Уилиям макдоналд к о г нови



страница57/77
Дата17.09.2016
Размер13.9 Mb.
#9990
1   ...   53   54   55   56   57   58   59   60   ...   77

1:30 30 cm. подчертава още повече иде-
ята, че всичко, което сме и което има-
ме, идва от Него, а не от някаква фило-
софия, и затова няма никакво място за
човешка слава. Най-напред Христос
„стана за нас мъдрост от Бога". Той е
„БоЖията премъдрост" (24 cm.), Онзи,
Когото БоЖията мъдрост избра да бъ-
де пътя на спасение. Когато имаме Гос-
под Исус Христос, ние имаме мъдрост-
та на нашето ново полоЖение, която га-
рантира пълното ни спасение. На второ
място Той е нашата правда. Чрез вяра
в Него ние ставаме праведни пред све-
тия Бог. На трето място Той е нашето
освещение. Сами по себе си ние не прите-
Жаваме нищо, което моЖе да ни направи
свети, но в Него ние ставаме осветени
по полоЖение и чрез Неговата сила пре-
минаваме от една степен на освещение
към друга. Той е и нашето изкупление.
Без съмнение тук става въпрос за изкуп-
лението в окончателния му вид, когато
Господ ще дойде и ще ни заведе у дома,
за да бъдем с Него, и когато ние ще бъ-

406


1 Коришпяни 1,2

дем напълно изкупени - и духа, и душата,
и тялото ни.

Трейл очертава много точно граници-


те на тази истина:

Мъдростта извън Христос е абсолЬт-


на глупост; правдата извън Христос е ви-
на и осъкдение; освещението извън Хрис-
тос е осквернение и грях; изкуплението
извън Христос е пленничество и робст-
во."4

Интересно е да се види връзката, коя-


то А. Т. Пиърсън вшкда меЖду 30 cm. и
Живота и слуЖението на нашия Господ:

Неговите дела, думи и действия са


онези, които Го показват като Бозкията
премъдрост. Неговата смърт, погребе-
ние и възкресение са онези, които са свър-
зани с нашето оправдание. Неговото че-
тиридесетдневно пребиваване сред хора-
та, последвалото го възнесение в небето,
дарът на Духа и сядането Му отдясно на
Бога пък са свързани с нашето освещение.
И накрая идва Неговото повторно идва-
не, което е свързано с нашето изкупле-
ние."5

1:31 Бог така е наредил, че всички те-


зи благословения да дойдат на нас в ГОС-
ПОДА. И така, аргументът на Павел е*
следният: „Защо да възвеличаваме чо-
вешки имена? Хората не могат да нап-
равят нито едно от тези неща за нас."

2:1 Сега апостолът напомня на свети-


ите за своето слуЖение сред тях и как се
е стремил да прослави Бога, а не себе си.
Той е дошъл при тях, за да им извести
Бшкията тайна, но не „с превъзходно
говорене или мъдрост". Той изобщо не е
имал никакво намерение да се покаЖе ка-
то добър оратор или философ. Това по-
казва, че апостол Павел е съзнавал раз-
ликата меЖду душевното и духовното
слуЖение. Под душевно слуЖение ние раз-
бираме такова слуЖение, което има за
цел да развлича и да забавлява и като ця-
ло е насочено към емоциите на човека.
Докато духовното слуЖение представя
истината на БоЖието слово по такъв
начин, че да се възвеличи Христос и ис-

тината за Него да достигне до сърцето


и съвестта на слушателите.

2:2 В центъра на посланието на Павел


стои Исус Христос, и то разпънатият
Христос. Името Исус Христос говори
за Личността на нашия Господ, докато
изразът „Христа разпнат" говори за
Неговото дело. Личността и делото на
Господ Исус образуват сърцевината на
християнското евангелие.

2:3 По-нататък Павел посочва, че не-


говото лично дърЖание сред коринтяни-
те не е било нито впечатляващо, нито
привлекателно. Той е бил слаб, страху-
вал се е и много е треперел. Богатство-
то на благовестието е било дърЖано в
едни пръстен съд, така че превъзходст-
вото и силата да бъдат отдадени на Бо-
га, а не на Павел. Той самият е бил при-
мер за това как Бог използва слабите не-
ща, за да смути силните.

2:4 Нито говоренето на Павел, нито


неговото проповядване са били „с убеди-
телните думи на мъдростта, но с дока-
зателство от Дух и от сила". Някои
предполагат, че „говоренето" се отна-
ся до материала, който той е предста-
вял, докато „проповядването" - до на-
чина на представяне на този материал.
Други определят говоренето му като
неговото свидетелство пред отделни-
те хора, а проповядването му като пос-
ланията, които той отправя към цели
групи от хора. Според критериите на
този свят апостолът сигурно никога ня-
маше да спечели конкурс по ораторско
изкуство. Независимо от това БоЖият
Дух е използвал така поднесеното посла-
ние, за да произведе изобличение за грях и
обръщение към Бога.

2:5 Павел знае, че съществува голяма


опасност неговите слушатели да се заи-
нтересуват повече от него и от собст-
вената му личност, отколкото от Жи-
вия Господ. Съзнавайки своята неспособ-
ност да благославя или да спасява, той
решава, че трябва да води хората така,
че да се доверят единствено на Бога, а не
на човешката мъдрост. Това трябва да

407


1 Коринтяни 2

бъде постоянната цел и на Всички, кои-
то носят посланието на благовестието
или проповядват БоЖието слово.

2:6 На първо място мъдростта на


евангелието има боЖестВен произход (6
и 7 cm.). Апостолите поучават мъд-
рост мезкду съвършените, но това не е
мъдростта на тоя век, нито ще се
сметне за мъдрост от властниците на
тоя век. Тяхната мъдрост е преходна и
трае за кратко - също като самите те.

2:7 „Ние поучаваме Бозкията тайнс-
твена премъдрост/' Тайната е новоза-
ветна истина, която не е била открита
преди това, но в определен момент е из-
вестена на вярващите чрез апостолите
и пророците от времето на ранната
църква. Тази тайна е скритата мъд-
рост, която Бог е предопределил преди
вековете за наша слава. Тайната на бла-
говестието вклк>чва такива чудесни ис-
тини като известията, че сега kxjeume и
езичниците са съединени в едно в Хрис-
тос; че Господ Исус ще дойде и ще заве-
де Своите хора, които Го чакат, у дома,
за да бъдат с Него; че не всички вярващи
ще умрат, но че всички ще се изменят.

2:8 Под „властниците на тоя век" мо-
гат да се разбират демоничните духов-
ни същества в небето и техните човеш-
ки инструменти на земята. Те не разби-
рат скритата БоЖия мъдрост (разпъна-
тия Христос), нито пък съзнават, че
убийството на Светия БоЖий Син ще
доведе до тяхното собствено унищоже-
ние. Ако бяха познали БоЖиите пътища,
нямаше да разпънат Господа на слава-
та.

2:9 ПасаЖът от 9 до 16 стих ни описва
процесите на откровение, вдъхновение и
просветление. Той ни казва как тези чу-
десни истини са били известени на апос-
толите от Светия Дух, как след това са
ни били предадени чрез вдъхновението на
апостолите от Светия Дух и как ние ги
разбираме чрез просветлението от Све-
тия Дух.

Цитатът в 9 cm. от Исая 64:4 е про-


рочество, в което Бог ни казва, че е за-

пазил за нас чудесни истини, които не мо-


гат да бъдат открити чрез естествени-
те ни сетива, но които Той ще открие
своевременно на „тия, които Го л!о-
бят". Тук са изброени три сетива (око-
то, ухото, сърцето, или ума), с които
ние възприемаме земните неща, но кои-
то не се оказват достатъчни, за да мо-
Жем да възприемаме боЖествените ис-
тини, защото за тяхното възприемане
ни е нуЖен БоЖият Дух.

Обикновено хората смятат, че този


стих се отнася за небесните слави, и след
като ВеднъЖ приемем този смисъл,
трудно моЖем да се откаЖем от него и
да се съгласим с някакво друго значение.
Но тук Павел говори за истините, кои-
то са ни били открити за първи път в
НЗ. Хората никога не биха могли да дос-
тигнат до тези истини по пътя на нау-
чните изследвания или философските
разсъЖдения. Оставен сам на себе си, чо-
вешкият ум никога не би могъл да отк-
рие чудесните истини, които са били изя-
вени в началото на евангелската ера. Чо-
вешкият ум е абсолкшшо недостатъчен,
за да открие сам БоЖията истина.

2:10 Това, че казаното в 9 cm. не се от-


нася за небето, се виЖда от факта, че
Бог ни е открил това чрез Духа. С дру-
ги думи, тези предсказани в старозавет-
ното време истини са били известени на
апостолите от новозаветния век. Под
„нас" тук трябва да разбираме писате-
лите на НЗ. Апостолите и пророците са
били просветени именно чрез БоЖия Дух,
„понеЖе Духът издирва всичко, даЖе
Бчикишпе дълбочини". С други думи, Бо-
Жият Дух, Едно от Лицата на БоЖест-
вото, е безкраен в Своята мъдрост и
разбиране на всички БоЖии истини и мо-
Же да ги предава на другите.

2:11 Дори и при хората никой не знае
какво мисли другият човек освен самият
той. Никой не моЖе да открие какво
мисли другият, освен ако самият той не
реши да му го каЖе. Но дори и тогава, за
да разбереш един човек, трябва да имаш
дух на човек. Животните не могат да

408


1 Коринтяни 2

разберат напълно как мислят хората.
Същото е и с Бога. ЕдинстВеният, Кой-
то моЖе да разбира БоЖиите неща, е Бо-
йкият Дух.

2:12 Местоимението „ние" 6 12 стих
се отнася go писателите на НЗ, макар че
със същата сила би могло да се отнася и
до Всички писатели на Библията. Тъй ка-
то апостолите и пророците са получили
Светия Дух, Той е могъл да сподели с тях
дълбоките БоЖии истини. ТоВа има
предвид и апостолът, когато казва: „А
ние получихме не духа на света, но Духа,
Който е от Бога, за да познаем това,
което Бог е благоволил да ни подари."
Без Духа, Който е от Бога, апостолите
никога не биха могли да приемат боЖес-
тВените истини, за които говори Павел
и които са запазени за нас в НЗ.

2:13 След като е описал процеса на от-
кровение, чрез който писателите на
Свещените Писания получават истина-
та от Бога, Павел сега продължава да
описва процеса на вдъхновение, чрез кой-
то истината се предава на нас. 13 cm. е
един от най-силните пасаЖи в БоЖието
слово върху темата за дословната бо-
говдъхновеност на Библията. Апостол
Павел ясно казва, че при предаването на
тези истини апостолите не са използва-
ли думи по свой личен избор или думи,
продиктувани от човешка мъдрост, а са
използвали думи, които Светият Дух ги
е учел да използват. Затова ние вярваме,
че действителните думи на Писанията
в оригиналните текстове са самите Бо-
Жии думи (и че Библията в сегашния си
вид е една напълно заслуЖаваща доверие
книга).

На това място обикновено избухва бу-


ря от възраЖения, тъй като някои хора
смятат, че това, което казваме, означа-
ва механична диктовка и че Бог не е поз-
волил на писателите да проявят своя
собствен стил. Но всеки от нас знае, че
стилът на писане на Павел се различава
от стила на писане на Лука например.
Как тогава бихме могли да намерим съ-
ответствието меЖду истината за дос-

ловната боговдъхновеност на Библията


и възмоЖността за проява на индивиду-
алния стил на писателите? По някакъв
начин, който ние не разбираме, Бог е дал
думите на Писанията, като при това ги
е облякъл в индивидуалния стил на писа-
телите, позволявайки на човешката лич-
ност да стане част от Неговото съвър-
шено слово.

Изразът „като изясняваме духовно-


то с духовно..."*, моЖе да се обясни по
няколко начина. Той моЖе да означава:
(1) поясняване на духовните истини с ду-
ми, дадени от Духа; (2) предаване на ду-
ховните истини на духовните човеци; и
(3) сравняване на духовните истини от
една част на Библията с духовните ис-
тини от друга част на Библията. Ние
вярваме, че първото обяснение подхоЖ-
да най-добре на контекста. Павел иска
да каЖе, че процесът на боговдъхновение
вклк>чва предаване на боЖествени исти-
ни със специално избрани за целта думи
от Светия Дух. Следователно този
текст моЖе да се перифразира така:
„Като представяме духовните истини с
духовни думи."

Понякога се изказват възраЖения, че


този текст не моЖе да се отнася до бо-
говдъхновеността на Писанията, тъй
като Павел казва „възвестяваме", а не
„пишем". Но използването на глаголи ка-
то „възвестявам", „говоря", „казвам" в
боговдъхновените Писания не е нещо не-
обичайно (Йоан 12:38, 41; Деян. 28:25; 2
Петр. 1:21).

2:14 Благовестието е не само боЖес-
твено по своето откровение и боЖест-
вено по своето вдъхновение, но и моЖе да
бъде получено само чрез силата на Бо-
Жия
Дух. Без тази помощ естествени-
ят човек не възприема това, което е от
БоЖия Дух. За него то е глупост. Той не
моЖе да го разбере, защото то моЖе да
се прецени само духовно.

* БукВ. превод; преводът от 1924 г. гласи: „Ка-


то изясняваме духовните неща на духовните
човеци...". - Бел. на прев.

409


1 Коришпяни 2,3

Ванс ХаВнър ни дава следния забележи-
телен съвет:

Мъдрият християнин не си губи време-


то, като се опитва да обясни БоЖията
програма на неновородените хора. Това
означава все едно да хвърля бисерите си
на свинете. Подобен резултат би се полу-
чил, ако един зрящ човек се опитва да
обясни слънчевия залез на един сляп човек
или да обсъЖда проблеми от ядрената
физика с някой паметник в градския
парк. Естественият човек не моЖе да
възприема такива неща. Онзи, който се
опитва gay лови БоЖието откровение без
помощта на Светия Дух, би имал точно
толкова успех, колкото и този, който се
опитва да улови слънчевите лъчи с въди-
ца. Ако човек не е роден от Духа и не е на-
учен от Него, всичко това ще му бъде съв-
сем чуЖдо. Дори и титлата „професор по
философия " няма да му бъде от полза, за-
щото в това царство тя означава „про-
фесор по глупащина ". 6


2:15 От друга страна, човекът, който
е осветен от БоЖия Дух, моЖе да разби-
ра тази чудни истини дори и когато той
самият не моЖе да бъде правилно разб-
ран от невярващите хора. Той моЖе да
бъде дърводелец, водопроводчик или ри-
бар и да бъде способен изследовател на
Светите Писания. „Управляваният от
Духа християнин изследва, проучва, ана-
лизира Библията и идва до оценяване и
разбиране на нейното съдържание"
(РПБКУ). За света той представлява
една загадка. Такъв човек моЖе никога да
не е учил в колеЖ или семинария и въпре-
ки това да разбира дълбоките тайни на
БоЖието слово и дори да учи и другите
на тях.

2:16 Тук апостолът задава заедно с
Исая следния риторичен въпрос: „Кой е
познал ума на Господа, за да моЖе да го
научи?" Самият въпрос вече съдърЖа
отговора. Бог не моЖе да бъде познат
чрез човешката мъдрост, но онези, кои-
то имат „ум Христов", могат да разби-
рат дълбоките истини на Бога.

И така, нека да обобщим. Най-напред


идва откровението (9-12 cm.). Това озна-
чава, че Бог е открил неизвестни преди
това истини на хората чрез Светия Дух.
Тези истини са ни били известени по един
свръхестествен начин чрез БоЖия Дух.

След това е вдъхновението (13 cm.).


При предаването на тези истини на дру-
ги хора апостолите (и всички други писа-
тели на Библията) са използвали думи-
те, които Светият Дух ги е научавал да
използват.

И най-накрая е просветлението (14-16).


Тези истини не само трябва да бъдат
открити по един свръхестествен начин,
но и могат да бъдат разбрани само чрез
свръхестествената сила на Светия Дух.

3:1 Когато е посетил Коринт за първи


път, Павел е хранел вярващите с прос-
тото мляко на словото, тъй като те са
били слаби и млади във вярата. Учение-
то, което те са получили тогава, е съо-
тветствало на тяхното състояние. Те
не са били в състояние да приемат дъл-
боки духовни наставления, тъй като са
били току-що повярвали. Били са „мла-
денци в Христа".

3:2 Павел ги е поучавал на най-елемен-
тарните истини за Христос, които той
нарича „мляко". Те не са моЖели да при-
емат „твърда храна" поради своята
незрялост. Господ Исус в същия дух каз-
ва на Своите ученици следното: „Имам
още много неща да ви каЖа, но не моЖе-
те да ги понесете сега" (Йоан 16:12). Що
се отнася до коринтяните, бедата е
там, че те все още не са пораснали дос-
татъчно, за да приемат по-дълбоките
истини от апостола.

3:3 Тези вярващи се намират и досега


в едно плътско състояние на душата.
Това се виЖда от факта, че меЖду тях
има завист и разпра. Такова едно пове-
дение е характерно за хората от света,
а не за водените от БоЖия Дух хора.

3:4 Образуването на партии около чо-


вешки водачи като Павел и Аполос гово-
ри за едно чисто човешко поведение.

410


1 Коринтяни 3

Точно това има предвид и Павел, кога-
то задава въпроса: „Не сте ли като чо-
веци слаби?"

Разглеждайки истинската природа на


евангелското послание, апостол Павел
показа колко е глупаво да се издигат име-
ната на "хора в местните християнски
църкви. Сега той се обръща към темата
за християнското слуЖение и показва, че
и от тази гледна точка е пълна глупост
да се издигат религиозни водачи, като се
образуват партии около тях.

3:5 Лполос и Павел са слуЖители, чрез


които коринтяните са повярвали в Гос-
под Исус. Те са просто агенти, а не ръ-
ководители на школи, които си съперни-
чат помеЖду си. Колко е глупаво от
страна на коринтяните да издигат слу-
Жители на нивото на господари. По по-
вод на този текст Айрънсайд рисува
следната странна картина: „Представе-
те си един дом, който е разделен меЖду
слугите!"

3:6 Използвайки един пример от селс-


кото стопанство, Павел показва, че слу-
Жшпелят е доста ограничен в това, кое-
то моЖе да направи. Самият Павел мо-
Же да насади, Аполос да напои, но само
Бог моЖе да даде растеЖ. Следовател-
но днес някои от нас могат да проповяд-
ват словото и всички могат да се молят
за неспасените си роднини и приятели, но
действителното дело на спасението мо-
Же да бъде извършено само от Господа.

3:7 Когато погледнем на спасението


по този начин, ще видим, че и онзи, кой-
то насаЖда, и този, който напоява, са
сравнително не особено ваЖни фактори.
Те нямат сила в себе си да родят Живот.
Защо тогава да има завист и кавги меЖ-
ду работниците християни? Нека всеки
да върши полагаемата му се работа и да
се радва, когато Господ благославя.

3:8 Този, който сади, и този, който
напоява, са равни, в смисъл, че и двама-
та работят върху един и същ обект и
имат една и съща цел. МеЖду тях не
трябва да има никаква завист. Що се от-
нася до слуЖението, те са на едно и също

ниво. В един бъдещ ден всеки от тях ще


получи лична награда според своя собс-
твен труд. Този ден е денят на Христо-
вото съдилище.

3:9 Бог е Този, пред Когото всички са


отговорни. Всички Негови слуЖители са
съработници, които работят заедно на
Бшкията изорана нива или на БоЖието
здание. Ердман предава тази мисъл по
следния начин: „Ние сме съработници,
които принадлеЖат на Бога и работят
един с друг."7

3:10 ПродълЖавайки да развива идеята
за зданието, апостолът най-напред приз-
нава, че всяко нещо, което той е успял да
направи, е било направено благодарение
на Бшкията благодат. С това той има
предвид незаслужената способност да
върши работата на апостол, дадена му
от Бога. По-нататък той описва какъв
е бил неговият дял от работата по съз-
даването на събранието в Коринт в са-
мото начало: „... като изкусен строи-
тел аз полоЖих основа." Той е дошъл в
Коринт, като е проповядвал Христос, и
то разпънатия Христос. Вследствие на
неговото проповядване са се появили
спасени души и по този начин е било ос-
новано местното събрание. После апос-
толът добавя: „... а друг гради на нея."
Тук без съмнение той има предвид други-
те учители, които са посетили Коринт
след него и са строили върху вече полоЖе-
ната основа. Обаче апостолът предуп-
реЖдава: „Но всеки нека внимава как
гради на нея." С това той иска да каЖе,
че да бъдеш учител в местната църква
е нещо много сериозно. По-късно в Ко-
ринт са дошли хора, които са носели ра-
зединяващи събранието доктрини и про-
тивополоЖни на БоЖието слово учения.
Без съмнение, когато е писал тези думи,
Павел е имал предвид точно тези учите-
ли.

3:11 За построяването на едно здание
е необходима само една основа. Затова,
след като веднъЖ бъде излята, никога
няма нуЖда да бъде изливана отново.
Апостол Павел е поставил основата на

411


1 Коринтяни 3

църквата в Коринт. Тази основа е Исус
Христос - Неговата Личност и дело.

3:12 Поученията в едно местно събра-
ние могат да притеЖават различна сте-
пен на ценност. Има поучения с трайна
стойност, които могат да се оприличат
на злато, сребро или скъпоценни камъ-
ни. Тук под „скъпоценни камъни" моЖе
би не трябва да се разбират диаманти,
рубини и други подобни, а гранит, мрамор
и алабастър, които се използват за пос-
трояването на скъпи замъци. От друга
страна, в местната църква моЖе да има
и поучения с преходна стойност или поу-
чения, които изобщо нямат стойност.
Такива поучения могат да се уподобят
на дърво, сено или слама.

Обикновено този пасаЖ от Писанията


се прилага най-общо към Живота на всич-
ки вярващи християни. Истина е, че
всички ние строим - ден след ден - и че
резултатите от нашата работа ще бъ-
дат изявени в един бъдещ ден. Но внима-
телният изследовател на Библията
трябва да отбелеЖи, че пасаЖът не се
отнася на първо място за Живота на
вярващите, а за слуЖението на пропо-
ведниците и учителите.

3:13 В един бъдещ ден работата на
всекиго ще стане явна каква е. Под
„ден" тук трябва да се разбира Христо-
вото съдилище, на което всяко слуЖение
за Господа ще бъде оценено. Това оценя-
ване се наподобява на действието на
огън. СлуЖението, което е донесло сла-
ва на Бога и благословение на човека, ня-
ма да бъде засегнато от огъня, също как-
то не могат да бъдат засегнати злато-
то, среброто и скъпоценните камъни. А
слуЖението, което е причинило пробле-
ми сред БоЖиите хора или не е послуЖи-
ло за тяхното назидание, ще бъде изгоре-
но. Огънят ще изпита каква е работа-
та на всекиго.


3:14 Има три вида работа, свързана с
църквата. Първият вид е описан в 14
стих. Това е полезното слуЖение. В то-
зи случай делото на Живота на слуЖите-
ля устоява на проверката на Христово-

то съдилище и работникът получава


награда.

3:15 Вторият вид работа е безполез-
ното слуЖение. В този случай слуЖите-
лят ще претърпи загуба, макар че сами-
ят той ще бъде спасен, но като през
огън. Е. У. РодЖърс посочва следното:
„Загубата не означава загубване на нещо
вече притеЖавано."8 От този стих
трябва да е ясно, че Христовото съдили-
ще няма да разглеЖда въпроса за грехове-
те на вярващия и тяхното наказание.
Наказанието на греховете на вярващия
е понесено от Господ Исус Христос на
кръста на Голгота, където този проб-
лем е бил решен веднъЖ завинаги. Следо-
вателно въпросът за спасението на вяр-
ващия изобщо няма да се разглеЖда на
Христовото съдилище. Там ще се разг-
леЖда въпросът за неговото слуЖение.

Поради неразбиране на разликата меЖ-


ду спасение и награда римокатолическа-
та църква използва този стих като до-
казателство за своето учение за чисти-
лището. Но при едно внимателно разг-
леЖдане ние няма да намерим дори и на-
мек за такова нещо в него. Тук никъде не
се казва, че огънят пречиства характе-
ра на човека. Казва се, че огънят изпит-
ва работата или слуЖението на човека
- от какъв вид е то. Човекът се спасява
независимо от факта, че делата му се из-
гарят от огъня.

Една интересна мисъл във връзка с то-


зи стих е сравнението на БоЖието сло-
во с огън (вЖ. Ис. 5:24 u Ep. 23:29). Сега
ние имаме при себе си същото БоЖие сло-
во, което ще изпита нашето слуЖение на
Христовото съдилище. Ако ние строим
според ученията на Библията, тогава на-
шата работа ще издърЖи проверката в
този бъдещ ден.

3:16 Павел напомня на вярващите, че
те са храм (гр. „вътрешното светили-
ще") на Бога и че БоЖият Дух Живее в
тях. Това, че всеки отделен вярващ е и
храм на Бога, в който обитава Светият
Дух, е истина, но това не е основната
мисъл на Павел тук. Апостолът гледа на

412


' 1КоришпяниЗ

църквата като на един колективен ор-
ган и Желае вярващите да разберат свя-
тата възвишеност на това призвание.

3:17 Третият вид работа в местното
събрание е слуЖението, което моЖе да се
нарече разрушително. Явно в коринтска-
та църква вече са се появили лъЖеучите-
ли, чиито наставления са клонели много
повече към греха, отколкото към све-
тостта. Те не са смятали, че създаване-
то на хаос в БоЖия храм е нещо сериоз-
но, и затова Павел отправя към тях
следното теЖко предупреждение: „Ако
някой развали Бойкия дом, него Бог ще
развали." Погледнато в контекста на
местната църква, това означава, че ако
някой човек влезе в местното, събрание
и провали неговото свидетелство, Бог
ще го унищоЖи. ПасаЖът говори за лъЖе-
учителите, които не са истински вярва-
щи в Господ Исус. Сериозността на то-
ва престъпление се виЖда в последните
думи на 17 стих: „... защото Бойкият
храм е свят, който храм сте вие."

3:18 В християнското слуЖение, както
и в целия християнски Живот винаги съ-
ществува опасността от самозаблуЖ-
дение. ВъзмоЖно е някои от хората, ко-
ито са идвали в Коринт като учители,
да са се представяли за големи мъдреци.
Всички, които имат голямо самочувст-
вие на основание на собствената си
светска мъдрост, е добре да научат, че
трябва да станат глупави в очите на
света, за да бъдат мъдри в очите на Бо-
га. Годет перифразира този пасаЖ мно-
го сполучливо:

Ако някой човек - било то коринтя-


нин, или от друга националност -възпри-
еме ролята на мъдрец и на дълбок мисли-
тел, докато проповядва благовестието
Във вашите събрания, нека бъде уверен, че
няма да достигне истинската мъдрост,
докато не премине през едно критично
състояние, при което тази негова мъд-
рост, с която той толкова се надува, ще
изчезне, след което ще получи мъдрост-
та, която идва отгоре." 9


3:19 „Мъдростта на тоя свят е глу-
пост пред Бога." Търсейки сам, човек ни-
кога не би намерил Бога, нито пък човеш-
ката мъдрост би измислила някога план
за спасение, според който Бог става Чо-
век, за да умре за виновните, престъпни
и бунтуващи се греишици. Цитатът от
Йов 5:13 се използва в този стих, за да
покаЖе, че Бог побеЖдава предполагае-
мата мъдрост на хората, за да осъщес-
тви Своите Собствени цели. Човекът с
цялото свое познание не моЖе да осуети
плановете на Господа и много често Бог
му показва, че независимо от светската
си мъдрост хората са абсолкнпно нещас-
тни и безсилни.

3:20 Цитатът от Псалм 94:11, който
се използва тук, има за цел да подчертае
истината, че ГОСПОД знае всички раз-
съЖдения на мъдрите хора от света и
знае също така, че те са суетни, празни
и безплодни. Но защо са всички тези уси-
лия от страна на Павел за дискредити-
ране на светската мъдрост? Поради
простата причина, че коринтяните гле-
дат с голямо уваЖение на тази мъдрост
и следват онези водачи, които имат вид
на големи мъдреци.

3:21 В светлината на всичко казано до-
сега никой не трябва да се хвали с чове-
ците. А що се отнася до истинските
Господни слуЖители, ние не трябва да се
хвалим, че принадлеЖим към тях, а по-
скоро да имаме съзнанието, че те всич-
ки принадлеЖат на нас. „Защото всич-
ко е ваше."

3:22 Някой беше нарекъл 22 стих „ин-
вентаризация на притеЖанията на Бо-
Жието дете". Християнските работни-
ци ни принадлеЖат - било то евангелис-
тът Павел, учителят Аполос, или пас-
тира Кифа. И тъй като ни принадле-
Жат, глупаво е да твърдим, че ние при-
надлеЖим на който и да било от тях. Ос-
вен това светът също е наш. Като съ-
наследници с Христос един ден ние ще
влезем в това наследство, което дото-
гава е наше по небесно обещание. Хора-
та, които се гриЖат за неговите дела, не

413


1 Коринтяни 3,4

съзнават, че вършат това за нас. Живо-
тът също е наш. Под „Живот" ние не
разбираме простото съществуване на
земята, а Живота в неговия най-истинс-
ки и най-пълен смисъл. Смъртта също е
наша. За нас смъртта вече не е смъртен
враг, който изпраща душата в неизвест-
ния мрак, а БоЖий посланик, който отна-
ся душата в небето. По същия начин са
наши и сегашното, и бъдещето - всичко
е
наше. Колко правилно е казал някой, че
всичко слуЖи на този, който слуЖи на
Христос. А Робъртсън каза веднъЖ след-
ното: „Дори и звездите в своя път се бо-
рят за човека, който е участник заедно
с Бога в изкуплението на света."

3:23 Всички християни принадлежат


на Христос. Някои християни в Коринт
твърдят, че единствено те са Христо-
ви за разлика от всички други. Те са об-
разували, така да се каЖе, една „Христо-
ва партия". Но Павел отрича верност-
та на това твърдение. Всички ние сме
Христови, а Христос - БоЖий. Показ-
вайки по този начин на светиите тяхно-
то истинско и правилно полоЖение, Па-
вел смело им открива глупостта на съз-
даването на партии и разделения в цър-
квата.

4:1 Павел казва на светиите, че за да


могат правилно да оценят и него, и дру-
гите апостоли, те трябва да ги считат
за слуЖители и помощници на Христос
и настойници на БоЖиите тайни. Нас-
тойникът е слуЖител, който се гриЖи за
нечия чуЖда собственост или личност.
БоЖиите тайни са тайните, които са
били скрити преди това и които Бог е
открил на апостолите и пророците от
новозаветния период.

4:2 Основно изискване към настойни-


ците е те да бъдат намерени верни. Чо-
веците оценяват особено високо инте-
лигентността, мъдростта, богатство-
то и успеха, но Бог търси хора, които да
останат верни на Исус във всяко отно-
шение.

4:3 Хората трудно могат да оценят


верността, която се изисква от настой-

ниците. Затова Павел казва, че за него е


твърде малко нещо да бъде съден от ко-
ринтяншпе или от човешки съд. Павел
разбира колко е неспособен човекът да
оцени правилно истинската вярност
към Бога. Затова той добавя: „ДаЖе аз
не съдя сам себе си." Той съзнава, че из-
растването му като дете в едно човеш-
ко семейство е било винаги съпроводено
с известни предпочитания в негова пол-
за.

4:4 С думите „... при все, че съвестта


ми в нищо не ме изобличава" апостолът
иска да каЖе, че по въпроса за християн-
ското слуЖение той не си спомня ника-
къв случай на невярност от своя страна.
Това 8 никакъв случай не означава, че
апостолът не си спомня за никакъв грях
в своя Живот или за нещо такова, което
да го отделя от съвършенството! Този
пасаЖ трябва да се разглеЖда в светли-
ната на контекста, чийто предмет са
християнското слуЖение и верността
на слуЖителите в него. Но дори и изоб-
що да не се съзнава виновен за нищо, пак
с това не е оправдан. Той просто не се
смята за компетентен да съди за таки-
ва неща, защото единственият истинс-
ки Съдия е Господ.

4:5 Знаейки всичко това, ние трябва да


бъдем особено внимателни, когато оце-
няваме слуЖението на християните. Хо-
рата са склонни да поставят много ви-
сока оценка на зрелищните и сензацион-
ните неща и да принизяват черната и не
особено впечатляваща всекидневна рабо-
та. Най-правилно е да не съдим нищо
преждевременно,
а да чакаме, докато
дойде Господ. Той ще съди не само това,
което се виЖда, но и мотивите на сърца-
та - не само това, което е било напра-
вено, но и защо е било направено. Господ
ще изяви намеренията на сърцата и ед-
ва ли е необходимо да казваме, че всяко
нещо, което е било направено за лична
слава или за лична изява, няма да получи
награда.

Изразът „всеки ще получи подобава-


щата нему похвала от Бога" не трябва

414


1 Коринтяни 4

да се приема като сигурно обещание, че В
този ден слуЖението на всеки вярващ ще
бъде видяно в благоприятна светлина.
Смисълът на този израз е, че всеки, кой-
то заслуЖава похвала, ще я получи от Бо-
га, а не от човеците.

В следващите осем стиха Павел заявя-


ва съвсем ясно, че причината за всички
разделения, които се наблк>дават в цър-
квата в Коринт, е гордостта.

4:6 Най-напред апостолът обяснява, че


когато е разглеждал въпроса за христи-
янското слуЖение и склонността на хо-
рата да следват човешки водачи (3:5-
4:5), той е използвал себе си и Аполос ка-
то примери. Коринтяните не. са образу-
вали партии само около Павел и Аполос,
но и около други мъЖе в тяхната църква.
Но чувството за християнски такт и
учтивост го е накарало да приспособи
всичко това към себе си и Аполос, за да
могат чрез техния пример светиите да
се научат да не си създават прекалено ви-
соко мнение за своите водачи или да за-
доволяват гордите им амбиции, като об-
разуват партии около тях. Той иска све-
тиите да преценяват всичко и всички
през Библията.

4:7 Ако един християнски учител е по-


надарен от друг, това е така, защото
Бог го е направил такъв. Всяко нещо, ко-
ето този учител има, го е получил от
Господа. Всъщност всяко нещо, което
ние имаме, сме го получили от Бога. Щом
това е така, трябва ли да се гордеем или
да се перчим с нашите таланти и дарби,
след като те не са резултат от собст-
вената ни мъдрост?

4:8 Коринтяните са станали самодо-


волни християни; те вече са сити. Ста-
нали са горди заради изобилието от ду-
ховни дарби; обогатили са се вече. Живе-
ят в изобилие, разкош и лукс. Не чувст-
ват никаква нуЖда от нищо. ДърЖат се
така, като че ли вече царуват, но пра-
вят това без апостолите. Павел им каз-
ва, че и на него му се иска времето за ца-
руване да е дошло вече, за да моЖе и той
да царува заедно с тях! Но засега „време-

то, в което Живеем, е само една трени-


ровка за времето, когато ще царуваме",
както беше казал някой. Християните
ще царуват с Господ Исус Христос, ко-
гато Той дойде отново на земята и ус-
танови Своето царство. МеЖдувремен-
но те имат привилегията да споделят
укорите, които хората отправят към
отхвърления Спасител. X. П. Баркър ни
предупреждава за следното:

Да Желаем да носим нашата корона,


преди Царят да е получил Неговата, е не-
лоялно. И Въпреки това християните в
Коринт правят точно това. Самите
апостоли не са престанали да носят уко-
рите, отправяни към Христос, но корин-
тските християни са „богати" и „почи-
тани". Те търсят да Живеят добре там,
където техният Господ и Учител е Жи-
вял толкова зле."10

При церемонията на коронясването на


царя благородниците и благородничките
никога не слагат своите корони преди
коронясването на суверена. Коринтяни-
те правят точно обратното: те вече
царуват, докато Господ продълЖава да
бъде отхвърлен.

4:9 На фона на това самодоволство на


коринтяните Павел рисува точно про-
тивополоЖната съдба на апостолите.
Той ги описва като едни, които са хвър-
лени на арената заедно с дивите Живот-
ни, докато хора и ангели ги гледат. Как-
то казва Годет: „Едва ли за коринтяни-
те това е най-подходящото време да се
предават на самодоволство и гордост,
докато църквата е на трона, а апосто-
лите - под ноЖа."

4:10 Докато апостолите са смятани
за безумни заради Христос, светиите се
радват на добро име в обществото и са
смятани за разумни християни. Апосто-
лите са немощни, докато коринтяните
не страдат от никаква слабост. На фо-
на на цялото това опозоряване на апос-
толите изтъкнатото полоЖение на све-
тиите в Коринт изглеЖда още по-неу-
местно.

415


1 Коринтяни 4,5

4:11 Апостолите не смятат, че е дош-
ло Времето на победата и царуването.
Те и досега гладуват и Жадуват, и са го-
ли, и са бити, и са преследвани, и са гоне-
ни, и се скитат бездомни.

4:12 Изкарват прехраната си, като се
трудят със собствените си ръце. На ху-
лите отговарят с благословения. Кога-
то ги гонят, не отвръщат, а издърЖат
с търпение.

4:13 Когато ги злословят, умоляват
хората да приемат Господ Исус. Нак-
ратко, станали са като измет на све-
та, като утайката на всичко. Това опи-
сание на страданията на апостолите за-
ради Христос е особено изразително.
Ако апостол Павел Живееше днес, дали
щеше и на нас да каЖе същите думи, ко-
ито каза на коринтските християни:
„Царувате, и то без нас!"

4:14 В пасаЖа от 14 до 21 стих Павел
отправя едно последно предупреждение
към вярващите във връзка с разцеплени-
ята. Съзнаващ напълно ироничния тон, с
който пише тези редове, апостолът
обяснява, че той не прави това, за да ги
засрами, а за да ги у вещае като свои въз-
любени деца. Не язВителността вдъхно-
вява апостола да каЖе всичко това, а ис-
крената заинтересованост за тяхното
духовно благосъстояние.

4:15 Сега апостолът напомня на ко-
ринтяншпе, че макар и да имат десет-
ки хиляди наставници в Христос,
те
имат само един баща във вярата. Този
човек е Павел, който ги е довел до Госпо-
да и който е техният духовен баща.
Много хора могат да дойдат и да ги по-
учават, но никой друг няма да покаЖе съ-
щата неЖна обич към тях както този,
който ги е насочил към Господа. Павел
изобщо няма намерение да подценява слу-
Жението на учителя, а само казва една
истина, която ние всички знаем, а имен-
но - че много хора могат да се занимават
с християнското слуЖение, без да имат
никаква истинска загриЖеност към све-
тиите, каквато има този, който ги е на-
сочил към Христос.

4:16 Затова Павел увещава коринтя-
ните да бъдат негови подраЖатели, то-
ест да му подраЖават в неговата неего-
истична отдаденост на Христос и в не-
уморната му лк>бов и слуЖение на него-
вите вярващи братя, описани в пасаЖа
от 9 до 13 стих.

4:17 За да им помогне да достигнат
тази цел, Павел им изпраща Тимотей,
своето възлк>бено и вярно дете в Госпо-
да. Тимотей има за задача да им припом-
ни Павловите пътища в Христос - пъ-
тища, които той поучава навсякъде и
във всички църкви. Павел казва, че той
върши това, което проповядва, и че та-
кова трябва да бъде слуЖението на все-
ки християнски работник.

4:18 Известието на Павел, че им изп-
раща Тимотей, моЖе би ще накара някои
негови хулители в Коринт да каЖат, че
той самият се страхува да отиде там.
Всички, които предполагат, че Павел ня-
ма да дойде лично, са хора, които са се
възгордели.

4:19 Апостолът им казва, че ще дойде
при тях скоро, ако ще Господ. И когато
дойде, ще изобличи гордостта на онези,
които говорят така толкова лекомис-
лено, без да имат никаква духовна сила.

4:20 Защото това, което има значе-
ние, е силата, тъй като Бо&ието царс-
тво не се занимава толкова с думите,
колкото с действията. То не се състои
от формална изповед, а от действител-
на вяра.

4:21 Начинът, по който Павел ще дой-
де при коринтяните, ще зависи от сами-
те тях. Ако те покаЖат бунтовен дух,
той ще дойде при тях с тояга. Но ако са
покорни и смирени, ще дойде „с лкЯюв и
кротък дух".

Б. Неморално поведение сред
вярващите (5 глава)

5 глава се занимава с необходимостта


от взимане на дисциплинарни мерки в
църквата, когато някой от нейните чле-
нове е извършил сериозен грях от публич-
но естество. Наказанията са необходи-

416


1 Коришпяни 5

ми В църквата за запазване на светия и
характер пред света, а така също и за да
моЖе Светият Дух да работи в нея, без
да бъде наскърбен.

5:1 Явно вече се е чуло навсякъде, че


един от мъЖете в Коринт е изпаднал в
блудство. Това е един изключително се-
риозен грях, който не се среща дори и
сред безбожните езичници. Този мъЖ е
влязъл в незаконни сексуални връзки с ike-
ната на своя баща. Несъмнено майката
на този човек е умряла и бащата се е
оЖенил втори път. Така че Жената на
бащата, за която става въпрос в този
стих, е мащехата на мъЖа. Вероятно тя
не е вярваща, тъй като за нея не се каз-
ва, че са взети някакви дисциплинарни
мерки. Църквата няма никаква съдебна
Власт над нея.

5:2 Каква е реакцията на коринтските


християни на всичко това? Вместо да са
тъЖни и да скърбят, те са високомерни
и се гордеят. МоЖе би се гордеят с то-
лерантното си отношение към виновни-
ка и с това, че не са го наказали? Или мо-
Же би се гордеят с изобилието от духов-
ни дарби в църквата и затова не се за-
мислят сериозно за онова, което става в
нея? А моЖе би те се интересуват пове-
че от цифрите, отколкото от светост-
та? Във всеки случай коринтяните не са
достатъчно изплашени от греха.

И вие сте се в-ьзгордели, вместо да
скърбите, така че този, който е извър-
шил това дело, да бъде отлъчен от вас.
Това означава, че ако вярващите бяха
Възприели едно правилно отношение на
смирение пред Господа, Той Самият ще-
ше да подейства и да накаЖе по някакъв
начин Виновника. Ердман казва следно-
то:

Коринтските християни е трябвало


да разберат, че истинската слава на
християнската църква не се крие в крас-
норечието и дарбите на нейните велики
учители, а в нравствената чистота на
нейните членове."1!

5:3,4 За разлика от тяхното безразли-


чие апостолът заявява, че макар и да не

е телесно при тях, вече е осъдил случая
като че ли е при тях.

Той описва църквата като събрана, за


да накаЖе виновника, и макар че не при-
съства там физически, апостолът при-
съства с духа си, събирайки се с тях в
името на Господ Исус Христос Господ
Исус е дал власт на църквата и на апос-
толите да упраЖняват наказателни
мерки във всички подобни случаи. Зато-
ва Павел казва, че ще действа „с власт-
та (или с авторитета) на нашия Господ
Исус".

5:5 Това, което трябва да се направи,
е да се предаде такъв човек на Сатана
за погубване на плътта му, за да се спа-
си духът му в деня на Господа Исуса.
Има различни мнения за значението на
този израз. Някои смятат, че в него се
говори за акта на отлъчване от местна-
та църква Извън църквата е сферата на
господството на Сатана (1 Йоан. 5:19).
Затова предаването на такъв човек на
Сатана означава просто отлъчването
му от църквата. Други считат, че
властта за предаване на Сатана е специ-
ална власт, която е била дадена на апос-
толите и която вече не съществува.

Има различия и относно смисъла на из-


раза „погубване на плътта". Много хо-
ра мислят, че тук става въпрос за някак-
во физическо страдание, което ще бъде
използвано от Бога за унищоЖаване си-
лата на грешните Желания и навици в
Живота на този човек. Други смятат, че
погубването на плътта е описание на
някаква бавна смърт, която би дала вре-
ме на човека да се покае и да бъде поща-
ден.

Във всеки един от тези случаи ние


трябва да помним, че наказанието на
вярващите винаги има за цел да възста-
нови тяхното общение с Господа и че
отлъчването от църквата никога не
трябва да бъде самоцел, а винаги средс-
тво към целта. Крайната цел в този слу-
чай е „да се спаси духът му в деня на Гос-
пода Исуса". С други думи, тук никъде не
се говори за вечно осъЖдане на този чо-

417


1 Коринтяни 5

Век. Господ го наказва в този Живот за-
ради греха, който е извършил, но той е
спасен в деня на Господа Исуса.

5:6 Сега ПаВел укоряВа коринтяните
заради тяхното самохвалство. МоЖе би
те са се опитали да се извинят с оправ-
данието, че тоВа се е случило само Вед-
нъЖ? Но те трябва да знаят, че малко
квас заквасва цялото шесто. Тук ква-
сът е символ на нравствения грях. Апос-
толът казва, че ако коринтяните проя-
вят търпимост към малкия нравствен
грях в църквата, той скоро ще порасне и
ще се разпространи така, че ще засегне
сериозно цялото общение. Справедливо-
то и библейско наказание е необходимо,
за да моЖе да се запази чистотата на
името на църквата.

5:7 Затова апостолът заповядва на ко-


ринтяните да очистят стария квас С
други думи, те трябва да предприемат
сериозни наказателни мерки срещу зло-
то, за да бъдат едно ново, чисто тесто.
Накрая той добавя: „... тъй като сте
безквасни." Бог ги вшкда В Христос све-
ти, праведни и чисти. Апостолът казва,
че тяхното състояние трябва да съот-
ветства на тяхното полоЖение. По по-
лоЖение коринтяните са безквасни, но
те трябва да бъдат безквасни и 6 прак-
тическото си поведение. Тяхното естес-
тво трябва да съответства на тяхно-
то име, а Животът им - на техните
убеЖдения.

Защото и нашата пасха, Христос,


биде заклан [за нас]." Мисълта за безк-
васния хляб кара Павел да си спомни за
празника на Пасхата, на първата вечер
на която 1одеинът е трябвало да махне
от къщата си всичкия квас. Той е отивал
при нощвите и ги е остъргвал внимател-
но, така че по тях да не остане нищо. Из-
мивал е съда, В който се е пазел квасът,
така че по него да няма и капчица квас.
ПреглеЖдал е цялата къща със свещ, за
да се увери, че всичко е чисто. След това
е издигал ръце към Бога и е казвал: „О,
БоЖе, изхвърлил съм всичкия квас от къ-
щата си и ако е останал някакъв квас, за

който не знам, изхвърлям и него с цяло-


то си сърце." Това е образ на отделяне-
то от злото, към което християнинът
е призован в наши дни.

Заколването на пасхалното агне изоб-


разява или олицетворява смъртта на на-
шия Господ Исус Христос на кръста. То-
зи стих е един от многото стихове в НЗ,
който установява принципа на образно-
то четене. Това означава, че лицата и
събитията в СЗ са образи или сенки на
бъдещи неща. Много от тях сочат ди-
ректнб към идването на Господ Исус за
отнемане на нашите грехове чрез лична
самоЖертВа.

5:8 Празнуването, за което става въп-
рос тук, не се отнася нито до Пасхата,
нито до Господната вечеря, а е един по-
общ израз; който описва целия Живот на
вярващия. Цялото наше съществуване
трябва да бъде като един празник на ра-
достта, който не трябва да се чества
със стария квас на греха, нито с кваса
на злобата и нечестието.
Радвайки се в
Христос, ние не трябва да храним в сър-
цето си никакви зли мисли по отношение
на другите. Всичко това ни показва, че
апостол Павел не говори за буквалния
квас (като маята, която се използва при
месенето на хляб), а използва идеята за
кваса в един духовен смисъл, за да опише
начина, по който грехът осквернява Вся-
ко нещо, до което се докосва. Ние тряб-
Ва да Живеем Живота си с безквасни хля-
бове от искреност и истина.

5:9 Сега Павел напомня на коринтяни-
те, че вече им е писал в едно по-предиш-
но писмо да не общуват с хора, които
блудстват, фактът, че това писмо е
загубено, изобщо не накърнява боговдъх-
новеността на Библията. Не всяко пис-
мо на Павел е било боговдъхновено, а са-
мо онези, които Бог е сметнал за подхо-
дящи да бъдат вкл1очени в Светото Пи-
сание.

5:10 По-нататък апостолът обяснява,
че когато ги е предупреждавал да не об-
щуват с блудници, той не е искал да ка-
Же, че трябва да прекъснат всякакви

418


1 Коришпяни 5

контакти с безбожните хора. Докато
сме В света, ние трябва да поддържаме
контакти с неспасените и нямаме начин
да разберем до какви дълбочини на греха
са стигнали те в своя Живот. Ако тряб-
ва да се изолираме напълно от грешници-
те, ние би трябвало да излезем от све-
та.

Затова ПаВел казва, че той не е имал


предвид пълното им отделяне от блуд- .
ниците на тоя свят или сребролк>бии-
те, или грабителите, или идолопоклон-
ниците. Сребролк>бците са хора, които
използват нечестни начини на ръководе-
не на търговията или финансовите си де-
ла. Така например всеки, който подправя
данъчните си документи, трябва да бъ-
де отлъчен от църквата заради скъпер-
ничество. Грабителите са хора, които
се обогатяват чрез насилие, като изпол-,
зват методи като заплахата или убийс-
твото. Идолопоклонниците са хора, ко-
ито се покланят на каквото и да било
или на който и да било човек, който е раз-
личен от истинския Бог, и които прак-
тикуват уЖасните грехове на неморал-
ност, които почти винаги съпровождат
идолопоклонството.

5:11 Смисълът на истинското предуп-
реЖдение на Павел е, че коринтяните не
трябва да общуват с брат, който се на-
рича вярващ и който е изпаднал в някой
от тези уЖасни грехове. Бихме могли да
перифразираме неговите думи така:

Това, което исках да ви кейка, и това,


което ви повтарям сега, е, не не трябва
да седите на една трапеза с човек, който
се нарича християнин и който има немо-
рално поведение в сексуално отношение,
който е скъперник, или идолопоклонник,
или хулител, или пияница, или грабител."

Често пъти на нас ни се налага да об-


щуваме с неспасени хора и ние моЖем да
използваме тези контакти, за да им сви-
детелстваме. Този род контакти не са
толкова опасни за вярващия, колкото
контактите с хора, които се наричат

християни, но Живеят в грях. Ние нико-


га не трябва да даваме какъвто и да би-
ло повод на тези хора да си помислят, че
одобряваме техния грях.

Към списъка от грешници В 10 cm. Па-


вел добавя още и пияниците и хулители-
те*. Хулшпелят е човек, който използва
груб и невъздърЖан език, когато говори
против друг човек. Тук трябва да бъдем
много внимателни. Трябва ли човек да
бъде отлъчен от църквата, ако е загубил
самообладание един-единствен път и е
говорил невъздърЖано? Ние смятаме, че
не трябва и че тази заповед се отнася са-
мо за случаите, когато един човек се дър-
Жи системно така. С други думи, хули-
тел е този, който е известен с типично-
то си обидно поведение към другите.
При всички случаи тези думи на Павел
трябва да ни карат да упраЖняВаме са-
моконтрол Върху нашата реч. Както
казва д-р Айрънсайд, много хора заявя-
ват, че просто не обръщат особено вни-
мание на езика си, но това е същото ка-
то да каЖат, че просто не обръщат осо-
бено внимание на оръЖието, което но-
сят.

Пияницата е човек, който прекалява
в употребата на алкохолни питиета.

Дали апостол Павел действително ис-


ка да каЖе, че ние не трябва дори да
ядем с християни, които вършат таки-
ва неща? Дали това е истинският сми-
съл на този стих? Ние смятаме, че не
трябва да ядем заедно с такива христи-
яни на Господната вечеря или на общес-
твени места. Но това правило моЖе да
има много изклЬчения. Така например
една съпруга християнка не моЖе да не се
храни заедно със съпруга си, който е от-
делен от християнското общение. Но
общото правило е, че вярващите, които
изповядват Христос и които са изпадна-
ли в някои от гореспоменатите грехове,

* Тези две категории са изпуснати в текста


на Библията на бълг. ез. от 1924 г. - Бел. на
прев.

419


1 Коринтяни 5,6

трябва да се подлоЖат на социална изо-
лация, за да им се даде да разберат колко
голямо е тяхното престъпление и да се
доведат до покаяние. Ако някой възрази,
като каЖе, че Господ също е ял с бирни-
-ците и грешниците, бихме му посочили,
че никой от тези хора не се е наричал Не-
гов последовател и че когато Господ е ял
с тях, Той също не ги е смятал за Свои
ученици. Този пасаЖ иска да ни каЖе, че
ние не трябва да общуваме с християни,
които Живеят нечестиво.

5:12 Двата въпроса, които Павел зада-
ва в 12 cm., означават, че християните
не носят отговорността да съдят нес-
пасените. Злите хора, които Живеят в
света около нас, ще бъдат съдени от Са-
мия Господ в един бъдещ ден. Но ние но-
сим отговорността да съдим „вътреш-
ните", тоест хората в църквата. Мес-
тната църква е длъЖна да взема биб-
лейски наказателни мерки по отношение
на съгрешилите си членове.

И отново, ако някой възрази, като из-


ползва думите на Господ Исус: „Не съде-
те, за да не бъдете съдени"; ние трябва
да му отговорим, че в тези думи Господ
говори най-вече за мотивите. Ние не мо-
Жем да съдим какви са мотивите на хо-
рата, защото нямаме възмоЖност да ги
узнаем. Но БоЖието слово еднакво ясно
заявява, че ние трябва да осьЖдаме из-
вестния грях в БоЖието събрание, за да
пазим името му свято и за да върнем
провинилия се брат към общение с Гос-
пода.

5:13 Павел обяснява, че Бог ще се пог-
риЖи за съда над външните, тоест над
неспасените. МеЖдувременно коринтя-
ните трябва да упраЖнят съда, който
Бог им е поверил, като отлъчат нечес-
тивия човек отсред себе си. Това озна-
чава да се съобщи на всички хора в църк-
вата, че този брат вече не е член на съб-
ранието. Това трябва да бъде извърше-
но в дух на искрена мъка и смирение и пос-
ледвано от продълЖителна молитва за
духовното възстановяване на отклони-
лия се.

В. Съдебни процеси сред вярващите
(6:1-11)

Първите единайсет стиха от 6 глава


разглеЖдат проблема за съдебните про-
цеси сред вярващите. Павел е чул вести,
че някои от християните в Коринт за-
веЖдат съдебни дела срещу свои вярва-
щи братя - изпращат ги да бъдат съде-
ни от съдиите на този свят. Това ста-
ва повод за даването на няколко непре-
ходни наставления по този въпрос.
Обърнете внимание на повторението на
израза „Не знаете ли, че..." (2,3,9,15,16,
19 cm.)

6:1 Въпросът, с който започва тази





Сподели с приятели:
1   ...   53   54   55   56   57   58   59   60   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница