Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
5  :17 „Всяка неправда е грях; и има
грях, който не е смъртен." Има различ- ни степени на грях и има грехове, които не са толкова сериозни, за да доведат до смърт. 3. Знание за духовните реалности (5:18-20) 5:18 Започвайки с 18 стих, Йоан довеЖда своето Послание до един внушителен за- вършек, в който повтаря накратко вели- ките истини за увереността в христи- янската вяра. „Знаем, че всеки роден от Бога, не съгрешава." Всички моЖем да бъдем сигурни в това - този, който има боЖественото естество, не продълЖа- ва да върши грях. Причината е следната: „Оня, който се е родил от Бога, пази се- бе си12, и лукавият не се докосва до не- го." Както и в 3:% това твърдение се от- нася до истинския вярващ, който посто- янства и пази себе си благодарение на бо- ЖестВената си природа. Само такъв чо- век моЖе да остане незасегнат от стре- лите на лукавия. 5:19 Отговорът на християнина на онези, които претендират да имат по- виеше знание, е следният: „Знаем, че ние сме от Бога, и целият свят ле^ки в лука- вия." За Йоан средно полоЖение няма. Той виЖда само две ВъзмоЖности - или 6 Него, или 8 лукавия. Всички хора са или спасени, или загубени, и това тяхно поло- Жение зависи от отношението им към Исус Христос. Вие, гностици, обърнете внимание на тези думи! 5:20 Третата голяма истина е истина- та за превъплъщението, „Знаем още, че Бшкият Син е дошъл." Това е темата, с която Йоан започва Посланието и с ко- ято иска да го завърши. Идването на Господ Исус ни е позволило да познаваме истинния Бог. Бог Отец моЖе да бъде познат само чрез Господ Исус Христос. „Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви." След това Йоан добавя: „... и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа." Апостолът отново подчертава, че ние моЖем да бъ- дем в Бога само когато сме в Исус Хрис- тос: „Никой не дохоЖда при Отца, освен чрез Мене." „Това е истинският Бог и вечен Живот." С други думи, Йоан про- повядва точно това, което се отрича от гностиците, а именно че Исус Хрис- тос е Бог и че вечният Живот се намира само в Него. IX. Завършващ призив (5:21) А ето и последното увещание на Йоан: „Дечица, пазете себе си от идоли." Апостолът всъщност казва: „Пазете себе си от всички учения, които се про- тивопоставят на тези истини." Вярва- щите трябва да се пазят от всякакви 273 1 Йоан 5 u от апостолите. Исус Христос е Бог. призив „красноречиво потръпВане от Всяко друго твърдение е идолопоклонст- yskac". Hue не моЖем да измислим нищо во. Идолът е заместител или фалшифи- по-добро от това описание и затова за- катор, който заема мястото на истин- вършваме нашия коментар с думите на ския Бог. Тук Йоан не говори за идоли, из- Йоан, които ни карат да потръпнем от дялани от дърво. Идолите, за които той узкас: говори, са не толкова материални обек- „Дечица, пазете себе си от идоли."
274
1 Йоан - Крайни белезкки  Крайни белезкки
започната една голяма офанзива сре- щу тази дума (и доктрина), която е завършила успешно. По примера на РИСПБ повечето съвременни вер- сии на Библията са заместили тази дума с друга. Но тъй като „умилос- тивеше" е един верен и стандартен начин на изразяване на една теоло- гична истина, ние смятаме, че тя трябва да се запази (както е напра- вено 8 ПБКД* и НИПБКДЖ).
275 1 Йоан - Библиография  Библиография
Barrett, G. S., The First Epistle General of St. John, London: The Religious Tract Society, 1910. Candlish, Robert S.q
Grand Rapids: Zondervan Publishing House, n. d. Findlay, George, Fellowship in the Life Eternal, London: Hodder & Stoughton, n. d. Ironside, H. A., Addresses on the Epistles of John, New York: Loizeaux Bros., n. d. Kelly, William,
London: T. Weston, 1905. Law, Robert,
Edinburgh: T & T Clark, 1909. Marshall, I. Howard,
Mitchell, John G., Fellowship: Three Letters from John, Portland, Ore.: Multnomah Press, 1974. Scott, John R. W.,
Vine, W. E., The Epistles of John: Light, Love, Life, Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1970. Wescott, Brooke Foss, The Epistles of John, Cambridge: The MacMillan Company, 1892.
276 Второто послание на Йоан „[Второто Послание на Йоан] ни показва една съвършено нова страна на апостола: като пастир на отделните души... Независимо дали се обръща към местната църква, или... към отделна християнка... апостолът пише това Писмо най-вече заради отделния човек, от когото той е дълбоко заинтересуван." А. Пламър Въведение I. Уникално място в Канона Третото послание на Йоан и тоВа Вто-
Често пъти християните искат да знаят колко „близко" или колко „далече" трябва да стоят по отношение на дру- гите хора и особено на онези, които твърдят, че са вярващи. Второто и Тре- тото послание на Йоан ни дават отго- вор на този практически въпрос. Второ- то послание ни показва колко е ВаЖно да дърЖим вратите на дома си (или на до- машната си църква) затворени за ерети- ците; докато Третото поелание ни на- сърчава да ги дърЖим непрекъснато от- ворени за пътуващите проповедници и мисионери. II. Авторство Външните доказателства за Второто послание на Йоан са по-слаби от тези на Първото послание, което без съмнение се дълЖи на малкия му размер и личното естество на проблемите, които засяга. То е цитирано от Иреней, който, също като няколко други автори, смята, че то е част от Първото послание на Йо- ан (разделянето на глави и стихове идва няколко века по-късно). Ориген изразява известни съмнения по отношение на то- ва Послание, но Климент и Дионисий, и двамата от Александрия, го цитират като Йоаново Послание. Киприан изрич- но цитира 10 cm. като стих, написан от апостол Йоан. Вътрешните доказателства се състо- ят във факта, че стилът и речниковият състав на това Второ послание съот- ветстват на стила и речниковия състав на Евангелието от Йоан и на Първото и Третото послание на Йоан. Макар и Второто и Третото послание да започ- ват по-различно от Първото, те си при- личат толкова много, че малко хора мо- гат да отрекат, че са написани от една и съща ръка и явно почти по едно и също време. Няма особена причина да се съмняваме в традиционното мнение, според което авторът на Второто послание е апос- тол Йоан (за повече подробности вшкте въведението към Първото послание на Йоан). Ш. Датиране Както и при Първото послание на Йоан могат да се предполоЖат два периода на написване на това Послание: една по-ран- на дата (през 60-те години) преди унищо- Жението на Ерусалим и една по-късна да- та (85-90-те години). Ако Писмото е би- ло написано през първия период, то то- ва сигурно е станало в Ерусалим; ако е би- ло написано през втория период, то то- ва трябва да е станало в Ефес, където остарелият апостол е прекарал послед- ните години от Живота си. IV. Историческа обстановка и основна тема на Посланието Второто Послание на Йоан е било напи- сано в обстановка на широко разпрост- 277 2 Йоан  ранено слуЖение на пътуващи проповед-
ници в ранната църква, което все още се практикува в някои кръгове. Често пъти тези евангелисти и слуЖители на слово- то са получавали гостоприемство, хра- на, а понякога и пари от отделни христи- янски домове и събрания, които са посе- щавали. За съЖаление в християнските събрания се вмъкнали много бързо лъЖе- учшпели и религиозни шарлатани, които са се хванали за тази възможност за лес- на печалба и за разпространение на ере- си от рода на гностицизма (вЖ. въведе- нието към Първото послание на Йоан). Щом като е било толкова ВаЖно вяр- ващите от първия век да бъдат предуп- редени за опасността от тези еретици и „религиозни използвачи", какво ли би ка- зал апостол Йоан сега, ако моЖеше да ви- ди разноцветния килим от секти, култо- ве и лъЖливи религии? Централната тема на Второто пос- лание на Йоан е предупреждението, че вярващите не трябва да сътрудничат по никакъв начин на хора, които разпрос- траняват заблуди по отношение на Лич- ността на нашия Господ (10 и 11 cm.) Схема на изложението
Коментар I. Поздравлението на апостола: благодат, милост и мир (1-3 cm.) 1 cm. Във Второто послание на Йоан апостол представя себе си като презви- тер. Тази квалификация моЖе да се от- нася или до неговата възраст, или до официалното му полоЖение в църквата. Що се отнася до неговата възраст, Йо- ан е последният от апостолите, придру- Жавали Господ Исус. А що се отнася до официалното му полоЖение в църквата, най-вероятно той е епископ или надзира- тел. Тук едва ли има нуЖда да избираме кое обяснение да приемем, тъй като и двете са верни. Не е много лесно да се разбере какво оз- начава изразът „до избраната госшика". Обикновено по този въпрос има три мне- ния, които обикновено се поддърЖат. (1) Някои вярват, че под „избраната госпо- Жа" трябва да се разбира църквата, ко- ято на други места се описва като невяс- тата на Христос, или едно определено местно събрание. (2) Други предполагат, че Писмото е адресирано до избраната Кирия, тоест, че тук не е използвана ду- мата „госпоЖа", а личното име Кирия. Това име моЖе да бъде гръцкият еквива- лент на арамейското име Марта (и две- те означават „госпоЖа").1 (3) Трети смятат, че Писмото на Йоан е написано до една неназована по име госпоЖа хрис- тиянка, която, заедно с всички други вяр- ващи, е сред БоЖиите избрани - избрана в Христос преди създаването на света. Ние поддърЖаме последното тълкува- не и смятаме, че фактът, че това пре- дупреЖдение срещу антихристиянскшпе учители се намира в едно Писмо, адреси- рано до Жена, е особено ВаЖен. Грехът влезе най-напред в света чрез Ева, която беше измамена от Сатана: „Жената се излъга, та падна в престъпление" (1 Тим. 2:14). Павел говори за лъЖеучителите, 278 2 Йоан  koumo особено много привличат жени-
те: те „се Вмъкват... В домовете", за да уловят „обременени с грехове женища, водени от различни страсти", които слушат всички, но „никога не могат да дойдат В познаване на истината" (2 Тим 3:6, 7). Дори и днес последователите на различни култове обичат да посещават домовете през деня, когато мъжът е обикновено на работа. Децата също трябва да се предупреждават за тази опасност. Йоан казва, че той лк>би тази избрана госшюка... и децата й наистина. Спасе- ните откриват, че се намират в едно прекрасно общение с други хора, които те никога не биха обичали, ако не беше тази обща л1обов към Божията истина. Божията истина свързва сърцата в едно - сърцата на „всички, които са познали истината".
нът - каналът. Освен това те са „в ис- тина и лк>бов" и никога едната от тези три добродетели не е ощетена за смет- ка на другата. II. Радостта на апостола: послушанието на децата (4 cm.) Сега Йоан изразява радостта си от то- ва, че някои от децата на избраната гос- пожа „ходят в истината". Истината не е нещо, което трябва да се вярва само с ума, а е нещо, което трябва да се живее всеки ден. Както Господ Исус беше жи- вото въплъщение на истината, така и нашият живот трябва да свидетелства за истината. III. Наставлението на апостола: „да лк>бим един другиго" (5 и 6 cm.) 5 cm. В пасажа от 5 до 9 cm. апостолът като че ли прави кратко обобщение на Първото си послание. В него той избро- ява различните начини на проверка на християнския живот. В тези стихове той повтаря последните три от тях - проверката чрез лк>бовта (5 cm.), чрез подчинението (6 т.) и чрез учението (7-9 cm.). 6 cm. Най-напред той напомня на сво- ите читатели заповедта за л1обовта между вярващите. Лк>бовта се състои най-вече в неегоистично отдаване на се- бе си за благото на другите. Тя не е от- говор на въпроса: „Какво мога да получа от този човек?", а: „КакВо мога да нап- равя за този човек?" След това апосто- лът подчертава, че лк)бовта означава „да ходим по Неговите заповеди". Ние не можем истински да обичаме в божес- твения смисъл на тази дума, ако не хо- дим в подчинение на Господа и на Божи- ята истина. IV. Гршката на апостола: появяването на измамници антихристи (7-11 cm.) 7 cm. Този стих ни припомня проверката на учението. В нея основният въпрос е: „Наистина ли Бог стана Човек в Лицето 279 2 Йоан на Исус Христос?" Решителният отго-
ворът е: „Да." Гностиците3 са вярвали, че боЖественият Христос е слязъл вър- ху Исус от Назарет и е останал в Него само за известно време. Но Йоан подчер- тава, че Исус Христос е бил, е и винаги ще бъде Бог.
10,11 cm. Тези два стиха са сърцето на Посланието. Те ни дават ценния съвет как да е отнасяме към лъЖеучителите, които чукат на нашите врати. Йоан тук няма предвид обикновените хора, ко- ито ни идват на гости, а онези, които * Тук В Библията на англ. ез. текстът гласи следното: „Внимавайте на себе си да не изгу- бим онова, което сме изработили, но да полу- чим пълна награда"- ?ел. на прев. идват, за да разпространяват антихрис- тиянска пропаганда. Трябва ли да ги при- емаме у дома си? Трябва ли да ги каним на кафе или чай? Трябва ли да им помага- ме финансово? Да купуваме ли тяхната литература? Отговорът е, че не тряб- ва нито да ги приемаме, нито да ги позд- равяваме. Да окаЖеш гостоприемство на такива хора, е все едно да вземеш тях- ната страна и да застанеш против Спа- сителя. ВъзмоЖно е обаче някога да поз- волим на такъв човек да влезе в нашия дом, без да знаем, че той отрича Госпо- да. Тези стихове не се отнасят за таки- ва случаи. Но когато знаем, че един човек е лъЖеучител, няма да бъде лоялно от на- ша страна да се дърЖим към него като към приятел. Тези стихове не се отна- сят за обикновените хора, които ни ид- ват на гости. Християните често се срещат с невярващи, за да се опитат да ги спечелят за Христос. Тук става въп- рос за приемане на религиозни учители, които отричат божествеността и ху- манността на Исус Христос. Хог дава следното обяснение: „Не трябва да правим нищо, което да подхрани у другия ил/озията, че престъп- лението срещу Христос не е нещо толко- ва фатално, нито да позволим по няка- къв начин на престъпилия да влияе на дру- Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|