Уилиям макдоналд к о г нови
:14 И най-накрая Павел дава пример с ясната заповед на Самия Господ
Изтегляне 13.9 Mb.
|
9:14 И най-накрая Павел дава пример с ясната заповед на Самия Господ Исус, Който е наредил така, че проповедни- ците на благовестието да Живеят от самото благовестие. Това Господно на- реЖдане моЖе да послуЖи като реши- телно доказателство само по себе си в подкрепа на твърдението на Павел, че има право да бъде издърЖан от коринтя- ните. На това място някой моЖе да за- даде въпроса: Защо тогава апостолът не настоява да бъде издърЖан от тях? От- говорът е даден в пасаЖа от 15 до 18 стих. 9:15 Най-напред Павел заявява, че той не е използвал нито една от тия наред- би, тоест че не е настоявал да бъде из- пълнено това негово право. Освен това апостолът не пише всичко това сега, за да ги накара да му изпратят пари. Той предпочита да умре, отколкото да поз- воли някой да го ощети в неговата пох- вала. 9:16 Павел не моЖе да се хвали с това, че проповядва благовестието, защото то му се налага по небесна необходи- мост. Той е получил боЖествено нареЖ- дане и би бил най-нещастният човек, ако не се беше подчинил на това нареЖдане. Това не означава, че апостолът не Желае да проповядва благовестието, а че реше- нието да проповядва не е дошло от него самия, а от Господа. • 9:17 Ако апостол Павел проповядва евангелието доброволно, той трябва да получи наградата, която съпровоЖда това слуЖение, а именно - правото на из- дръЖка. Навсякъде в Стария и Новия За- вет се казва съвсем ясно, че онези, които слуЖат на Господа, имат право да бъдат издърЖани от БоЖия народ. Павел не ис- ка да каЖе, че не слуЖи на Господа доб- роволно, а че неговото апостолство е по небесно принуЖдение. Този факт е под- чертан и във втората част на този стих. Ако апостолът проповядва „с при- нуЖдение", тоест ако той проповядва, защото вътре в него има огън и той не моЖе да спре да проповядва, тогава само 438 1 Коршшшни 9  изпълнява повереното му настойничес-
тво над благовестието. Той е чоВек, кой- то действа по заповед, и следователно няма право да се хвали. Тълкуването на 17 стих наистина съз- дава трудности, но като цяло текстът подчертава мисълта, че Павел няма ни- какви претенции относно правото си да бъде издържан от коринтяните, тъй ка- то неговото служение не е нещо, което той е избрал да върши сам. Той е бил наз- начен на него от Божията ръка. Лъжеу- чителите в Коринт могат и да искат да бъдат издържани от светиите, но апос- тол ПаВел желае да търси Възнагражде- нието си другаде. Преводът на Кнокс на този стих е следният: „Аз мога да искам възнаграж- дение само за това, което върша добро- волно, но когато върша нещо по принуж- дение, аз само изпълнявам дълга си." А Райри дава следния коментар: „Павел не мазке да избяга от отговор-
съвсем истински смисъл, проповядване- то на благовестието е едно сериозно за- дължение, наложено върху него от Божи- ята ръка. Затова, когато изпълнява то- ва свое задължение, той няма защо да се хвали. Проповядвайки евангелието на ко- ринтяните, апостолът има право да настоява да бъде издържан финансово от тях, но той не иска да направи това; вместо това той решава да им предаде благовестието безплатно. И тъй като това е въпрос на негов собствен избор, той може да се хвали с това. Както ве- че предположихме, Павловите критици вероятно са твърдели, че участието му в правенето на палатки показва, че той не смята себе си за истински апостол. Тук Павел използва фактите в своя за- щита, за да докаже, че независимо от това, неговото апостолство е истинс- ко и че то всъщност е апостолство от много висок и благороден ранг. В пасажа от 19 до 22 стих Павел дава личния си пример на отричане от своите законни права заради благовестието. Когато изучаваме този пасаж, трябва да знаем, че апостолът никъде не иска да каже, че някога е жертвал важни принци- пи от Писанията. Той не смята, че цел- та оправдава средствата. В тези стихо- ве Павел говори за проблеми, които ня- мат решаващо значение в морално отно- шение. Затова той решава, че е по-доб- ре да се приспособи към навиците и оби- чаите на хората, сред които работи, за да може да спечели повече слушатели за благовестието. Но той никога няма да направи какъвто и да било компромис с евангелската истина. 9:19 В известен смисъл апостолът е свободен от всички човеци: никой не мо- же да упражни някаква съдебна власт или принуда върху него. Но въпреки това той сам е станал роб на всички, за да спече- ли още повече човеци. Ако трябва да се направят отстъпки, които не налагат компромис с някаква небесна истина, Па- вел е готов да ги направи, за да спечели повече души за Христос. 439 1 Коришпяни 9  9:20 За logeume ПаВел е станал като
togetiH, за да спечели logeu. ToBa не озна- чава, че за да спечели някои logeu, той е решил да заЖивее под закона на Мойсей. Смисълът на тези думи моЖе да се Види в начина, по който ПаВел се дърЖи по от- ношение на обрязването на Тимотей и по отношение на обрязването на Turn. В случая с Тит ПаВел определя своето по- ведение според разбирането на онези, ко- ито настояват, че след като Тит не е обрязан, той не моЖе да бъде спасен. Раз- бирайки, че това е една фронтална ата- ка срещу евангелието на БоЖията благо- дат, Павел решително се противопос- тавя срещу обрязването на Тит (Гал. 2:3). Но в случая с Тимотей изглеЖда, че въпросът с обрязването не се противо- поставя на никаква основна доктрина. Затова апостолът няма нищо против неговото обрязване, тъй като това ще увеличи кръга на неговите слушатели за евангелието (Деян. 16:3). „На тия, които са под закон, станах като под закон29, за да придобия тия, които са под закон." „Тия, които са под закон" са еврейският народ. Но Павел вече е споменал веднъЖ за своите отно- шения с logeume в началото на стиха. За- що тогава ги споменава и в края на сти- ха? Обяснението на това повторение, което често се предлага от тълкувате- лите, е, че при първото споменаване апостолът има предвид националните обичаи на logeume, докато при второто -техния религиозен Живот. Тук се налага да дадем едно кратко обяснение. Като к>деин Павел е бил ро- ден под закона. Той се е опитал да спече- ли БоЖието благоволение чрез спазване- то на закона, но е открил, че това не е възмоЖно. Законът само му е показал ка- къв нещастен грешник е той и напълно го е осъдил. Най-накрая Павел е разбрал, че законът не е път за спасение, а само средство, чрез което Бог открива на чо- века неговата грехобност и нуЖдата му от Спасител. Тогава Павел се е доверил на Господ Исус Христос, с което се е ос- вободил от осъЖдащата сила на закона. Наказанието на закона, който той е на- рушил, е било платено от Господ Исус на Голготския кръст. След своето обръщение апостолът е научил, че законът не е път за спасение, нито начин на Живот за спасения. Вярва- щият не е под закон, а под благодат. То- ва не означава, че той моЖе да прави как- вото си иска, защото истинското осъз- наване на БоЖията благодат ще го пред- пазва от грешни стъпки и той дори ня- ма да иска да ги Върши. Тъй като В хрис- тиянина обитава Светият Дух, Той го издига на едно ново ниво на поведение. Сега вече вярващият сам Желае да води свят Живот, но не от страх да не бъде наказан за нарушаване на закона, а от лкзбов към Спасителя, Който е умрял за него и е възкръснал отново. Когато един човек е под закон, неговите действия се мотивират от страха, но когато Живее под благодат, неговото поведение се мо- тивира от лк)бовта. Шобовта е много по-висш мотив от страха. Хората мо- гат да направят от лк>бов неща, които никога не биха направили от страх. Арнът казва така: „Начинът, по който Бог дърЖи душите
Като не забравяме всичко това, нека се върнем обратно към втората полови- на на 20 стих. „На тия, които са под за- кон, станах като под закон, за да при- добия тия, които са под закон." Когато е бил сред logeume, Павел се е дърЖал ка- то 1одеин относно нещата, които ня- 440 1 Коришпяни 9  мат решаващо значение в морално отно-
шение. Така например той е ял храни, ко- ито са яли и logeume, като се е въздър- жал от яденето на свинско месо, което е било забранено за тях. Може би той не е работил и в съботните дни, тъй като е знаел, че ако прави това, хората няма да бъдат толкова благосклонни да чуят евангелието, колкото ако не го прави. Като новороден вярващ в Господ Исус Христос апостол Павел не е под закон като начин на живот. Той просто се приспособява към навиците, обичаите и предразсъдъците на хората, за да може да ги спечели за Господа. 9:21 Както казва Райри: „Павел не се дърЖи нито двулично, ни- то непоследователно, а си налага едно непрекъснато самоограничение с цел по- големи възможности за слуЖение на раз- личен вид хора. Също както тясната, об- градена от високите брегове река е по- мощна от разлятата и заблатена вода, така и ограничената свобода има много по-голяма мощ в свидетелството за Христа."31 Към тия, които нямат закон, Павел се е държал като човек, който няма за- кон (макар че той самият не е без закон пред Бога, а е под закона на Христа). „Тия, които нямат закон" не са бунтов- ниците или престъпниците, а езичници- те. Законът като такъв е бил даден на еврейския народ, а не на езичниците. За- това, когато е бил сред езичниците, Па- вел се е съобразявал с техните чувства и навици, доколкото това не е пречело на неговата вярност на Спасителя. Апос- толът обяснява, че дори когато се е дър- жал като човек, който няма закон, той въпреки това не е бил без закон пред Бо- га. Апостолът не е смятал, че може да прави, каквото си иска, но е бил под зако- на на Христос. С други думи, той се е чувствал длъжен да обича, почита, слу- жи и угажда на Господ Исус, но не като спазва закона на Мойсей, а като спазва закона на лк>бовта. Той е бил, така да се каже, „подзаконен" на Христос. Ние има- ме една поговорка: „Когато си в Рим, прави като римляните." Павел тук каз- ва, че когато е бил сред езичниците, той се е приспособявал към техния начин на живот, доколкото това не е било в раз- рез с неговата последователност и вер- ност на Христос. Но ние никога не тряб- ва да забравяме, че в този пасаж апосто- лът говори за неща, свързани с култура- та на един народ, а не за въпроси, засяга- щи християнските доктрини и морал. 9:22 Във 22 стих се разглежда въпро- сът за слабите или прекалено педантич- ните хора. Това са хора, които проявя- ват особена чувствителност по отно- шение на проблеми, незасягащи основни християнски истини. За слабите Павел е станал като32 слаб, за да могке да ги спечели. Той би предпочел да стане веге- тарианец, отколкото да даде повод за съблазън на някой свой слаб брат, като яде месо. Накратко казано, Павел е ста- нал за всички всичко, така че по всяка- къв начин да спаси неколцина. Тези сти- хове никога не трябва да бъдат използ- вани за оправдаване на компромиси или жертване на библейски принципи. Те го- ворят само за една готовност за приспо- собяване към навиците и обичаите на хо- рата с цел спечелване на по-голям кръг от слушатели за благата вест1 на спасе- нието. Когато казва „та по всякакъв начин да спася неколцина", Павел нито за миг не мисли, че той е този, който спасява другите, защото много добре знае, че единствената Личност, Която може да спасява, е Господ Исус Христос. Едновременно с това е прекрасно да се види, че онези, които служат на Христос в благовестието, се отъждествяват до такава степен с Него, че Той дори им позволява да използват думата „спася- вам", за да опишат делото, в което учас- тват. Колко много това възвисява и об- лагородява служението на евангелието! Пасажът от 23 до 27 стих описва съд- бата на хората, които загубват своята награда поради липса на самодисциплина. За Павел отказът да бъде издържан фи- 441 1 Коринтяни 9  нансово от коринтяните е Въпрос на
строга самодисциплина. 9:23 И това правя заради благовести- ето - за да участвам и аз в него. В пред- ходните стихове Павел описа как е по- тиснал своите собствени права и Жела- ния заради слуЖението на Господа. Защо е направил той това? Той го е направил „заради благовестието", за да моЖе да участва в славите на благовестието в един бъдещ ден. 9:24 Без съмнение, докато е писал ду- мите, които ние четем в 24 стих, апос- толът си е мислел за игрите, които са се провеждали по онова време недалеч от Коринт. Коринтските вярващи са били много добре запознати с тези спортни състезания. Павел им напомня, че макар и на игрището да тичат много атлети, не всички получават наградата. Хрис- тиянският Живот е като едно състеза- ние. Той изисква самодисциплина, напрег- нати усилия и определеност на целта. Стихът не означава, че в християнско- то състезание само един ще спечели наг- радата. Той само ни учи, че всички тряб- ва да тичаме като победители. Трябва да се упраЖняваме в същото себеотри- цание като това на апостол Павел. В това „състезание", разбира се, награда- та не е спасението, а едно възнаграЖде- ние за вярна слуЖба. Тук никъде не се каз- ва, че резултатът от нашата вярност в състезанието е спасението. Спасение- то е дар от Бога, който ние получаваме само чрез вяра 6 Господ Исус Христос. 9:25 Сега Павел променя ситуацията от лекоатлетическо състезание на със- тезание по борба. Той напомня на чита- телите си, че всеки, който се „подвиза- ва" в игрите, тоест който участва в борбата, „се въздърЖа от всичко". Един борец попитал своя треньор веднъЖ: „Не мога ли да пуша, да пия и да се веселя и за- едно с това да се боря?" Треньорът от- говорил: „МоЖеш, но тогава няма да по- бедиш!" Мислейки си за участниците в състезанията, Павел си представя как победителят се изкачва на почетната стълбица, за да получи своята награда. И каква е тя? „Тленен венец" - венец от цветя или клонки с листа, които увях- ват съвсем скоро? Не, венецът, с който ще бъдат наградени всички, които са слу- Жили вярно на Христа, е нетленен - ве- нец, който никога не увяхва. Благодарим Ти за венеца от слава и зкивот - награда за слуЖението на Христа. Той не е като венеца от цветя - награда на света за плътската . борба. Венецът на Христа не увяхва никога - също като Трона, като Царството на Отца и Сина. Хърейшиъс Боунър 9:26 С надеЖдата за този нетленен ве- нец Павел тича „не като към нещо не- известно" и се бори „не като че бие въз- духа". Неговото слуЖение не е нито без- целно, нито безрезултатно. Пред него- вите очи стои определена цел и затова апостолът иска всяко негово действие да си заслуЖава усилията. Той не иска да губи нито време, нито енергия. Павел ня- ма време за празни попадения. 9:27 Да, той дисциплинира тялото си и го поробва, да не би, проповядвайки на другите, самият той да бъде отхвърлен или неодобрен. В християнския Живот има нуЖда от самообладание, въздърЖа- ност и дисциплина. Нпе трябва да се уп- раЖняваме в самоконтрол. Апостол Павел много добре съзнава, че съществува опасност, след като е проповядвал на другите, той самият да бъде неодобрен. Тълкуването на този стих е предизвикало много спорове. Спо- ред някои той означава, че човек моЖе да бъде спасен и след това да загуби спасе- нието си. Това обаче противоречи на об- щото учение на НЗ, според което нито една истинска овца на Христос няма да бъде загубена никога. Според други думата, преведена като „неодобрен"33, е една много силна дума и се отнася до вечното осъЖдение. Павел 442 1 Коринтяни 9,10  не иска да каЖе, че един чоВек, който Ве-
че е бил спасен, моЖе да бъде неодобрен, а че чоВек, който не моЖе да упраЖняВа контрол над себе си, никога не е бил ис- тински спасен. Мислейки си за лъЖеучи- телите и за стремеЖа им да задоволят Всяка своя страст и Желание, Павел пос- тановява общия принцип, според който, ако един човек не подчинява тялото си, той никога не е бил истински новороден, и макар че този човек моЖе да проповяд- ва на другите, той самият ще бъде нео- добрен. Според едно трето мнение тук Павел изобщо не говори за спасението, а за слу- Жението. Той не иска да каЖе, че моЖе някога да бъде погубен, а че има опасност да не издърЖи изпитанието на слуЖени- ето и да не бъде одобрен за награда. То- ва тълкуване най-добре подхоЖда на зна- чението на думата „неодобрен" и на кон- текста, в който се говори за спортни състезания. Павел признава, че същест- вува уЖасната възмоЖност самият той, след като е проповядвал на другите, да бъде „бракуван" като неподходящ за из- ползване от Господа. Във всички случаи това е един много сериозен пасаЖ, който има за цел да на- кара всеки вярващ, Желаещ да слуЖи на Господ Исус Христос, да изследва свое- то сърце много щателно. Нека всеки да реши, че с БоЖията благодат никога ня- ма да трябва да научава значението на думата „неодобрен" от личен опит. Мислейки си за необходимостта от са- модисциплина, Павел си спомня в 10 гл. за съдбата на израилтяните в пустинята. Там те са се отдали на безгриЖие и са за- почнали да угаЖдат на плътските си Же- лания, като по този начин са станали не- одобрени и са отпаднали от борбата. Най-напред апостолът говори за при- вилегиите на Израел (1-4 cm.); после - за наказанието на този народ (5 cm.); и нак- рая - за причините за неговото отпада- не (6-10 cm.). След това апостолът по- сочва как това засяга всички нас (11-13 cm.) 10:1 Апостолът напомня на коринтя- ните, че всички еврейски бащи са били под облака и всички са минали през мо- рето. Тук ударението пада върху думата „всички". Павел си мисли за времето на тяхното освобоЖдение от Египет и как израилтяните са били водени по един чу- ден начин от облачен стълб през деня и от огнен стълб през нощта. Спомня си как са преминали Червено море и как са избягали в пустинята. Що се отнася до привилегиите, всички израилтяни са се радвали на боЖественото водителство и боЖественото освобоЖдение. 10:2 И не само това, но и всички изра- илтяни са се кръстили в* Мойсей в об- лака и в морето. „Са се кръстили в Мой- сей" означава „са се отъЖдествили с не- го и са признали неговото водачество". Докато Мойсей е водил децата на Изра- ел от Египет към Обетованата земя, в началото целият израелски народ е обе- щал да бъде верен на Мойсей и го е приз- нал за назначен от Бога спасител. Пред- полага се, че изразът „под облака" гово- ри за това, което отъЖдествява Изра- ел с Бога, докато изразът „през морето" се отнася до онова, което го отделя от Египет. 10:3 Всички израилтяни „са яли от съ- щата духовна храна". Тази духовна хра- на е манната, която Бог е давал на изра- илтяните по един свръхестествен на- чин, докато са пътували през пустиня- та. Изразът „духовна храна" не означа- ва, че тя е била някаква нематериална храна, невидима и нереална. В случая „ду- ховна" просто означава, че материална- та храна е образ или картина на едно ду- ховно нахранване и че главното, което писателят има предвид тук, е духовна- та действителност. В него моЖе би е вклк)чена и идеята, че тази храна е била дадена по един свръхестествен начин. 10:4 На всеки отделен етап от техни- те пътешествия Бог е снабдявал израи- * Правилният предлог не е „от", а „В". - Бел на прев. 443 1 Коринтяни 10 лтяните с Вода за пиене. ТоВа е била ис-
тинска Вода, но тук тя отноВо е наре- чена „духовно питие", в смисъл че е би- ла образ на духовно съЖивление и че е би- ла дадена по свръхестествен начин. Ако Господ не им беше дал тази Вода по свръхестествен начин, израилтяните не един път щяха да умрат от ЖаЖда. Из- разът „пиеха от една духовна канара, която ги следваше'*, не означава, че ня- каква материална, физическа канара е вървяла след тях, докато те са пътува- ли. Канарата сочи към реката, която из- вира от нея и следва израилтяните. И тая канара е била Христос, в смисъл че Той е бил Този, Който я е дал, и Този, Ко- гото тя представлява, Който е дал Жи- ва вода на Своя народ. 10:5 След като изброява всички тези чудни привилегии, които те са имали, апостолът напомня на коринтяните, че в повечето от израилтяните Бог не е благоволил, защото ги е изморил в пус- тинята. Въпреки че всички израилтяни са излезли от Египет и всички са призна- ли, че са едно сърце и душа с техния во- дач Мойсей, тъЖната истина е, че макар и телата им да са били в пустинята, сър- цата им са били все още в Египет. Те са се радвали само на едно физическо осво- боЖдение от робството на фараона, но са продълЖавали да Жадуват за греховни- те удоволствия на онази страна. От всички воини над двадесетгодишна въз- раст, които са излезли от Египет, само двама - Халев и Исус Навиев - са спече- лили наградата и са достигнали Обето- ваната земя. Труповете на всички оста- нали са паднали в пустинята като дока- зателство за БоЖието неодобрение. Обърнете внимание на противопоста- вянето на думата „всички" в първите че- тири стиха и думата „повечето" в 5 стих. Всички израилтяни са били приви- легировани, но повечето от тях са по- гинали. Годет изразява своето удивление така: „Какво уЖасяващо зрелище представ- лява картината, нарисувана от апосто- ла пред очите на самодоволните ^корин- тяни: огромни купища от тела, насите- ни по свръхестествен начин с храна и во- да, които покриват пясъците на огром- ната пустиня!" ■** 10:6 Събитията, описани в книгата Изход, съдърЖат поуки, които остават валидни и до днес. Децата на Израел са за нас примери, които ни показват какво ще ни се случи, ако ние също Жадуваме за злото, както те са Жадували. Когато четем СЗ, не трябва да го четем само като история, но и като книга, която съ- дърЖа практически поуки за нашия Жи- вот днес. В следващите стихове апостолът из- броява по-конкретно някои от грехове- те, в които са изпаднали израилтяните в пустинята. ЗаслуЖава си да се отбеле- Жи, че много от тези грехове засягат за- доволяването на Желанията на тялото. 10:7 7 стих говори за поклонението пред златното теле и последвалия го празник, описани в Изход 32 глава. Кога- то слиза от Синайската планина, Мой- сей открива, че хората са си направили златно теле и му се покланят. В Изход 32:6 четем, че хората са седнали да ядат и да пият и са станали да играят, тоест да танцуват. 10:8 Грехът, за който се говори в 8 стих, се отнася до времето, когато из- раелските синове са се Женели за моав- ските дъщери (Чие. 25). Съблазнени от пророк Валаам, те саотказалидасе под- чинят на Господното слово и са изпадна- ли в греха на блудството. 8 стих ни каз- ва, че в един ден са паднали двадесет и две хиляди души. В СЗ се казва, че умре- лите от язвата са били двадесет и чети- ри хиляди души (Чие. 25:9). Този случай се използва много често от критиците на Библията, за да докаЖат, че В Свещено- то Писание има противоречия. Ако те бяха прочели текста малко по-внима- телно, щяха да забелеЖат, че в него ня- ма никакво противоречие. Тук просто се казва, че двадесет и две хиляди души са паднали в един ден, докато в СЗ се дава 444 1 Кориншяни 10  числото на всички, които са умрели от
язвата -двадесет и четири хиляди души. 10:9 След това Павел говори за време- то, в което израилтяните са се оплаква- ли от храната и са изразили съмнения относно Господната доброта. Тогава Бог им е изпратил змии и мнозина от из- раилтяните са загинали от тях (Чие. 21:5,6). Нека да отбележим, че причина- та за това падение е чревоугодничест- вото. 10:10 В този стих се говори за греха на Корей, Датан и Авирон (Чие. 16:14-47). Тук отново става въпрос за оплакване от Господа заради храната (Чие. 16:14). Израилтяните не са искали да овладеят телесните си Желания, да си налоЖат дисциплина и да подчинят телата си на своята воля. Те са предпочели да тръг- нат по пътя на задоволяване на страс- тите на плътта, което ги е довело до провал. 10:11 Следващите три стиха ни дават практическото приложение на тези съ- бития. Най-напред Павел обяснява, че значението на тези събития не се огра- ничава само до тяхната историческа стойност. Те съдърЖат поуки и за съв- ременните хора. Били са написани като предупреждение за нас - за нас, които Жи- веем след приключването на еврейската ера и по време на ерата на евангелието, „за нас, до които достига събраният опит от миналите векове", както казва Рендъл Харис. 10:12 Те съдърЖат и едно предупреЖ- дение към самоуверените: „Който мис- ли, че стои, нека внимава да не падне." МоЖе би това се отнася с особена сила за силния вярващ, който мисли, че моЖе да си играе с удовлетворяването на лич- ните апетити и да не бъде засегнат от това. За такъв един човек опасността да попадне под наказателното действие на БоЖия ръка е много по-голяма. 10:13 След това обаче Павел отправя едно чудесно насърчение за онези, които са в изпитание. Той ни казва, че изпита- нията, проверките и изкушенията, кои- то ние срещаме по пътя си, са такива, каквито моЖе да носи човек. Но Бог е верен и няма да ни остави да бъдем из- питани повече, отколкото ни е силата. Бог не обещава да ни освободи от изпи- танията и изкушенията, а ни обещава да ограничи тяхната сила. Освен това Той ни обещава да ни даде „и изходен път, така щото да моЖем да го издързким". Когато четем този стих, не моЖем да не се удивим на огромната утеха, която той предлага на БоЖиите светии в изпи- тание през всичките векове. МоЖе би ня- кои от Павловите читатели по онова време са били сериозно изкушаваш да се отдадат на идолопоклонство. Павел на- мира начин да ги утеши с мисълта, че Бог няма да позволи да ги сполети никак- во непоносимо изпитание. В същото вре- ме те трябва да бъдат предупредени, че не бива да се излагат на изкушения. 10:14 ПасаЖът от 10:14 до 11:1 се връ- ща отново на проблема за яденето на идолоЖертвено. Най-напред Павел разг- леЖда въпроса дали вярващите трябва да участват в празненства в храмове на идоли (14-22 cm.). „Затова, възл1обени мои, бягайте от идолопоклонство." МоЖе би за някои от вярващите в Коришп е било истинско из- питание да бъдат поканени да участват в някое празненство, посветено на идол, в някои от тамошните храмове. Сигур- но някои от тях са си мислели, че в ника- къв случай няма да се изкушат. МоЖе би са си казвали, че няма нищо да им стане, ако отидат само веднъЖ. Боговдъхнове- ният съвет на апостола е: „Бягайте от идолопоклонство." Той не им казва: „Из- следвайте идолопоклонството"; „Опоз- найте го по-добре"; или: „Опитайте го, за да видите какво представлява"; а каз- ва: „Бягайте! Бягайте точно в обратна- та посока." 10:15,16 Павел знае, че хората, на ко- ито той говори всичко това, са разумни хора, които разбират какво им се гово- ри. В 16 cm. той споменава Господната вечеря, като казва най-напред: „Чашата, 445 1 Коринтяни 10   която биде благословена и която ние
благославяме, не е ли това да имаме об- щение в Христовата кръв?" „Чашата, която биде благословена", е чашата с виното от Господната Вечеря. Това е ед- на чаша, която говори за огромното бла- гословение, дошло на нас чрез смъртта на Христос, и затова се нарича чашата на благословението. Изразът „която ние благославяме", означава „за която ние благодарим". Когато ние вземем та- зи чаша и я поднесем към устата си, ние всъщност признаваме, че сме участници във всички благословения, които произ- тичат от кръвта на Христос. И така, бихме могли да перифразираме този стих така: Чашата, която говори за огромните благословения, които идват върху нас чрез кръвта на Господ Исус, и чашата, за която ние благодарим, не е ли това едно свидетелство, че всички вярващи имат общение в благословенията на Христова- та кръв? Същото се отнася и за хляба, който разчупваме - хляба от Господната тра- пеза. Когато разчупваме този хляб, ние все едно казваме, че всички сме били спа- сени чрез принасянето на Неговото тя- ло на Голготския кръст и че следовател- но сме части от Неговото тяло. Нак- ратко казано, чашата и хлябът говорят за общението с Христос и за участието в Неговото славно слуЖение за нас. Някои хора задават въпроса защо тук най-напред се споменава кръвта, а след това - тялото, след като при постано- вяването на Господната вечеря първо се споменава хлябът, а след това - виното? Един възмоЖен отговор е обяснението, че Павел тук говори за поредността на събитията при влизане в християнското общение. Обикновено новоповярвалият най-напред осъзнава стойността на кръвта на Христос и след това - исти- ната за едното тяло. Следователно мо- Же да се каЖе, че този стих следва реда на спасението. 10:17 Всички вярващи, макар и да са мнозина, са едно тяло в Христос, пред- ставено чрез този един хляб. Всички участват в „единия хляб", в смисъл че всички имат общение в благословения- та, които следват от отдаването на Христовото тяло. 10:18 Това, което Павел казва в тези стихове, е, че участието в Господната вечеря обозначава общението с Господа. Същото се отнася и за онези израилтя- ни, които са яли от Жертвите. За тях яденето от Жертвите е означавало, че те са имали „общение в олтара". Тук без съмнение става дума за примирителна- та Жертва. Хората са носели Жертвите си в храма. Една част от техния принос е била изгаряна на олтара с огън; друга част е била запазвана за свещениците; а трета част е била оставяна за приноси- теля и неговите близки, които са я изяЖ- дали още същия ден. Павел подчертава факта, че всички, които са яли от прино- са, са се отъждествявали с Бога и с изра- елския народ или, накратко казано, с всичко, свързано с олтара. Но каква е връзката меЖду това и текста от Библията, който ние изуча- ваме? Отговорът е съвсем прост. Също както участието 6 Господната вечеря говори за общението с Господа и както участието на израилтяните в примири- телните Жертви говори за общението им с олтара на Йехова, така и участие- то в празненството, посветено на идо- ли, говори за общение с идолите. 10:19 „Казвам ли аз, че идолозкертве- ното е нещо или че идолът е нещо?" Ни- ма Павел иска да каЖе, че месото, Жерт- вано на идоли, променя неговото естес- тво или качества? Или че идолът е нещо действително, което чува, виЖда и има власт? Отговорът очевидно е: „Не." 10:20 Павел иска да подчертае, че „оно- ва, което Жертват езичниците, Жерт- ват го на бесовете." По някакъв стра- нен и тайнствен начин поклонението на идолите е свързано с демоните. Използ- вайки идолите, демоните могат да кон- 446 1 Коришпяни 10 тролират сърцата и умовете на онези,
които им се покланят. Има един дявол - Сатана, и много демони, които са него- ви пратеници и агенти. След това Павел добавя: „Но аз не Желая вие да имате об- щение с бесовете." 10:21 „Не могкете да пиете Господна- та чаша и бесовската чаша; не могкете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." В този стих „Господната чаша" е преносен израз, с който се описват благословенията, ко- ито идват на нас чрез Христос. Това е един стилистичен похват, познат като метонимия, в който съдържащото се из- ползва за обозначение на съдържимото. Изразът „Господната трапеза" също е стилистичен похват. Той не се покрива напълно с Господната вечеря, макар че би могъл и да я вклк>чва. Масата е мебел, на който слагаме храната и около който хората общуват един с друг. Тук „Гос- подната трапеза", или маса, означава общата сума от благословения, на кои- то ние се радваме в Христос. Когато Павел казва, че ние не мозкем да пием Господната чаша и бесовската чаша и че не мо*ем да участваме в Гос- подната трапеза и в бесовската тра- пеза, той няма предвид физическа невъз- можност. Така например вярващият има физическата възмоЖноет да отиде в един храм на идол и да участва в праз- ника там. Но това няма да бъде правил- но от морална гледна точка. Вярващият би се дърЖал като изменник и предател, ако най-напред изповяда вярност и при- надлеЖност към Господа, а след това отиде и общува с хора, които принасят Жертви на идоли. Това би било напълно непоследователно и напълно погрешно от морална гледна точка. 10:22 Освен това вярващият не би мо- гъл да направи това, без да подбуди Гос- пода към ревнивост. Както казва Уили- ям Кели: „Шобовта не моЖе да не бъде ревнива към непостоянните чувства; тя не би била лкзбов, ако не мразеше измяна- та."35 Християнинът трябва да се бои да не разгневи Господа или да не предиз- вика Неговото праведно възмущение. Да не би да си мислим, че сме по-силни от Него? Да не би да сме толкова дръзки, че да се осмеляваме да Го натъЖаваме и да се излагаме на Неговото наказание? 10:23 Тук апостолът спира за момент разглеждането на въпроса за участието в идолоЖертвени търЖества и ни дава един общ принцип, който трябва да ръ- ководи християните в техния еЖедневен Живот. Когато Павел казва, че „всичко е позволено", той няма предвид абсо- лкжшо всичко. Така например той изоб- що не смята, че му е позволено да убива или да се напива! Тук под „всичко е позво- лено" трябва да се разбира „всичко, кое- то не е от решаващо значение в морално отношение". В християнския Живот има една голяма област от неща, които са позволени сами по себе си, но които не е добре да вършим по ред други причини. Затова Павел казва: „Всичко е позволе- но, но не всичко е полезно." Така напри- мер едно нещо моЖе да е напълно позво- лено за един вярващ и въпреки това да бъде неподходящо да се върши поради на- ционалните обичаи на хората, сред кои- то той Живее. Освен това има неща, ко- ито са напълно позволени сами по себе си, но които не са назидателни. Такова ед- но нещо би могло да не доведе до назида- ването на един брат в най-свята вяра. Трябва ли тогава да отстояваме упори- то нашите собствени права, или трябва да предпочетем да направим това, кое- то моЖе да помогне на нашия брат в Христос? 10:24 При всички решения, които взе- маме, ние не трябва да мислим егоистич- но само за това, което ни облагодетел- ства лично, а да търсим ползата на дру- гия. Принципите, които изучаваме в то- зи пасаЖ, могат с еднаква сила да бъдат прилоЖени и към въпросите за обличане- то, храненето, пиенето, стандарта на Живот и забавленията, в които участва- ме. 447 1 Коришпяни 10  10:25 Ако един Вярващ влезе в месарни-
цата, за да си купи месо, той няма нуЖ- да да пита продавача дали това месо е идолоЖертвено. Месото само по себе си не е променено в никакво отношение и освен това яденето на такова месо, ку- пено от месарницата, не поставя под съмнение верността на вярващия към Христос. 10:26 За да обясни още по-добре своя съвет, Павел цитира Псалм 24:1: „ГОС- ПОДНА е земята и всичко, що има в нея." Мисълта тук е, че храната, която ние ядем, ни е била дадена милостиво от Господа с цел да я използваме. Хайнричи ни казва, че тези думи от Псалм 24 обик- новено се използват от logeume като благодарение за храната. 10:27 Сега Павел се заема с разглежда- нето на една друга ситуация, която би могла да накара вярващия да изпитва уг- ризения. Да си представим, че един вяр- ващ е поканен на гости от един невяр- ващ. МоЖе ли християнинът да приеме тази покана? Да, разбира се. Ако вие сте поканен на обяд или вечеря в дома на ня- кой невярващ и имате Желание да отиде- те, моЖете да ядете, каквото слоЖат пред вас, без да да изпитвате заради не- го съвестта си. 10:28 Ако на вечерята присъства друг християнин, който има слаба съвест и който ви казва, че храната, която ядете, е била принесена в Жертва на идоли, не яЖте, защото има опасност да го съб- лазните и да нараните неговата съвест. Също така не трябва да ядете и ако то- ва моЖе да попречи на някой невярващ да приеме Господа. На края на 28 стих Па- вел още веднъЖ цитира Псалм 24:1: „ГОСПОДНА е земята и всичко, що има в нея."36 10:29 В случая, който беше току-що разказан, вярващият не трябва да се въз- дърЖа да не яде заради своята собствена съвест. Като вярващ той има пълната свобода да яде от това ядене. Но слаби- ят брат, който седи на масата заедно с него, изпитва угризения на съвестта, ако яде от това месо, и заради него вярващи- ят не трябва да яде - от уваЖение към неговата съвест. Въпросът: „Защо да се съди моята свобода от друга съвест?", моЖе да се перифразира така: Защо да пародирам егоистично с моя- та свобода, като ям такова месо, и да бъ- да осъден от съвестта на другия човек? Защо да излагам свободата си на осюкде- нието на неговата съвест? Защо да да- вам повод да се хули моето добро? {&к. Рим. 14:16) Трябва ли едно месо да бъде за мен толкова ваЖно нещо, че да стана повод за съблазън на един мой вярващ брат в Господ Исус Христос? (Има много тъл- куватели обаче, които смятат, че тук Павел моЖе би цитира възраЖенията на коринтяните или задава реторични въп- роси, преди да им отговори в следващи- те стихове.) 10:30 За апостол Павел има противо- речие в това, от една страна, да благо- дариш на Бога, а от друга - едновремен- но с това да нараняваш някой свой брат. По-добре да се откаЖеш от законните си права, отколкото да благодариш на Бога за нещо, което ще накара другите да злословят заради него. Уилям Кели за- явява: „По-добре да се откаЖеш от себе си, отколкото да позволиш някой друг да осъди тая твоя свобода или да дадеш по- вод да те злословят заради това, за ко- ето благодариш." Защо да използваме свободата си за съблазън? Защо да поз- воляваме нашето благодарение да се тълкува погрешно или да се нарече ко- щунствено или скандално? 10t31 Има два големи принципа, които трябва да ръководят нашия християнс- ки Живот. Първият е: „Всичко вършете за Екикията слава", а вторият: „Всичко вършете за доброто на вашите блиЖни." Първият е даден от Павел в този стих: „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо вър- шите ли, всичко вършете за БоЖията слава." МладеЖите християни често пъ- ти трябва да вземат решения, които 448 1 Коринтяни 10,11 поставят пред тях въпроса дали дадено
действие е правилно или неправилно. Тук ние вшкдаме едно полезно правило, кое- то моЖем да прилоЖим в такива случаи. Преди да започнем да правим нещо, доб- ре е да се запитаме: „Това ще донесе ли слава на Бога? МоЖем ли да наведем гла- ва и да помолим Господ да се възвеличи чрез него?" 10:32 Според втория принцип това, ко- ето вършим, трябва да допринася за доб- рото на нашите блшкни. Ние не трябва да даваме повод за съблазън или спънка нито на togeu, нито на гърци, нито на БоЖията църква. Тук Павел разделя ця- лото човечество на три групи. Юдеите, разбира се, са израелският народ. Гърци- те са необърналите се езичници. А Бо- Жията църква са всички истински вяр- ващи в Господ Исус Христос - и kxjeu, и езичници. В известен смисъл ние става- ме спънка или възбуЖдаме гнева на дру- гите, когато им свидетелстваме вярно за Исус Христос. Но тук не става дума за това. Тук апостолът има предвид без- смисленото съблазняване. Той ни пре- дупреждава, че не трябва да използваме своите законни права, за да ставаме спънка на другите. 10:33 Павел съвсем честно моЖе да ка- Же, че той се стреми да угоди на всички във всичко, като търси не своята соб- ствена полза, а ползата на мнозина. Ед- ва ли са много хората, които Живеят толкова неегоистично като великия апостол Павел! 11:1 1 стих на 11 глава като че ли по- вече подхоЖда за край на 10 глава. Павел току-що е разказал как се е стремял да изпитва всички свои действия в светли- ната на въздействието им върху други- те. Сега той казва на коринтяните, че трябва да му подражават, така както и той подраЖава на Христос. Той се е отричал от собствените си предимст- ва и права, за да моЖе повече да помогне на хората около себе си. Коринтяните трябва да правят същото и да не пара- дират егоистично със своята свобода, така че да пречат на Христовото бла- говестие или да дават повод за съблазън на слабите си братя. В. Относно покриването на главите на Жените (11:2-16) ПасаЖът от 2 до 16 стих на 11 глава е посветен на проблема за покриването на главите на Жените с кърпи. Останалите стихове от главата разглеЖдат неред- ностите във връзка с Господната вече- ря (17-34 cm.). Първата част на главата е един много спорен пасаЖ. Някои смя- тат, че наставленията, които са даде- ни тук, се отнасят само за времето на Павел. Други стигат до такива крайни мнения като твърдението, че тези сти- хове отразяват предразсъдъците, кои- то Павел е имал против Жените, тъй ка- то е бил ерген! Трети пък просто прие- мат наставленията на този пасаЖ, ка- то им се подчиняват, без изобщо да се опитват да ги разберат! 11:2 Най-напред апостолът изказва похвала на коринтяните за начина, по който те са го помнели във всичко, ка- то са дърЖали здраво преданията така, както им ги е предал. Под „преданията" в този случай не трябва да се разбират навиците и обичаите на църквата, кои- то хората са измислили през вековете, а боговдъхновените наставления на апостол Павел. 11ЛВ този стих Павел започва да раз- глеЖда въпроса за покриването на глави- те на Жените. В основата на тези нас- тавления леЖи мисълта, че всяко подре- дено общество е построено на два основ- ни принципа - наличието на авторитет и подчинение на този авторитет. Не е възмоЖно да съществува нормално фун- кциониращо общество, в което тези два принципа да не се спазват. Павел споме- нава три големи взаимовръзки, които се базират на авторитета и подчинение- то. Първата е, че „глава на всеки мъ* е Христос". Христос е Господарят и чо- векът е Неговият подчинен. Втората е, че „глава на Жената е мъЖът". Първен- 449 1 Коринтяни 11  стбуВащото място е дадено на мъжа и
затова жената е под неговата Власт. Третата е, че „глава... на Христос е Бог". Дори и В Божеството Една от Личностите заема мястото на управле- нието, а Друга - мястото на добровол- ното подчинение. Тези примери на пър- венство и подчинение са наредени от Са- мия Бог и са фундаментални за Неговия ред във вселената. Още в самото начало бихме искали да наблегнем на факта, че подчинението не означава по-ниско положение. Христос е подчинен на Бог Отец, но не е по-нисш от Него. Нито пък жената е по-нисша от мъжа, макар че му е подчинена. 11:4 „Всеки мъЖ, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|