Уилиям макдоналд к о г нови
:27 Бог е наредил така, че всичко
Изтегляне 13.9 Mb.
|
15:27 Бог е наредил така, че всичко да бъде полоЖено под краката на Господ Исус. Покорявайки всичко на Него, Бог естествено изклк>чва Себе Си. 27 стих е един доста труден за разбиране стих, 476 1 Коришпяни 15  тъй като не е сьбсем ясно за кого се от-
насЯ/всяко местоимение. Бихме могли да го перифразираме така: „Защото Бог е покорил Всичко под нозете на Христос. Но когато Бог казВа, че Всичко е покоре- но на Христос, явно е, че Бог, Който е поставил Всичко под Христос, изклк)чВа Себе Си." 15:28 Дори и когато всичко бъде поко- рено на Сина, Той Самият ще продълЖи да бъде покорен на Бога завинаги. „Бог е направил Христос да бъде владе- тел и извършител на всички Негови пла- нове и решения. Всяка власт и сила са пос- тавени в Неговите ръце. Ще дойде време, когато Той ще даде отчет за управлени- ето, което Му е било поверено. След като покори всичко, Христос ще предаде цар- ството обратно на Отца. Творението ще бъде върнато на Бога в съвършено със- тояние. След като завърши делото на из- куплението и обновлението, заради кое- то е станал Човек, Христос ще запази подчиненото Си полоЖение, което е при- ел във Въплъщението. Ако Той престане- ше да бъде човек, след като изпълнеше всичко, което Бог беше поставил в Свои- те намерения и проект, нишката, която свързваше Бога с човека, щеше да се пре- късне. " (Избрано) 15:29 29 стих е моЖе би един от най- трудните и неясни пасаЖи В цялата Биб- лия. Върху него има много тълкувания. Така например, някои смятат, че Живи- те вярващи могат да се кръщават на мястото на онези, които вече са умрели, но не са се кръстили. Това тълкуване обаче е съвсем чуЖдо на Библията. То се базира на един-единствен стих и трябва да бъде отхвърлено, тъй като не е подк- репено от общото учение на останали- те текстове в Писанията. Други мис- лят, че кръщението на мъртвите озна- чава, че в кръщението ние смятаме себе си за мъртви. Това значение е възмоЖно, но не съответства достатъчно добре на контекста. Тълкуването, което според нас най- добре подхоЖда на контекста, е следно- то: в момента, в който Павел пише всичко това, е имало голямо преследване на хората, които публично са заставали зад Христос. Това преследване е било особено Жестоко по време на тяхното кръщение. Често пъти онези, които пуб- лично са признавали вярата си в Христос във водите на кръщението, скоро след това са умирали от мъченическа смърт. Но това възпирало ли е хората да се спа- сяват и да се кръщават? Не, не ги е въз- пирало. Непрекъснато са идвали нови и нови хора, Желаещи да попълнят редове- те на армията от мъченици. Когато са влизали във водите на кръщението, те съвсем в истински смисъл са се кръщава- ли заради или вместо (от гр. huper) мър- твите. Следователно „мъртвите" тук означава „онези, които са умирали в ре- зултат на смелото си свидетелство за Христос". Аргументът на апостола тук е, че би било глупаво вярващите да се кръщават по този начин, за да попъл- нят редовете на умрелите, ако няма въз- кресение от мъртвите. Все едно да изп- ратиш подкрепление на армия, която ве- че е победена. Или да се биеш в една загу- бена битка. Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях? 15:30 „Защо и ние се излагаме на бед- ствия всеки час?" Апостол Павел се е излагал непрекъснато на опасност. Зара- ди своето безстрашие при проповядване- то на Христос той си е създавал враго- ве навсякъде, където е отивал. Срещу не- го са били замисляни тайни заговори, ко- ито са имали за цел да отнемат Живота му. Апостолът е могъл да си спести всичко това, като само е престанел да изповядва Христос. Всъщност това би било и по-мъдрото решение, ако нямаше възкресение от мъртвите. 15:31 Изречението „... с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам" мо- Же да се перифразира така: „...така, как- то се радвам за вас като за мои деца в 477 1 Коринтяни 15  Христос Исус, аз се излагам на смърт
Всеки ден от моя живот." 15:32 Апостолът сега си спомня жес- токото преследване, с което се е сблъс- кал 6 Ефес. Ние не смятаме, че той дей- ствително е бил хвърлен на арената, за да се бие с дивите Животни, а че дивите Животни, за които той говори тук, са злите хора в Ефес. Всъщност като рим- ски гражданин Павел не би могъл да бъде принуден да се бие с диви животни. Ние не знаем за кое точно събитие апосто- лът говори тук, но от неговите аргумен- ти става ясно, че той би бил пълен глу- пак да се посвети на едно толкова опас- но мероприятие, ако не е сигурен Във Въз- кресението от мъртвите. За него би би- ло много по-мъдро да приеме следната философия: „Ако мъртвите не се възк- ресяват, нека ядем и пием, защото ут- ре ще умрем." Понякога християните казват, че до- ри и да имаха само този живот, пак биха предпочели да го изживеят като христи- яни. Но Павел не казва така. Ако няма възкресение, той предпочита да вземе колкото се може повече от този живот. В такъв случай ние щяхме да живеем за- ради храната, облеклото и удоволстви- ята. Това щеше да бъде единственото „небе", което щяхме да очакваме с не- търпение. Но тъй като има възкресение, ние не желаем да посветим живота си на тези неща с временно значение. Ние ис- каме да живеем за „тогава", а не за „се- га". 15:33 Коринтяните не трябва да се мамят в това отношение. „Лошите другари покваряват добрите нрави/' Тук Павел има предвид лъжеучителите, които са навлезли в коринтската църк- ва и отричат възкресението. Христия- ните трябва да разберат, че не е въз- можно да се свързват с лоши хора или ло- ши учения и да не бъдат покварени от тях. Злите доктрини неизбежно влияят върху живота на човека. Лъжеученията не Водят към святост. 15:34 Коринтяните трябва да се събу- дят за правдата и да не съгрешават. Не трябва да се оставят да бъдат мамени от тези зли учения. „Някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да... се засрамите." Този стих обикновено се тълкува в смисъл, че Все още има хора, които никога не са чули благовестието, и че християните трябва да се сраму- ват, че не са успели да евангелизират це- лия свят. Но макар и да не отричаме то- ва тълкуване, ние смятаме, че основно- то значение на този пасаж е, че в събра- нието в Коринт има хора, които нямат знанието за Бога. Те не са истински вяр- ващи, а вълци в овчи кожи, лъжливи учи- тели, които са се промъкнали незабеля- зано сред вярващите. Коринтяните трябва да се засрамят, че са позволили тези мъже да застанат сред християни- те и да проповядват своите нечестиви доктрини. Небрежността, с която те са допуснали това да се случи в тяхното събрание, е довела до понижаване на мо- ралния тонус на църквата и е отворила врата за навлизането на Всякакви видо- ве заблуди. Б. Разглеждане на възраженията против възкресението (15:35-57) 15:35 В пасажа от 35 до 49 cm. апосто- лът навлиза в по-големи подробности относно механизма на Възкресението. Той предусеща два въпроса, които неиз- бежно ще бъдат зададени от тези, кои- то се съмняват в акта на възкресение- то. Първият е: „Как се възкресяват мъртвите?" И вторият е: „И с какво тяло ще дойдат?" 15:36 Първият въпрос получава отго- вор в 36 стих, където апостолът изпол- зва едно често срещано явление в приро- дата, за да илкютрира възможността за възкресението. За да може дадено расте- ние да поникне, най-напред в земята трябва да падне едно зърно и да умре. Не можем да не се удивим, като си помислим каква огромна жизнена тайна се крие във всяко малко семе. Хората могат да раз- 478 1 Коршипяни 15  реЖат семето и да го изследват под мик-
роскоп, но принципът на неговия Живот си остава неизследима тайна за нас. То- ва, което ни е известно, е, че семето па- да в земята и с това странно начало из- никва Живот от мъртвата материя. 15:37 Сега апостолът започва да отго- варя на следващия въпрос. Най-напред той обяснява, че когато посееш едно зър- но, ти не посяваш растението, което ще поникне, а голо зърно - пшеничено или някакво друго. Какво заклк>чение моЖе да се направи от това? Растение- то същото като зърното ли е? Не, то не е същото, но меЖду тях съществува Жизнена връзка. Без зърното няма да се появи растението. Освен това растени- ето получава своите характеристики от зърното. Така е и във възкресението. „Възкресеното тяло наследява същия вид и същност като „посятото" тяло, но е пречистено от тление, нечестие и слабост и е направено нетленно, славно, силно и духовно. То е същото тяло, но по- сято в един вид и възкресено в друг." (Из- брано) 15:38 Бог дава на всяко зърно съответ- ното тяло, в резултат на което от вся- ко зърно пониква различно растение. Всички фактори, които определят раз- мера, цвета, листата и цветчетата на растението, се съдърЖат по някакъв на- чин в посятото семе. 15:39 За да илкктрира факта, че слава- та на възкресеното тяло ще се различа- ва от славата на настоящото ни тяло, апостол Павел казва, че „всяка плът не е еднаква". Така например човеците имат една плът, а Животните - друга; има и плът на птиците, и плът на риби- те. Всички те се различават едно от друго, но въпреки това са плът. Те си приличат, без да са напълно еднакви. 15:40 И също както има разлика меЖ- ду блясъка на небесните тела (звезди и др.) и телата, които са свързани със зе- мята, така има разлика и меЖду тялото на Вярващия сега и тялото, което той ще има след смъртта. 15:41 Дори и сред самите небесни тела има разлика в славата. Така например слънцето е по-светло от луната и всяка звезда се различава от другите по яр- кост. Повечето изследователи са на мнение, че тук ПаВел продълЖава да подчерта- ва факта, че славата на възкресеното тяло се различава от славата на насто- ящото ни тяло. Те например не смятат, че 41 cm. показва, че в небето ще има раз- лика в славата на отделните вярващи. Но ние сме склонни да се съгласим с Хол- стен, който казва, че „начинът, по кой- то Павел подчертава разнообразието на небесните тела, предполага аналогична разлика в славата на възкресените". И от други пасаЖи в Писанията е ясно, че ние няма да бъдем еднакви в небето. Въп- реки че морално всички ще приличаме на Господа, тоест ще бъдем освободени от греха, от това не следва, че ще изглеЖ- даме и физически като Господ Исус. Той ще бъде ясно различим като Такъв през цялата вечност. По същия начин ние вяр- ваме, че всеки християнин ще бъде от- делна личност, която ще се различава ка- то такава. Ще има обаче разлика в наг- радите, които ще бъдат раздадени на Христовото съдилище, и ще отразяват верността на вярващите в слуЖението. И макар че всички ще бъдат неописуемо щастливи в небето, някои ще имат по- големи способности да се наслаЖдават на небето от други. Също както ще има разликд в страданията в ада, която ще се определя от греховете, които е извър- шил човек, така ще има разлика и в нас- лаЖдението в небето, която ще се опре- деля от това, което сме извършили ка- то вярващи. 15:42 ПасаЖът от 42 до 49 cm. показва разликата меЖду тялото на вярващия сега и неговото вечно състояние. „Тяло- то се сее в тление, възкръсва в нетле- ние." Понастоящем нашите тела стра- дат от болести и смърт. Когато бъдат поставени 6 гроба, те се разлагат и се връщат в пръстта. Но с възкресеното 479 1 Коришпяни 15 тяло няма да бъде така. То поВече няма
нито да боледува, нито да се разлага. 15:43 Настоящото тяло „се сее в без- честие". В мъртвото тяло няма нищо Величествено или славно. И все пак също- то това тяло ще възкръсне в слава. То повече няма да има бръчки, белези, приз- наци на възрастта, излишно тегло и сле- ди от греха. „Сее се в немощ, възкръсва в сила." С напредването на възрастта немощта на човека расте, докато не дойде смъртта и не отнеме Всичките му сили. Във веч- ността тялото няма да бъде подвласт- но на тези тъЖни ограничения, а ще при- тежава сили, които не притеЖава понас- тоящем. Така например Господ Исус Христос във възкресеното Си тяло е влязъл в една стая, чиито врати са били заклк)чени. 15:44 „Сее се одушевено тяло, възкръс- ва духовно тяло." ДърЖим дебело да под- чертаем, че „духовно" не означава „нема- териално". Някои хора си представят, че във възкресението ние ще имаме без- плътни тела. Но този" стих не казва ни- що такова, нито пък тоВа е истина. Ние знаем, че възкресеното тяло на Господ Исус е било съставено от плът и кости, защото Той казВа: „... дух няма меса и кости, както виЖдате, че Аз имам" (Лу- ка 24:39). Разликата меЖду одушевеното тяло и духовното тяло е тази, че първото е пригодено за Живот на земята, докато второто ще бъде пригодено за Живот на небето. Първото обикновено се управля- ва от душата, докато второто - от ду- ха. Духовното тяло ще бъде един истин- ски слуЖител на духа. Бог е създал чоВека като дух, душа и тяло. Той винаги поставя духа на първо място, защото според Неговото наме- рение духът е трябвало да преобладава. С Влизането на греха в света се случва нещо много странно. Като че ли БоЖия- та наредба се обръща с главата надолу, в резултат на което човекът винаги каз- Ва „тяло, душа и дух". Той дава на тяло- то мястото, което се полага на духа. Във възкресението няма да бъде така, а духът ще поеме управлението изцяло според първоначалното БоЖие намере- ние. 15:45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана Жива душа", а последният Адам стана Животворящ дух. Тук от- ново първият човек Адам е противопос- тавен на Господ Исус Христос. Бог е вдъхнал в ноздрите на Адам „Жизнено ди- хание" и той е станал ЖиВо същество (Бит. 2:7). Всички, които произхоЖдат от него, носят неговите характеристи- ки. Последният Адам, Спасителят, е станал „Животворящ дух" (Йоан 5:21, 26). Разликата е, че 8 първия случай на Адам е бил даден физически Живот, дока- то във втория случай Христос дава ве- чен Живот на другите. Ердман обяснява това така: „Като потомци на Адам ние сме нап- равени като него -зкиви души, обитава- щи В тленни тела и носещи приликата с нашия земен родител. Но като последо- ватели на Христос ние ще бъдем облече- ни с нетленни тела и ще носим прилика- та с нашия небесен Господ." 53 15:46 Сега апостолът постановява един основен закон в БоЖия свят, а имен- но, че „не е първо духовното, а одушеве- ното, и после духовното". Това моЖе да се разбира по няколко начина. Първо - че Адам, одушевеният човек, е дошъл на сцената на човешката история най-нап- ред, а Исус, духовният ЧоВек - след то- ва. Второ - че ние се раЖдаме в света ка- то одушевени същества, а после, когато се новородим, ставаме духовни. И тре- то - че ние най-напред получаваме оду- шевени тела, а след това, при възкресе- нието - духовни. 15:47 „Първият човек е от земята, пръстен." ТоВа означава, че неговият произход е земен и че характеристиките му също са земни. Той е направен от пръстта на земята и в Живота си е тяс- но свързан със земята. Вторият Човек е Господ54 от небето. 480 1 Коринтяни 15  15:48 От двамата човеци, споменати
в 45 cm., Исус е вторият. Той е същест- вувал от вечността, но като Човек е до- шъл след Адам. Дошъл е от небето и онова, което е направил и казал, е било небесно и духовно, а не земно и душевно. Каквито са представителите, такива са и представените от тях. Онези, кои- то са родени от Адам, наследяват него- вите характеристики. Подобно и тези, които са родени от Христос, са небесен народ. 15:49 Също както сме се облекли в об- раза на Адам чрез естественото си раж- дане, така ще се55 облечем и в образа на Христос във възкресените си тела. 15:50 Тук апостолът започва да раз- глежда темата за изменението, което ще стане в телата на вярващите - как- то Живи, така и мъртви - по време на Господното завръщане. Уводът към не- говите забелеЖки е твърдението, „че плът и кръв не могат да наследят Бо- ikuemo царство". С това той иска да ка- Же, че тялото, което имаме сега, не е подходящо за БоЖието царство във веч- ния му вид, тоест за нашия небесен дом. Също така е вярно, че тленното не мо- Же да наследи нетленното. С други думи, нашите настоящи тела, които подле- Жат на разболяване, остаряване и разла- гане, не са пригодени за Живот в едно със- тояние, в което няма тление. Това пов- дига въпроса как телата на Живите вяр- ващи могат да станат подходящи за не- бето. 15:51 Отговорът е даден във вид на ед- на тайна. Както вече споменахме, тай- ната е истина, която преди това не е би- ла известна, но която сега се открива от Бога на апостолите, а чрез тях и на нас. „Не всички ще починем", тоест не всички вярващи ще преЖивеят смъртта. Някои ще бъдат Живи при Господното пришествие. Но независимо дали вече сме умрели, или все още сме Живи, „всич- ки ще се изменим". Истината на само- то възкресение не е тайна, тъй като то присъства като факт в СЗ, но това, че не всички светии ще умрат, но всички ще се изменят при идването на Господа, е нещо, което никога преди това не е било известно. 15:52 Изменението ще стане мигнове- но - „в миг на око, при последната тръ- ба". „Последната тръба" тук не означа- ва краят на света, нито дори последна- та тръба, за която се говори в Откро- вението. „Последната тръба" е БоЖия- та тръба, която ще прозвучи, когато Христос дойде във въздуха за Своите светии (1 Сол. 4:16). Когато тази тръ- ба прозвучи, „мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим". Какъв величествен момент ще бъде това - зе- мята и морето ще предадат праха на всички онези, които са умрели с вяра в Христос през изминалите векове! За чо- вешкия ум е почти невъзмрЖно да схва- не значението на това събитие, но обик- новеният вярващ моЖе да го приеме чрез вяра. 15:53 Ние вярваме, че 53 cm. описва две- те групи от вярващи, които ще същест- вуват по време на Христовото завръща- не. „Това тленното" се отнася до онези, чиито тела са се върнали в пръстта. Те ще Jce облекат в нетление. А „това смъртното" се отнася до тези, които все още са Живи и имат тела, които под- леЖат на умиране. Такива тела ще се об- лекат в безсмъртие. 15:54 Когато мъртвите в Христос бъ- дат възкресени и Живите изменени заед- но с тях, „тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта побе- доносно" (Ис. 25:8). Каква величествена картина! Ето как Макинтош изразява своето възхищение във връзка с това събитие: „Какво са смъртта, гробът и разложе- нието в присъствието на сила като та- зи? Някои хора не могат да приемат въз- кресението на човек, който е бил в гроба в продължение на четири дни! А тук ми- лиони, които са гниели в пръстта в про- дълЖение на хиляди години, ще се събудят в един-единствен миг за Живот, безсмър- 481 1 Коринтяни 15,16 тие и вечна слава при гласа на Благосло-
вения. " 56 15:55 Този cfnux би могъл да бъде пре- дизвикателната песен, която Вярващи- те ще пеят, докато се издигат заедно с Господа в небето. Те като че ли се подиг- рават на смъртта, която за тях е изгу- била Жилото си и вече не моЖе да ги из- прати победоносно в ада. Смъртта ве- че не ги плаши, защото те знаят, че гре- ховете им са простени и че те стоят пред Бога в цялата праведност на Него- вия възл1обен Син. 15:56 Смъртта не би имала Жило за никого, ако не беше грехът. Именно съз- нанието за неизповяданите и непросте- ни грехове кара хората да се боят от нея. Ако ние знаем, че греховете ни са прос- тени, моЖем с дръзновение да се изпра- вим срещу смъртта. Но ако грехът те- Жи на съвестта на човека, смъртта е уЖасна, защото е начало на едно вечно наказание. „Силата на греха е законът", защото Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|