Утвърдил: кмет на община септември / петър бошев

2. Цел на плана.

• 
  Създаване на необходимот взаимодействие и координация между звената, службите и другите оперативни структури на единната спасителна система в спасителни и аварийно-възстановителни работи при бедствия и крупни производствени аварии;
  
• 
  Право на защита на всяко лице, като предимство е спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защитата;
  
• 
  Извършване на превантивна дейност при осигуряване на защитата;
  
• 
  Публичност на информацията за рисковете от бедствия.
  

Основните задачи по защитата на населението в случаи на заплаха или възникване на бедствие се състоят в:

• 
  Предупреждение;
  
• 
  Изпълнение на неотложни мерки за намаляване вредното въздействие;
  
• 
  Оповестяване;
  
• 
  Спасителни операции;
  
• 
  Оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
  
• 
  Оказване на първа психологическа помощ на пострадалите и на спасителните екипи;
  
• 
  Овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
  
• 
  Защита срещу взривни вещества и боеприпаси;
  
• 
  Операции по издирване и спасяване;
  
• 
  Радиационна , химическа и биологична защита при инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;
  
• 
  Ограничаване и ликвидиране на пожари;
  
• 
  Временно извеждане;
  
• 
  Извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;
  
• 
  Ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични огнища, епидемии и епизотии от заразни и паразитни болести;
  
• 
  Други операции, свързани със защитата.
  

1. Със заповед на кмета на община Септември.

2. Със заповед на областния управител на област Пазарджик при обявяване на бедствено положение на територията на Областта.

3. С решение на Министерски съвет

4. Със Заповед на Министърът на държавната политика при бедствия и аварии или опълномощени лица /при провеждане на тренировки/.
ІІ. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ
1. Физикогеографска характеристика.
- Община Септември се намира в южната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Пазарджишка област. Заема 354.7кв.км. площ и съставлява 7,8 % от общата площ на областта. Повече от полвината от територията на общината е заета с земеделски земи-около 207 474дек. Над 96 989дек. са горски площи.

В географско отношение попада в равнинната част на южна България. На север граничи с община Лесичово, на изток с община Пазарджик, на запад с община Белово и на юг с община Ракитово.

Разположена в най-западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна /Ихтиманска/ Средна гора. Релефът на общината е преобладаващо равнинен, отчасти полупланински и планински по склоновете на оградните планини.

Общината включва общо 14 населени места – гр. Септември, гр. Ветрен и селата Бошуля, Варвара, Ветрен дол, Виноградец, Горно Вършило, Злокучене, Ковачево, Лозен, Семчиново, Симеоновец, Карабунар и Славовица.

По последни данни населението в община Септември е 25 794 души, от които 9 132 живеят в гр. Септември. Етническият състав на населението на община Септември включва и малцинствени групи.

Средната температура за годината е 12,2С°, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 С°. Общата годишна сума на валежите е 564 мм/кв.км. при средна за областта 550 мм/кв.км. и за страната 650 мм/кв.км. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.

Преобладаващи за общината ветрове са западните. Процента на тихото време е 49 %. Усилването на вятъра над критичните стойности, считани за опасни се наблюдават, както при фронтални смущения преминаващи през Горно-тракийската низина от запад на изток. Така също и при развитие на купесто – дъждовна облачност.

Последната обуславя и локално усилване на вятъра, което обикновено съпровожда развитието на гръмотевични бури, падането на проливни валежи от дъжд, а понякога и от град.

За особено опасни се считат градушки придружени с гръмотевични бури. Класифицирани по едрината на зърната и покритостта и обхватната площ.Опасни са гръмотевичните бури с временно засилване на вятъра от 10-20 м/сек.

Считано за община Септември, средно-годишния брой на дните с гръмотевични бури е 19,5. Вероятността за Пазарджишка област, в която е и община Септември се прогнозира от Районният синоптичен център гр.Пловдив и се разпространява до всички полигони в региона. Областта е под защита на полигона за борба с градушките с.Гелеменово.

Рязката промяна на температурата през зимата обикновено довежда до обилни снеговалежи, придружени със силни ветрове.

Образуват се снежни преспи, прекъсващи за продължително време транспортните комуникации, обледеняват се далекопроводи, въздушни съобщителни линии, контактни транспортни мрежи и др. Всичко това довежда до нарушаване на обществения и стопански живот в Общината.Затруднения в доставките на стоки от първа необходимост за населението и значителни материални щети.

• 
  Снеговалежи с образуване на снежна покривка над 20 см за време от 6 часа и при натрупване на мокър сняг по проводници и дървета;
  
• 
  Снежни виелици със скорост на вятъра над 15 м/сек. Тук от голямо значение е границата на видимост и големината на снежните преспи;
  

Абсолютните максимални температури на въздуха регистрирани в Областта са :

Опасни са валежите с водни количества от 15 до 30 л/кв.м. за време от 6 часа. Контролира се тенденцията: отслабване, усилване, без изменения.

Регистрираните в хидро-метеорологична станция – Пловдив максимални валежни количества в л/кв.м. за дъждове с различно времетраене за периода АПРИЛ – ОКТОМВРИ са следните:

Време (минути)	5	10	15	20	25	30	40	50	60
Валежно количество л/кв.м.	15.3	17.0	21.0	26.0	30.0	344.0	38.0	40.4	42.0

Максималните интензитети на дъждовете с различно времетраене /в л/сек./ на хектар. За същия период са следните:

Време (минути)	5	10	15	20	30	40	50	60
Интензитет	510	283	233	217	200	189	158	135

3. Демографска характеристика.
Демографските показатели на общината непрекъснато се влошават. Намалява броят на населението, влошава се възрастовата структура, отрицателни са естественият и механичният прираст. Периферните населени места се обезлюдяват, съществуват трайни тенденции за миграция към по-големи градове и чужбина. В процеса на механично движение по-голямата част от мигриращото население се е насочвало към общинския център.

Доходите са ниски, което определя ниската покупателна възможност на населението. Увеличава се делът на социалните доходи, което говори за нарастваща зависимост от системата за социална защита.

По данни от НСИ икономически активното население в региона на ДБТ гр. Септември към 2011год. възлиза на 9 980души. Наблюдаващото завишаване на регистрирани незаети лица през зимните месеци се дължи на регистрация след сезонната работа. Равнището на безработица в края на 2011 е 24.89 %. През последните години се наблюдава една тревожна тенденция на увеличаване на броя и относителния дял на продължително безработните лица. По своето географско местоположение общината и нейният център заемат добро място в транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България. Тук се кръстосват пътищата за Източна и Западна България, преминава главна ж.п. линия с направление София, Пловдив, Бургас и Варна.

4. 
   Стопанска характеристика.
   

Благоприятните климатични условия позволяват отглеждането на всички култури на умерения климатичен пояс. Сред икономически най-изгодните от тях се нареждат трайните насаждения – лозя и овощни градини, който е структуроопределящ подотрасъл на земеделието в общината.

Основно икономиката на община Септември е средоточена в гр.Септември и гр.Ветрен.

Преобладаващата част от активното население е заето в селското стопанство. В селата на общината почти няма производство и основно хората там се занимават с отглеждане на селскостопанска продукция. Приходите от дейност селско стопанство през 2011 год са 6,5%. Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на селско стопанската продукция води до намаляване на приходите от дейността.

На територията на община Септември няма структури, които да насърчават бизнес - контактите.

В общината, както и в национален мащаб, тенденциите за промяна на собствеността са в посока от общинска и държавна към частна. Основните производствени фирми бяха включени в списъка на масова приватизация на държавата.

В края на 2011 год. на територията на Община Септември има 255 активни стопански субекта.

Най-голям е делът на фирмите в отрасъл търговия /56,12%/. Като брой през 2011г. те са достигнали 189. С голям относителен дял са и отраслите - хотели и ресторанти. На трето място /8,2%/ са стопанските субекти в отрасъл производство.

По своето географско местоположение община Септември и нейният център заемат значимо място в транспортно-комуникационната система на страната, като важен фактор е близостта с Областния център – гр. Пазарджик. Това й дава известно предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните връзки .

Транспортната инфраструктура е част от транспортната инфраструкурна схема на страната и Югоизточна Европа. През територията на общината минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия, международната автомагистрала “Тракия”, която свързва Западна Европа и Истанбул, международната ЖП линия, свързваща Централна Европа с Азия. От гара Септември започва дековилната железница/теснолинейката/ , свързваща Тракия с Родопите, Пирин и Рила.
Пътна мрежа

Вътрешната пътна мрежа, чрез която се осъществяват другите връзки между отделните селища в общината е развита добре и осигурява удобни транспортни връзки на всички населени места от общината с общинския център, а от там и с областния център. Селищата се свързват помежду си основно с пътища от четвъртокласната пътна мрежа. Четвъртокласната пътна мрежа на територията на общината е с дължина около 56 км.

Пътищата от първи и втори клас от пътната мрежа на общината са в добро състояние. Задоволително е състоянието на пътищата трети и четвърти клас. Към момента особена необходимост от рехабилитация изпитва част от четвъртокласната пътна мрежа .

• 
  В най-лошо състояние са пътните връзки между селата: Славовица и Горно Вършило. Пътя е тесен и с много дупки.
  

В сравнение с предходните години пътникопотокът, както и вагонооборотът са силно намалели. Основната причина за намаления трафик на пътници е увеличаването на автобусните превози в цялата страна, които се считат за по-удобни от пътуващите, в сравнение с ж.п. транспорта. Друга причина е и ниската платежоспособност на пътуващите, които са намалили пътуванията си до минимум. Причината за намаления вагонооборот в сравнение с предходните години е преди всичко в почти неработещата в момента икономика на страната.

Септемврийска община е разположена и заема част от територията на Горнотракийската низина на площ около 354.7 кв.км. Обгражда се на северозапад от Същинска средна гора, на изток от Панагюрска Средна гора, на запад от Ихтиманска средна гора, а на юг граничи със Западните Родопи и Рила планина с надморско равнище от 140 м до 1280 м.

На територията на Общината живеят 25 794 души от които градско население 11089 души в град Септември и град Ветрен и селско население 14710 души в 13 села.

На територията на Общината са изградени 5 микроязовира , които са разположени както следва: два на територията на кметство Ветрен, два на територията на кметство Славовица и един на територията на кметство Карабунар.

Същите не са опасни и не оказват съществено влияние на общината , но при евентуално скъсване на язовирните стени ще бъдат заляти част от обработваеми площи, пасища-мери .и пътни връзки.

- Потенциална опасност от наводнения за Общината представляват два големи язовира – яз. “Батак” – вместимост 310 млн. м³ и яз. “Белмекен” – 144 млн.м³, които при разрушаване на стените или стихийно бедствие(силно земетресение, порой,терористичен акт и проливни дъждове) създават реална опасност за наводнение на следните села : Варвара, Ветрен дол, Ковачево, Лозен,Злокучене и гаровата част на гр.Септември.

Времето за пристигането на водата /приливната вълна/ от язовирите е както следва:

за язовир Батак :

Септемврийска община - с.Варвара – /около 2часа и 20 мин./, с.Ветрендол – /2ч.30 мин/.

Община Септември – с.Злокучене –/около 2ч.40 мин./ .

Частични /локални/ наводнения, могат да се получат и след поройни дъждове или обилно снеготопене, от поречията на р.Марица и р.Чепинска .
Свлачищни ройони в Общината са: Чести срутвания на скална маса по пътищата Варвара - Велинград, третокласния път Варвара-Симеоновец.
Земетресенията са други вероятни природни бедствия, които биха настъпили на територията на Общината .

Септемврийска община попада в Средногорския сеизмичен район, който включва Софийска-Маришка и Тунджански сеизмични зони.

- Маришката зона обхваща средното течение на река Марица в районите на Пазарджик, Пловдив и Димитровград. Огнището на земетресение има дълбочина 10 – 100 км и магнитут 4.1 –7.5 по Рихтер.

С най – висока интензивност (10 степен) в района на гр. Пловдив, Чирпан, Първомай. Земетресенията имат висока повтаряемост, като се очертава основна линия на разлома – Пазарджик – Пловдив, Димитровград – Чирпан, Стара Загора – Твърдица.

- Друг сеизмичен район който оказва влияние на Общината е Рилородопския сеизмичен район, който включва Струмската, Местенската и Велинградските зони.

Велинградската зона – обхваща горното течение на река Марица. Земетръсното огнище има дълбочина около 100 км и магнитут 7-8 степен по Рихтер. Основната линия на разлома преминава през Велинград, Самоков при което може да бъде разрушена язовирната стена на яз. “Белмекен”.
Снеговалежи :

Ежегодно в определени райони на Общината се образуват дебели снежни покривки,преспи, поледици и заледявания, които затрудняват движението на транспортните средства, а оттам парализират стопанския живот на Общината. Това налага провеждането на спасителни и други неотложни работи. Най-вероятните райони са: пътните артерии Септември-Велинград, Варавара-Симеоновец-Семчиново, Славовица-Горно и Долно вършило.

Опасност от снегонавяване представляват отсечките: свързващи селата Симеоновец и Семчиново с първокласен път Е80, Ковачево-Лозен, Карбунар и Бошуля - Варвара.
Обледяването :

Прекъсва въздушните проводници или деформира и събаря носещите стълбове на свързочната и електроснабдителна мрежа,предизвиква верижни катастрофи и затруднения в транспортната мрежа на Общината,затруднява питейното водоснабдявана на отделни населени места които са с гравитачно захранване: с.Варвара,с.Семчиново

По животните най-вероятните епидемии са чума по свинете и шап по говедата. За решаването на проблеми възникнали с зарази е създадена епизодична комисия.

• 
  „Лукойл - Нефтохим”- ПСБ гр.Ветрен – междинна база
  

• 
  Главен газопровод, преминаващ през територията на общината и обслужващ се от „Булгаргаз”Ихтиман и Стара загора в частност /”Сити газ”/.
  
• 
  Река „Марица”- средното течение на реката. При наднормени
  

- заливане на прилежащи крайречни терени;

• 
  Река”Чепинска” – долното течение. При наднормени количества на валежите, при обилно снеготопене или скъсване на предпазните съоръжения може да доведе до заливане на прилежащите крайречни терени;
  
• 
  Първокласен път Е80 - При транспортни произшествия с опасни товари могат да бъдат засегнати прилежащи жилищни сгради, учебни заведения, учреждения и предприятия.
  

Категоризацията на потенциално-опасните обекти ще се извърши след разработването и утвърждаването на методики за оценка на риска от бедствия, от компетентни държавни органи.

От цялостната характеристика на възможните бедствия и извънаредни ситуации на територията на община Септември произтичат следните задачи:

1. 
   Гарантиране живота и здравето на населението, защита на частната и национална собственост .
   
2. 
   Провеждане на системна превантивна дейност за недопускане и намаляване на последиците от възникването на кризистни ситуации.
   
3. 
   Обучение и подготовка на населението за действие при кризисни ситуаци.
   
4. 
   Информиране на населението за потенциалните опасности при възникването на различни по естество и характер бедствия.
   
5. 
   Осигуряване на постоянен обмен на информация със съседни общини за предотвратяване, недопускане и ликвидиране на последиците от бедствия.
   
6. 
   Осигуряване на населението с надеждни средства за защита от различните видове опасности .
   
7. 
   Прогнозиране , задълбочино изучаване,оценкаи на рисковите ситуаци произтичащи от новите тенденции в развитието на икономиката и инфраструктората на Общината.
   
8. 
   Осигуряване на надеждна комуникационна свръзка през всички етапи на бедствените ситуации.
   
9. 
   Осигуряване на взаимодействие на всички структори на територията на Общината за недопускане и ликвидиране на бедсвени ситуации.
   
10. 
    Поддържане на постоянна готовност от структурите , имащи отношение по защитата на населението.