Уилиям макдоналд к о новия


главата на Йоан Кръстител, подне-



страница25/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   69
главата на Йоан Кръстител, подне-
сена на блк>до.

6:26-28 Царят се е оказал 6 изключи-
телно неприятно полоЖение. Против-
но на своето собствено Желание и
здрав разум, той е решил да задоволи
молбата. Така грехът е оплел мреЖи-
те си около него и той е станал него-
ва Жертва благодарение на една подла
Жена и един чувствен танц.

6:29 Когато научават за смъртта

на своя учител, Йоановите ученици

. взимат тялото му и го погребват;


207

Марко 6

после omuBam u разказват всичко на
Исус.

Н. Изхранването на петте хиляди
(6:30-44)


6:30 Това чудо, за което четем във
всички Евангелия, е станало в начало-
то на общественото слуЖение на
Исус. Апостолите току-що са се вър-
нали в Капернаум от своята първа
проповедническа мисия (6Ж. 7-13 cm.).
МоЖе би те са опиянени от своя първи
успех, но моЖе би са много уморени и
изтощени. Господ, Който знае тяхна-
та нуЖда от тишина и почивка, ги
качва на лодка и ги завеЖда на едно
усамотено място на брега на Гали-
лейско море.

6:31, 32 Често сме чували как някои
християни се оправдават за своите
разточителни ваканции с думите на
Исус от 32 cm.:,Дойдете бие сами на
уединено място и починете си мал-
ко"; но във връзка с това ние бихме ис-
кали да ви предлоЖим следното раз-
съЖдение:

Щеше да бъде добре, ако и на нас ни


се налагаше да почиваме по тези при-
чини, т. е., ако нашият труд беше тол-
кова изтощителен и всеотдайността
ни към другите толкова пълна, че да
сме напълно уверени в Господната воля
за нас. "10


6:33, 34 Докато Господ и Неговите
ученици вървят по брега на езерото,
след тях върви огромна тълпа от хо-
ра. Исус се сьЖалява над хората, кои-
то са като блуЖдаещи скитници - без
духовен водач, гладни и беззащитни.
Тогава Исус започва да ги поучава.

6:35, 36 Някъде преди залез слънце
учениците Му
започват да се безпоко-
ят за хората, които са толкова мно-
го, а няма нищо за ядене. Същото то-
ва мноЖество, което пораЖда съЖале-
ние у Христос, предизвиква досада у
учениците Му. А вие как възприемате
другите хора - като натрапници или
като обекти на вашата лк>бов?

6:37, 38 Исус се обръща към ученици-
те Си и им казва: „Дайте им бие да
ядат."
Ситуацията изглеЖда съвсем
абсурдна: пет хиляди души и нищо за
ядене, с изключение на пет хляба и две
риби... но там е и Бог!

6:39-44 В чудото, което ще послед-
ва, учениците ще видят как Спасите-
лят ще даде Себе Си, за да стане Жи-
вият хляб на един гладуващ свят. Не-
говото тяло ще бъде разчупено, за да
могат другите да имат вечен Живот:
Всъщност думите от тези стихове
до голяма степен напомнят на думите
на Исус по време на Господната вече-
ря, която ознаменува Неговата
смърт: Исус взе, благослови, разчупи
и даде.

Това събитие съдърЖа и няколко


ценни поуки за начина, по който учени-
ците трябва да Му слуЖат:

  1. Учениците на Господ Исус никога
    не трябва да се съмняват в Него-
    вата сила да снабдява техните
    нуЖди. Щом като моЖе да нахрани
    пет хиляди души с пет хляба и две
    риби, Той със сигурност моЖе да
    осигури нуЖдите на Своите верни
    слуЖители при всякакви обстоя-
    телства. Учениците на Исус мо-
    гат да Му слуЖат, без изобщо да се
    безпокоят за храната си. Когато
    те търсят БоЖието царство и
    Неговата правда, всяка тяхна нуЖ-
    да ще бъде задоволена.

  2. Как моЖе да бъде евангелизиран
    този загиващ свят? Исус казва:
    „Дайте им вие да ядат." Ако ние
    Му дадем това, което имаме, кол-
    кото и нищоЖно да е то, Той моЖе
    да го умноЖи чрез благословението
    Си в огромни мащаби.

  3. Начинът, по който Исус разрешава
    този проблем, говори за система-
    тичност и подреденост: Той разп-
    ределя хората на групи от по сто
    и по петдесет души всяка.

  4. Благославя и разчупва хляба: ако
    Господ не беше благословил този

208

Марко 6

хляб, той никога нямаше да бъде
достатъчен; а ако не беше разчу-
пен на късоВе, никога нямаше да
стигне за всички хора. „Причината
за неудоВлетВорителните резулта-
ти от нашата работа с хората се
крие В тоВа, че ние никога не „раз-
чупВаме" себе си достатъчно добре
за тях." (Избрано)

  1. Исус не разпределя храната сам, а
    дава на учениците Си да направят
    тоВа. Целта Му е сВетът да бъде
    нахранен от Неговите хора.

  2. Храната е достатъчна за всички.
    Ако днешните вярващи се посвете-
    ха изияло на Господното дело, от-
    деляйки време само за Жизнените
    си нужди, целият свят щеше да чуе
    евангелието в продължение на жи-
    вота на едно поколение.

  3. Количеството храна, което оста-
    ва накрая („дванадесет пълни ко-
    ша")» е много по-голямо от първо-
    началното количество. Когато да-
    Ва, Бог даВа щедро. Забележете
    обаче, че нито една трохичка не
    остава разпиляна, а целият изли-
    шък се събира: разхищението се
    счита за грях.

  4. Ако учениците бяха настояли да се
    изпълни тяхното желание за почив-
    ка, едно от най-големите чудесата
    на света никога нямаше да се слу-
    чи. Колко често това Важи и за са-
    мите нас!

морските вълни. Отначало те се изп-
лашВат, мислейки си, че това е приз-
рак, но Исус ги уВеряВа, че е Той, и се
качва на лодката. Вятърът спира не-
забавно.

6:51, 52 Разказът завършва с думите
,,...и те много се уЖасиха в себе си. За-
щото не бяха се вразумили от чудото
с хлябовете, но сърцето им беше за-
коравяло". Смисълът на тези думи е,
че дори след като са видели силата на
Господ чрез чудото с хлябовете, те
все още не са осъзнали факта, че за
Него няма нищо невъзможно. Чудото
с ходенето по водата не трябваше да
ги изненадва, тъй като то по нищо не
надвишаваше'онова, което те току-
що бяха видели. Липсата на Вяра води
до закоравяване на сърцето и притъ-
пяване на духовната проницателност.

Църквата Вижда в това чудо карти-


на на настоящия свят и неговия край.
Времето, когато Исус се моли на пла-
нината, представлява картина на Гос-
под и Неговото настоящо служеше на
небето В ролята на Ходатай на СВоя
народ. Учениците са Неговите служи-
тели, които са тласкани от бурите и
изпитанията на живота. Спасителят
скоро ще се върне при Своите, ще ги
освободи от бедите и страха и ще ги
отведе на безопасно място В небесния
пристан.


О. Исус върви по морето (6:45-52)
6:49-50 Спасителят може да осигури
не само прехраната на Своите служи-
тели, но и тяхната безопасност.

След като изпраща учениците Си на


западния бряг на езерото с една лодка,
Исус се изкачва на планината, за да се
моли. Но В тъмнината на нощта Той
Вижда как те се мъчат да гребат сре-
Щу противоположния вятър и Веднага
тръгва да им помогне, вървейки по.

П. Служителят изцелява всички
болни в Генисаретската земя
(6:53-56)

Когато се връща обратно на западния


бряг на езерото, Господ отново е зао-
биколен от болни хора. Навсякъде, къ-
дето иде Исус, хората носят при Него
нуждаещите се и болните на постел-
ки. Пазарите се превръщат В импро-
визирани болници. Хората искат само
да се приближат достатъчно близко
до Него, за да могат „да се допрат по-
не до полите на дрехите Му". Всички,

209

Марко 7

koumo се докосваш до Него, се изцеля-
6am.

P. Преданието се противопоставя
на БоЖиепго Слово (7:1-23)


фарисеите... и книЖниците са к>дейс-
ките религиозни Водачи, които са пос-
троили една огромна и силно укрепена
система от предания и правила - така
здраВо преплетена с БоЖия закон, че
се счита за почти толкова автори-
тетна, колкото и Свещеното Писа-
ние. В някои случаи тези предания до-
ри се противопоставят на Писанието
или омаловаЖават БоЖия закон. Рели-
гиозните Водачи особено много оби-
чат да налагат сВои правила, които
хората покорно приемат, доволни да
Живеят заобиколени от ритуали без
вътрешно съдърЖание.

7:2-4 Тук виЖдаме как фарисеите и
книЖниците критикуват Исус заради
това, че учениците Му ядат „с нечис-
ти ръце".
Това не означава, че учени-
ците Му не са си измивали ръцете пре-
ди ядене, а че не са правили тоВа спо-
ред слоЖния ритуал, налоЖен от пре-
данието. Ако например ръцете им не
са били измити до лактите, според ри-
туала, те са били считани за осквер-
нени. Дори ина пазара хората са били
длъЖни да изВършВат тоВа обредно
измиване. Тази слоЖна церемония се
разпростирала дори и върху тендЖери-
те и чиниите. Коментирайки поведе-
нието на фарисеите, Стенли ДЖоунз
пише следното:

Тези фарисеи бяха дошли чак от


Ерусалим, за да се срещнат с Исус, но
отношението им към Живота беше
толкова отрицателно и критично, че
единственото нещо, което успяха да
Видят, бяха неумитите ръце. Те дори
не MOikaxa да забелакат най-великото
освободително движение, докоснало
някога нашата земя, което очистваше
мозъците, душите и телата на хора-
та... Техните очи бяха широко отворе-
ни за всичко дребно и повърхностно и


абсолЬтно слепи за всичко голямо и
съществено. Затова те, отрицателни-
те, или са забравени от историята,
или са само фон, на който личат още
по-ярко делата на положителния
Христос. След тях останаха критики-
те. След Христос остана обръщението
на човешките души. Те търсеха недос-
татъци. Христос търсеше последова-
тели. "П

7:5-8 Исус много бързо разкрива дву-


личието на тяхното поведение. Те са
точно такива, каквито са описани от
Исая. На думи показват голяма преда-
ност към Господа, но душите им са
пълни с поквара. Преструват се, че по-
читат Бога, като изпълняват един
куп ритуали, но на практика отхвър-
лят библейските повеления, замест-
вайки ги със свои собствени измислени
правила. Вместо да признаят БоЖие-
то Слово-като единствено и най-аВ-
торитетно ръководство за решаване
проблемите на вярата и морала, те се
опитват да заобиколят или погрешно
да обяснят ясно определените от за-
кона изисквания на Библията чрез сво-
ите собствени предания.

7:9, 10 Тук Исус даВа пример за обез-
силването на БоЖия закон чрез прила-
гането на едно от тези предания. В
една от десетте БоЖи заповеди се
казва, че децата трябва да почитат
родителите си (което вклктва и гри-
Жите за тях във време на нуЖда). Все-
ки, който злослови майка си или баща
си, се наказва със смърт.

7:11-13 Юдеите обаче измислят ед-
но предание, познато като „курбан",
което ще рече „даден" или „посветен".
Представете си, че родителите на
един 1одеин са в голяма нуЖда. Синът
им има достатъчно пари, за да се пог-
риЖи за тях, но не Желае да направи
това. Достатъчно е само да изрече
думата „Курбан!", с което да каЖе, че
посвещава тези пари на Бога или на
храма, и това го освобоЖдава от вся-
какви по-нататъшни гриЖи за негоби-

210

Марко 7

me родители. Той моЖе да дърЖи тези
пари при себе си неопределено дълго
Време и най-накрая да ги използва В ра-
ботата си. Няма никакво значение да-
ли те отиват някога в храма.

Във връзка с това Кели отбелязва


следното:

Религиозните Водачи измислят ед-


на система, с която да си осигурят
средства за осъществяването на свои-
те религиозни цели и едновременно с
това да приспят съзнанието на хора-
та, както и да изличат всякакви угри-
зения на съвестта, свързани с БоЖие-
то Слово... Бог е Онзи, Който призова-
ва човека да почита родителите си и
осъЖда Всяко действие, което ги обшк-
да. Тук обаче ние вшкдаме хора, които
под прикритието на религията се ос-
меляват да нарушат и двете заповеди!
Господ ocwkga това предание с изрича-
нето на думата „Курбан!" не само ка-
то престъпление против родителите,
но и като бунт срещу една съвсем ясна
заповед на Бога. "п


7:14-16 С 14 cm. започва едно рево-
лЬционно изказване на Господа, според
което не това, което влиза в устата
на човека, го осквернява (като напри-
мер храната, която той поема с неиз-
мити ръце), а онова, което излиза от
нея (като преданията, които обезсил-
ват БоЖието СлоВо).

7:17-19 Думите на Исус озадачават
дори и Неговите ученици. Възпитани
В духа на СЗ, те са свикнали с мисълта
за съществуването на нечисти храни,
които оскверняват хората, които ги
ядат, като например свинското и зае-
шкото месо. Исус съвсем ясно казва,
че човек не се оскверняВа от това, ко-
ето влиза в него. В известен смисъл
тези думи обозначават края на дис-
пенсацията на закона.

7:20-23 ТоВа, което наистина оск-
вернява човека, е онова, което излиза
от неговото сърце: „зли помисли,
блудства, краАби, убийства, прелкь
бодейства, користолк>бие, нечестив,


коварство, сладострастие, лукаво
око, хулене, гордост, безумство". В

светлината на целия контекст към


този списък спокойно могат да се при-
бавят и преданията на фарисеите.
Преданието за курбана например е
равносилно на убийство, тъй като то
обрича на смърт възрастните хора.

Една от най-сериозните поуки от


този пасаЖ е, че ние трябва да се нау-
чим непрекъснато да проверяваме
всички човешки наставления и преда-
ния чрез БоЖието Слово, като се под-
чиняваме на тоВа, което е от Бога, и
отхвърляме оноВа, което е от чоВека.
Има хора, които 6 началото започват
своите поучения и проповеди като
чисти библейски послания и си спечел-
ват голям авторитет сред вярващи-
те в Библията. По-късно обаче те за-
почват да добаВят В проповедите си
много неща от себе си; а преданите
им слушатели, които вече са им по-
вярвали, че не грешат, продължават
да ги следват сляпо дори и тогава, ко-
гато те започнат да притъпяват ос-
тротата на БоЖието Слово или да из-
кривяват ясния му смисъл. КниЖници-
те и фарисеите си спечелват автори-
тета на учители на БоЖието Слово
точно по този начин. В този момент
обаче те се опитват да обезсилят на-
пълно БоЖиите намерения и затова
Господ Исус предупреждава хората, че
не те утвърЖдават Словото, а Сло-
вото утвърЖдава тях. Големият про-
бен камък за всичко, което казваме
или правим, е Въпросът: „Какво казва
Словото по този въпрос?"

С. Езичницата, която Господ

благославя заради силната й вяра

(7:24-30)

7:24, 25 В предишните стихове Исус
ни каза, че няма нечисти храни. В тези
стихове Той ни казВа, че няма прости
или нечисти хора, каквито togeume са
смятали всички езичници. Сега Исус
отива на север към Тирската и Си-

211

Марко 7

донската област, познати също като
„сирофиникиянските предели". Там
Той се опитва да Влезе В една къща,
без да Го разпознае никой, но се оказ-
Ва, че слабата Му е стигнала далеч
преди Него, и скоро Всички узнаВат, че
е щам. В къщата при Него идВа една
Жена, езичница, която Го моли да по-
могне на обзетата й от бяс дъщеря.

7:26 Искаме изрично да подчертаем
факта, че Жената е гъркиня, а не еВ-
рейка. Като богоизбран народ, еврейс-
кият народ е заемал едно особено, при-
вилегировано място В отношенията
на Бога с народите на земята. С този
народ Бог склк>чи Своите чудесни за-
вети, на него Той даде Свещените Пи-
сания, заедно с него Той обитаваше В
скинията, а по-късно и храма... докато
езичниците Винаги са били чуЖденци в
израелската дърЖава и за тях не са се
отнасяли БоЖиите обещания В заве-
тите. Те са били „отделени от Хрис-
та", без да имат надеЖда и „без Бог
на света" (Еф. 2:11, 12). Господ Исус
дойде главно като Спасител на израе-
лския народ. Той се представи като
Цар само на този народ. В началото
благовестието за царството беше
проповядвано изключително на „Изра-
илеВия дом". Всичко тоВа е ВаЖно, за
да моЖем да разберем по-добре отно-
шенията на Господ Исус със сирофи-
никиянката. Знаем всичко това. В на-
чалото, след като тя Го помолВа да
изгони бяса от нейната дъщеря, Той
като че ли иска да я отпрати.

7:27 Исус казва, че първо трябва да
се наситят децата (израилтяните) и
че не е редно да се Взема храната от
децата и да се хвърля на кученцата
(езичниците). Неговият отговор не е
отказ. Той казва следното: „Остави
да се наситят децата." За някои тези
думи могат да звучат доста грубо, но
Всъщност по този начин Господ иска
да провери доколко дълбоки са покая-
нието и вярата на тази Жена. Той е
дошъл да слуЖи най-вече на еврейския

народ, а като нееврейка Жената няма


право да иска да се възползВа от кое-
то и да е от Неговите благодеяния.
Дали тя ще признае това?

7:28 И тя наистина го признава, за-
щото думите й всъщност означават:
„Да, Господи. Аз съм само едно малко
нееврейско кученце; но съм забелязала,
че кученцата се хранят от трохите,
които децата изпускат под масата.
ТоВа е Всичко, което искам - няколко
трохи, които остават след Твоето
слуЖение на кздеите!"

7:29, 30 Вярата на тази Жена е наис-
тина забележителна и Господ веднага
я възнаграЖдава, като изцелява дъще-
ря й в същия този миг. Когато Жена-
та се прибира у дома, намира дъщеря
си напълно здрава.

Т. Изцелението на глухия и заекващ
човек (7:31-37)


7:31, 32 Господ напуска Средиземно-
морския бряг и се връща обратно на
източния бряг на Галилейско море, в
областта, позната под името Дека-
пол. Онова, което става там, е запи-
сано само в Евангелието от Марко.
ЗагриЖени хора довеЖдат при Исус
един глух и заекващ човек. Този недос-
татък на говора моЖе да се получи
или вследствие на физически недъг,
или вследствие на неясното възприе-
мане на звуците, което пречи и на пра-
вилното им възпроизвеждане. При
всички случаи този човек олицетворя-
ва грешника, който не чува БоЖия глас
и затова не моЖе да говори и на други-
те хора за Бога.

7:33, 34 Първо Исус завеЖда човека
настрани, където остава насаме с не-
го. Там Той поставя пръстите Си на
ушите му, плк)ва малко слкшка и до-
косва езика му, използвайки този вид
знаков език, за да покаЖе на мъЖа, че
скоро ще му отбори ушите и ще осво-
боди езика му. След това Исус Вдига
очи към небето, за да му покаЖе, че
силата Му е дадена от Бога. Въздиш-

212

Марко 7, 8

ката Му изразява Неговата мъка, по-
родена от страданията, които чове-
чеството трябва да понесе заради
своите грехове. Накрая Той произнася
думата „Еффата", което на арамейс-
ки означава „Отвори се!"

7:35, 36 Човекът незабавна възвръ-
ща нормалния си слух и говор. Господ
помолва хората да не разпространя-
ват новината за чудото, но те не из-
пълняват Неговото нареЖдане. Не-
подчинението не моЖе да бъде оправ-
дано с нищо, независимо колко добри
могат да бъдат подбудите, които го
обуславят.

7:37 Всички хора, които вшкдат чу-
дото, са удивени от Неговите чудни
дела и казват: „Всичко върши добре; и
глухите прави да чуват, и немите да
говорят." Те едва ли съзнават колко
много истина крият тези техни думи.

Ако бяха Живели от тази страна на


Голгота, от която Живеем ние сега,
думите им сигурно щяха да бъдат из-
речени с още по-голяма убедителност
и твърдост.

И откакто лЬбовта Му изпълни

сърцата ни,

големи милости познаха душите ни;

милости, които надвишават

Всичкия земен рай,

нашият Господ направи Всичко добро

докрай.

Семк>ъл Медли



У. Изхранването на четирите
хиляди души (8:1-10)


8:1-9 Това чудо прилича на чудото с
нахранването на петте хиляди, но
меЖду двете има и някои разлики, кои-
то са описани в следната таблица:


Нахранването на петте хиляди

Нахранването на четирите хиляди




  1. Хората са евреи (вЖ. Йоан. 6:14,
    15).

  2. Те са били заедно в продълЖение
    на един ден (6:35).

  3. Исус използва пет хляба и две риби
    (Мат. 14:17).

  4. Нахранени са пет хиляди мъЖе
    освен Жените и децата (Мат.
    14:21).

  5. Останалата храна се събира

в дванадесет коша (Мат. 14:20).


  1. Хората вероятно са неевреи
    (тъй като Живеят, в Декапол).

  2. Те са били с Него в продълЖение
    на три дни (8:2).

  3. Исус използва седем хляба

и няколко малки риби (8:5, 7).

  1. Нахранени са четири хиляди мъЖе
    освен Жените и децата (Мат.
    15:38).

  2. Останалата храна се събира

в седем плетени кошници (8:8).


И така, колкото е по-малко първо-
началното количество, което използ-
ва Исус, толкова е по-голямо количес-
твото, което се получава, и излишъ-
кът, който остава. В седма глава ние
видяхме как Господ нахрани една езич-
ница с трохите, които падат от ма-
сата, приготвена за евреите. Тук ние
виЖдаме как Той дава изобилна храна
на хиляди езичници. Ердмън коменти-
ра тези събития по следния начин:

С първото чудо Исус дава да се раз-


бере, че от масата на Ьдеите могат
да паднат трохи хляб, с които да нах-
рани гладните езичници. Тук Той показ-
ва, че след като бъде отхвърлен от
Своя народ, ще даде Живота Си за це-
лия свят и ще стане Живият хляб, с
който ще бъдат нахранени Всички на-
роди."13

Има опасност някои хора да смет-


нат случаите като този с нахранване-

213

Марко 8

mo на четирите хиляди за поВторения
без особено значение. Нашето изучаба-
не на Библията трябВа да се осноВаВа
на убеЖдението, че Всяка дума от СВе-
щеното Писание е изпълнена с духоВна
истина и че това е така дори и тога-
ва, когато нашето ограничено чоВеш-
ко съзнание не ни позволява да я дока-
Жем.

8:10 След Декапол Исус и учениците
Му пресичат Галилейско море в запад-
на посока и стигат до едно място,
познато под името Далматута (или
Магадан - Мат. 15:39).

Ф. фарисеите искат знамение

от небето (8:11-13)
8:11 фарисеите чакат Исус и искат
от Него да им даде знамение от небе-
то. Тяхната слепота и наглост нямат
край. Пред тях стои най-голямото
Знамение на Всички Времена - Самият
Господ Исус Христос, Който наисти-
на е едно Знамение, идващо от небе-
то, но те изобщо не могат да Го оце-
нят. Те чуват с ушите си изключител-
ните Му думи, виЖдат с очите си не-
вероятните Му чудеса, общуват с
единствения абсолютно безгрешен
Човек - със Самия Бог, въплътен в Чо-
Век; и Въпреки това 8 своята заслепе-
ност искат да им се даде знамение от
небето!


8:12, 13 Не е за чудене, че Спасите-
лят въздъхва дълбоко! Ако има човеш-
ко поколение, което да е особено обла-
годетелствано по време на човешка-
та история, то това несъмнено е по-
колението
на юдеите, част от което
са и фарисеите. За съЖаление обаче
тяхната слепота им пречи да видят
най-ясното доказателство за появява-
нето на Месията и вместо да видят
Знамението, което Бог им дава на зе-
мята, те искат от Него знамение на
небето. Исус всъщност им казва: „По-'
вече знамения няма да ви дам. Вече Ви
дадох такаВа възмоЖност"; след кое-
то се качва отново на лодката и зае-

дно с учениците Си се отправя на из-


ток.

X. Квасът на фарисеите
и на Ирод (8:14-21)


8:14, 15 По време на пътуването уче-
ниците забравят да вземат
със себе
си хляб. Когато ги предупреждава да
се пазят от кваса на фарисеите и
Ирод, Исус все още мисли за срещата
Си с фарисеите. В Библията квасът
навсякъде се употребява като символ
на злото, защото също като него той
се разпространява тихо и полека и за-
сяга всичко, до което се докосне. Ква-
сът на фарисеите означава лицеме-
рие, ритуалност, самодоволство и
тесногръдие. На пръв поглед фарисеи-
те изглеЖдат много праведни, но дъл-,
боко в себе си те носят поквара и без-
честие. В Иродовия квас моЖем да на-
мерим скептицизъм, безнравственост
и любов към нещата от света. Ироди-
аните притеЖават всички тези грехо-
ве.

8:16-21 Учениците изобщо не успя-
ват да схванат смисъла на думите на
Исус. Единственото нещо, с което те
могат да ги свърЖат, е храната. За-
това Исус се обръща към тях и им за-
дава девет въпроса. С първите пет
Той ги порицава за тяхната непрозор-
ливост, а с последните четири ги уко-
рява за това, че се тревоЖат за осигу-
ряването на нуЖдите си, при условие
че Той е с тях. Нима Той не нахрани
пет хиляди души с пет хляба и нима
не останаха след това дванадесет
пълни коша с храна? Да, останаха. И
не нахрани ли после четири хиляди
мъЖе със седем хляба, и не останаха ли
седем пълни кошници след това? Да,
останаха. Как тогава те не успяват
да разберат, че за Него не е проблем
да задоволи нуЖдите на шепата хора в
тази лодка? Нима не разбират, че
Създателят и Крепителят на вселе-
ната седи в една лодка с тях?

214

Марко 8

Ц. Изцелението на слепеца
Във Bumcauga (8:22-26)

ТоВа чудо, което е записано само В


Марко, пораЖда няколко интересни
Въпроса. Най-напред, защо Исус завеЖ-
да чоВека извън града, преди да го из-
цели? Защо не го изцеляВа само като
докосне очите му? Защо използва та-
коВа необичайно средство като слк^н-
ката? Защо човекът не получава вед-
нага идеално зрение?14 (Това е единст-
веният случай В Евангелията, когато
изцелението става на етапи.) И нак-
рая, защо Исус забранява на човека да
говори за чудото 6 града? Нашият
Господ е суверенен и не е длъЖен да ни
дава отчет за СВоите постъпки. Зад
Всяко Негово действие има сериозна
причина, която ние моЖе и да не виЖ-
даме. Всеки отделен случай на изцеле-
ние е различен от останалите, както
и спечелването на Всеки отделен чо-
Век за Вярата. Някои хора получават
забелеЖително духовно проникновение
веднага, след като повярват. Други в
началото виЖдат неясно, но по-късно
постигат пълна увереност В спасение-
то.

Ч. Петър прави своята голяма
изповед (8:27-30)

Последните два параграфа на тази





Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница