Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
1:23 В тази синагога има един човек, който е обсебен от нечист дух. Ду- хът е показвал присъствието си, като е карал човека да се мърси както бук- вално, така и морално. Нека да не объркваме обсебването от духове с различните видове лудост. Това са две напълно различни неща. Този, който е обсебен (завладян) и контролиран от някой зъл дух, моЖе да извършва дори някои свръхестествени чудеса и чес- то, когато се изправи пред Личност- та и делото на Господ Исус Христос, започва да буйства и да богохулства. 1:24 ЗабелеЖете, че злият дух раз- познава Исус и се обръща към Него, наричайки Го „Исусе Назарянине" и „Светии БоЖий". ЗабелеЖете също и промяната в числото на местоимени- ето от мноЖествено към единствено: „Какво имаш Ти с нас, Исусе Назаря- нине?... Нима си дошъл да ни погу- биш?... Познавам Те... ." В началото демонът говори така, като че ли е свързан с мъЖа; после говори само от свое име. 1:25, 26 Исус няма да приеме свиде- телството на демон дори когато е вярно. Затова Той казва на злия дух да млъкне и му заповядва да излезе от човека. Трябва да е било доста впе- чатляващо да се види как се сгърчва 187 Марко 1  този чоВек и как злият дух злоВещо
изкрещяба, напускайки Жертвата си. 1:27, 28 Чудото предизвиква голямо удивление сред хората. За тях е пот- ресаващо да видят как Човек моЖе са- мо с една заповед да изгони демон. „Дали това не е началото на ново ре- лигиозно учение?" - чудят се те. Нови- ната за чудото се разпространява не- забавно... из цялата Галилея. Преди да продълЖим по-нататък, нека да отбе- лежим няколко ваЖни неща:
Г. Изцелението на тъщата на Петър (1:29-31) „Щом", „веднага", „скоро след това" са едни от най-често срещаните думи в този текст и са особено подходящи за това Евангелие, което подчертава главно слуЖителския характер на Гос- под Исус. 1:29,30 От синагогата нашият Гос- под отива в къщата на Симон. Ведна- га щом влиза, Той разбира, че тъщата ' на Симон е болна от треска. В 30 cm. се казва, че те веднага Му казват то- ва. Роднините и явно не чакат, за да представят нейната нуЖда пред Лека- ря. 1:31 Без да каЖе нито дума, Исус я хваща за ръка и я вдига на крака. Же- ната незабавно оздравява. Обикнове- но след треска човек се чувства доста слаб. В този случай Господ не само из- церява Жената от треската, но и дава и сили, за да стане и да им прислуЖва. И тя наистина им прислуЖва. ДЖ. Р. Милър пише така: „Всеки болен човек, който оздравява - независимо дали по естествен, или по свръхестествен начин - не трябва да се мае, а да побърза да отдаде Живо- та си, който му е даден отново, в слуЖба на Бога... Много хора непрекъс- нато се оплакват от липса на възмоЖ- ности да слуЖат на Христос, като си представят някоя приятна и спокойна дейност, на която биха могли да се отдадат. МеЖдувременно те пропус- кат покрай себе си онези неща, с които Господ иска да Му слуЖат. Да слуЖиш истински на Христос, означава най- напред да изпълняваш съвестно всекид- невните си задълЖения. "3 Текстът показва съвсем ясно, че при всяко изцелително чудо лечебният похват на Христос е различен. ТоВа трябва да ни покаЖе, че няма случай на повярване, който напълно да прили- ча на друг такъв случай. При всеки от- делен човек се изисква индивидуален подход. Фактът, че Петър е имал тъща, оз- начава, че той е бил Женен; от което ясно следва, че идеята за безбрачието на свещениците е била чуЖда за хора- та от онова време. Тази идея не се подкрепя от БоЖието Слово и затова е породила мноЖество злини. Д. Изцеленията при залез слънце (1:32-34) През деня новините за идването на Спасителя се разнасят из целия град, но понеЖе денят е събота, хората не смеят да водят болните си при Него. Когато слънцето залязва и съботни- ят ден свършва, хората се струпват пред къщата на Петър. Там болните и обсебените от духове изпитват ос- вобоЖдаващото действие на силата, 188 Марко 1  която избавя от греха във всичките
му форми и фази. Е. Исус проповядва по цялата Галилейска област (1:35-39) 1:35 Исус се събуЖда доста преди изг- рев слънце и отива на едно място, къ- дето да не бъде обезпокояван от ни- кой, за да моЖе спокойно да се моли. Служителят на Йехова всяка сутрин отива да чуе наставленията на Бога, Своя Отец (Ис. 50:4, 5). Щом Самият Исус е имал нуЖда от това сутрешно общение с Отца, колко повече ние имаме нуЖда от него! ЗабелеЖете, че когато Исус се моли на Отец, това Му струва някакви усилия: Той трябва да се събуди рано и да излезе навън доста преди изгрев слънце. Следова- телно молитвата не трябва да се раз- глеЖда като нещо, което лично на нас ни е приятно да правим, а като нещо, за което са нуЖни самодисциплина и поЖертвувателност. Това не обяснява ли защо голяма част от работата ни е неефективна? 1:36, 37 Когато Симон и другите се събуЖдат, тълпата вече се е събрала навън. Учениците отиват да извес- тят на Господ за нарастващата Му популярност сред хората. 1:38 За тяхна и наша изненада Исус не се връща отново в града, а заедно с учениците Си тръгва за близките градчета, като им обяснява, че и там трябва да проповядва. Защо Господ не се връща в Капернаум?
1:39 И така, Исус обикаля по синаго- гите из цяла Галилея, като проповяд- ва и изгонва бесове, съчетавайки про- поведта с практиката, словото - с делото. Интересно е да се види колко често Той изгонва бесове в синагоги- те. Дали днешните либерални църкви не са съвременните съответствия на тогавашните синагоги? Ж. Изцелението на прокаЖения (1:40-45) Разказът за изцелението на прокаЖе- ния моЖе да послуЖи като пример за молитва, на която Исус дава отговор.
189 Марко 1, 2  Вшкте сега какбо се случВа!
Исус е дълбоко развълнуван u обхва- нат от състрадание. Нека никога не четем тези думи без Вълнение и благо- дарност! Той протяга ръката Си. Помисле- те само! Бог простира Своята ръка 8 отговор на една скромна и изпълнена с Вяра молба. Докосва човека. Според тогавашния закон, ако някой докосне болен от про- каза, осВен че се подлага на опасност- та от заразяване, той стаВа и не- чист. Но СВетият Човешки Син се отъждествява с нещастията на чове- чеството и унищоЖава опустошител- ните въздействия на греха, без изобщо да бъде засегнат от него. Исус отговаря: „Искам." Желание- то Му да изцели е много по-голямо от Желанието ни да бъдем изцелени. Пос- ле добавя: „Бъди очистен." В същия миг коЖата на прокаЖения става чис- та и гладка, без да има и следа от про- каза по нея. Исус забранява на изцеления да гово- ри за това чудо, преди да се е показал на свещеника и да е принесъл необхо- димата Жертва (Лев. 14:2). Така Той иска да разбере най-напред дали мъ- Жът ще Му се подчини и дали ще из- върши това, което му е заповядано. От 45 cm. разбираме, че мъЖът не се подчинява, а започва да разгласява станалото, като по този начин възп- репятства делото на Христос. На второ място Исус иска да изпита про- ницателността на свещеника - дали той ще успее да осъзнае факта, че дългоочакваният Месия вече е дошъл и че Той е, Който извършва тези уди- вителни изцелителни чудеса. Ако е бил типичен представител на израелс- кия народ, свещеникът едва ли е успял да осъзнае тези истини. Тук отново разбираме, че Исус се отделя от мноЖествата и продълЖа- ва да слуЖи на уединени места. Той не оценява успеха с количествени показа- тели. 3. Изцелението на паралитика (2:1-12) 2:1-4 Скоро след като Господ влиза 6 Капернаум... мнозина се събират око- ло къщата, в която е Той. Слухът за Неговите чудеса се е разнесъл много бързо и хората изгарят от нетърпе- ние да видят делата на Чудотвореца. Винаги, когато Бог действа чрез Сво- ята сила, Той привлича хората към Себе Си. Спасителят не изменя на главната Си цел и не спира да говори Словото, докато хората се трупат около вратата. Най-отзад на тълпа- та четирима мъЖе носят един пара- литик върху саморъчно направена но- силка. Поради тълпата паралитикът и другарите му не могат да се добе- рат до Исус. Когато искаме да дове- дем някого при Исус, винаги се появя- ват пред нас някакви пречки, но тряб- ва да знаем, че вярата моЖе да ни нап- рави изклкзчително изобретателни. Четиримата носачи се изкачват на покрива по външните стълби, проби- ват отгоре отвор и спускат парали- зирания на долния етаЖ, поставяйки го вероятно в средата на вътрешния двор. По този начин паралитикът е донесен близо до БоЖия Син. Някой бе- ше нарекъл тези четирима добри при- ятели „Съчувствие", „Съдействие", „Съобразителност" и „Упоритост". Всеки един от нас трябва да се стре- ми да бъде приятел, който да прите- Жава едновременно всички тези качес- тва. 2:5 Исус, Който е силно впечатлен от тяхната вяра... казва на парали- тика: „Синко, прощават ти се грехо- вете." Това, което Исус казва на бол- ния, е доста странно. Нали става въп- рос за парализа, а не за грях? Да, това наистина е така, но Исус всъщност отива извън симптомите и стига до първопричината. Той не иска да изле- 190 Марко 2  куба тялото, a ga ocmaBu душата бол-
на; не Желае да премахне една Времен- на беда, а да остави Вечната беда не- докосната. Затова Той казва: „Проща- ват ти се греховете." ТоВа са едни прекрасни думи. В този миг, още на тази земя и В този ЖиВот греховете на този човек са простени. Той не трябва да чака Оьдния Ден, а получава уверение за опрощение на своите гре- хове още сега. Такова уверение получа- ват и Всички ония, които Вярват в Господ Исус. 2:6, 7 Кншкниците не изпускат мо- мента да се хванат за това изказване. Те познават достатъчно добре биб- лейските доктрини и знаят, че само Бог моЖе да прощава грехове. Всеки човек, който твърди, че прощава гре- хове, Все едно твърди, че е Бог. Дотук в логиката на свещениците няма нищо грешно. Грешката им е в това, че Вместо да признаят Господ Исус за Бог, те Го обвиняват в сърцата си, че богохулства. 2:8, 9 Исус прочита техните мисли, което само по себе си доказва Негови- те свръхестествен възмоЖности, и им задава един провокационен въпрос: „Кое е по-лесно, да река на паралити- ка: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?" Всъщност еднакво лесно е да се каЖе и едното, и другото; но за нас, хората, е еднакво невъзмоЖно да нап- равим както едното, така и другото. 2:10-12 Господ е обявил вече грехове- те на мъЖа за простени. Да, но това станало ли е наистина? КниЖниците не могат да видят опрощението на греховете на този чоВек, затова не ис- кат и да повярват. За да им покаЖе, че греховете на паралитика са прос- тени наистина, Спасителят прави за книЖниците нещо, което те могат да Видят. Той му казва да стане, да вземе постелката си и да ходи. Човекът ре- агира моментално. Хората са удиве- ни. Те никога не са ВиЖдали такова нещо. Но книЖниците отново не вяр- ват, въпреки че получават едно наис- тина зашеметяващо доказателство. Вярата изисква волеви усилия, а те изобщо не Желаят да вярват. И. Призоваването на Леви (2:13-17) 2:13,14 По време на едно от Неговите поучения край Галилейското езеро Исус виЖда Леви, който събира такси. Това е същият онзи Леви, който ние познаваме като Матей и когото е на- писал първото Евангелие. Той е евре- ин, но занятието му не е еврейско, тъй като събира данъци за омразното римско праВителстбо! Хората от то- зи бранш не се слаВят особено много с честност; напротив - те се считат за тинята на обществото, също като блудниците. И все пак, за негова вечна чест, когато чува призива на Христос, Леви зарязва всичко и Го последва. Да- но Всички да моЖем като него толко- ва бързо и безпрекословно да следваме Господ. В момента, в който трябва да го сторим, моЖе да ни изглеЖда, че правим голяма Жертва, но от гледна точка на вечността това не е никак- ва Жертва. Както казва мисионерът- мъченик ДЖим Елиът: „Не е глупак онзи, който дава онова, което не моЖе да запази, за да спечели това, което не моЖе да загуби." 2:15 За да представи Господ Исус на своите приятели, Леви прави 6 къща- та си голяма трапеза. Повечето от негоВите приятели са като него - бирници и грешници. Исус приема по- каната да почете трапезата. 2:16 КниЖниците и фарисеите се радват, че най-сетне са хВанали Исус да Върши сериозен грях. Вместо да отидат направо при Него, те първо отиват при учениците Му, опитвай- ки се да уязвят тяхното доверие и преданост. Как моЖе техният Учи- тел да яде, и пие с бирниците и греш- ниците? 191 Марко 2  2:17 Исус чува това u им напомня,
че не здравите се нуЖдаят от лекар, а болните. КниЖниците смятат себе си за здрави и това им пречи да осъзнаят нуЖдата си от Великия Лекар. Бирни- ците и грешниците признават своята вина и нуЖдата си от помощ. Исус е дошъл, за да призове грешници като тях, а не самодоволни хора като кншк- ниците. Всичко това крие поука и за нас. Ние не бива да се затваряме в християнизирани общества, а трябва да търсим пътища за общуване с не- вярващите хора, за да моЖем да ги во- дим при нашия Господ и Спасител. Ко- гато общуваме с грешници, не трябва да вършим нищо, което да компроме- тира нашето свидетелство, и не трябва да позволяваме на неспасените да ни принизят до тяхното ниво. Трябва да поемем инициативата в свои ръце и да насочваме нашите при- ятелства към сфери на духовно обще- ние. За нас наистина ще бъде по-лесно да се изолираме от злото на този свят, но след като Исус не е направил това, ние също не моЖем да си го поз- волим. КниЖниците предполагат, че ще успеят да помрачат славата на Господа, като Го нарекат „Приятел на грешници." Но думите, в които те влагат оскърбителен смисъл, се прев- ръщат в хвалебствени слова. И заради това всички изкупени души с благодар- ност признават Господ за Приятел на грешниците и се изпълват с вечна лк> бов към Него. Й. Спорът за поста (2:18-22) 2:18 Учениците на Йоан Кръстител и на фарисеите са практикували пос- тенето като религиозно упраЖнение. В СЗ постът е бил израз на дълбока скръб. По-късно обаче той е загубил голяма част от своето съдърЖание и се е превърнал в един механично изпъл- няван ритуал. Йоановите ученици и фарисеите забелязват, че учениците на Христос не постят, и сърцата им се изпълват със завист и самосъЖале- ние, което ги кара да поискат от Гос- под обяснение. 2:19, 20 В отговора Си Исус сравня- ва Своите ученици с приятелите на един младоЖенец. Той Самият е мла- доЖенецът. Докато Той е заедно със сватбарите, няма причина те да по- казват скръб. Ще дойдат обаче дни, когато младоЖенецът ще им се отне- ме, и тогава учениците Му ще имат причина да постят. 2:21 Веднага след това Господ Исус дава два примера, за да илк>стрира ид- ването на една нова епоха, много по- различна от предишната. Първият пример говори за пришиването на кръпка от чисто нов плат върху ста- ра дреха. След изпирането на дрехата, новата материя ще се свие и конците ще се опънат. Тъй като платът, от който е направена дрехата, е вече стар и износен, той ще се скъса като по-слаб, и то точно на мястото, къ- дето е зашита кръпката. Тук Исус сравнява СЗ със стара дреха. Бог нико- га не е имал намерение да закърпва старата к>дейска религия с новото християнско учение: християнството е нещо съвсем ново. Мъката на Ста- рата Епоха, изразена чрез поста, трябва да отстъпи място на радост- та на Новата Епоха. 2:22 Във втория пример се говори за налиВането на ново вино в стари ме- хове. Постепенно коЖата на старите мехове изсъхва и загубва еластичност- та си. И когато в тях се налее ново вино, напреЖението, което ще се по- лучи вследствие на ферментацията, ще пукне меховете. Новото вино оли- цетворява радостта и силата на хрис- тиянската вяра. Старите мехове символизират различните форми и ри- туали на кздеизма. Новото вино се нуЖдае от нови мехове. За Христови- те последователи е безполезно да из- пълняват тъЖната заповед за поста по начина, по който Йоановите учени- 192 Марко 2 ци и фарисеите праВят тоба. Радост-
та и кипежът на новия живот трябВа да получат Възможност да се изяВят. Християнството Винаги е страдало от опитите на хората да го Вкарат В някакво законничество. Господ Исус ни учи, че това са дВе несъвместими неща. Законът и милостта са два принципа, които се противопоставят един на друг. К. Спорът за съботния ден (2:23-28) 2:23, 24 Следващата случка илк>стри- ра на практика конфликта, за който Исус току-що говори - между ограни- ченията на logeuckama религия и сво- бодата на евангелието. Когато един съботен ден Господ минава през нивите... учениците Му откъсват няколко Литни класа, за да хапнат. Това не е нарушение на Божия закон, но според фарисеите, които особено държат на формалното спаз- ване на преданията на старейшините, те са нарушили съботата, тъй като тяхното действие може да се тълку- ва като „жънене" и дори като „върше- ене" (понеже са трили класовете меж- ду дланите си, за да отстранят л1ос- пите)! 2:25, 26 Господ отговаря на фарисеи- те с пример от СЗ. Давид, който в на- чалото бил помазан за цар, по-късно бил отхвърлен и вместо да бъде издиг- нат на царския престол, бил преслед- ван като диво животно. Един ден, ко- гато цялата му храна свършила, той отишъл в БоЖия дом и взел от при- съствените хлябове, за да нахрани се- бе си и своите другари. Обикновено от тези обредни хлябове можели да ядат само свещениците, но Въпреки тоВа Бог не упрекнал Давид за стореното. Защо? Защото самото поведение на израелския народ спрямо Давид не е било справедливо. Докато Давид не получел полагаемото му се място на Цар, Бог не смятал да му вменява за грях оноВа, което иначе би било счете- но за незаконно. ТакъВ е и случаят с Господ Исус. Той също е миропомазан за Цар и съ- що не е допуснат до царския престол. Фактът, че учениците Му трябВа да берат жито, за да се нахранят, дока- то отиват от едно място на друго, показва, че работите в Израел не вър- вят добре. Вместо да критикуват, фарисеите сами трябва да предложат гостоприемството си на Исус и Него- вите ученици. Ако Давид, който наистина е нару- шил закона, като е ял от присъстве- ните хлябове, е бил счетен за невинен от Бога, колко по-невинни са ученици- те на Христос, които при подобни об- стоятелства не са нарушили никакъв закон, а само преданията на старей- шините! 26 cm. ни казва, че Давид е ял от присъствените хлябове по времето на първосвещеничестбото на АВиа- тар. Според 1 Царе 21:1 по онова вре- ме Ахимелех също е бил свещеник. Авиатар е бил негов баща. Вероятно голямата преданост на първосвещени- ка към Давид го е накарала да си зат- вори очите пред това необикновено отклонение от закона. 2:27, 28 Господ завършва беседата Си с фарисеите с напомнянето, че Бог е създал съботата за улеснение на чо- века, а не за мъчение. След това Той казва, че „Човешкият Син е Господар на съботата" и че Той е Онзи, Който е дал съботата изобщо. Следователно Той единствен има право да реши как- во е разрешено и какво не е разрешено на този ден. Спазването на съботата никога не е означавало забрана Върху действията, предизвикани от необхо- димост или от милост. Християните не са длъжни да спазват съботата. Този ден е бил даден на народа на Из- раел. Денят на християните е Господ- ният ден, т. е. първият ден на седми- цата. Той обаче не трябва да се изпъл- 193 Марко 2, 3 Ва със законови разпоредби, които каз-
ват какво трябва и какво не трябва да се прави; а no-скоро да се приема ка- то ден на специални привилегии, кога- то - освободени от светските си за- дължения - вярващите ще могат да хвалят своя Господ, да Му слуЖат и да се занимават с духовна култура. За нас въпросът не е: „Погрешно ли е да се прави това в Господния ден?", а: „Как най-добре бих могъл да използвам този ден за БоЖията слава, за добро- то на моя блиЖен и за моето духовно добро?" Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|