Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
| глава (4,5,12, 19,23, 28, 3, 34 и 35), гово-
ри доста убедителното в полза на дока- зателството, че Павел не разглеЖда въпроса за молитвения Живот на вярва- щия в уединението на неговата стая, а за използването на езици в местното събрание. Контекстът показва, че цел- та на апостола не е толкова да защити използването на езици за самоназидание, колкото да осъди всякаква употреба на тази дарба в църквата, която не води до назидание на другите. Лк>бовта мисли за другите, а не за себе си. Ако дарбата на говоренето на езици се упраЖнява в лк> бов, тя ще бъде от полза не само за себе си, но и за другите. „Който пророкува, назидава църква- та." Който пророкува, не използва тази дарба за своя лична полза, а говори поучи- телно на език, който събранието разби- ра. 14:5 Павел не презира дарбата на гово- ренето на езици, тъй като добре разби- ра, че това е един дар на Светия Дух. Той не моЖе и не иска да презира нещо, което идва от Духа. С думите „Желал бих всич- ки вие да говорите езици" апостолът отхвърля всяко егоистично Желание да ограничи тази дарба единствено до себе и няколко избрани лк>бимци. Неговото Желание прилича на Желанието на Мой- сей: „Дано всичките Господни лк>де бъ- дат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях (Чие. 11:296)!" Но когато казва това, Павел знае, че БоЖията воля не е всички вярващи да имат една-единстве- на дарба (вЖ. 12:29,30). Той би Желал коринтяните повече да пророкуват, защото така ще се назида- ват един друг, докато, когато говорят езици, без да има тълкуване, техните слушатели няма да разбират и следова- телно няма да имат полза от това. Па- вел предпочита назиданието пред по- казността. „Онова., което удивлява, е далеч по-маловаЖно от това, което на- зидава" - казва Кели.48 Изразът „освен ако тълкува" моЖе да означава „освен ако този, които говори езици, не тълкува", или „освен ако някой не тълкува". 14:6 Дори и самият Павел да дойде при тях в Коринт и да говори на езици, то- ва няма да им донесе никаква полза, освен ако не разберат неговите думи. Те тряб- ва да могат да разбират това, което той казва като откровение, знание, пророчество или поучение. Изследова- телите са на мнение, че откровението и знанието са неща, свързани с вътреш- ното възприятие, докато пророчество- то и поучението засягат външното изя- вяване на същите. Главната мисъл на Павел в този стих е, че за да моЖе да пол- зва църквата, посланието трябва да бъ- де разбираемо. Той доказва това в след- ващите стихове. 466 1 Коринтяни 14  14:7 Най-напред апостолът използва
един пример от областта на музиката. Ако тоновете на свирката или гъдулка- та не се различават, никой няма да мо- Же да познае какво свирят те. Единст- вената музика, на която моЖем да се наслаждаваме, е музиката, чиито тоно- ве се различават и която има определен ритъм и известна яснота. 14:8 Същото се отнася и за тръбата. Сигналът за започване на битката трябва да бъде определен и ясен, в про- тивен случай никой няма да се приготви за бой. Ако тръбачът само стои и духа монотонно тръбата, войниците изобщо няма да се помръднат от мястото си. 14:9 Същото е и с човешката реч. Ако речта, която произнасяме, е неразбира- ема, никой няма да разбере какво казва- ме. От нея ще има толкова полза, колко- то ако говорим на Пятъра. Всичко то- ва има едно практическо приложение, а именно - че слуЖението или поучението трябва да бъде просто и ясно. Ако то е прекалено „слоЖно" и не стига до умове- те на хората, те няма да имат никаква полза от него. То моЖе да донесе извес- тно удовлетворение на говорещия, но ня- ма да донесе никаква полза на БоЖиите хора. 14:10 Сега апостолът прави една дру- га ил1острация на истината, която обяс- нява с многото „гласове на света". Тук предметът, който се разглеЖда, е мно- го по-обширен от човешките езици; той вклк>чва начините на общуване и на дру- гите създания. МоЖе би Павел има пред- вид и птичите песни, и звуците, издава- ни от Животните. Ние знаем, че птици- те пеят по различен начин по време на ухаЖване, миграция и хранене. Също та- ка Животните използват различни звуци за предупреждение в случай на опасност. Тук Павел просто казва, че всички тези гласове имат ясно значение. Нито един от тях не е без значение, а носи опреде- лено послание. 14:11 Същото се отнася и до човешка- та реч. Ако човек не говори членораздел- но, никой няма да го разбере. Той би имал същия успех, ако бърбореше безсмислени глупости. Малко са нещата, които мо- гат да поставят човека на такова изпи- тание, като опитът да общува с някой, който не разбира неговия език. 14:12 Като имат предвид всичко това, коринтяште трябва да съчетаят своя копнок за духовните дарби с Желанието да назидават църквата. Мофат превеЖ- да този текст така: „Направете нази- данието на църквата своя цел в това Же- лание за възвисяване." ЗабелеЖете, че Павел никъде не разубеЖдава коринтяни- те да не копнеят за духовните дарби, а се старае така да ги води и наставлява, че в използването на тези дарби те да достигнат най-високата цел. 14:13 Ако някой говори на език, нека се моли и за дарбата да тълкува. Това съ- що така би могло да означава, че той трябва да се моли и за дарбата някой да тълкува.49 ВъзмоЖно е един човек, кой- то има дарбата да говори на езици, да има дарбата и да тълкува, но това по- скорое изклкочение, отколкото правило. Аналогията с човешкото тяло предпо- лага различни функции на различните ор- гани. 14:14 Ако един човек се моли например на език по Време на събрание на църква- та, духът му се моли, в смисъл че него- вите чувства намират начин да се изра- зят, макар и не на обикновен човешки език. Но умът му не дава плод, защото това не носи полза на никого. Събрание- то не знае какво казва той. Както ще обясним в белеЖките върху 14:19, ние смятаме, че „умът ми" означава „разби- рането ми от другите". 14:15 Тогава какъв е изводът? Изво- дът е, че Павел ще се моли не само с ду- ха си, ио и по такъв начин, че да бъде раз- бран. Това е и значението на израза „но ще се моля и с ума си". Апостолът иска да каЖе не толкова, че ще се моли така, че самият той да разбира, колкото, че ще се моли така, че да помогне на други- те да разбират. Също така той ще пее 467 1 Коринтяни 14  с духа си, и ще пее и с ума си, за да бъде
разбран от другите. 14:16 Че тоВа е правилното значение на пасаЖа, се виЖда съВсем ясно от 16 стих. Ако Павел благодари със своя соб- ствен дух, но не така, че да бъде разбран от другите, как моЖе някой, който не разбира езика, на който той говори, да каЖе на края „Амин"? „Она, който е в положението на прос- тите", означава човек от публиката, който не знае езика на говорещия. МеЖ- ду другото, този стих ни дава право да казваме „Амин" по време на общите мо- литви на църквата. 14:17 Когато говори на непознат език, човек наистина моЖе да благодари на Бога, но ако другите не знаят какво каз- ва той, не се назидават. 14:18 Апостолът явно моЖе да говори повече езици от всички тях. Ние знаем, че ПаВел е изучавал чуЖди езици, но тук съвсем явно става въпрос за неговата дарба за говорене на езици. 14:19 Независимо от тази своя висша способност да говори езици, Павел казва, че предпочита да изговори пет думи с ума си, така че да бъде разбран, откол- кото десет хиляди думи на непознат език. Той изобщо не се интересува от езика като средство за лична изява. Главната цел на апостола е да помогне на БоЖиите хора. Затова той решава, че когато говори, ще говори по такъв на- чин, че да бъде разбран от другите. Изразът „с ума си" е в граматична форма, в която родителният падеЖ из- разява логическо допълнение.50 Той не оз- начава „това, което аз разбирам", а „то- ва, което другите разбират, когато аз говоря". ' ХодЖ много добре обяснява, че в случая контекстът засяга не това, което Па- вел разбира, когато говори на езици, а това, което другите разбират, когато той говори на езици: „ Трудно моЖем да повярваме, че Павел благодари на Бога, че има в такова изоби- лие дарбата на говоренето на езици, ако тази дарба се състои в способността да говори езици, които той самият не раз- бира и използването на които, при това условие, според неговия принцип не моЖе да ползва нито него, нито другите. От този стих става също толкова ясно, че да говориш на езици, не означава да гово- риш в състояние на умствено безсъзна- ние. Общоприетото учение във връзка с природата на тази дарба е единственото последователно обяснение на този па- саЖ. Павел казва, че въпреки че моЖе да говори на повече чуЖди езици от всички коринтяни, той предпочита да изговори пет думи с ума си, т. е. така, че да бъде разбран, отколкото десет хиляди думи на непознат език. Това става „В църква- та", т. е. в събранието, така че да моЖе да поучава и другите (katecheo), да моЖе да ги наставлява устно (Гал. 6:6). Това показва какво се има предвид под „с ума си". Товаеда говоря по такъв начин, чеда предам наставление." 5J 14:20 След това Павел увещава корин- тяните да не бъдат незрели в своето мислене. Децата предпочитат развлека- телното пред полезното, блестящото пред истинското. Павел им казва: „Не се радвайте по детински начин на тези ефектни дарби, които вие използвате, за да се самоизтъквате. Има само една об- ласт, 6 която трябва да се дърЖите ка- то деца и това е областта на злобата или злото. Във всички останали области вие трябва да мислите като зрели мъ- Же." 14:21 За да покаЖе, че езиците са зна- мение за невярващите, а не за вярващи- те, апостолът ни дава един цитат от Исая. Там Бог казва, че понеЖе децата на Израел са отхвърлили Неговото посла- ние и са му се подиграли, Той ще им гово- ри на друг език (Ис. 28:11). Изпълнението на това пророчество става, когато аси- рийските нашественици влизат в израе- лската земя и израилтяните слушат сред тях да се говори асирийски език. За тях това е знак, че са отхвърлили БоЖи- ето слово. 468 1 Коринтяни 14  14:22 Аргументът на Павел тук е, че
след като Бог е определил езиците като белег за невярващите, коринтяните не трябва да Желаят да ги използват тол- кова свободно в събранията на вярващи- те. Там би било по-добре да пророкуват, тъй като пророчеството е белег за вяр- ващите, а не за невярващите. 14:23 Ако цялата църква се събере на едно място и всички коринтяни гово- рят на езици, без да тълкуват, какво ще си помислят непознатите хора, които влизат? За тях това няма да бъде свиде- телство. Те no-скоро ще си помислят, че светиите са полудели. МеЖду 22 cm. и пасаЖа от 23 до 25 cm. има едно привидно противоречие. Във 22 cm. се казва, че езиците са белег за невяр- ващите, докато пророчеството - за вярващите, а тук, в пасаЖа от 23 до 25 cm., Павел казва, че езиците, които се из- ползват в църквата, могат само да объркат и да препънат невярващите, до- като пророчеството моЖе да ги насър- чи. Обяснението на това привидно проти- воречие е следното. Невярващите във 22 cm. са онези, които са отхвърлили БоЖи- ето слово и са затворили сърцата си за истината. Езиците са белег на БоЖия съд над тях, както в случая с Израел, опи- сан от Исая (21 cm.). Невярващите в па- саЖа от 23 до 25 cm. са хората, които Же- лаят да бъдат поучавани. Техните сърца са отворени да слушат БоЖието слово, което се виЖда от тяхното присъствие в християнското събрание. Ако те чуят християните да говорят на чуЖди езици без тълкуване, това няма да им помогне, а no-скоро ще им попречи. 14:24 Ако някои непознати хора влязат в едно събрание, в което християните пророкуват, вместо да говорят на ези- ци, те ще чуят и ще разберат това, кое- то се говори, и ще бъдат обвинени от всички и осъдени от всички. Това, кое- то апостолът подчертава тук, е, че не моЖе да се получи истинско изобличение за грях, ако слушателите не разбират това, което се говори. Когато се говори на езици, без да се тълкува, новодошли- те посетители явно няма да имат ни- каква полза. Онези, които пророкуват, правят това на говоримия език на слуша- телите, в резултат на което те оста- ват с дълбоко впечатление от това, ко> ето чуват. 14:25 Тайните на сърцето на човека стават явни чрез пророкуването. Чове- кът чувства, че говорещият се обръща директно към него. БоЖият Дух предиз- виква изобличение в неговата душа. Вследствие на това той ще падне на ли- цето си, ще се поклони пред Бога и ще изповядва, че Бог наистина е мегкду те- зи хора. И така, основната мисъл на Павел в пасаЖа от 22 до 25 cm. е, че езиците без тълкуване не могат да предизвикат изобличение у невярващите, докато про- рокуването моЖе. 14:26 Поради злоупотребите, навлезли в църквата във връзка с дарбата на гово- ренето на езици, БоЖият Дух намира за необходимо да постанови някои правила, които да регулират нейното използване. ПасаЖът от 26 до 28 cm. ни казва какви са тези правила. Какво е ставало, когато християните от ранната църква са се събирали заед- но? От 26 cm. изглеЖда, че тези събира- ния са били много неофициални и свобод- ни. БоЖият Дух е имал свободата да из- ползва различните дарби, които е бил дал на църквата. Един е имал да предлоЖи псалм, друг - поучение, трети е говорел на непознат език, четвърти е казвал от- кровение, получено директно от Госпо- да, пети е тълкувал езика, който вече е бил даден. Павел мълчаливо одобрява те- зи „отворени" събрания, на които БоЖи- ят Дух е бил свободен да говори чрез раз- лични братя. Но след като заявява това, Павел постановява и първото ограниче- ние за упраЖняването на тези дарби. Всичко трябва „да става за назидание". Фактът, че едно нещо е сензационно или ефектно, не означава, че то непременно 469 1 Корингпяни 14 трябВа да има място В църквата. За да
бъде приемливо, слуЖението трябва да има за резултат изграждането на Божи- ите хора. Това е значението и на дума- та „назидание" - духовен растете. 14:27 Второто ограничение е това, че на едно събрание могат да говорят на езици не повече от трима души. „Ако ня- кой говори на непознат език, нека гово- рят по двама, или най-много по трима." Не моЖе да има събрание, на което мно- зинството хора стават и демонстри- рат умението си да говорят чуЖди ези- ци. След това ние научаваме, че двамата или тримата, които могат да говорят на езици по време на събрание на църква- та,, трябва да правят това „по ред". То- ва означава, че те не трябва да говорят по едно и също време, а един след друг. Така ще се избегнат безредието и хао- сът, които се получават, когато някол- ко души говорят едновременно. Четвъртото правило е, че трябва да има тълкувател: „... а един да тълкува." Ако някой стане да говори на чуЖд език, той трябва най-напред да знае дали в събранието има някой, който ще тълку- ва това, което ще каЖе. 14:28 Ако няма тълкувател, тогава такъв човек нека да мълчи в църква. Той моЖе да бъде там и да говори на този не- познат език наум на себе си и на Бога, но няма право да говори пред всички. 14:29 В пасаЖа от 29 до 33 cm. се дават правила за упраЖняване на пророческата дарба. Първото правило е, че от проро- ците трябва да говорят само двама или трима, а другите - да разсъждават. На едно събрание могат да взимат участие не повече от трима, а останалите, кои- то слушат, трябВа да отсъдят дали ка- заното е истинско боЖествено слово или говорещият е лъЖлив пророк. 14:30 Както вече казахме, пророците получават преки съобщения от Господа и ги изявяват на църквата. Но също та- ка е възмоЖно, след като предаде съоб- щението, същият пророк да продълЖи и да проповядва. Затова апостолът пос- тановява правилото, че ако един пророк говори и дойде откровение на някой друг пророк, който седи сред публиката, то- гава първият трябва да спре да говори и да даде думата на втория, който е по- лучил най-новото откровение. Както ня- кои предполагат, причината за това е, че колкото повече говори първият, толко- ва по-голяма е опасността да говори от себе си, а не по вдъхновение. ПродълЖи- телното говорене крие опасността да се отклоним от БоЖиите думи и да за- почнем да изказваме своите собствени думи. Откровението е no-висше от Всич- ко останало. 14:31 Пророците трябва да говорят един след друг. Нито един пророк не трябва да говори през цялото време. По този начин църквата ще има най-голяма полза - всички ще могат да се поучават и всички да се увещават или насърча- ват. 14:32 32 cm. ни дава един много ваЖен принцип. Четейки меЖду редовете, мо- Жем да каЖем, че вероятно коринтяни- те са имали погрешната представа, че колкото повече БоЖият Дух Живее В един човек, толкова по-слаб контрол мо- Же да упраЖняВа той над себе си. Те мо- Же би са смятали, че такъв човек тряб- ва да изглеЖда колкото се моЖе по-от- несен, и, както казва Годет, мислели са, че колкото повече един човек има от Ду- ха, толкова по-малко интелигентност или самосъзнание притеЖава самият той. За тях човекът, който е бил управ- ляван от Духа, се е намирал 8 едно пасив- но състояние и не е моЖел да контроли- ра своето говорене, времето на говоре- не и действията си като цяло. Такава ед- на представа е напълно противополоЖ- на на пасаЖа от Писанието, който разг- леЖдаме сега. „Духовете на пророците се покоряват на самите пророци." То- ва означава, че пророкът не моЖе да из- падне в екстаз, без да е съгласен и про- тивно на своята воля. Той не моЖе да пренебрегне наставленията в тази гла- 470 1 Коришпяни 14 6а nog предлог, че не е могъл да направи
нищо. Той самият моЖе да определи ко- га или колко да говори. 14:33 „Защото Бог не е Бог на безре- дие, а на мир." С други думи, ако едно събрание представлява сцена на хаос и бъркотия, моЖем да бъдем сигурни, че БоЖият Дух не дърЖи властта в него! 14:32 Както е известно, разделението на стихове и поставянето на препина- телни знаци в НЗ е станало векове след написването на оригиналните ръкописи. Последната част от 33 cm. придобива много по-ясен смисъл, ако послуЖи като уточнение на църковните обичаи, за ко- ито се говори в 34 cm., отколкото като една универсална истина за вездесъщия Бог. (Някои гръцки версии на НЗ и анг- лийски преводи използват тази пункту- ация.) Така например текстът на АСПБ е следният: „Както е по всичките църк- ви на светиите, Жените нека да мълчат в църквите: защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както каз- ва и законът." Наставленията, които Павел отправя към коринтските све- тии, не се отнасят само до тях. Това са същите наставления, които са били да- дени и на „всичките църкви на светии- те". Според последователното свиде- телство на НЗ Жените имат много цен- ни слуЖения, но на тях не им е дадено да имат публично слуЖение пред цялата църква. На тях е поверена изклктител- но отговорната работа за дома и за от- глеЖдането на децата, но те нямат пра- во да говорят публично пред цялото съб- рание. Те имат едно подчинено полоЖе- ние спрямо мъЖа. Ние вярваме, че изразът „както казва и законът", се отнася до подчинението на Жената на мъЖа. Това се казва съвсем ясно в закона, който тук най-вече озна- * Българският преВод от 1924 г. „и на мъЖа ти ще бъде подчинено всяко тбое Желание" не е правилен. - Бел. на прев. ** Общият старогръцки език, налоЖил се от края на IV В. пр. Хр. - Бел. на преВ. чава ПетокниЖието. В Битие 3:16 нап- ример се казва: „... и към мъЖа ти ще бъ- де твоето Желание*; и той ще те вла- дее." Често пъти някои хора казват, че то- ва, което Павел забранява в този стих, са глупавите приказки и клкзкарстване- то на Жените в църквата по време на слуЖбата. Но такова едно тълкуване е несъстоятелно. Думата, преведена тук като „говорят" (laleo), не е означавала „бърборя" на койне* * гръцки. Същата ду- ма е използвана от Бога и във 21 cm. на същата тази глава, както и в Евреи 1:1. Тя означава „да говоря с авторитет". Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|