин- ция, разполоЖена на източния бряг на Мала Азия. Перга е нейната столица, ко- ято се намира на седем мили във вът- решността на провинцията. Точно там Йоан Марко се отделя от тях и се връща в Ерусалим. МоЖе би той не одобрява идеята за проповядване на евангелието на езичниците! Павел смя- та това негово отделяне за такава го- ляма грешка, че отказва да го вземе на второто си мисионерско пътешествие. Това довеЖда до голям разрив в отноше- нията на Павел и Варнава, в резултат на което техните бъдещи пътища като християнски работници се разделят (ср. 15:36-39). Впоследствие Марко отново 66 Деяния 13  спечелва доверието на апостол Павел (2
Тим. 4:11). Повече подробности за посещението в Перга не са дадени. 13:14, 15 Следващата спирка в това пътуване е ПИСИДИЙСКА АНТИО- ХИЯ, на около сто мили северно от Пер- га. И отново двамата глашатаи на кръс- та отиват в синагогата в съботния ден. След прочитането на Писанията началниците на синагогата, които раз- бират, че техните гости са евреи, ги по- канват да говорят, ако имат да каЖат някоя увещателна дума на хората. Тази свобода при възвестяване на евангелие- то в синагогите няма да продълЖи мно- го дълго. 13:16 Павел, който никога не изпуска възможност да проповядва евангелието, става и се обръща към събраните хора в синагогата. Неговото намерение е да направи кратък преглед на еврейската история, да разкаЖе на своите слушате- ли събитията, свързани с Живота и слу- Жението на Христос, като им обърне особено внимание върху възкресението на Христос, да им съобщи за прощение- то на греховете чрез Спасителя и да ги предупреди за уЖасните последствия от отхвърлянето Му. 13:17 Павел започва своето послание с БоЖия избор на народа на Израел като Негов народ на земята. След това бързо преминава към времето, когато израел- ците Живеят като чугкденци в египет- ската земя и когато великата БоЖия милост ги избавя от потисничеството на фараона, като ги извеЖда „с издигна- та мишца" оттам. 13:18 В продълЖение на четиридесет години Бог „ги води и храни в пустиня- та" - тоест Бог се гриЖи да снабди всич- ки техни нуЖди. Това Той прави въпреки непрекъснатите им оплаквания. 13:19-22 Четиристотин и четириде- сетте години, за които Павел говори тук, обозначават един период, който вклктва времето на патриарсите, и по този начин и времето на съдиите.55 След въвеЖдането им в ханаанската земя Бог дава на Израел съдии... до вре- мето на пророк Самуил. Когато наро- дът шикелава да има цар като другите народи, Бог им дава за цар Саул, Кисовия син, мъзк от Вениаминовото племе, кой- то царува над тях четиридесет години. Заради неподчинението му Бог го сваля от трона и издига вместо него за цар Давид, на когото е изказана голяма пох- вала: „Намерих Давида, Йесеевия син, чо- век според сърцето Ми, който ще из- пълни всичката ми воля." 22 cm. включ- ва цитати от Псалм 89:20 и от 1 Книга на царете 13:14. 13:23 От разказа за Давид Павел мно- го бързо преминава върху разказа за Исус, Един от „неговото потомство". Както беше казал някой: „В проповедите на Па- вел всички пътища водят до Христос." За нас е много трудно да оценим сме- лостта, която се е изисквала при пропо- вядването на израелците на вестта, че Исус е Спасителят, Който Бог им е дал по обещание. Нито един от тях не е гле- дал на Исус по този начин! Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|