Децата с аутизъм - уязвими към употребата на дигитални устройства
Разстройства от спектъра са често срещана съпътстваща диагноза при деца, които се борят с прекомерна употреба на дигитални устройства. Малко терапевти обаче са обучени да разпознават широкия набор от характеристики, които може да представи човек от аутистичния спектър. Много хора с аутизъм остават недиагностицирани през целия си живот, докато се борят да компенсират незадоволените си нужди чрез сензорно търсещо поведение, като например прекомерна употреба на дигитални устройства.
Защо аутизма и пристрастяването към технологиите са често съпътстващи диагнози?
Хората с аутизъм често са хипер или хипореактивни към сензорни стимули. Това означава, че те могат да бъдат свръхчувствителни към някои видове светлина, звук, докосване, текстура или миризма до такава степен, че да имат неблагоприятна реакция. Или могат да реагират слабо на някои видове светлина, звук, допир, текстура или миризма. А в някои случаи са и двете.
Когато човек от спектъра е изложен на сензорни дразнения, които предизвикват неблагоприятна реакция, това може да е натоварващо за тях.
В някои случаи това може да ги накара да се затворят, да избягат или да действат по начини, които изглеждат като умишлено неподчинение, но всъщност са просто опити да регулират нервната си система.
От друга страна, човек от аутистичния спектър, който е хипореактивен, не регистрира достатъчно сензорно дразнение, за да се почувства бдителен или ангажиран. Те имат нужда от по-голямо количество сетивно дразнение. Нещо повече, един и същ човек с аутизъм може да бъде хиперреактивен към един сензорен стимул и хипореактивен към друг.
За да се справи с който и да е от тези сценарии, човек с аутизъм може да се ангажира със сензорно търсещо поведение, което според него има положителен ефект. Това се има предвид в DSM-5 , когато се казва, че разстройството от аутистичния спектър може да накара човек да прояви „необичаен интерес към сетивните аспекти на околната среда“.
Сподели с приятели: |
