I. Въведение
А. Поздрав (1:1-3)
1:1 Павел е призован да бъде апостол на
Исус Христос по пътя за Дамаск. Този
призив не е дошъл от или чрез хора, а ди-
ректно от Господ Исус. Апостол" бук-
вално означава „изпратен". Първите
апостоли са били свидетели на Христос
във възкресението. Те също така са мог-
ли да извършват чудеса, с които да пот-
върдят божествеността на проповяд-
ваното послание. Павел моЖе спокойно
да каЖе с езика на Френсис Бийвън:
Христос, Синът на Бога, ми ВъзлоЖи
да работя на среднощно поле.
Христос ме мощно ръкоположи
с прободените Си ръце.
По времето, когато Павел пише това
Писмо, с него е още един брат на име
Состен и затова Павел решава да позд-
рави читателите на Писмото и от не-
гово име. Не моЖем да знаем със сигур-
ност дали това е същият Состен от Де-
янията на апостолите 18:17, който е бил
началникът на синагогата и за който се
казва, че е бил бит публично от гърците.
МоЖе би точно този водач е бил спасен
чрез проповядването на Павел и сега ве-
че му помага в делото на благовестието.
1:2 Писмото е отправено най-напред
към „БоЖията църква, която е в Ко-
ринт". Обнадеждаващо е да знаем, че на
земята няма толкова покварено място,
6 което да не моЖе да се основе събрание,
принадлеЖащо на Бога. По-нататък за
коринтското събрание се казва, че в не-
го се намират онези, които са осветени
в Христа Исуса, призовани да бъдат
светии. Тук „осветени" означава „отде-
лени за Бога от света" и описва полозке-
нието на всички, които принадлеЖат на
Христос. Що се отнася до тяхното
практическо състояние, те трябва да се
отделят всеки ден, като Живеят свят
Живот.
Някои хора твърдят, че освещението
е определен акт на благодат, чрез който
човек получава освобоЖдение от грешна-
та си природа. Това учение не се подкре-
пя от този стих. Коринтските христи-
яни са доста далеч от практическата
святост, но въпреки това те си оста-
ват по полоЖение осветени от Бога.
Като светии те участват в едно ве-
лико общение: „... призовани да бъдат
светии, заедно с всички, които призова-
ват на всяко място името на Исуса
Христа, нашия Господ, Който е и те-
хен, и наш." И макар че наставленията
на това Послание са насочени главно към
светиите в Коринт, те също така мо-
гат да се отнесат и към всички участни-
ци в световното общество, които приз-
нават господството на Христос.
1:3 Първото послание към коринтяни-
те представлява по особен начин едно
Писмо на Неговото господство. При
разглеждането на мноЖеството пробле-
ми на събранието и личния Живот на не-
говите членове апостолът непрекъсна-
то напомня на своите читатели, че Исус
Христос е Господ и че всичко, което пра-
вим, трябва да го правим, признавайки
тази Велика истина.
Харкатерното поздравление на Павел
моЖе да се прочете в 3 стих. Думите
благодат и мир представляват едно
обобщение на цялото евангелие. Благо-
датта е източникът на всяко благосло
401
1 Коринтяни 1
бение, докато мирът е резултатът 8
Живота на един човек, който приема Бо-
Жията благодат. Тези големи благосло-
вения идват „от Бога нашия Отец и от
Господа Исуса Христа". Павел не се ко-
лебае да спомене Господ Исус заедно с
Бог, нашия Отец. Това е един от стоти-
ците примери в НЗ, които говорят за ра-
венството на Господ Исус с Бог Отец.
Б. Благодарение (1:4-9)
1:4 След като завършва своя поздрав,
апостолът се обръща към Бога с думи, с
които Му благодари за коринтяните и за
чудесното дело, което Той е извършил в
техния Живот (4-9 cm.) Характерът на
Павел показва една особено благородна
черта, а именно - че той винаги се стре-
ми да намери нещо похвално в Живота на
своите вярващи братя и сестри. Дори
когато техният пракически Живот не
заслуЖава особена похвала, той пак мо-
Же да благодари на своя Бог най-малко-
то за това, което е направил за тях. Та-
къв е и случаят тук. Коринтяните са да-
леч от това, което ние наричаме „духов-
ни християни", но Павел моЖе поне да
благодари за БоЖията благодат, която
им е била дадена в Христа Исуса.
1:5 Конкретното изявление на БоЖия-
та благодат в коринтяните е това, че
те са били богато надарени с дарбите на
Светия Дух. Павел уточнява, като каз-
ва, че те се били обогатени чрез Него във
всяко слово и всяко знание,* вероятно
имайки предвид дарбите на говорене на
езици, тълкуване на езици и знание, кои-
то те са получили в изключителна сте-
пен. Словото е външната изява, а знани-
ето - вътрешното разбиране.
1:6 фактът, че те имат тези дарби, е
потвърЖдение на БоЖието дело в тех-
ния Живот и точно това има предвид и
Павел когато казва: „по който начин се
потвърди свидетелстването за Хрис-
* БукВ. превод.; преводът от 1924 г. гласи:
„...във всичко, в пълна сила да говорите за Не-
го". - Бел. на прев.
та меЖду вас." Те са чули свидетелст-
вото на Христос, приели са го чрез вяра
и Бог е потвърдил, че те наистина са
спасени, като им е дал тези свръхестес-
твени сили.
1:7 Що се отнася до пршпеЖанието на
дарбите, коринтската църква не е по-
долна от която и да било друга църква.
Но простото притеЖание на тези дарби
не е само по себе си белег на истинска ду-
ховност. Павел наистина благодари на
Господа за нещо, за което коринтяните
сами не са пряко отговорни. Дарбите се
дават от възнесения Господ без значение
на каквито и да било лични заслуги от
страна на човека. Ако един човек има ня-
каква дарба, той не трябва да се гордее
с нея, а да я използва скромно за Госпо-
да.
Плодът на Духа е нещо съвсем различ-
но от дарбите. Той вклк>чва личното
предаване на вярващия на управлението
на Светия Дух. Апостолът не моЖе да
похвали коринтяните за някакво свиде-
телство на Духа в техния Живот, а само
за това, което Господ им е подарил като
Суверен - нещо, което те не могат да
контролират.
По-нататък в Посланието апосто-
лът ще трябва да порицае светиите за-
ради тяхната злоупотреба с дарбите, но
тук той Желае да изрази своята благо-
дарност, че те са получили тези дарби в
такива необикновени размери.
Коринтяните с нетърпение чакат
явяването на нашия Господ Исус Хрис-
тос. Изследователите на Библията не
могат да се споразумеят дали това се
отнася до идването на Христос за Него-
вите светии (1 Сол. 4:13-18), или за идва-
нето на Господа заедно с Неговите све-
тии (2 Сол. 1:6-10), или и за двете. В пър-
вия случай това ще бъде едно явяване на
Христос само на вярващите, докато във
втория Той ще се яви на целия свят. И
Грабването, и славното явяване на
Христос се очакват с нетърпение от
вярващите.
402
1 Коринтяни 1
1:8 Сега ПаВел изразява увереността,
че Господ също така ще утвърждава
светиите до края, за да могат да бъдат
безупречни в деня на нашия Господ Исус
Христос. И още веднъЖ ни прави впе-
чатление, че благодарението на Павел
засяга не толкова това, което са напра-
вили коринтяните, колкото това, кое-
то ще направи Бог. Тъй като са уповали
на Христос и тъй като Бог е потвърдил
този факт с даването на дарбите на Ду-
ха, Павел е уверен, че Бог ще ги запази за
Себе Си до идването на Христос за Не-
говия народ.
1:9 Оптимизмът на Павел относно ко-
ринтяните се основава на верността на
Бога, Който ги е призовал да участват
в общението на Неговия Син. Той знае,
че след като Бог е решил да плати така-
ва огромна цена, за да ги направи наслед-
ници на Живота на нашия Господ, Той ни-
кога няма да ги остави да се изплъзнат
от Неговата ръка.
П. Нередности в църквата
А. Разцепления сред вярващите
1:10 Апостолът вече е готов да започне
разглеждането на въпроса за раздорите
в църквата (1:10:4:21). В .началото той
отправя едно прекрасно увещание за
единство меЖду вярващите. Вместо да
им заповядва с авторитета на апостол,
Павел ги умолява с неЖността на брат.
Призивът за единство се основава на
името на нашия Господ Исус Христос и
тъй като името представлява Лич-
ността, моЖе да се каЖе, че той се ос-
новава на всичко, което Господ Исус
Христос е и е направил. До този момент
коринтяните са възвеличавали имената
на хора, което е могло да доведе единс-
твено до разцепления. Павел ще възвели-
чи името на Господ Исус, защото знае,
че само по този начин моЖе да се постиг-
не единство сред БоЖиите хора. „Да го-
ворим в съгласие" означава да бъдем еди-
номислени и единодушни; да бъдем едно
по отношение на верността и лоялност-
та. Това единство се получава само ко-
гато християните имат Христовия ум
и затова в следващите стихове Павел
ще им каЖе как могат да мислят по на-
чина, по който Христос мисли.
1:11 Павел е разбрал за разприте меЖ-
ду християните в Коринт от Хлоините
домашни. Посочвайки името на хората,
които са му дали тази информация, Па-
вел постановява един ваЖен принцип в
християнското поведение. Ние не тряб-
ва да говорим нищо по адрес на нашите
вярващи събратя, ако не сме готови да
отговаряме с името си за всяка казана
дума. Ако всички следвахме този пример,
голяма част от празните клк>ки и слухо-
ве, които днес тормозят църквата, щя-
ха да бъдат избегнати.
1:12 В местното събрание в Коринт са
били образувани отделни секти или пар-
тии, всяка от които е дърЖала на авто-
ритета на своя водач. Някои са показва-
ли предпочитание към авторитета на
Павел, други - към този на Аполос, тре-
ти към Кифа (Петър), а е имало и таки-
ва, които дори са твърдели, че принадле-
Жат на Христос, имайки предвид вероя-
тно, че никой друг освен тях не принадле-
Жи на Христос!
1:13 В пасаЖа от 13 до 17 стих Павел
възмутено порицава този дух на сектан-
тство у своите братя. Образуването на
отделни партии в църквата означава
отричане на единството на тялото на
Христос. Следването на човешки вода-
чи е обида за Този, Който е бил разпънат
за тях. Да се наречеш с името на друг чо-
век означава да забравиш, че ти си приз-
нал своята принадлежност към Господ
Исус в кръщението.
1:14 Появата на отделни партии в Ко-
ринт е повод за Павел да си спомни, че
той самият не е кръстил никого от тях
освен Крисп и Гай.
1:15,16 Апостолът не Желае никой да
кшке, че той е кръщавал в своето собс-
твено име. С други думи, той не се стре-
ми да спечели обръщенци за себе си или да
403
1 Коришпяни 1
си създаде име. Неговата единствена цел
е да насочва хората към Господ Исус
Христос.
Разсъждавайки по-нататък, Павел си
спомня, че е кръстил още и Стефанино-
вия дом, и освен тях не си спомня да е
кръстил никого другиго.
1:17 Той обяснява, че Христос не го е
изпратил на първо място за да кръща-
ва, а за да проповядва благовестието.
Това изобщо не означава, че Павел не
вярва в кръщението. Нали самият той
вече спомена имената на няколко души,
които е кръстил! То no-скоро означава,
че неговата главна задача не е да кръща-
ва. Вероятно той дори е поверил' тази за-
дача на други хора, моЖе би на някои хрис-
тияни от местното събрание. Но този
стих също така опровергава идеята, че
кръщението е основното нещо в спасе-
нието. Ако това беше така, тогава тук
Павел всъщност щеше да казва, че е бла-
годарен, че не е спасил никого освен
Крисп и Гай, а това е абсурдно!
Във втората половина на 17 cm. Павел
неусетно преминава към темата на
следващия пасаЖ. Той не проповядва бла-
говестието с мъдри думи, за да не би
кръстът на Христос да се лиши от зна-
чението си. Апостолът знае, че ако хо-
рата се впечатлят от неговото красно-
речие или риторика, то той е претърпял
неуспех в усилията си да представи ис-
тинското значение на Христовия
кръст.
Много ще помогне да разберем следва-
щите стихове, ако си спомним, че като
гърци коринтяните са били големи почи-
татели на човешката мъдрост. Те са
считали своите философи за национални
герои. Несъмнено нещо от това отно-
шение е успяло да проникне и в събрание-
то в Коринт. Коринтяните са предста-
вители на хората, които искат да „укра-
сят" благовестието така, че да изглеж-
да по-приемливо за интелигенцията. Те
се съмняват в неговата сила сред инте-
лигенцията и смятат, че има нуЖда от
„интелектуализиране" на посланието.
Очевидно това преклонение пред инте-
лектуализма е една от причините за об-
разуването на партии около човешки во-
дачи. Всякакви усилия за „украсяване" на
евангелието са напълно погрешни. МеЖ-
ду БоЖията мъдрост и човешката мъд-
рост има огромна разлика и всички опи-
ти за тяхното примиряване са безсмис-
лени.
Тук Павел показва колко е глупаво да
възвеличаваме хората и подчертава, че
това не съответства на истинската
природа на благовестието (1:18-3:4).
Най-напред той изтъква, че посланието
на кръста е точно обратното на това,
което всички хора смятат за истинска
мъдрост (1:18-25).
1:18 „Защото словото на кръста е бе-
зумие за тия, които погиват." Както
Барнс казва много сполучливо:
„Смъртта на кръста е била свързана с
мисълта за всичко, което е срамно и не-
почтено. Затова всяко слово, което е го-
ворело за спасение само чрез страдания-
та и смъртта на един разпънат Човек,
неизбеЖно е пораЯсдало в сърцата им
презрение и насмешка."1
Гърците са големи почитатели на
мъдростта (това е и буквалното значе-
ние на думата „философ"). Но в благовес-
тието няма нищо, което да се хареса на
тяхната горделива мъдрост.
За онези, които се спасяват, евангели-
ето е БоЖия сила. Те чуват посланието,
приемат го чрез вяра и чудото на обнов-
лението става в техния Живот. Обърне-
те внимание на факта, че в този стих се
споменават само две групи хора - тия,
които погиват, и ония, които се спася-
ват. Средно полоЖение няма. Ако искат,
хората могат да обичат своята човеш-
ка мъдрост, но само евангелието води
към спасение.
1:19 фактът, че благовестието няма
да се хареса на човешката мъдрост, е бил
пророкуван от Исая (29:14):
„Ще унишгока мъдростта на мъдри-
те, и разума на разумните ще отхвър-
404
1 Коринтяни 1
В „Коментар към Уиклифската Биб-
лия" С. Луис ДЖонсън отбелязва, че в
контекста тези „думи са БоЖието от-
рицание на политиката на „мъдрите" в
Юда, които търсят съЬз с Египет, ко-
гато са заплашени от Сенахирим".2 Ис-
тина е, че Бог много обича да постига це-
лите Си по начини, които изглеждат глу-
пави на хората. Колко често Той изпол-
зва методи, на които мъдрите на този
свят се надсмиват, но които постигат
Желаните резултати с удивителна точ-
ност и ефективност. Така например чо-
вешката мъдрост ни казва, че ние мо-
Жем да спечелим или да заслуЖим спасе-
нието си. Евангелието отхвърля всякак-
ви опити на човека да се спаси сам и пред-
ставя Христос като единствения път
към Бога.
1:20 След това Павел отправя към сво-
ите читатели следното предизвикател-
ство: „Где е мъдрият? Где е кншкни-
кът? Где е разисквачът на тоя век?"
Бог посъветва ли се с тях, когато съста-
ви своя план за спасение? МоЖеха ли те
някога да измислят такъв план за изкуп-
ление, ако трябваше да разчитат на сво-
ята собствена мъдрост? Могат ли те
някога да оборят нещо, което Бог е ка-
зал? Отговорът е едно решително „Не!"
Бог е обърнал в глупост светската мъд-
рост.
1:21 Човекът не моЖе да дойде до Бо-
га със собствената си мъдрост. В про-
дълЖение на много векове Бог даваше на
човечеството тази възможност, но ре-
зултатът беше винаги провал. Тогава
Бог благоволи да спаси онези, които вяр-
ват, чрез проповядването на кръста -
едно послание, което изглеЖда на хората
глупаво. Глупостта на проповядваното
послание се отнася до кръста. Ние зна-
ем, разбира се, че то не е глупост, но на
неосветения ум на човека то изглеЖда
глупост. Според Годет 21 cm. съдърЖа
цяла една философия на историята - сър-
цевината на цели томове литература.
Нека не го подминаваме набързо, а да се
замислим сериозно над неговите дълбо-
ки истини.
1:22 За logeume е характерно, че „ис-
кат знамения". Тяхната настройка е
такава, че биха повярвали, ако им се по-
каЖе някакво чудо. Гърците пък от своя
страна търсят мъдрост. Те се интере-
суват от човешкия начин на разсъЖде-
ние, човешката аргументация, човешка-
та логика.
1:23 Но Павел не се стреми да угоди на
техните Желания. Той казва: „А ние про-
повядваме разпнатия Христос." Както
беше казал някой: „Той не е бил кздеин -
лк>бшпел на знамения, нито грък - лк>би-
тел на мъдростта, а християнин - люби-
тел на Христос."
За logeume разпънатият Христос е
съблазън или препънка. Те търсят един
силен военачалник, който ще ги избави
от римското владичество. Вместо то-
ва евангелието им предлага един Спаси-
тел, който е прикован за един срамен
кръст. За езичниците разпънатият
Христос е глупост. Те не могат да раз-
берат как така Един Човек, Който е ум-
рял в такава слабост и неуспех, моЖе ня-
кога да разреши техните проблеми.
1:24 Но странното е това, че всичко,
което търсят и logeume, и езичниците,
се намира по един удивителен начин в
Господ Исус. За онези, които чуят Него-
вия призив и Му се доверят - и logeu, и
гърци - Христос става Бюкия сила и Бо-
Жия премъдрост.
1:25 Всъщност в Бога няма нито глу-
пост, нито немощ. Но в 25 стих апосто-
лът ни казва, че това, което изглеЖда
глупаво у Бога в очите на човеците, е
всъщност по-мъдро и от най-мъдрите
човеци. Също така онова, което изглеЖ-
да немощно у Бога, в очите на човеците
е по-силно и от най-силните неща, които
човеците могат да постигнат.
1:26 След като е говорил за самото
евангелие, апостолът сега се обръща
към хората, които Бог призовава чрез
него (26-29 cm.). Той напомня на корин-
тяните, че меЖду тях няма мнозина
405
1 Коришпяни 1
мъдри no плът, нито мнозина могъщи,
нито мнозина благородни. Много пъти
се е наблягало на факта, че В текста не
се казва „няма никакви", а се казва „ня-
ма мнозина". Поради това една английс-
ка лейди с благородническа кръв обичала
да казва, че е била спасена от разликата
в тази една-единствена дума.
Самите коришпяни не принадлежат
към интелектуалния елит на общество-
то. Те не са откликнали на помпозно зву-
чащи философии, а на простото еванге-
лие. Защо тогава те оценяват толкова
високо човешката мъдрост и величаят
проповедници, които се опитват да ук-
расят благовестието, за да бъде" по-лес-
но прието от хората със светска мъд-
рост?
Ако се очакваше от хората да напра-
вят една църква, те сигурно щяха да
вклк>чат в нея най-знатните членове на
обществото. Но 26 стих ни учи, че Бог
отминава хората, които човеците оце-
няват толкова високо. Онези, които Той
призовава, не са тези, които светът счи-
та за велики.
1:27 „Но Бог избра глупавите неща на
света, за да посрами мъдрите; също из-
бра Бог немощните неща на света, за да
посрами силните/' Както казва Ерих
Сауер:
„Колкото по-примитивен е материа-
лът, с който работи Майсторът, толко-
ва по-голяма е Неговата слава (ако мо-
зке да бъде достигнат същият стандарт
на изкуство); и колкото по-малка е арми-
ята, с която води битката Пълководе-
цът, толкова no-големи са почестите за
победителя (ако маЖе да бъде извоЬвана
същата велика победа)." 3
Бог използва тръби, за да срине стени-
те на Ерихон. Той намали армията на Ге-
деон от 32000 на 300 души, за да разгро-
ми мадиамските армии. Използва волски
остен в ръцете на Самегар, за да порази
филистимците. Даде сила на Самсон,
който с помощта на една оселова че-
л1ост победи цяла армия. А нашият Гос-
под нахрани 5000 мъЖе само с няколко
хляба и риби.
1:28 За да завърши описанието на то-
ва, което някой беше нарекъл „армията
на петте ескадрона глупаци", Павел до-
бавя и „долните и презрените неща на
света..., и ония, които ги няма". Изпол-
звайки такива невероятни материали,
Бог унищоЖава „тия, които ги има". С
други думи, Той обича да взима хора, ко-
ито нямат никаква стойност в очите на
света, и да ги използва за Своя прослава.
Тези стихове са един укор към христия-
ните, които обичат да раболешшчат
пред изтъкнати и известни личности и
да показват много малко или никакво
внимание на по-скромните БоЖии све-
тии.
1:29 БоЖието намерение, когато изби-
ра хора, които имат много малък прес-
тиЖ в очите на света, е цялата слава да
се отдаде на Него, защото Той единст-
вен е достоен за хвала.
Сподели с приятели: |